Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4832 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за съществуване на вземания за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител/клиент за битови нужди.
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че ответницата П.Л.И. - Т. ***,
като собственик на топлоснабден имот - апартамент № 5, находящ се в ***, е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Поддържа, че за периода 01.05.2011 г. - 30.04.2017 г. от
потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия, чието
разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а. Сочи, че в настоящия случай на 28.08.2002 г. сградата - етажната
собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация
- Враца” ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за извършване на
услугата. Изтъква, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването §5 договорните отношения между потребителите и търговците,
извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, се считат прекратени, като се сключва договор между топлопреносното
предприятие и лицето извършващо услугата дялово разпределение и се забранява на
търговците, извършващи дялово разпределение, да събират такси за услугата,
считано от отоплителен сезон 2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл. 139в, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното
предприятие е сключило договор с търговеца, извършващ дялово разпределение при
Общи условия, и е заплащало вместо потребителите и цената за извършена услуга
дялово разпределение. Поддържа, че за процесния период за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота ответницата му дължи
цена както следва: за отоплителен период 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 10,00
лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 10,00 лв., за периода
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 10,00
лв., които суми следва да му бъдат възстановени от ответницата. Сочи, че със
заявление на основание чл. 410 ГПК е поискал да му бъде издадена заповед за
изпълнение за горепосочените суми, като в хода на производството по ч.гр.д. №
3267/2019 г. V гр. състав, длъжникът в законоустановения срок е възразил
писмено срещу издадената заповед за изпълнение. Изтъква, че въпреки многократно
отправяните от него покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им,
същото не е сторено до момента на предявяване на иска, което му дава основание
да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното,
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата П.Л.И. -
Т. *** му дължи сумата 50,00 лв., представляваща размера на цената за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както следва: за отоплителен
период 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2012 г. -
30.04.2013 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 10,00
лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 10,00 лв., за периода
01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 10,00 лв. Моли също съда, да му присъди
разноските, направени в заповедното производство и в производството пред
настоящата инстанция, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер
100.00 лв.
Ответницата П.Л.И. - Т. ***, чрез назначения й особен
представител, в писмения отговор по делото и в молба-становище от 13.07.2020г.,
оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни и моли съда да ги
отхвърли, като възложи разноските в производството в тежест на ищеца.
Твърди, че представените от ищеца документи по никакъв начин не биха могли да
докажат наличието на договорни отношения между ответницата и осигуряващия
услугата "дялово разпределение" - „Топлофикация-Враца" ЕАД до
момента на прекратяване на договора по силата на § 5 от ПЗР на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. Поддържа, че приложеният към исковата молба "Договор
за сътрудничество и лиценз" от 30.06.2006г. между
"Топлофикация-Враца" ЕАД и "Бруната България“ ООД е с напълно различен
предмет от изисквания съгласно действащата към онзи момент законовата
разпоредба на чл.139в ЗЕ, като липсват и каквито и да е доказателства относно
избора на потребителите по чл. 139б ЗЕ на лице, с което топлопреносното
предприятие да сключи договор. Посочва, че в съдържанието на представения
договор от 30.06.2006г. не фигурират клаузи, които са задължителни, съгласно
разпоредбата на чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, и не съществуват и такива, препращащи към
други документи/общи условия, в които горните да са уредени. Изтъква, че ищецът
не е ангажирал доказателства за договор с общи условия между
„Топлофикация-Враца" ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, както и не е ангажирал доказателства за наличието на облигационно
отношение между него и ответника. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, на основание разпоредбата на чл.111, б. ”в” от ЗЗД, за
претендираните задължения за периодите 01.05.2011г. -
30.04.2012г.; 01.05.2012г. - 30.04.2013г.; 01.05.2013г. - 30.04.2014г.;
01.05.2014г. - 30.04.2015г. и 01.05.2016г. - 12.08.2016г., като при условията
на евентуалност, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, в
частта, за която вземанията са погасени по давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
От представеното
удостоверение № 1100-1701 от 29.10.2019г. на Община Враца, Дирекция
"Местни данъци и такси" (л.75 по делото), се установи, че с
декларация от 31.08.2007г. по чл.14 от ЗМДТ ответницата П.Л.И. - Т. е декларирала собствеността си на
недвижим имот: жилище, представляващо апартамент № 5, находящ се на адрес ***.
Видно е, от приложената на л. 42 по делото справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира процесното
жилище, съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата.
Видно е, от
протокол без дата от проведено общо събрание на собствениците /възложители/ без
посочен адрес, потребители на топлинна енергия от Топлофикация, че събранието е
взело решение да се сключи договор с фирма "Бруната България" ООД за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили,
демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители, отчитането на
водомерите за топла вода и предоставяне на данните на "Бруната България"
ООД, индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно
действащото законодателство и системата за индивидуално измерване, прилагана от
"Бруната България" ООД. Общото събрание е упълномощило лицето Т. И. В.
с адрес *** да сключи договор с "Бруната България" ООД за
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия и да представлява
собствениците /възложителите/ по време на изпълнението на договора. Към
протокола е приложен списък Приложение 1 на собствениците /възложителите/,
потребители на ТЕ, по взетото на Общото събрание решение, неразделна част от
протокола.
Установи се
по делото, че с договор № ТС-28 от 28.02.2002 г., сключен между Т. И. В. с
адрес ***, упълномощена от потребителите на ТЕ към "Топлофикация -
Враца" ЕАД, като възложител, и "Бруната България" ООД, като
изпълнител /л. 10/, изпълнителят е приел да извърши за възложителя услугата
"топлинно счетоводство", а възложителят е приел разпределянето и
заплащането на количеството ТЕ между отделните потребители, отчетено по
топломера в абонатната станция и фактурирано от Топлофикация, да се извършва
съгласно действащото законодателство и системата на Бруната за дялово разпределение.
Приет е по
делото и договор от 30.06.2006г. за сътрудничество и лиценз, сключен между
"Бруната България" ООД и "Топлофикация - Враца" ЕАД.
Представено
е удостоверение за регистрация № Р-22-1/30.07.2008 г., от което се установява,
че ищецът "Топлофикация – Враца" ЕАД е вписано в публичния регистър
на Министерството на икономиката и енергетиката на лицата, извършващи услугата
дялово разпределение и има право да предоставя тази услуга съгласно
изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
с уреди "Brunata" и "Simens".
От приетите
по делото 5 броя утвърдени от ищцовото дружество справки за размера на таксите
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, предлагана от
"Топлофикация Враца" ЕАД /л. 21 - 25/, се установява, че в периода от
01.05.2012г. до 30.04.2017г. цената за услугата е била 2, 00 лв. за партида на
година и 4, 00 лв. на уред за дялово разпределение /вкл. водомер за топла вода/
за година, но не повече от 20, 00 лева с ДДС на партида на година.
По делото е
приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от П.Л.И. - Т. с адрес ***,
издадена от ищцовото дружество /л. 9/, от която се установява, че ответницата
дължи такса за топлинно счетоводство, както следва: до 30.04.2012 г. - 10,00
лв., до 30.04.2013 г. - 10,00 лв., до 30.04.2014 г. - 10,00 лв., до 30.04.2015
г. - 10,00 лв. и до 30.04.2017 г. - 10,00 лв., или общо сумата 50, 00 лв.
Дължимите суми, посочени в справката, съответстват на размера на исковата
претенция.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период
Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените с
исковата молба копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен
всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във
вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от
16.01.2008 г.
По делото е приложено ч.гр.д. № 3267/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 12.08.2019г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2022 от 13.08.2019г.
по чл.410 ГПК срещу длъжницата П.Л.И. - Т. за заплащане на "Топлофикация
Враца" ЕАД на сумата 50, 00 лв., представляваща незаплатени суми за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ***, за периода 01.05.2011
г. - 30.04.2012 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. -
10,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 10,00 лв., за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г. - 10,00 лв. и законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 12.08.2019г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията
на чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в
настоящото исково производство.
Ответницата не оспорва
твърденията на ищеца, че не е заплатила претендираните суми, респ. същата не е
представила по делото никакви доказателства за извършени плащания.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени
като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на
топлинния счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес ***,
част от която е имота на ответницата П.Л.И. - Т., е била топлоснабдена с
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация
Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 547. През процесния период
абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост.
Енергията е отчитана по абонатния топломер с констативни протоколи ежемесечно.
Топлинния счетоводител Бруната е посещавал имота на ответника, вписвал е
данните от отчета в съответния формуляр, извършвал е дялово разпределение и е
предоставял индивидуална справка за ползваната енергия. Според заключението "Топлофикация
Враца" ЕАД е заплатило на "Бруната България" ООД вместо ответницата
дължимите такси към месец април 2019г. в общ размер 50, 00 лв. с платежни
нареждания от 09.02.2017г., 17.02.2017г. и 01.03.2017г. От заключението се
установява също, че при ищеца няма доказателства, че платените от него суми са
му възстановени от ответника.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За
уважаването на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния
период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставял топлинна енергия
в сградата, в която се намира жилището на ответника; 4. начина на извършване на
дяловото разпределение на топлинната енергия и дела на ответника; 5. стойността
на услугата дялово разпределение и изплащането й от ищеца на лицето, извършващо
тази услуга. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Първият спорен въпрос, с оглед
направените с отговора на исковата молба възражения, е дали между страните
съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответницата се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди и като такава дължи заплащане на същата, респ. на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Потребител на топлинна енергия
до отмяната на т. 42, § 1 ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ/ /юли 2012 г./ е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§ 1, т. 42 от ЗЕ към редакцията
съгласно ДВ бр. 18/2005 г./ или по силата и на облигационно основание /§ 1, т.
42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата/. През останалата част от
процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал.
1 от същата, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното
предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на
същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които
се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Посочената нормативна уредба
и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за сключване
на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане на общите
условия от последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия. Следователно това правооотношение възниква по силата на самия закон и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото се установи, от представеното
удостоверение № 1100-1701 от 29.10.2019г. на Община Враца, Дирекция
"Местни данъци и такси" и от направената справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба № 14/18.11.2009г., че към 31.08.2007г. ответницата П.Л.И. - Т. е била собственик
на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в ***, който
апартамент се намира в сграда-етажна собственост, включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Враца” ЕАД и
обслужвана от абонатна станция № 547, поради което, съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, ответницата е потребител/клиент на ТЕ и по отношение на нея е налице
пасивна материална легитимация по исковете. По делото не се твърди и не са
представени доказателства след декларирането на имота ответницата да се е
разпоредила с него в полза на друго лице.
По делото
не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношенията между страните са
приложими действащите за процесния период Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца"
ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на
ДКЕВР. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество,
наричано за краткост "продавач" и всички потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, наричани за краткост "купувач/и",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. При извършена проверка на процесните Общи
условия съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в тях, като от
ответницата не са наведени и конкретни доводи и възражения за наличието на
такива, които изрично да бъдат обсъдени.
Предвид изложеното следва да
се приеме, че по силата на закона между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало от неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответницата за липса на облигационни
правоотношения с ищеца по повод снабдяване с топлинна енергия на имота й,
поради недостатъци в протокола на общото събрание на етажната собственост и
приложения към него списък. Както бе посочено по-горе облигационното
правооотношение между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на самия ЗЕ и Общите условия на дружеството. С мотивите на тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е
прието, че решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на
вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване
на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на
етажната собственост /ЗУЕС/) и обвързват всички титуляри на право на
собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради
неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни
за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при
приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането
на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед
тези съображения с решението се задължават съдилищата да прилагат за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
В
конкретния случай искът е предявен за сума, представляваща цена на услугата
дялово разпределение, която според изложените в исковата молба твърдения е
заплатена от ищеца "Топлофикация-Враца" ЕАД на "Бруната
България" ООД вместо ответницата П.Л.И. - Т., поради което същата дължи
нейното възстановяване на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост, в каквато безспорно се намира и жилището на ответницата,
се извършва по система за дялово разпределение. Установи се, от приетите по
делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за
сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 28.08.2002г. с "Бруната
България" ООД. Впоследствие, на
основание чл. 139в, ал.1 от ЗЕ е сключен договор между "Топлофикация-Враца"
ЕАД и "Бруната България" ООД за сътрудничество и лиценз. Следователно
от модел на преки договорни отношения между потребителите и избраното от тях дружество
за дялово разпределение е настъпило преминаване към модел, при който топлофикационното
дружество сключва договор с дружествата за дялово разпределение при общи
условия, одобрявани от КЕВР. Съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и по силата на тези договорни взаимоотношения цената
на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение.
В настоящия
случай задължението на потребителя на топлинна енергия за възстановяване на
сумите, заплатени от топлофикационното дружество за услугата дялово
разпределение, възниква на основание клаузите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 29,
ал. 4 от Общите условия, предвиждащи задължение на купувача по договора за
продажба на топлинна енергия за заплащане както на суми за консумирана топлинна
енергия, така и цената на услугата дялово разпределение, съгласно общи условия
на договорите между "Топлофикация-Враца" ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ.
Установи се
по делото, от заключението на вещото лице, че услугата дялово разпределение на
ТЕ е реално осъществена през процесния период, както и че ищецът е заплатил
цената й на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
С оглед на изложеното
се налага извода, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона
и Общите условия на ищцовото топлофикационно дружество да заплаща на последното
цената на услугата дялово разпределение, считано от отоплителен сезон 2007/2008
г., или ответницата дължи на ищеца сумата 50, 00 лв. за исковия период.
С отговора на исковата молба
особеният представител на ответницата е направил правопогасяващо възражение, че
вземанията на ищеца за услугата дялово разпределение са погасени по давност.
Възражението
е основателно отчасти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към
ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение. Съдебната
практика е уеднаквена в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, относно понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Плащането на стойността на услугата дялово разпределение е периодично плащане
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Според чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като при срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/. В чл. 32, ал. 1 от Общите условия е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано,
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество суми, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното заплащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б.
"б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на
възражението. Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на
прекъсване на погасителната давност на основание чл.
116, б. "б" от ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК погасителната
давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното
производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС.
С оглед липсата
на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът приема за
погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече
от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 12.08.2019 г., с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т. е. преди 12.08.2016
г., а такива са претендираните вземания за заплащане на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2015 г., чиито размер възлиза на
сумата 40, 00 лв. Доколкото падежът на задължението настъпва след края на всеки
отоплителен сезон – след 30.04. на съответната календарна година, то
претенцията за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. не е погасена по
давност, защото падежът за плащане на стойността на услугата за този сезон е
настъпил след 30.04.2017 г.
Предвид
гореизложеното, от предявените искове следва да се уважи само този за сумата 10,
00 лв., представляваща незаплатена сума за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. за жилище
на адрес ***, като останалите исковете за сума в
общ размер от 40, 00 лв., съответно за отоплителни периоди 01.05.2011 г. -
30.04.2012 г. - 10,00 лв., 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 10,00 лв.,
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 10,00 лв. и 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 10,00
лв., са неоснователни и следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ответницата
се представлява от особен представител и същата не претендира и не е представила
доказателства да е сторила разноски, поради което такива не следва да й се
присъждат.
С оглед
искането на ищеца за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски
съразмерно с уважения иск.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира, съгласно списък по чл.
80 ГПК, разноски в размер 475,00 лева /75, 00 лв. държавна такса, 150,00 лв.
възнаграждение за особен представител, 150,00 лева възнаграждение за вещо лице
и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати разноски за исковото производство в общ размер 95, 00 лева
съразмерно с уважения иск.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 3267/2019г. на ВРС са присъдени разноски
за държавна такса в размер 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер
50 лева, от които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
15, 00 лева съразмерно с уважения иск.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че П.Л.И. - Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9,
представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, сумата 10, 00
лв., представляваща незаплатена сума за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. за жилище на адрес ***,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2022 от
13.08.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3267/2019 г. на Врачански
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ останалите искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за сума в общ размер от 40, 00 лв.,
съответно за отоплителни периоди 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 10,00 лв.,
01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 10,00 лв., 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. -
10,00 лв. и 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 10,00 лв., като неоснователни -
погасени по давност.
ОСЪЖДА П.Л.И.
- Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата 15, 00 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3267/2019
г. на Врачански районен съд и сумата 95, 00 лева разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважения иск.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: