Р
Е Ш Е Н И Е
№………………….. ………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, второ
отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
в съдебно заседание проведено на двадесет
и шести февруари, при участието на секретаря Камелия Александрова, като
разгледа докладваното от административния съдия Адм.д. №2759 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/.
Образувано е по
жалба на М.Ж.П. ЕГН **********, депозирана чрез адвокат В.С. ***, против
Заповед № 8121к-12220/13.09.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
на държавния служител – старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване” –
Четвърто РУ Варна, е наложено дисциплинарон наказание „Забрана за повишаване в
длъжност за срок от една година”, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби,
при несъобразяване с изискването
на ЕКПДСМВР за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното
дисциплинарно нарушение, което от своя страна води до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
Твърди се
нарушение на т.2.3, т.2.5 и т.2.6 от Заповед №8121з-1252/2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка се изтъква,
че кадровата справка не е доказателство
за цялостното поведение служителя.
Навеждат се
доводи, че лицето не е извършило нарушенията за които е наказано, поради което
се иска заповедта да бъде отменена с произтичащите от това законни последици,
както и да се присъдят направените по делото разноски.
В писмени бележки,
депозирани от процесуален представител оспорващата въвежда и друг довод - че не
е спазено конституционното и право на защита,
тъй като дисциплинарно разследващия орган отказал да допусне адвокат в качеството на
защитник по дисциплинарното производство. Позовава се на съдебна практика на
Върховния административен съд, според която неосигуряването на възможност лицето
да ползва адвокатска помощ, в хода на дисциплинарното производство е съществено
процесуално нарушение, което води до нарушаване правото му на защита. Счита, че защитата от друг служител на МВР и
защитата от адвокат не са тъждествени по своето съдържание и правни възможности, излага конкретни аргументи в подкрепа на тази
си теза.
Твърди
се и нищожност на заповедта, с която е възложена проверката поради липса на
компетентност на нейния издател, съответно нищожни са и всички действия на
дисциплинарно разследващия орган, възложени от гл.инсп. И.И.. Това е квалифицирано като нарушение на чл.20
от Инструкция №8121з-470/2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на
вътрешните работи, както и на т.3
от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, според
която „проверките по чл.205, ал.3 от ЗМВР да се извършват само по разпореждане
на дисциплинарно наказващия орган, компетентен да наложи съответното наказание,
за което са предварителните данни”.
Твърди се че
дисциплинарната комисия е определена с недопустим състав, с което е нарушена
т.2.1 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
според която дисциплинарно наказващите органи следва да „възлагат извършване на
проверките...от комисии, които не са съставени изцяло от служители от същото
звено, в което служителят изпълнява служебните си задължения”. В този смисъл
жалбоподателя се е позовал на чл.37 от Инструкция №8121з-470/2015 г.
„Предложените участници за дисциплинарно разследващ орган по възможност трябва
да бъдат съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е
образувано дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта,
предмет на дисциплинарното производство, и да не са участвали в извършени
предварителни проверки, по които е образувано дисциплинарно производство”.
Навеждат се
доводи, че двама от членовете на дисциплинарно разследващия орган са от един и
същи отдел с оспорващата, което е счетено за недопустимо.
Твърди се липса на
конкретни доказателства, върху които ДНО
е формирал своите изводи, справките и становищата по проверки не са
доказателства за извършено нарушение, а само анализ и обобщаване на такива, в
който смисъл е цитирана съдебна практика на Върховния административен съд. Изложени
са твърдения че в заповедта не са посочени никакви вредни последици от
деянието.
Констатациите на ДНО за небрежност при изпълнение на служебните
задължения са обвързани с твърдение за
маловажно нарушение, за което е предвидено друго наказание по чл.198 от ЗМВР,
поради което процесната заповед е издадена в несъответствие с материалния
закон.
Като друго
нарушение на ДНО се изтъква липсата на конкретизация коя от двете форми на непредпазливостта е
приел за установена, какви точно са вредните последици, които служителката е била
длъжна и е могла да предвиди, като е цитирана практика в този смисъл на
Върховния административен съд.
Според оспорващата, небрежност би била налице при неадекватно
изпълнение на конкретно задължение, но неизпълнението на това задължение в
никакъв случай не може да се квалифицира, като небрежност, защото липсва каквото
и да било изпълнение.
Въз основа на
изложеното е формирано искане за отмяна
на заповедта. Претендират се и разноски
за присъждане, но по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, доколкото „жалбоподателката е
юрист”.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата,
намира я за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените
правила, без да е нарушено
конституционното право наказаното
лице по смисъла на чл.56 от Конституцията. Възразява срещу наведения от оспорващата довод
за нарушено правото на защита в производството по налагане на дисциплинарни
наказания, като твърди, че всички
законово регламентирани възможности са били предоставени. Относно възражението за липса на компетентност се
позовава на чл.207, ал.1 от ЗМВР,
съгласно която норма не само министъра на вътрешните работи притежава
компетентност да образува дисциплинарно производство. Твърди, че в
производството по налагане на дисциплинарно наказание е взето предвид цялостното
поведение на П..
Въз основа на
изложеното моли съда да остави жалбата без уважение, претендира за присъждане юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства, преценени ги поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на основанията, визирани
в чл.146 и чл. 168 от АПК, установи:
По фактите:
Оспорващата М. Ж. П. е държавен служител в системата на МВР.
Съгласно
приложената кадрова справка от 24.04.2019 г. П. е постъпила в системата на МВР
на 23.10.2006 г. на длъжност „дознател в РПУ” в „Полицейско разследване” при
ОДП Варна, като от 29.01.2018 г. е „старши разследващ полицай в РУ” в сектор
„Разследване” – Четвърто РУ Варна, към отдел „Разследване” при ОД на МВР Варна.
През 2016 г. е награждавана с „Писмена похвала”, а през 2014 г. е наказана с „Порицание”
за срок от 6 месеца.
С Докладна записка
от 28.02.2019 г. от И.К.– Началник сектор „Разследване – 04 РУ Варна” до
Началника на Отдел „Разследване” към ОД на МВР Варна, в изпълнение на
задълженията й от длъжностната характеристика – да осъществява текущ контрол
върху работата на разследващите полицаи в сектора, е извършила проверка на 07.
и 12.12.2018 г. и на 28.02.2019 г. на част от досъдебните производства по описа
на 04 РУ Варна, разследвани от ст.разсл. полицай П.. Констатирано е „неритмично
водене на досъдебните произовдства, изразяващо се в извършване на няколко процесуално
следствени действия /ПСД/ в началото на срока на разследване и неколкомесечно
бездействие по същите ДП, което не е зависело от изчакването на определен
резултат”.
Посочени са 8 бр.
досъдебни производства, по които са установени нарушения, изразяващи се
най-общо в предложение за удължаване на срока, в което е посочено, че са
извършени процесуални действия – разпити на свидетели, като след проверката не
е установено, реално да са били извършени такива разпити. Разпитите са били извършени
на по-късен етап от производството, като
няма посочени обективни данни, обосноваващи това забавяне. По изследваните досъдебни
производства са били осъществени първоначално процесуални действия,
впоследствие за дълъг период от време нищо не е било извършвано.
По едно досъдебно
производство, във връзка с предложението за удължаване на срока било посочено,
че са изготвени 4 бр. СМЕ, а реално са били извършени само 2, възложени в деня
на започване на досъдебното производство.
За едно от досъдебните производства е било установено,
че огледният протокол представлява бели
листи с подписи на поемни лица, без да е попълнена обстоятелствената част. Въз
основа на тези констатации са приети
изводи за неритмичност при водене на досъдебните производства, както и
отразяване на неверни данни относно извършени ПСД в предложението за удължаване
на срока.
Със Заповед
№365з-1130/20.03.2019 г. на гл.разследващ полицай Началник отдел „Разследване”
е било заповядано да се извърши проверка на инспектор М.Ж.П.. Такава е възложена на комисия в състав – гл.инспектор Я.Я.–
началник на сектор в секор „Разследване – Второ РУ Варна” към отдел
„Разследване” и гл.инспектор И.К.началник на сектор. Определен е и срок за изготвяне на справка за резултатите
от нея. Служителката е запозната с издадената заповед, както и с материалите за
образуване на проверката. На 22.03.2019 г.
Със
Заповед от 16.04.2019 г. на комисар И.И. е удължен срока за извършване на
проверката, считано от 17.04.2019 г. до 17.05.2019 г. Старши разследващ полицай
П. е била запозната с издадената заповед на 16.04.2019 г.
Със Заповед
№365з-2085/15.05.2019 г. на комисар И.И., поради възникнала обективна
невъзможност проверката да приключи в определения срок, същият е бил удължен до 31.05.2019 г. Старши
разследващ полицай П. е била запозната с издадената заповед на 17.05.2019 г.
На 25.03.2019 г. е
подадено заявление от М. П. до началника
на отдел „Разследване” при ОД на МВР Варна, в което е посочено, че колегите
й отказали подпомагане по смисъла на чл.205, ал.3 от ЗМВР, поради което в съответствие с чл.56 от Конституцията на Република
България, такъв защитник следва да бъде адвокат. Посочила е, че защитата на
адвокат е различна от тази по чл.205, ал.3 от ЗМВР, като разпоредбата не
ограничава защитника да е служител от МВР. Със заявлението е направено
„запитване” да й бъде разрешено да ползва адвокат. На 04.04.2019 г. е изготвено
становище от назначената комисия за извършване на проверката, според което искането е неоснователно.
Цитирана е разпоредбата на чл.205, ал.3 от ЗМВР, според която държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарно производство може да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР. Като заключение е посочено, че няма законови основания в
хода на дисциплинарната проверка служителката да бъде представлявана от лице,
което не е служител на МВР. Същата е
уведомена с писмо на 08.04.2019 г.
На 07.05.2019 г. М.П. е представила писмени обяснения, в които
е посочила, че през периода 06.03.2018 г. до 07.05.2019 г. е провела
разследване по общо 138 досъдебни произовдства, от които е приключила 71 бр.
Към този момент е имала 69 досъдебни производства, дала е 40 дежурства като дежурен разследващ полицай
и има положени 50 часа извънреден труд. Посочила е, че много от досъдебните
производства са били с фактическа и правна сложност, както и че разглежданите
досъдебни производства които разглежда към момента са в срок.
С
административната преписка са
представени предложения по различните досъдебни производства от ст.разследващ
поличай М. П., в които е посочено какви
процесуално следствени действия са извършени към момента на предложението,
както и какви действия предстои да бъдат извършени, във връзка с което иска
удължаване на срока по съответното досъдебно производство.
Представена е
справка от 27.04.2019 г., за използван платен годишен отпуск на инспектор М.П..
Изготвена е
справка от 30.05.2019 г., в която е направен извод, че ст. разследващ полицай М.П.
е допуснала небрежност в служебната дейност по ДП№3127/2018 г., ДП№2188/2018
г., ДП№4018/2018 г., ДП№4033/2018 г., ДП№2139/2018 г., ДП№4021/2018 г.,
ДП№371/2018 г., изразяваща се в забавяне разследването и нарушаване на
правилата за документооборота в МВР. Комисията е посочила, че с тези си
действия П. не е изпълнила служебните си задължения, вменени в типова
длъжностна характеристика на длъжността „младши разследващ полицай – старши
разследващ полицай в РУ” от 22.01.2018 г. – да „взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
обективната истина, съобразно НПК”, както и „при осъществяване на дейността си
да спазва създадената вътрешно ведомствена уредба в МВР”. Посочено е, че тези
действия са довели до необосновано забавяне на разследваенто. Комисията е
предложила на инспектор М.П. – ст.разследващ полицай в РУ към сектор
„Разследване – Второ РУ” при отдел „Разследване” към ОД на МВР Варна, да бъде
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” на основание чл.199,
ал.1, т.3 и т.5, пр.2 от ЗМВР. Видно от отбелязването в справката, П. се е
запознала със справката и материалите по дисциплинарната проверка на 30.05.2019
г.
Материалите по
дисциплинарната проверка срещу ст.разследващ полицай .М.П. са изпратени на
Началник на отдел „Разследване” при ОД на МВР Варна.
На 13.06.2019 г.
инспектор М.П. е поканена да даде писмени обяснения във връзка с изготвената
справка и материалите от извършената проверка
На 18.06.2019 г.
е съставен протокол, в който е
посочено,че на 18.06.2019 г. в 13.07 ч. в деловодството на ОД на МВР Варна не е
било установено да са постъпили такива е от служителката, т.е същата не се е
възползвала от правото си да даде обяснения, по зависещи от него причини.
Изготвено е становище от 11.07.2019 г., видно от което
след запознаване с материалите по дисциплинарната преписка са били установени
непълноти, разпоредено е сэщшти да бъдат върнати на комисията за
отстраняване на пропуските.
Видно от протокол
от 24.07.2019 г. на Комисията, от изследвала 8 бр. досъдебни производства, нарушения са установени по 7 от тях, като по досъдебно
производство №2199/2018 г. е посочила, че производство е било водено пълно,
всестранно и обективно.
Според изготвената
на 25.07.2019 г. справка е установено „несъответствие” между отразеното в
предложението на инспектор П. до Районна прокуратура за удължаване на срока.
За всяко от
досъдебните производства е посочено кое действие в какъв срок е било извършено,
според инспектор П., и в какъв срок реално е било извършено, според
представените доказателства.
По ДП №4018/2018
г., ДП №4033/2018 г., ДП №2139/2019 г.
предвид събраните доказателства – снети
сведения от конкретните лица, комисията преценила, че следва материалите
по проверката да се изпратят на Районна прокуратура Варна по компетентност. Посочено
е, че по всяко едно досъдебно производство инспектор П. е допуснала
необосновано забавяне на разследването, не е извършвала срочно твърдените от
нея процесуално следствени действия в предложения за удължаване на срока на ДП,
по този начин е създала погрешни възприятия в наблюдаващия прокурор за хода на
разследването, не е извършвала ритмично дейстивя по разследването. С действията
и бездействията си при разследването на всяко едно досъдебно производство,
инспектор П. е проявила небрежност в служебната си дейност, като е нарушила
основни длъжностни задължения, съгласно типова длъжностна характеристика за
длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай в РУ в сектор
„Разследване РУ” с рег.№3286р-3407/22.01.2018 г. – „Взима всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването по водените досъдебни производства, като събира, в най-кратък
срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно
НПК”.
Според приетото от Комисията: Допуснатото от
инспектор П. нарушение на служебната дисциплина при воденето на досъдебните
производства по описа на Четвърто РУ Варна е квалифицирано като деяние по чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР, „неизпълнение на служебните задължения” във връзка с чл.199, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗМВР „небрежност в служебната дейност”, за което е предвидено
налагане на наказание „писмено
предупреждение” за срок от три до шест месеца; нарушенията са извършени в
продължение на една година, поради което
действията и бездействията на инспектор П. попадат в обхвата на т.22, от §1 от
ДР на ЗМВР, т.е представляват системни
нарушения на служебната дисциплина.
Предвид
констатираното комисията предлага на инспектор П. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжнот за срок от една година на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР. Компетентен да го наложи е Министъра на вътрешните работи, съгласно
разпоредбата на чл.204, ал.1 от ЗМВР.
Служителката е запозната с предложението и с всички материали по проверката на 29.07.2019
г., Бил и е
предоставен 24 – часов срок до 12.40 часа на 30.07.2019 г. за депозиране на
възражения и представяне на доказателства,
от който тя не се е възползвала.
С Постановление
№9652/2019 г. от 19.08.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура Варна, е
отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката със
следните мотиви: че при работата си по досъдебните производства инспектор П. е
допуснала необосновано забавяне на разследването; не е извършвала срочно
твърдените от нея процесуално следствени действия в предложения за удължаване срок
наДП, като по този начин е създала погрешно въприятие в наблюдаващия прокурор
за хода на разследването; не е извършвала ритмично действия по разследването. С
действията и бездействията си инспектор П. е проявила небрежност в служебната
си дейност, като е нарушила основни длъжностни задължения, съгласно типова
длъжностна характеристика за длъжността „младши разследваш полицай – старши
разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване РУ” – „Взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратки
срокове необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
съобразно НПК”, „при осъществяване на дейността си се ръководи от основните
принципи на законност” залегнали в Конституцията на РБ, разпоредбите на НК,
НПК, ЗМВР, ЗЗКИ, АПК и други законови и подзаконови нормативни актове,
постановленията и тълкувателните решения на ВКС, указанията на прокурора, във
връзка с водените досъдебни производства”. Посочено е, че допуснатите от
инспектор П. нарушения на служебната дисциплина при воденето на досъдебните
производства са съставомерни по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр. с чл.199,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на наказание „писмено
предупреждение” за срок от три до шест месеца, но не се съдържат достатъчно данни по смисъла на
чл.211 от НПК за образуване на
досъдебно производство.
С Покана от
26.08.2019 г. Министърът на вътрешните
работи е предоставил възможност на инсп.
П. да представи писмените си обяснения в
срок до 24 часа, като изрично е посочил,
че ако в указания срок не бъдат
депозирани това ще бъде считано за
неизпълнение на изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР, по зависещи от П.
причини. Служителката не се е
възползвала от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения, по
зависещи от нея причини.
Въз основа на
материалите в дисциплинарната преписка и
констатациите и формираното предложение
на комисията е издадена Заповед №8121к-12220/13.09.2019
г. на Министъра на вътрешните работи.
Установено е, че
инспектор П. е извършила 7 бр. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, във вр. с чл.199,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност. За всяко едно
дисциплинарно нарушение е предвидено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три до шест месеца. Нарушенията се изразяват в това,
че част от посочените в предложението за удължаване на срока до Районна
прокуратура, извършени процесуално-следствени действия – разпит на свидетели,
вземане на сравнителни образци, образци от почерк, назначаване на
Съдебно-графологическа експертиза и Съдебно-техническа експертиза, изискано
свидетелство за съдимост, изискана медицинска документация от МБАЛ „Света
Анна”, реално не са извършени на посочената в предложението дата, а на по-късен
етап, както и не е бил извършен доклад
по реда на чл.219, ал.1 от НПК по ДП№2139/2018 г.
ДНО приема, че с
поведението си инспектор П. е нарушила основни длъжностни задължения, съгласно
типова длъжностна характеристика за длъжността – младши разследващ полицай –
старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване РУ” – взема всички мерки
за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК,
и при осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на
законност, залегнали в Конституцията на РБ, разпоредбите на НК, НПК, ЗМВР,
ЗЗКИ, АПК и др. Законови и подзаконови нормативни актове, постановленията и
тълкувателните решения на ВКС, указанията на прокурора във връзка с водените
досъдебни производства.
При определяне на
вида и размера на наказанието са взети
предвид тежестта на нарушенията – посочено е, че с деянията си П. е засегнала в
ниска степен обществените отношения, свързани с разследване на престъпления,
проверката на данни и събирането на доказателства за извършени престъпления и
техните извършители.
Посочено е, че са
взети предвид настъпилите последици – от деянията на инспектор П. не са
настъпили тежки вредни последици, но е проявена небрежност в своевременното
извършване на разследването по седемте досъдебни производства.
Дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид също обстоятелствата, при които
са били извършени нарушенията – не е имало обективни причини, като
продължителни отсъствия по болест или прекомерна натовареност, въпреки което П.
е бездействала по седемте досъдебни производства.
Взета е под
внимание формата на вината – непредпазливост – П. не е съзнавала и предвиждала
настъпването на вредни последици от небрежното си поведение, но е била в
състояние /била е длъжна и е могла, съобразно вменените й служебни задължения
на старши разследващ полицай/. Изследвано е цялостното поведение на инспектор П.,
обективирано в кадрова справка от 24.04.2019 г., от която се установява, че
инспектор П. е постъпила в системата на МВР през. м. Септември 2006 г. и заема
длъжности – дознател, разследващ полицай, старши разследващ полицай. По време
на службата е била наказана с „порицание” през 2014 г. и е била награждавана с
„писмена покана” през 2016 г. и „индивидуална парична награда” през 2017 г. и
2018 г. Доколкото според §1, т.22 от ДР на ЗМВР „системни
нарушения” са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година,
в справката е прието, че нарушенията извършени от инспектор П. представляват системни
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 194, ал.2, т.2 във
вр. с чл.199, ал.1, т.3, пр.1, във вр. с чл. 201, ал.1, т.2, във вр. чл.197, ал.1, т.4 и чл.204, т.1 от ЗМВР, за които дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание
„Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”.
Заповедта
е връчена на инспектор М.П. на 18.09.2019 г. срещу подпис.
Жалбата
е процесуално допустима като подадена по пощата на 02.10.2019 г., т.е. в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса
да оспори този административен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните
наказания се налагат със заповеди, издадени по т.1 от същата норма от
„министъра на вътрешните работи или определено от него
длъжностно лице от състава на министерството –
за всички наказания по чл. 197 за
държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и
за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
„уволнение”" за главния секретар на МВР”. В настоящия случай, предвид вида
на наложеното дисциплинарно наказание - по чл. 197, ал.1, т.4 от ЗМВР и
длъжността, която заема дисциплинарно наказващият орган – Министър на
вътрешните работи, както и длъжността, която заема наказания служител – старши
разследващ полицай – изпълнителска длъжност, съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган.
Относно процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция №
8121з-470 от 27 април 2015 г. настоящият съдебен състав намира, че дисциплинарното
производство е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, която норма постановява,
че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата
на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от закона
определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са станали
известни на ответника с постъпването на изготвеното Предложение – 29.07.2019
г., като Министъра на вътрешните работи се е запознал с него на 26.08.2019 г., видно
от резолюцията върху него. Следователно издадената на 13.09.2019 г. заповед е в
съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
В унисон с разпоредбата на чл. 210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за
дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу подпис, като е
отбелязана и датата на връчване.
При
издаване на процесната заповед съдът приема, че са спазени всички визирани
изисквания за нейната форма.
Действията
и бездействията на служителя правилно са
квалифицирани като системни нарушения на
служебната дисциплина съответно по чл. 194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1,
т.3, пр.1, във вр. чл.201, ал.1, т.2, вр. чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВ.
При
налагане на дисциплинарното наказание ДНО се основава на разпоредбата на
чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години” се налага за системни
нарушения на служебната дисциплина.
В
оспорения административен акт нарушението е индивидуализирано и описано,
съобразно нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР, като за
всяко едно дисциплинарно нарушение по съответното досъдебно производство са
изложени конкретни констатации. Така по
множество от посочените процесуално следствени действия - извършени разпити, назначаване на експертизи,
е констатирано, че такива не са били
реално проведени към момента на удостоверяване от инсп. П.. Проведени са в по-късен момент.. В мотивите към всяко
едно дисциплинарно нарушение е посочен и периодът от време на забавяне, за какъв период какви действия са били извършени, както и
факта, че за 11 месеца, съответно за 5
месеца и за 10 месеца, по конкретни ДП не са били извършвани процесуално следствени
действия. Това поведение правилно е окачествено от ДНО като бездействие. По
ДП№2139/2018 г. е посочено, че до момента на извършване на проверката няма
данни по делото за извършване на доклад на основание чл.219, ал.1 от НПК, като
е посочено,че с това си действие инспектор П. е проявила небрежност, като не е
осигурила своевременно извършване на разследването. Подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, въз основа на които е
установено. Извършени са подробни и задълбочени анализи на доказателствата,
като за всяко едно нарушение е посочено какво точно е нарушила от вменените и в
длъжностната характеристика задължения – взема всички мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените
досъдебни производства, като събира в
най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
съобразно НПК”.
Друго
нарушение от длъжностната характеристика, посочено по всяко едно досъдебно
производство, е че „при осъществяване на дейността си се ръководи от основните
принципи на законност, залегнали в Конституцията на РБ, разпоредбите на НК,
НПК, ЗМВР, ЗЗКИ, АПК и други законови и подзаконови нормативни актове,
постановленията и тълкувателните решения на ВКС, указанията на прокурора във
връзка с водените досъдебни производства”. Посочено е, че инспектор П. се е
запознала с типовата длъжностна характеристика на 09.02.2018 г., което се
потвърждава от приложения с административната преписка – Протокол.
Съдът приема, че оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена при наличие на материалноправните
предпоставки за това. В хода на съдебното производство от приложените писмени
доказателства се установи по безспорен начин, че в продължение на година
инспектор П. е извършила повече от три нарушения на служебните задължения, които
правилно са били квалифицирани като системни по смисъла на §1, т.22 от ДР на
МВР. Съдът намира, че като не е извършила съответните процесуално следствени
действия – разпит на свидетели, назначаване на експертиза, изготвяне на доклад
по досъдебното производство, изготвяне на справка за съдимост, по процесните
досъдебни производства, които действия не са с фактическа и правна сложност, оспорващата
действително е нарушила служебните си задължения – не е осигурявала
своевременно извършване на разследването по конкретните досъдебни производства,
като всеки отделен случай представлява нарушение по чл. 194, ал.2, т.2, вр. с чл. 199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР.
По възражението
на оспорващата за липса на компетентност у издателя на заповедта за
образуване на дисциплинарно производство:
Съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 ЗМВР дисциплинарно производство се образува при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.
Според ал. 2 на същата разпоредба за изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият
орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за
нейното приключване. В настоящия случай такава заповед е била издадена от
главен разследващ полицай началник на отдел „Разследване” комисар И.И., който
безспорно не е административно наказващ орган за наложеното дисциплинарно
нарушение. Според разпоредбата на чл.208 ЗМВР - при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното
производство може да започне и без издаване на заповед. Издаването на такава
заповед, с която дисциплинарно наказващия орган се разпорежда за извършване на
проверка, не е задължителен елемент от сложния фактически състав по реализиране
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение -
законът не предвижда за този вид нарушение на служебната дисциплина изискване
за задължително издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство,
в която да се определя и дисциплинарно разслеващият орган. В този случай
дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на
нарушението. В настоящия случай това първо действие се явява изготвената
Справка от 30.05.2019 г. от гл.инпектор И.К.и гл.инспектор Янко Янков, с която
инспектор П. се е запознала.
Неоснователно е и другото възражение за
недопустим състав, тъй като двама от членовете на дисциплинарно разследващия
орган са от един и същи отдел с
оспорващата, като е цитирана т.2.1 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи. Разпоредбата на т.2.1 от заповедта касае
налагането на наказания със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37,
докато оспорената заповед е издадена не от ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР, а от Министъра на вътрешните работи, поради което е приложима разпоредбата на чл.204, ал.1 от ЗМВР. В конкретния случай гл.инспектор Я.Я.е началник на сектор в сектор„Разследване – Второ РУ Варна”, към
отдел „Разследване“, докато оспорващата заема длъжността старши разследващ полицай в РУ към сектор
„Разследване – Четвърто РУ Варна. Главен инпесктор И.К.е началник на сектор в
сектор „Разследване – Четвърто РУ Варна” към отдел „Разследване
Неоснователно и възражението в жалбата, че е
нарушена т.2.3 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи, според която дисциплинарно наказващите органи по чл.204, т.3 и т.4 от ЗМВР да удостоверяват с подпис запознаването си с доказателствата за цялостното
поведение на служителя по време на службата му. Цитираната разпоредба е
неотносима за дисциплинарното производство, по което дисциплинарно наказващ
орган е Министърът на вътрешните работи по реда на чл.204, ал.1.
Все пак дисциплинарно
наказващият орган се е съобразил и с
тази разпоредба, като е удостоверил с
подписа си запознаването с доказателствата за цялостното поведение на инспектор
П.. Видно от приложената по делото Кадрова справка на инспектор П., има положен
гриф „Запознат”.
В писмените бележки жалбоподателят твърди, че по
делото няма данни ДРО да са компетентни относно спецификата на дисциплинарната
практика в МВР, което е нарушение на чл.37 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на
вътрешните работи. Такова изискване няма в посочената разпоредба, според която
предложените участници за дисциплинарноразследващ орган по възможност трябва да
бъдат съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е образувано
дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта, предмет на
дисциплинарното производство, и да не са участвали в извършени предварителни
проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. Лицата, включени
в дисциплинарната комисия отговарят на посочените изисквания.
Относно
възражението за недопускане ползването
на адвокат като защитник по дисциплинарното производство, с което било нарушено
конституционното право на защита – чл.56
от Конституцията на РБ.
Според
разпоредбата на чл.56 от Конституцията на РБ всеки гражданин има право на
защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В
държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Фактът, че на
оспорващата е отказано ползването на
адвокат в хода на дисциплинарно производство не я лишава от възможността да получава правна помощ от такъв.
В съответствие с разпоредбата на чл.207, ал.8, т.1
от ЗМВР държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство,
има право да се запознае с обобщената справка по ал. 7; запознаването се
удостоверява с подпис и дата. За всяко едно действие на дисциплинарно
разследващите органи и дисциплинарно наказващия орган инспектор П. е била
уведомявана. За периода на дисциплинарното производство инспектор П. е дала едно
единствено обяснение - на 07.05.2019 г.
до Началник отдел „Разследване”. В случая не е упражнила своето право пред
посочените органи да представи доказателства, с които да опровергае, изясни,
фактическата обстановка по дисциплинарните нарушения.
Предвид
изложеното, настоящият състав на Административен съд Варна намира, че правото на защита на оспорващата по чл.56 от Конституцията на РБ не е нарушено.
Относно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на
дисциплинарното производство:
Всички съставени
в хода на дисциплинарното производство
документи, включително и в
заповедта – предмет на съдебен контрол съдържат детайлно описание и анализ на проверените действията
на инспектор П. по изброените досъдебни
производства. Посочено е по всяко едно от тях, както констатациите са пряко обвързани
с конкретни процесуално следствени
действия, посочен е индивидуално срокът на забава, описани са и всички
несъответствия – между обективно осъществените ПСД и твърдяните за извършени
такива.
В хода на дисциплинарното производство ДРО събрал необходимите доказателства,
установил е фактите, след което е анализирала действията на служителя - изводите му пряко кореспондират с данните от
същите доказателства.
В проведеното съдебно производство оспорващата
нито оспори, нито опроверга с относимите
доказателства констатациите на ДНО по
фактите.
Твърдението за повишена натовареност не се потвърждава от представените
доказателства – справка за натовареността на инспектор П., приложена по делото.
По процесните седем досъдебни производства инспектор
П. не е изпълнила съответните процесуално следствени действия в разумен срок, с
което е забавила приключването на разследването по тях тези факти са безспорно установени
извършеното от М.Ж.П. представлява
неизпълнение на основни длъжностни задължения, съгласно длъжностна
характеристика – „като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина”, както и „при осъществяване на дейността си
се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в Конституцията на
РБ, разпоредбите на НК, НПК, ЗМВР...”
Извършените
дисциплинарни нарушения се потвърждават от представените доказателства.
Съгласно справка от 27.04.2019 г., в която е посочено използвания платен
годишен отпуск на инспектор М.П., се установява, че П. е била отпуска от 13.08.
до 17.08.2018 г. включително, като в обжалваната заповед, по ДП №3127/2018 г. е
посочено, че е било направено запитване до Община Долни чифлик на 13.08.2018
г., който ден е била отпуска! По същото досъдебно производство в предложението е посочено, че на 20.08.2018 г. са били извършени 4
бр. разпити на свидетели – Т.С., В.Д., Е.Х., Г.Г., както и че на същата дата са
били взети от тях образци за сравнително изследване от почерк, като видно от
справката от 20.08. до 21.08.2018 г. П. е била отпуска. От представените с
административната преписка доказателства се установява, че посочените разпити
са били проведени не на 20.08.2019 г., когато жалбоподателката е била отпуска,
а на 25.03.2019 г., както че и на същата дата са били взети образци за
сравнително изследване от 4 лица. По досъдебно производство №4033/2018 г. и в
трите отправени предложения за удължаване на срока е посочено, че е била
разпитана свидетелката С.П.на 27.07.2018 г., на която дата видно от справката
за отпуските, че жалбоподателката е била отпуска на нея дата. От представетните
по делото доказателства – протокол за разпит на С.П., същият разпит е проведен
на 27.07.2018 г. Изложените факти за датата на проведения разпит се
опровергават от сведението на С.П., която посочва, че разпита е бил в началото
на ноември или в края на октомври 2018 г., което се потвърждава от книгата за
посетители в Четвърто РУ Варна – 15.11.2018 г.
При издаване на заповедта съдът намира, че не е
нарушен материалния закон. Налице са били всички материалноправни предпоставки
за налагане на дисциплинарно наказание. Правилно всяко от извършените нарушения
е преценено като такова по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, пр.1 от ЗМВР. Спазено е изискването на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като за всяко от установените нарушения, е
определено отделно наказание. Правилни са изводите на ДНО, че нарушенията са
извършени при условията на системност по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Константна е практиката на
съдилищата, че когато при една и съща проверка се установи наличие на три или
повече нарушения на служебната дисциплина се касае за „системни нарушения”. Правилно
при констатираната системност, с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 е наложено наказанието „Забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година”. При определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания е спазено изискването на чл. 206, ал.2 ЗМВР да се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се
явява съразмерно.
При определяне вида и размера на наказанието
дисциплинарно наказващият орган е взел предвид тежестта на нарушенията. Посочено
е, че с деянията си П. е засегнала в ниска степен обществените отношения,
свързани с разследване на престъпления, проверката на данни и събирането на
доказателства за извършени престъпления и техните извършители. Отчетено е и че
от действията и бездействията на инспектор П. не са настъпили тежки вредни
последици.
Изцяло
неоснователно претендираното квалифициране на
е деянието като маловажно дисциплинарно нарушение, за което се предвижда друго наказание по реда на
чл.198 от ЗМВР. Според цитираната разпоредба ал.1 дисциплинарно наказание
„мъмрене” се налага за маловажни дисциплинарни нарушения. Маловажно е нарушението,
при което отклонението от изискванията е незначително. В оспорената заповед
дисциплинарно наказващия орган е посочил, че с деянията си инспектор П. е
засегнала в ниска степен обществените отношения, както и че не са настъпили
тежки вредни последици, но съдът в настоящия си състав не счита, че са налице предпоставките за налагане на по-леко
наказание по реда на чл.198 от ЗМВР. Деянията, правилно квалифицирани като проявена небрежност са по седем досъдебни
производства Неизпълнението на всяко едно процесуално следствено действие –
разпит на свидетел, назначаване на експертиза, изискване на справка за
съдимост, и др., не се отличава с фактическа и правна сложност, което да
обоснове такова забавяне, констатирано при проверката.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при
спазване на целта на закона – държавните служители в МВР,
осъществили състав на дисциплинарно нарушение, да бъдат санкционирани за това,
с оглед личната и генералната превенция, която се цели с налагането на всяко
наказание.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, съобразена е с материално-правните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно претендираното от процесуални представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждения съдът намира същото за основателно,
следва да се присъди в размер съобразен с
чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание чл. 211, изр. последно ЗМВР решението
на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по
чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 от ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.
С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ж.П.
ЕГН **********, срещу Заповед № 8121з-12220 от
13.09.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която и е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година.
ОСЪЖДА М.Ж.П. ЕГН **********,
да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи сумата от 200
/двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова