№ 4159
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502752 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 23261/15.11.2021 г. от АНТ. В. В., чрез
процедуален представител адв. Д.А., срещу Определение № 264946/25.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 14935/2020 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без
уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на Определение
№264493/31.05.2021 г., постановено по същото дело, посредством присъждане на разноски в
негова полза в размер на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 ал.4 от ГПК.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение
поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото е бил въведен
във владение по изп. дело на ЧСИ Станимира Данова въз основа на издаден изпълнителен
лист и доколкото ищецът е имал и друг процесуален ред за защита на правата си.
Претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на направени по гр.
д. № 14935/2020 г. на ВРС съдебни разноски в размер на 2000 лв., съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК, както и присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемия СУ „Св. Климент Охридски“, чрез
процесуалния си представител адв. З.О., изразява становище за неоснователност на частната
жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд за правилни. Отправено е искане за
отхвърляне на частната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
1
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните аргументи.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от СУ „Свети Климент
Охридски" срещу АНТ. В. В. иск с правно основание чл.75 от ЗС за предаване владението на
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2565.101 по КККР на Варна,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № КД-14-03-2101/16.8.2011 г. на Началника на СГКК-
Варна, с площ от 18 864 кв. метра, с адрес на поземления имот: гр. Варна, район Приморски,
Ботаническа градина, местност „Ботаническа градина", заедно с намиращите се в него
сграда с идентификатор 10135.2565.101.1 и сграда с идентификатор 10135.2565.101.2.
С Определение № 264493/31.05.2021г. съставът на ВРС е прекратил производството
по гр. д. № 14935/2020 г. по описана ВРС,поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от
ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от АНТ. В. В., чраз процесуалния
му представител, за допълване на определението в частта за разноските като същите бъдат
присъдени в полза на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
С обжалвания съдебен акт молбата за допълване на прекратителното определение в
частта за разноските е оставена без уважение.
За да постанови обжалваното определение ВРС е приел,че производството пред ВРС
е прекратено поради отпадане правния интерес на ищеца от предявения иск , а именно: по
жалба на СУ с правно основание чл. 435 от ГПК с Решение №360/18.02.2021 г., постановено
по в. гр. д. № 3216/2020г. на ВОС, извършения от ЧСИ Станимира Данова, по изп. дело №
20207180400902 въвод във владение върху процесния имот е отменен и по разпореждане
на съда на 15.04.2021г. ЧСИ е извършил обратен въвод на СУ в имота. Ответника е станал
повод за завеждане на иска , както и с отговора по чл.131 от ГПК го е оспорил, поради което
и не му се следват разноски.
При прекратяване на производството по делото поради направено оттегляне на
иска, ответникът безспорно има право на разноските, които е направил в процеса, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Това обаче не е безусловно. Разпоредбата а чл.78 ал.2
от ГПК въведжа изключение от този принцип, ако кумулативно са налице две предпоставки:
с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същия е признал иска.
Когато оттеглянето на иска е породено от факти, настъпили след завеждане на делото, като
ищецът веднага след това е оттеглил иска си, отговорността за разноски ще следва да се
понесе от ответника ако същият с поведението си е станал причина за предявяване на
иска. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на
ответника по делото, станал причина за предявяване на иска. В този смисъл е и формираната
практика на ВКС,която настоящия състав споделя/Определение №263 от 18.04.2019г. по ч.
т. дело №6355/2019г. на ВКС, II т. о., ТК; Определение №239 от 29.06.2020 г. по ч. т. д. №
683/2019 г. на ВКС, II т. о., ТК; Определение №843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. 6176/2014 г.
на ВКС, IV г. о.,ГК и др./
В конкретната хипотеза не е спорно, че ответника е оспорил иска. Бидейки във
владение на имота , той е станал повод за завеждане на делото.
Възраженията на жалбоподателя, че ищеца е имал и друг път на защита, но е
предявил иска по чл. 75 от ЗС са неоснователни. Ищецът има законово регламентираната
възможност да защити правата си по всяко време с всички допустими от закона средства,
което СУ е сторил завеждайки иск по чл.75 от ЗС и обжалвайки действията на ЧСИ на
основание чл. 435 от ГПК. Същия не е длъжен обжалвайки действията на ЧСИ/
законосъобразността на извършен в процесния имот въвод/ да чака изхода от делото или да
стори това в определена поредност. Видно от материалите по делото веднага след като в
2
полза на ищеца СУ е извършен обратен въвод, същия е оттеглил иска си и е депозирал
молба за прекратяване на производството по гр.дело № 14935/2020 г. по описа на ВРС.
Ето защо договореното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител
на ответника в производството по гр.дело № 14935/2020 г. по описа на ВРС, не следва да се
възлага в тежест на ищеца.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е правилно и като такова
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора на въззивника не се дължат разноски за настоящата
инстанция.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 264946/25.06.2021 г., постановено по гр. дело №
14935/2020 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му с
правно основание чл. 248 от ГПК за допълване на Определение №264493/31.05.2021 г.,
постановено по същото дело, посредством присъждане на разноски в негова полза в размер
на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3