Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети
юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Диляна Цветкова разгледа
докладваното от съдия Г. гр. д. № 10 333 по описа
за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати следните суми:
1.
на И.Д.М.:
- 15 000,00 лева на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 1 и по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. «а»,
«б», «е» и «ж», пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК по н. о. х. д.
3 058/2006 г. на СГС, 17-ти с-в плюс законната лихва от 16.02.2015 г. до
окончателното изплащане;
- 15,00
лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;
2.
на адвокат Г.Г. – 414,75 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ. И.М. е със съдебен адрес – адвокат Г.,***, а П.на Р.Б.е с адрес
в гр. София, бул „*******.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на И.М. срещу
П.на Р.Б.за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от
200 000,00 лева.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако
ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ответникът не дължи държавна
такса.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] И.М. заявява в искова молба от 19.08.2016 г.,
че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил
оправдан, По наказателното производство спрямо ищеца е била взета и мярка за
неотклонение задържане под стража. От образуването на наказателното
производство и взетата мярка за неотклонение задържане под стража ищецът е
претърпял неимуществени вреди от преживения стрес, ограничаване на контактите с
близките му, неудобство и срам от подмятанията и упреците на хората, социалната
му изолация.
[6] И.М.
оценява претърпените неимуществени вреди на 200 000,00 лева. П.не е
изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да
осъди П.да му заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди
(исковата молба, л. 2-5).
2. На ответника
[7] П.е
оспорила предявения иск. Тя твърди, че ищецът не е бил оправдан по повдигнатото
му обвинение и той не е претърпял вреди от него. П.също твърди, че по време на
твърдяното от ищеца незаконно обвинение той е бил обвинен в извършването на
други престъпления, по които
наказателните производства са били прекратени или ищецът е бил оправдан.
Според П.това обстоятелство следва да бъде отчетено при определянето на
евентуалното обезщетение. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 11-19).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че И.М. е бил роден на *** г. През 1988 г. той се е оженил за А.М.и
през 1993 г. от брака им се е родила свидетелката М.М.. И.М. се е развел с А.М.през
1998 г. (бракоразводното решение, л. 30-31).
[9] Междувременно, през 1997 г. П.е повдигнала обвинение на И.М. за
престъпление по пр. пр. 0806/1998 г. на РП Радомир и по пр. пр. 26 209/1997 г.
на СРП (постановлението за прекратяване, л. 32; справката, л. 21). По-късно,
през 2003 г. срещу И.М. е било образувано и наказателно производство по пр. пр.
52 565/2002 г. на СРП (справката, л. 21).
[10] През 2004 г. срещу И.М. е било образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 321, ал. 1 и по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. «а», «б», «е»
и «ж», пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. На 13.06.2004 г. той е
бил задържан за 24 часа, а след това задържането е било продължено на 72 часа
(постановлението, л. 152). На 15.06.2004 г. СГС е взел спрямо И.М. мярка за
неотклонение задържане под стража (протокола от с. з., л. 135-151). Една от
причините съдът да вземе тази мярка за неотклонение е била неоткриването на
ищеца на адреса му, обявен в регистъра на населението (протокола от с. з., л.
146). Съдът е изменил мярката за неотклонение в подписка на 28.07.2005 г.
(протокола от с. з. , л. 76). Той е бил освободен от Затвора София на
29.08.2005 г. (служебната бележка, л. 7). Докато е бил с мярка за неотклонение
задържане под стража, И.М. не е могъл да се вижда с дъщеря си, а след
излизането му от затвора, е бил много отслабнал (показанията на свидетелките М.и
К., л. 374-375).
[11] Поради процесуалното поведение на И.М. – явяването му без адвокат - съдът
няколко пъти е отлагал разглеждането на делото. Това е станало: на 29.03.2007
г., когато делото е било отложено за 25.06.2007 г.; на 28.11.2012 г., когато
делото е било отложено за 30.01.2013г.; на 30.01.2013 г., когато делото е било
отложено за 20.02.2013 г.; на 29.11.2013 г., когато делото е било отложено за
31.01.2014 г. Общо периодът на забавяне на делото поради процесуалното поведение
на ищеца е бил седем месеца и 20 дни.
[12] С присъда от 20.02.2013 г. САС е признал И.М. за невинен (присъдата,
л. 247-260). П.е подала касационен протест срещу присъдата и ВКС я е отменил,
като е върнал делото за ново разглеждане от САС (протеста, л. 214-216;
решението на ВКС, л. 210-213). Впоследствие САС отново е постановил
оправдателна присъда, която П.е протестирала (присъдата на САС, л. 201-209;
протеста, л. 176-179). С решение от 16.02.2015 г. ВКС е потвърдил оправдателната
присъда на САС и тя е влязла в сила (решението на ВКС, л. 180-184).
[13] Поради повдигнатото обвинение познатите и приятелите на И.М. са ограничили
контактите си с него (показанията на свидетелката К., л. 375). Не се спори, че П.не
е заплащала на И.М. обезщетение за неимуществени вреди.
[14] Междвувременно, на 17.07.2007 г. е било прекратено наказателното
поризводство срещу И.М. по пр. пр. 0806/1998 г. на РП Радомир, а на 03.10.2007
г. е влязла в сила оправдателна присъда спрямо него за наказателното
производство по пр. пр. 26 209/1997 г. на СРП (справката, л. 21;
постановлението, л. 32-35). През 2011 г. е било прекратено и наказателното
производство срещу И.М. по пр. пр. 52 569/2002 г. на СРП (справката, л.
21). Не се спори, че за вредите от незаконното обвинение по пр. пр. 0806/1998
г. ищецът е подал искова молба срещу П.(вж. и л. 59).
[15] И.М. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 1а); 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 68). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л.
348в). П.не е направила разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16]
И.М. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът за неимуществени
вреди е частично основателен, а искът за имуществени вреди е основателен.
1. По иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
[17] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда
от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това
в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието
не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3.
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство
е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване
на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7
от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за
неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
[18] Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищецът да е бил обвинен в извършването на
престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу
него;
2. ищецът да е бил оправдан или наказателното
производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;
3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него
наказателно производство;
4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.
[19] Съдът установи, че
през 2004 г. И.М. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 321,
ал. 1 и по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. «а», «б», «е» и «ж», пр. 2, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. „б”, пр.
3, б. „д”, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2
от НК, а на 16.02.2015 г. е влязла в сила присъда, с която той е бил оправдан
по повдигнатото обвинение. По това обвинение И.М. е бил задържан под стража
повече от 13 месеца. Вследствие на повдигнатото срещу него обвинение,
познатите и приятелите на И.М. са ограничили контактите си с него, а по
време на задържането му под стража той не е могъл да вижда дъщеря си и е
отслабнал. Ответникът не е изплащал обезщетение на И.М.. Налице са предпоставките за
уважаването на иска.
[20] Съдът следва да определи размера на дължащото се
обезщетение за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат
обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:
1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ
характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат
за него;
2. вида на наказателното производство - дали е приключило
в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;
3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални
действия;
4. продължителността на наказателното производство (като
период от време);
5. видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момент на задържането.
[21] Втората група от фактори са свързани с това как
повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:
1.
има ли разгласяване чрез медиите;
2.
има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;
3.
конкретните преживявания на увредения и имат ли те
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо
обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и
предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (Решение
на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.)[1].
[22] Третият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен
ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху
емоционалната сфера на обвинените лица, съдът
не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в
извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с
постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното
производство е продължило по-кратко[3].
[23] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи
представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната
към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на
прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4]. Такива могат да бъдат размерът на минималната
работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен
продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други
икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в
страната .
[24] Престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. „б”,
пр. 3, б. „д”, пр. 1 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от 50 000,00 лева до
200 000,00 лева. Престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК също е от общ характер
и се наказва с лишаване от свободата от три до десет години. Наказателното
производство срещу И.М. е приключило в съдебната фаза и е продължило около 10
години и половина, като за забавяне от седем месеца и 20 дни причината е била у
ищеца. Той е бил задържан под стража 13 месеца. По времето на провеждане на
наказателното преследване на ищеца по процесното наказателно дело. П.е водила
срещу него още три наказателни производства, които са били или прекратени, или
ищецът е бил оправдан по повдигнатите обвинения.
[25] Образуването на досъдебно производство срещу И.М. е повлияло
на социалния му живот, познатите и приятелите му са ограничили
контактите си с него. Вследствие на продължителното му задържане под стража той
е отслабнал.
[26] В сайта на ВКС и правно-информационната
програма Сиела съдът откри четири решения на ВКС, с които той е определил
обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 242, ал. 3/ал. 4 от НК. С тях ВКС е определил следните
обезщетения за неимуществени вреди:
- 4 000,00
лева, като наказателното производство е било прекратено с разпореждане през
2006 г.[5];
- 20 000,00 лева, като наказателното производство е
било приключило през 2006 г.[6];
- 25 000,00 лева, като оправдателната присъда е
влязла в сила през 2007 г.[7];
- 50 000,00 лева, като наказателното производство е
било прекратено с определение през 2004 г.[8].
[27] Съдът откри и едно решение на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК относно съдържанието на
понятието “справедливост”, с което съдът е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди от 5 000,00 лева при постановена оправдателна присъда
от 2011 г. за престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. с чл. 115,
вр. с чл. 20 от НК. Наказателното производство е било продължило почти три
години, като ищецът е бил задържан за срок от 72 часа[9].
[28] Настоящият съд е разгледал едно дело, чиито предмет
е бил обезщетяването на неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 242,
ал. 4 от НК – гр. д. 6 250/2013 г.[10] С
решението си по това дело съдът е определил обезщетение от 6 000,00 лева,
като наказателното производство е било приключило през 2008 г. САС е потвърдил
решението с решение 445-2016-12-ти с-в по гр. д. 5 007/2015 г.
[29] Настоящият съд е разгледал гр. д. 5 033/2013 г,
чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от незаконно
обвинение по: чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; чл. 346, ал. 2, т. 1, 3
и 4, връзка с ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК; чл. 195, ал.
2, връзка с ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1-3 и т. 5, връзка с чл. 194, ал. 1,
връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК.[11] С
решението си по това дело съдът е определил обезщетение от 10 000,00 лева,
като наказателното производство е било приключило през 2012 г. САС е отменил
частично решението, като с решение 379-2015-12-ти с-в по гр. д. 4 363/2014
г. е намалил обезщетението на 6 000,00 лева.
[30] Икономическата обстановка в страната от 2004 г. до
2015 г. се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата, която е била: 120,00 лева през 2004 г.[12] и 360,00
лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[13].
[31] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите
за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема че 15 000,00
лева е справедливо обезщетение неимуществените вреди, претърпени от ищеца. П.не
е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда П.да заплати на И.М.
15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.
2. По разноските
[32]
Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 15,00 лева и е бил
представляван безплатно от адвокат.
[33] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда П.да заплати на И.М. 15,00 лева разноски по делото, както и 414,75 лева адвокатско възнаграждение, което съдът определя съразмерно на уважената част от иска (200 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х15 000,00/200 000,00).
Съдия:
[1] За това, че интензитетът на
извършваните процесуалноследствени действия следва да се отчита при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди вж. решение на
ВКС 241-2012-III Г. О. по гр. д. 1 618/2011 г.
[2] За това, че при
определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да
се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010
г. Без изрично да е постановил това ВКС е възприел, че следва да се отчита
съдебната практика за близки случаи и в следните решения: 1. 410-2011-IV Г. О. по гр. д.
153/2011 г.; 2. 401-2011-IV
Г. О. по гр. д. 483/2011 г. Нещо повече, в първото решение ВКС е сравнявал
фактите по разглежданото от него дело с факти по дело, разгледано от ВКС
по-рано, за да определи справедлия размер на обезщетението. Похват, който е
сравнително непознат на нашата юриспруденция, но използването му би довело до
уеднаквяване на практиката по близки случаи и по-голяма предвидимост на изходът
от подобни дела.
[3] Решение на ВКС
401-2011-IV
Г. О. по гр. д. 483/2011 г. В тази си част решението е постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.
[4] За това, че
икономическата обстановка и жизненият стандарт в страната следва да се отчитат
при определянето на обезщетението за неимуществени вреди вж. следните решения
на ВКС: 1. 242-2010-III
Г. О. по гр. д. 19/2012 г.; 2. 410-2011-IV Г. О. по гр. д.
153/2011 г.; 3. 539-2010-III
Г. О. по гр. д. 1747/2009 г. И трите решения са били постановени по реда на чл.
290 от ГПК, като касационното обжалване по първите две е било допуснато относно
прилагането на обществения критерий за справедливост.
[5] Решение на
ВКС 291-2011-ІІІ Г.О. по гр. д. 109/2011 г. Съдът е установил, че на
21.10.1997г. срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 242
от НК, а на 03.10.2006г. в съда е бил внесен обвинителен акт за това
престъпление и за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. С разпореждане от
24.11.2006 г. на СГС е било прекратено наказателното производство по
обвинението за осъществено от ищеца престъпление по чл. 242, ал. 1, б. ”д” от НК по съображения, че инкриминираното деяние не е било престъпление по чл. 242
от НК - контрабанда с метали - а евентуално е попадало в състава на
административното нарушение митническа измама по чл. 234 от ЗМ. ВКС е приел, че
присъденото от въззивния съд обезщетение от 10 000,00 лева е било
завишено. Съдът е установил, че освен претърпените психически страдания във
връзка с наказателното производство доказателства за други негативни
преживявания по делото не са били събрани. Съдът е преценил понятието
"неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време. Съдът е установил, че претърпените
психически преживявания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение с
оглед тежестта на престъпленията и продължителността на наказателното
преследване, безспорно са се били отразили негативно върху психиката на ищеца. Съдът
не е установил ищецът да е претърпял съществени терзания, психически
преживявания, които да са се били отразили изключително негативно на неговите
близки и той да е преживявал и страдал за това, да е бил уронен неговият
престиж и този на семейството му в обществото. По отношение на ищеца не е била
вземана мярка за неотклонение задържане под стража, не е бил ограничаван по
друг начин за нуждите на разследването.
[6] Решение на ВКС 449-2012-IV Г. О. по гр. д. 1393/2011 г. Решението е
било постановено по реда на чл. 290 от ГПК, като един от въпросите, за чиито
отговор е било допуснато касационното обжалване, е бил „приложението на чл. 52 ЗЗД в аналогични случаи”. Съдът е установил, че срещу ищеца са били повдигнати 14 обвинения в
извършване на престъпление, които впоследствие са били прекратени. Всички са били
за вносна митническа контрабанда, за което като помагач и подбудител умишлено ищецът
е бил склонил и улеснил други лица да внесат през границата на страната с
Република Гърция дизелово гориво без знанието и разрешението на митниците, като
това е било извършено с използване на официални документи с невярно съдържание
– престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, б.”б” НК. Съдът е установил
още, че всички предварителни производства са били образувани през октомври 2001
г., а ищецът е бил привлечен като обвиняем по тях през юли 2003 г., като му е била
наложена мярка за неотклонение гаранция от 400,00 лева по всяко дело. През
ноември 2005 г. му е била наложена и забрана за напускане на страната. На
досъдебното производство е било осъществено
и полицейско задържане. Делото е било прекратено през декември 2006 г., а
останалите 13 – през юли 2006 г. По всяко едно от следствените дела ищецът е
искал разрешение от прокурора да бъде пуснат да излезе извън страната във
връзка с командировка, свързана с извършване на трудовите му задължения, но му
е било отказвано. След обжалване пред съда, са били отменени забраните за
напускане на страната. Съдът е взел предвид, че по едно и също време е имало
наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен като обвиняем и, че
причинените му от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения.
Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството,
опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и
честта, са били във връзка с всички обвинения, независимо, че не са били повдигнати
в едно, а в множество отделни дела. Наказателното преследване е продължило
близо пет години. Пострадалият е изпитвал неудобство пред съпругата и
родителите си, страдал е от невъзможността да живее със семейството си и да го
подпомага финансово и да участва в отглеждането и възпитанието на малолетния си
син, който се е родил на 30.04.2005 г., изпитвал е притеснения за бъдещето си.
[7] Решение на ВКС 241-2010-ІІІ
Г.О. по гр. д. 1618 от 2011 г. Съдът е установил, че срещу ищеца е било
образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от
общ характер по чл. 354а, ал. 2, б.”а”, вр. ал.1 от НК, а впоследствие и за
престъпление по чл. 242, ал. 3, вр. ал. 2, във вр. ал. 2, вр. б. „д”, вр. чл.
26,ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 3 от НК, като след частично прекратяване на
наказателното производство е бил предаден на съд с обвинение по второто
престъпление - контрабанда на наркотици в особено големи размери (4 752,70 кг
марихуана на стойност 2 173 276,63 лева) и представляващо особено тежък случай.
Ищецът е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 15.12.2007 г. Съдът е
споделил виждането, че самото привличане на едно лице под наказателна
отговорност и поддържане на обвинението по отношение на него, само по себе си е
създало значителен психически дискомфорт и го е поставило в състояние на стрес
за целия период от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната
присъда. Въпреки че наказателното производство е продължило един значителен
период от време, провежданите процесуалноследствени действия спрямо подсъдимия
не са били интензивни. Още на първа инстанция производството е било приключило
с оправдателна присъда, постановена на 27.03.2003 г. Съдът е установил, че
твърденията за сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца се
потвърждавали единствено от показанията на разпитаните по делото свидетели и
конкретно от тези на неговата съпруга. По делото не е била представена никаква
медицинска документация, установяваща по несъмнен начин влошеното
здравословното състояние на ищеца. С оглед на това съдът не е изследвал и
установил причинно следствена връзка между конкретни проявления на влошено
здраве и висящото наказателното производство. Съдът не е установил никакви
данни за променено отношение на съпругата и детето към ищеца в резултат на
обвинението.
[8] Решение на
ВКС 258-2011-ІІІ Г.О. по гр. д. 1565/2010 г. Съдът е установил, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем на 12.11.1993 г. за престъпления по чл. 242 ал. 4, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 от НК, както и по чл. 282, ал. 2 изр. 1, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 3 и чл. 26 от НК и по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20
ал. 3 и чл. 26 от НК. През периода 12.11.1993г.-31.01.1994 г. обвиняемият е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Наказателното производство
срещу него е било прекратено с определение от 25.03.2004 г., което е било
постановено по реда на чл. 239а от НПК (отм.). ВКС е установил, че пострадалият
е бил съвестен и почтен човек, бивш полковник от разузнаването, който за
отлична работа многократно е бил награждаван. По време на задържането му под
стража е бил държан на тъмно, при мизерни условия. След освобождаването му от
ареста е бил „в ужасно състояние”, ”здравословно разбит, съсипан и унищожен”, а
в продължение на десет години е бил подложен на „психически тормоз”. Именно
защото е бил ”следствен”, е загубил работата си, „никой не го е приемал на
работа, дори и в частна фирма”, не е можел да пътува. Авторитетът му е бил
сринат, а „детето му е станало обект на терористичен акт”. ВКС като е съобразил
причинената в резултат на повдигнатото обвинение драстичната промяна в
установения начин на живот на пострадалия (човек с отлична обществена
репутация, висок стандарт на живот, заемащ отговорен пост, свързан с външната
сигурност на страната, с необременено съдебно минало) да бъде обвинен в
извършване на тежки умишлени престъпления, а и задържан под стража. Съдът е
отчел настъпилите промени в отношенията в семейството на пострадалия, пагубният
ефект върху репутацията му, не само в страната, но и сред външните партньори,
негативното отражение, което неизбежно е оказало воденото в продължение на
повече от десет години наказателно производство върху душевното състояние на
лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот. Съдът е взел предвид
и особеното отражение, което е оказало продължилото 72 дни задържане под
стража, след което касаторът е бил „в ужасно състояние”, ”здравословно разбит,
съсипан и унищожен”.
[9] Решение на ВКС
210-2013-III
Г. О. по гр. д. 70/2013 г.
[10] Съдът е установил, че
престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 3, б. „д”, пр. 1 от НК
е от общ характер и за него се е предвиждало наказание лишаване от свобода от
пет до петнадесет години и глоба от 50 000,00 лева до 200 000,00 лева.
Наказателното производство срещу ищеца е било приключило в съдебната фаза и е
продължило три години и седем месеца, като в периода от 1994 г до 2004 г. той е
бил разпитван като свидетел по същото дело, но не му е било повдигано
обвинение. Взетата мярка за неотклонение е била най-леката – подписка.
Досъдебното производство е повлияло на социалния живот на ищеца. Здравословното
му състояние се е влошило. Познатите
и приятелите на ищеца са се отдръпнали от него, той е станал затворен и
необщителен.
[11] Съдът е установил, че
спрямо ищеца са били повдигнати обвинения по: а. чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; б. чл. 346, ал.
2, т. 1, 3 и 4, връзка с ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК;
в. чл. 195, ал. 2, връзка с ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1-3 и т. 5, връзка с
чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1
от НК. За тях са се предвиждали
следните наказания – от една до шест години лишаване от свобода за първото
престъпление; от една до десет години лишаване от свобода за второто
престъпление; от три до петнадесет години за третото престъпление. Към момента на привличането на ищеца като
уличено лице, той е бил на 26 години. Съдът е установил, че по наказателното
производство ищецът е бил задържан под стража от 14.12.2005 г. до 09.05.2006 г.
(пет месеца), бил е под домашен арест от 09.05.2006 г. до 12.01.2007 г. (осем
месеца) и е бил със забрана да напуска пределите на страната от 15.12.2005 г.
до 31.05.2012 г. (шест години и пет месеца). Наказателното производство срещу ищеца е било приключило в досъдебната фаза
и е продължило шест години и девет месеца.
Съдът също е установил, че
задържането под стража на ищеца се е отразило тежко на него и семейството му,
тъй като жена му е трябвало сама да се справя финансово и физически с
отглеждането на детето, в резултат цялото семейство и родителите на ищеца са се
изнервили. Впоследствие ищецът и жена му са се разделили. След изменението на
мярката за неотклонение «задържане под стража» ищецът е имал трудности с
намирането на работа. За това му е пречела и мярката «домашен арест». Ищецът е
вземал заеми, за да преживява. Наличието на наказателно производство срещу ищеца
не е било разгласявано чрез медиите.
[12] Постановление 7/16.01.2004 г. за определяне на нов размер на
минималната работна заплата за страната.
[13] Постановление
419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата