О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Шакирова
въззивно гражданско дело № 947 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 260346/03.07.2020
г., подадена от Д.Т.А., чрез адв. К.Т., с искане да
бъде изменено в частта за разноските Решение № 260000 от 01.07.2020 г. по настоящото
дело. В молбата се излага становище, че с решението са присъдени разноски в
размер на минимално адвокатско възнаграждение, определен при действието на Наредба
№ 1/09.07.2004 г. към датата на постановяване на решението, като се претендира
същото да бъде съобразено към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие. Направено е искане върху този размер да бъде начислен ДДС, както и
да бъде възприето от съда, че въззивника, заплащайки
адвокатско възнаграждение в двойно по-голям размер е оценил високо фактическата
и правна сложност на спора.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Енерго
– Про Продажби“ АД изразява становище за неоснователност
на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД срещу Решение
№ 962 от 25.02.2020г. по гр.д. № 16108/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав.
С Решение № 260000 от 01.07.2020 г. съставът на ВОС
се е произнесъл, като е потвърдил обжалвания първоинстанционен
акт
и е осъдил „Енерго – Про
Продажби“ АД да заплати на Д.Т.А. сумата от 280 лева, представляваща съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
При преценка размерът на дължимите разноски, съдът е приел за основателно
направеното от въззивника възражение за прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е редуцирал претендирания
размер на разноските до 280 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС, публикувано в ДВ
бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.). Именно тази е уредбата,
действащата, както към датата на постановяване на решението 01.07.2020 г., така
и към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и на
издаване на фактурата – 15.05.2020 г. По тези съображения е неоснователно
възражението в молбата, че съдът не е приложил действалата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция на Наредба №
1/09.07.2004 г. При определяне размер на вънаграждението,
съдът е съобразил и факта, че въззиваемата
страна е възложила процесуалното си представителство по делото на адвокат, който
е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, съставът на ВОС е присъдил разноски в полза на въззиваемата
страна в размер на 280 лева. В настоящото производство материалният интерес,
който е защитавала въззиваемата страна възлиза на 2 330,09 лева Възнаграждението за процесуално
представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна помощ и
към датата постановяване на решението (изм. с Решение № 5419 на ВАС,
публикувано в ДВ бр. 45 от 2020 г. в сила от 15.05.2020 г.) възлиза в размер на
219,80 лева. Дължимият
ДДС върху тази сума възлиза на 43,96 лева. Присъдените
с Решение № 260000/01.07.2020 г.
разноски надвишават определения по Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.
Настоящият
състав на ВОС приема, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260346/03.07.2020 г., подадена от Д.Т.А.,
чрез адв. К.Т., по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение в частта за разноските на Решение № 260000 от 01.07.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 947/2020 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.