Определение по дело №534/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                         Град Ловеч........................2019 година

                  

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в

закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                             1. ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ :

                                             2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря , в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 534 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

 

С определение от 28.11.2019 г. по НОХД № 300 по описа за 2019 г., Луковитският районен съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Районна прокуратура - Луковит.

Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от Я.С.Т. ***, чрез адв. Л.Т., против така постановеното определение, с което се моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да се постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Луковит.

Излага, че в разпоредителното заседание от 28.11.2019 г. по НОХД № 300/2019 г. по описа на РС – Луковит съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение искането им за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП-Луковит поради допуснато в досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимата.

Посочва, че в съдебното заседание са изложили съображенията си относно допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата. Твърди, че в досъдебното производство, което е образувано по жалба на Я.Т., е направено искане от нея да се изиска информация от системата ****, с цел да докаже какви средства е превеждала на дъщеря си К. и майка си С. във връзка с твърденията по гражданските дела, че тя не е пращала никакви пари за издръжка.Посочва, че по това искане няма произнасяне на прокурора, който е длъжен съгласно чл. 229, ал. З от НПК да се  произнесе в срок до седем дни с постановление. Налага довод, че като не се е произнесъл по това искане, наблюдаващият прокурор е нарушил правото на защита на обвиняемата Я.Т..

Навежда се довод, че обвинителния акт не е изготвен съгласно изискванията на чл.246 от НПК, тъй като за обосноваване на умисъла в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, наблюдаващият прокурор следва да посочи в обвинителния акт кога Я.Т. е узнала,че е осъдена да заплаща на дъщеря си К. издръжка. Посочва, че в жалбата на Я. и от показанията на дъщеря й се установява друга фактическа обстановка, а именно, че дъщеря й не знае за такова дело, а Я.Т. не е присъствала на гражданските дела, тъй като се представлява от особен представител, назначен при условията на чл. 47 ГПК. Посочва, че в материалите по досъдебното производство се съдържат доказателства относно продължителното отглеждане на К. Я. от майка й в периода 2016-2018 г. и това обстоятелство не е намерило никакво отражение в обвинителния акт, а то е от съществено значение да се обоснове тезата на прокуратурата за наличие на пряк умисъл от обвиняемата да не изпълни задължението си за плащане на издръжка и за кой период.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

НОХД № 300 по описа за 2019 г.на Луковитския районен съд е образувано на 04.10.2019 г. по внесен обвинителен акт срещу Я.С.Т. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и е определен съдия докладчик Мая Кирчева, която следва да разгледа делото.

С разпореждане от 08.06.2019 г. НОХД № 300 по описа за 2019 г.на Луковитския районен съд съдията докладчик Мая Кирчева на основание чл. 247а, ал. 2, т. 1 НПК е насрочила разпоредително заседание на 28.11.2019 г.

В съдебно заседание на 28.11.2019 г. при обсъждане на въпросите по чл. 248а, ал. 1 от НПК, съдът е оставил без уважение искането на защитата на Я.С.Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Районна прокуратура - Луковит.

Жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Искането е направено на основание чл. 248а, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 249, ал. 1 във връзка с ал. 4, т. 1 от НПК – прекратяване на съдебното производство в случай на чл. 248а, ал. 1, т. 3 поради допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, а именно обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, тъй като обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Наведен е и аргумент, че на досъдебното производство липсва произнасяне на наблюдаващ прокурор на основание чл. 229, ал. З от НПК в срок до седем дни с постановление по направено от тях доказателствено искане.

Правилно и законосъобразно съдът е оставил без уважение искането на защитата на Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП Луковит поради допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на Т..

Пред настоящата инстанция се поддържа довод, който е бил изложен и пред първата инстанция, че на досъдебното производство е  допуснато отстранимо и съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата. Твърди се, че в досъдебното производство, което е образувано по жалба на Я.Т., е направено искане от нея да се изиска информация от системата ****, с цел да докаже какви средства е превеждала на дъщеря си К. и майка си С. във връзка с твърденията по гражданските дела, че тя не е пращала никакви пари за издръжка.Посочва, че по това искане няма произнасяне на прокурора, който е длъжен съгласно чл. 229, ал. З от НПК да се  произнесе в срок до седем дни с постановление. Налага довод, че като не се е произнесъл по това искане, наблюдаващият прокурор е нарушил правото на защита на обвиняемата Я.Т..

С молба от Я.С.Т. до РП Луковит вх. № 635/08.11.2018 г. е поискано да се разкрие банкова тайна, като се изиска от ****да предоставят информация за извършените преводи от И. до България от лицето Я.С.Т. за периода 2007 г. – 2017 г. По това искане няма произнасяне от наблюдаващия прокурор и по досъдебното производство не е разкрита банкова тайна и не е изискана информация от ****за извършените преводи от И. до България от лицето Я.С.Т. за периода 2007 г. – 2017 г. до К. Я. С. и С.Б.А., за да се проверят твърденията на Т., че редовно е изпращала пари на майка си и дъщеря си от И., където е работила. Правилно съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП Луковит на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 във връзка с ал. 1 от НПК, тъй като съгласно чл. 248а, ал. 4 НПК в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства. Изясняване на направеното възражение от Т. е свързано с предмета на делото и следва да бъде направено в съдебно заседание. Съгласно чл. 7 НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес. Няма никаква пречка в съдебната фаза, която е централна фаза в наказателния процес обвиняемият и защитата да поискат да бъдат събрани тези доказателства, които твърдят, че не са събрани в досъдебното производство. Правилен е извода на първата инстанция, че няма никаква пречка в съдебната фаза, която е централна фаза в наказателния процес подсъдимият и неговия защитник да поискат да бъдат събрани тези доказателства, за които има твърдения, че не са събрани в хода на досъдебното производство. На следващо място съдът има задължението по чл. 107 от НПК и чл. 13 от НПК, а именно в пределите на своята компетентност по реда и със средствата на НПК да вземе всички мерки и събере в достатъчен обем доказателства за разкриване на обективната истина по делото.

Въззивната инстанция приема за неоснователно и становището на адв. Т., че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Пред съда се излага, че за обосноваване на умисъла в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, наблюдаващият прокурор следва да посочи в обвинителния акт кога Я.Т. е узнала, че е осъдена да заплаща на дъщеря си К. издръжка. Твърди се, че от жалбата на Я. и от показанията на дъщеря й се установява друга фактическа обстановка, а именно, че дъщеря й не знае за такова дело, а Я.Т. не е присъствала на гражданските дела, тъй като се представлява от особен представител, назначен при условията на чл.47 ГПК. Посочва, че в материалите по досъдебното производство се съдържат доказателства относно продължителното отглеждане на К. Я. от майка й в периода 2016-2018 г. и това обстоятелство не е намерило никакво отражение в обвинителния акт, а то е от съществено значение да се обоснове тезата на прокуратурата за наличие на пряк умисъл от обвиняемата да не изпълни задължението си за плащане на издръжка и за кой период.

Така изложените възражения от защитата пред първата инстанция и пред нас  /липса на доказателства, от които да се установи умисъл за извършване на деянието, възражения относно периода на деянието и размера на платените издръжки/  не касаят съдържанието на обвинителния акт и са по съществото на делото. Тези въпроси се решават от съда при постановяване на присъда /има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, виновно ли е извършено, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация – чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК/, а не в разпоредително заседание. В хода на съдебното производство подсъдимата като самостоятелна страна в процеса ще има възможността лично да участва в разглеждане на делото по общия ред и да възрази както по фактите, така и по правото.

Тази инстанция счита, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в осъществяването му, както и времето и мястото на извършване на престъплението и пълни данни за личността на подсъдимата. Съдът приема, че обвинителния акт съответства и на дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 2/2002 г.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди определение от 28.11.2019 г. по НОХД № 300 по описа за 2019 г. на Луковитския районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

                    

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.11.2019 г. по НОХД № 300 по описа за 2019 г. на Луковитския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  1.

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :

 

                                                                  2.