Р Е Ш Е Н И Е

   №   ............

      14.03.2019 г.,гр.***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Тинка Гюрецова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 187 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от Р.Х.И. ***, ЕГН ********** против НП № 18-0938-005606/25.102018 год. на Началник Сектор към  ОД-МВР -гр.***, Сектор „ПП“-*** с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 98 ал.1, т. 6 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не ангажира становище по съществото на делото.

            Ответникът по жалбата – Началник Сектор към  ОД-МВР -гр.***, Сектор „ПП“-***, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея. 

            Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

           

На 14.10.2018 г. в 11:30 часа длъжностни лица  при Сектор „Пътна полиция” към О.н.М. ***, констатирали че жалбоподателят Р.Х.И. като водач на лек автомобил „БМВ 520 И ” с рег. № ЕВ 2834 ВА е  паркирал за престой МПС  в зоната на кръстовището образувано от ул. „***” и изход на паркинг на зала „***“ с което затруднява завивавенот на тролейбусите от градския транспорт пътуващи по редовните пътни лини, за което нарушение  бил  съставен в присъствието на водача АУАН серия „АА“ № 104274/148.10.2018 г.  с който му вменили нарушение по чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДП. Актът бил предявен на нарушителя, но същият не го е подписал, като в графа на „нарушител“ е отразено, че отказва.

В срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН нарушителят е депозирал писмено възражение.

Въз основа на състевия АУАН, на 25.10.2018 год. било издадено атакуваното НП, с което на жалбопдателя била наложена глоба в размер на 50 лв. за извършеното по-горе нарушение.

Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите Д.И.А. и С.П.Н. ценени от съда като обективни и логични, и съставения АУАН серия „АА“ № 104274/148.10.2018 г., както и  от справка на КАТ-*** за нарушител/водач приложена от л. 21 и л. 22 от делото. Свидетелите А. и Н. са категорични и последователни в показанията си пред съда че именно ж-лят е спрял процесния автомобил в зоната на въпросното кръстовище като твърдят и че същият си е представил и документите които му изискали за проверка. Показанията на свидетелите се ценят от съда напълно както беше посочено и по-горе и защото същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не ги цени. Освен това показанията на свидетелите намират опора и в съставения от тях АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП редовно съставените по този закон актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от жалбоподателя не се ангажираха доказателства, от които би могло да се установи, че не е извършил вмененото му административно нарушение. По делото като веществени доказателства  от страна на жалбоподателя са приложени фотоснимки за извършеното нарушение, както и извадка от кадастрална карта. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче, приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по  смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. II н.о. на ВКС/. На следващо място съдът цени и приложените писмени доказателствени средства – скица № 234 в оригинал и справка от Община *** № ТСУ – 11-07-14/05.03.2019г. където е посочено че визираната територия не попада в действащия план за регулация.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените  към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършино. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него адмунистративно нарушение по чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба се забранява престоя и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Понятието кръстовище е дефинирано в § 6, т. 8 от ДР на ЗДП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират в едно ниво. По смисъла на § 6, т. 1  от ДР на ЗДП   в понятието „път“, което е общо се включват и улиците, т.е. пътните платна и тротоарите към тях.

С други думи, съгласно  Пар.6 т.8. от ДР на ЗДП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. А видно от Пар.6 т.1 1. от ДР на ЗДП :"Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Следуемо от посоченото в конкретния случай действително не е налице пресичане на две улици, доколкото се намира извън плана за регулация, но представлява безспорно „земна площ”, и следователно „път”, а оттам е налице и „кръстовище” видно от изображението на визираната скица. Последното е достатъчно да обоснове съставомерност на извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя е паркирал автомобила си в района на кръстовището образувано от ул. „***“ и изход на паркинг зала „***“, с което затруднява завивеното на тролейбусите от градския транспорт  пътуващи по редовните линии.

 Предвид събраните по делото и не на последно място с оглед приложените фотоснимки, извадка от кадастрална карта и скица № 234 по чл. 140 от ЗУТ издадена от Община-***, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си в района кръстовището образувано от ул. „***“ и изход на паркинг зала „***“. С това същият е нарушил разпоредбата на чл.98 ал. 1 т. 6 от ЗДП, за което нарушение санкция е предвидена в нормата  на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП предвижда налагане на „глоба“ в размер на 50 лв.  за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да промени неговия размер.

Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателя като водач на МПС от 1996 г./т.е. над двадесет години видно от справката  за нарушител/водач на Сектор ПП-***/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира  в кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, без да дири обозначителни знаци за забрана, тъй като такива от ЗДП не са предвидени, предвид съществуващата законова забрана, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като автомобилът е бил паркиран в кръстовище безспорно се препятства възможността на останалите участници в движението на извършват маневри и преминават безпрепятствено района на кръстовището

             Съдът намира, че в настощия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушениетореспективно липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДП е призвана да гарантира, а именно гарантиране на безпрепятствено преминаване  през района на кръстовища. Отделно от това видно от справката нарушител/водач приложена по делото, това не е инцидентна проява на жалбоподателя, същият е санкциониран и за други нарушения на ЗДП – с НП и с глоба-фиш.

            Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на останалите участници в движение.

            С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-005606/25.10.2018 год. на Началник Сектор към  ОД-МВР -гр.***, Сектор „ПП“-*** с което  на Р.Х.И. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 98 ал.1, т. 6 от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                   

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: