№ 310
гр. гр.Н., 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Производството е образувано искова молба вх. № 9357/24.10.2022 г. на „в. и К.”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „П.”,
улица „Г.В.В.” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., срещу А. А. Д., БУЛСТАТ
********, гражданин на Руската Федерация, с адрес: гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ
ДРИЙМС, бл. J, ап. J16, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 74,86 лева –неизплатена главница по фактура, издадена на 25.11.2019 г., с
отчетен период от 01.05.2019 г. до 22.10.2019 г.; сумата от 21,38 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 23.10.2022 г.; както и законната лихва върху
главницата от 74,86 лева от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 749634, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ ДРИЙМС,
бл. J, ап. J16. За ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобИ.е правото
на собственост по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
1
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура №
**********/25.11.2019 г., падежирала на 26.12.2019 г. и за сумата от 74,86 лева.
Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 21,38 лева, за периода от
падежирането до 23.10.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат И. И. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца
за възникнало основание за начисляване на процесната главница, процедурата по
определяне на размера и представените в тази връзка доказателства. Излагат се
подробни съображения по оспорването на процесната фактура и се прави искане да не
бъде ценена от съда. Релевира се възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата се явява в открито съдебно заседание,
поддържа дадения отговор, моли за отхвърляне на исковете и претендира
възнаграждение за положения по делото труд, определено съобразно броя на
претенциите, които счита, че са три.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 49, том III, рег. № 5527, н.дело № 433
от 06.07.2018 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие – РС Н., рег.
№ 600 при НК /л. 57-58 от делото/, видно от който ответницата Д. е придобила
собствеността по отношение на апартамент № J16, прдставляващ самостоятелен обект
с ид. № 11538.3.158.9.16, с адрес на имота в гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ ДРИЙМС,
секция/бл. J, ап. J16. Това обстоятелство се установява и от справка №
739474/28.06.2021 г. по партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 10 от делото/,
съгласно която не са вписани последващи разпореждания с процесния имот.
Съгласно заявление за промяна на партида /л. 54-гръб и л. 55 от делото/, именно
ответницата Д., чрез пълномощник, е изразила желание да бъде прехвърлена
разкритата при ищеца партида за имота с нов аб. № 749634.
Видно от представена от ищеца фактура № ********** от 25.11.2019 г. /л. 15 от
делото/, посоченият апартамент се отчита по партида с аб. № 749634 към „в. и К.”
ЕАД. От справки извлечения от електронните карнети за посочения аб. номер /л. 8-9 от
делото/ е видно, че на монтираните в имота водомери е правено отчитане за периода
01.05.2019 г. – 22.10.2019 г. При отчитането водомер 1649/228 е „видян“, като старото
показание е било 174 куб. метра, а новото – 188 куб. м. Видян е и водомер 1649/229,
като старото показание е било 80 куб. метра, а новото – 91 куб. м. От фактурата се
2
установява, че посочените количества били остойностени като била начислена сумата
от 74,86 лева за потребените в собствения на ответницата обект услуги. Съгласно
представените електронни карнети и протокол от 30.03.2021 г. /л. 54 от делото/
водомерите на ответницата са реално отчитани още пет пъти в периода 23.10.2019 г. –
21.09.2021 г., като не е установено ново потребление.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м.
Представени са и общите условия, при които са предоставяни процесните
услуги, ведно с доказателства за надлежното им оповестяване.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект. Правоотношението между страните е възникнало по инициатива на ответницата,
което е депозирала заявление за прехвърляне на партида за процесния имот до ищеца,
предвид което и не могат да бъдат споделени възраженията на особения представител в
обратния смисъл.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата, противно на възраженията
на особения представител.
В случая действително отчитането на процесните водомери за обекта на
ответницата е станало на 22.10.2019 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесната сума е фактурирана
по отчитане, извършено именно през есента на 2019 г., като видно от справките-
извлечения предходното такова е било през пролетта на 2019 г. С оглед
обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди
граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал.
4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй
като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомерите, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл.
3
24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от
Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се
извод, че процесното отчитане е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от
ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Правата на ответницата са били запазени,
като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено
реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно
представените по делото справки.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура –
на 25.11.2019 г. – с несъществено отколнение от предвидения с ОУ месечен срок от
отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумата по фактурата е станала
изискуема 30 дни след издаването ѝ - на 26.12.2019 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурата следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Нанева, при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответницата за собствения ѝ процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 74,86 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответния период. Налага се извод
за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Относно релевираното от особения представител на ответника възражение за
настъпила в негова полза погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесната фактура – на 26.12.2019 г. Т.е. вземанията са
възникнали с издаването на фактурата, но изискуемостта им е настъпила с изтичане на
срока за доброволно плащане за ответника. При това положение се налага извод, че
давността по отношение на процесните суми е била прекъсната с подаване на исковата
молба на 21.10.2022 г. /чрез куриер/, като е щяла да изтече на 26.12.2022 г. По тези
съображения, направеното възражение се явява неоснователно.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
4
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактура от
датата на падежа до 23.10.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната
мораторна лихви е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази, че в рамките на първоинстанционното производство на
страната на ответницата е действал особен представител – адв. И. от БАК, намира, че
следва да му бъде определено възнаграждение за положения труд. Не могат да се
споделят съображенията на особения представител за осъществяване на
представителство по три съединени иска. В случая на разглеждане стои главна искова
претенция за договорно възнаграждение и акцесорна претенция за лихва за забава, като
претендираната законна лихва се явява законова последица от уважаване на иска за
главница, а не самостоятелен иск. От друга страна се касае до материален интерес по
двете претенции в размер от общо 96,24 лева, при което съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено единно и съобразно интереса, а не броя
на претенциите, в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – сумата от 400 лева.
Доколкото делото не разкрива фактическа и правна сложност, приключило е
разглеждането си в едно съдебно заседание, съдът намира, че така определеното
възнаграждение следва да бъда намалено с една втора, на основание чл. 47, ал. 6 от
ГПК, като на адв. И. се изплати сумата от 200 лева, съответна на внесения от ищеца
предварителен депозит. /така и Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о./
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. Д., БУЛСТАТ ********, гражданин на Руската Федерация, с
адрес: гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ ДРИЙМС, бл. J, ап. J16, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „в. и К.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния
5
директор – Г.Й.Т., сумата от 74,86 /седемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по издадена фактура №
********** от 25.11.2019 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот,
находящ се в гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ ДРИЙМС, бл. J, ап. J16, с ид. №
11538.3.158.9.16, аб.№ 749634, с отчетен период 01.05.2019 г. до 22.10.2019 г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 23.10.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А. А. Д., БУЛСТАТ ********, гражданин на Руската Федерация, с
адрес: гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ ДРИЙМС, бл. J, ап. J16, на основание чл. 86 от ЗЗД,
да заплати на „в. и К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от
21,38 /двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 23.10.2022 г.
ОСЪЖДА А. А. Д., БУЛСТАТ ********, гражданин на Руската Федерация, с
адрес: гр. С.В., общ. Н., ВК СКАЙ ДРИЙМС, бл. J, ап. J16, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „в. и К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.,
сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата
съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за извършеното от адв. И. И. от АК Бургас особено
представителство на ответницата по настоящото дело в размер на 200 /двеста/ лева,
платими изцяло от внесения по делото депозит.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6