Определение по дело №209/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 669
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20204310100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Л О В Е Ш К И    Р А Й О Н Е Н   С Ъ Д

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                            

                                               гр.Ловеч, 16.06.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯ  РАЙОНЕН  СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ  СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА,като разгледа докладваното   от съдията  адм.дело № 209  по описа за  2020год,  за да се произнесе съобрази:

             

             Производството по делото пред РС – Ловеч е образувано по повод изпратено по подсъдност от Административен съд – Ловеч адм.дело № 438/2019 г.

              В мотивите на Определение №123 от 31.01.2020 г. Адм.съд – Ловеч е приел, че оспорения акт неконкретизиран от жалбоподателя, е във връзка със заявление вх.№ 94-00-2338/03.09.2019 г. по повод производство по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това е счел е, че делото е подсъдно на  Районен съд – Ловеч, като оспорването е по реда на АПК. Позовал се е на мотивите на Тълкувателно постановление №2/03.04.2018 г. на ВКС и ВАС по т.д. № 2/2017 г. по отношение §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК, според които волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния  характер.

             Настоящият състав на Ловешки РС счита, че спорът не му е подсъден по следните съображения.

              Установява се, че след оставяне на жалбата без движение жалбоподателят С.Н. е депозирал уточняваща молба, в която е пояснил, че жалбата му е насочена срещу бездействието на Община – Ловеч да извърши фактическите действия, дължими по закон /§4к, ал.11 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.67, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри/ по приключване на процедурата за възстановяване на собствеността, изразяващи се в изпращането по компетентност на АГКК на влезлия в сила план на новообразуваните ПИ с идентификатори 43952.522.467, 43952.522.460, 43952.522.458, 43952.522.466, 43952.522.465 и 43952.522.464 и издадените за тях заповеди  по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за нанасянето им в кадастралната карта и в кадастралния регистър.

             Уточнено е искането към съда, като е изведено искане съдът да осъди Община – Ловеч, представлявана от Кмета на общината, да приключи процедурата по възстановяване на собствеността на правоимащите върху горепосочените 6 имота съгласно влезлия в сила план на новообразуваните имоти в местн.”Червен бряг”, чрез изпращане по компетентност на АГКК в цифров вид, на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и издадените за тях заповеди по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за нанасянето им в кадастралната карта, респ. в кадастралния регистър, трасиране на имотите и въвод във владение на правоимащите лица, като се определи подходящ срок за извършване на действията в последователност.

             В т.3 от уточняващата молба жалбоподателят изрично се е позовал на  разпоредбите на чл.256 и 257 от АПК – „ Защита срещу неоснователни бездействия”.

             Според текста на разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК / изм. ДВ, бр.77 от 2018 г./, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В ал.2 и 3 на посочената разпоредба е предвидено, че неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му, като с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието и определя срок за това или отхвърля искането.

            Предвидената в цитираната разпоредба защита от неоснователни бездействия на административните органи е създадена и се отнася за случаите, които са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. В тези случаи не е налице административен акт, който да е предмет на съдебен контрол и в рамките на образуваното съдебно производство да подлежи на проверка за законосъобразност.

             В конкретния случай не се оспорва административен акт по реда на ЗСПЗЗ или отказ да бъде издаден такъв. Приложеното към жалбата писмо изх.№ 94-00-2338-1/13.09.2019 г. няма характеристиката на административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, пр.2 от АПК. От страна на жалбоподателя са въведени твърдения за фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл.256 от АПК, доколкото Община – Ловеч не изпълнява свое фактическо задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.67, ал.1 от Наредба№ РД-02-20-5/15.12.2016 г. и това бездействие от своя страна е довело до невъзможност друго лице /АГКК / да изпълни задълженията си към гражданите.

             С оглед на изложеното  по-горе, настоящият състав намира, че Адм.съд-Ловеч бряг не е имал основание да прекрати производството по делото и да  изпрати същото по компетентност на РС -  Ловеч, поради което счита, че на основание чл.135, ал.4 от АПК следва да се повдигне спор за подсъдност  пред смесения състав на ВКС и ВАС, като производството по настоящото дело се прекрати. 

              Мотивиран от горните съображения, съдът

 

 

                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

             ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред смесения състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

             ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.дело №209/2020г.по описа на Ловешки РС.

             Делото да се изпрати на ВКС, по компетентност.

             Определението не подлежи на обжалване.            

            

                                                                              

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: