№ 218
гр. К., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101073
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. С.,
заявява, че на *** г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на *** г. между "А." АД и А. ЕАД, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ ***/*** г., със страни "А." АД и С. Д. М., като Кредитополучател е изцяло
прехвърлено в полза на А. ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа
изрична клауза /чл. 8.3. от ОУ към Договора/, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
В Приложение № 1 от *** г. са индивидуализирани прехвърлените
вземания.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на
"А." АД с Изх. № ***/*** от *** г., посредством „Б." ЕАД с известие за
доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Преместен".
Към настоящата искова молба представят заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на "А." АД с Изх. № ***/***
от *** г. и молят съда да връчи на ответника същото ведно и с исковата молба
и приложенията към нея. (Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 1
т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год, на II т. о.).
Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на *** г. Договор
за потребителски кредит № ***, сключен между ответника С. Д. М., в
качеството му на Кредитополучател и "А." АД, в качеството му на
Кредитодател, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
1
Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се
задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С
подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали,
че договорът за потребителски кредит е сключен на основание Предложение
за сключване на договор за потребителски кредит отправено от
Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр
предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който
са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът
е предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ***.
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като
договорът е сключен във формата на електронен документ или на хартиен
или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от
Кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на Договора за
кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по
неговата банкова сметка или чрез система ***.
Сочи, че съгласно т. 1.3.1 от договора за потребителски кредит,
Кредитополучателя дължи на Кредитодателя Годишна лихва за ползване на
кредита в размер на 41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за
ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за
ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя е
посочена в Погасителен план към договора, който е неразделна част от
договора за потребителски кредит. Погасяването на кредита се извършва на
равни погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно
Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски, които
Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора.
С подписването на договора Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя парична сума в размер на 1 000.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя общата
стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 1 235.76 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 235.76 лв.
Съгласно Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне
кредита в срок до 18.01.2020 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 102.98 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
22.02.2019 г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.01.2020 г.
2
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 18.01.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на
което и да е парично задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за
забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото
основание, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва, за периода от 26.02.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 161.65 лева, като за периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Договорът не е обявяван за предсрочно изискуем, процесните суми са
предявени на краен падеж.
Твърди, че ответникът не е изплатил дължимите от него суми.
Предвид изложеното за А. ЕАД е възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от
ГПК срещу С. Д. М. в деловодството на РС - гр. К., съгласно което
претендират от ответника, в качеството му на Кредитополучател по Договор
за потребителски кредит № ***/*** г., да заплати: 786.43 лв. /седемстотин
осемдесет и шест лева и 43 стотинки/ - главница; 140.39 лв. /сто и
четиридесет лева и 39 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 161.65 лв. /сто шестдесет и един лева и 65 стотинки/ -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 26.02.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Съдът е издал Заповед за изпълнение и е връчил същата на
длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК. Предвид гореизложеното, моли
съда да постановите съдебен акт, по силата на който да признае за установено,
че ответникът С. Д. М., в качеството й на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № ***/*** г., дължи на „А." ЕАД, с ЕИК ***, следните
суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20225510100510 на 2 нак. с-в по
описа на РС -гр. К., а именно: 786.43 лв. – главница; 140.39 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г.
/падеж на последна погасителна вноска/; 161.65 лв. – лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 26.02.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС; законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и да
им присъди сторените и предявени разноски по заповедното и по настоящото
производство. Сочи банкова сметка на А. ЕАД, по която да бъдат преведени
присъдените суми: ***, BIC: *** – Обединена Българска Банка АД.
Моли, в случай че представител на „А." ЕАД не се яви на първото по
3
делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли, в случай, че ответникът по делото в законоустановения срок не
депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми,
нито ангажира доказателства, с който да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е
установено вземането на А. ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в
случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да постанови
неприсъствено решение.
Моли, в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да
постанови решение, съгласно което е установено вземането на А. ЕАД срещу
ответника по делото.
В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
ответника в настоящото дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли
съдът да намали същия до размера на нормативно установения минимален
размер на адвокатския хонорар.
В случай, че съдът осъди А. ЕАД да заплати разноски на ответника по
делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на
страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъдат
равнопоставени в съдебното производство, моли съда да даде указания на
ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени
присъдените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ответницата С. Д. М. се явява лично и заявява, че има
договор с агенцията и всеки месец внасяла по него вноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Правното основание на иска е чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от приложеното частно гражданско дело № 510/2022 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал срещу
длъжника С. Д. М. заповед за изпълнение № 310/01.03.2022 г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите: 786.43 лева главница, 140.39 лева
договорна лихва за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г., 161.65 лева
обезщетение за забава за периода от 26.02.2019 г. до 24.02.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 75 лева разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
С. Д. М., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 510/2022 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не се спори, че на *** г. между „А.“ АД като кредитодател и
С. Д. М. като кредитополучател е сключен Договор за кредит №***. Ищецът
4
кредитодател е отпуснал на ответника - кредитополучател сума в размер на
1 000 лева. Ответника С. Д. М. се е задължила съгласно договора да върне
задължението си на 12 броя месечни вноски, ведно с уговорените главница,
лихви и разноски. Съгласно Договор за кредит № *** от *** г
кредитодателят предоставя на кредитополучателят кредит при следните
условия : общ размер на кредита – 1 000 лева, годишен процент на разходи –
49.66%, годишен лихвен процент – 41 %, размер на вноската – 102.98 лева,
първа вноска – 22.02.2019г., общо дължима сума – 1 235.75 лева. Ответникът
се е задължил да погасява задължението си на 12 броя месечни погасителни
вноски в размер на 102.98 лева, като плащането но последната вноска е
18.01.2020г. /лист 10 и 11 от делото/.
Представен е и погасителен план, неразделна част от Договор за кредит
№ *** от *** г., в който е посочен падежите на всяка отделна погасителна
вноска, както и Общи условия на „А.“ АД, приложими към договори за
потребителски кредит „Кредит до заплата“ и Кредит на вноски“ /лист 12 и 13
от делото/.
Страните по делото не спорят, а това се установява и от представените
по делото писмени доказателства, че на *** г. е сключен между „А.“ АД като
продавач и „А.“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/.
Съгласно Приложение № 1 от *** г. към договора продавачът е
прехвърлил вземането си по процесния кредит. На ред 385 фигурира
задължението по процесния договор: Договор за кредит № *** от *** г, с общ
размер 1 953.35 лева към датата на цесията и трите имена на
кредитополучателя.
За извършената цесия заемополучателят С. Д. М. е уведомен от
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – С., за
което цедентът изрично го е упълномощил, чрез уведомлението приложено
към исковата молба, връчена с приложенията на длъжника – ответник на
20.05.2020 г. /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.
II т.о. на ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. постановено по т.д. № 2352/2013
г., II т.о. на ВКС/.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
същото се установява, че размерът на задължението по Договор за кредит
№*** от *** г. към датата но подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е 1 136.75 лева. Размерът на общото
задължение по Договор за кредит №*** от *** г. към 25.02.2022г. е формиран
от неизплатени суми по същия, с произход както следва: главница 786.43
лева, договорна лихва 140.39 лева за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020
г., лихва за забава 209.93 лева за периода 26.02.2019 г. до 24.02.2022 г. От
заключението се установява, че С. Д. М. е погасила три пълни месечни
вноски за месец февруари, март и април 2019г. На 25.04.2019г.
кредитополучателя е спрял плащанията по кредита. Посочено е, че в периода
след датата на цесията, ответникът С. Д. М. е извършила едно плащане в
размер на 50 лева на 03.01.2023г. по Договор за кредит №*** от *** г. Вещото
5
лице сочи лихвата за забава е калкулирана съгласно изискванията на чл.6 от
ЗМДВИПОРНС, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. лихва не е
начислявана.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По отношение на извършената цесия на процесните вземания: Съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните
по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането,
нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие.
От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се
легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие
от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който
е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение № 156 от 30.11.2015 г.
по т. дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ т. о. и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за
извършената цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба,
съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
Като взе горното, съдът намира, че „А.“ ЕАД " се явява кредитор на С.
Д. М..
В случая, възникналото облигационно правоотношение между страните
е на основание договор за заем, съобразно който „А.“ АД цедент, е изпълнил
задължението си по договора за предоставяне на заемната сума, срещу
задължението на заемателя да върне кредита по реда и условията, уговорени в
договора. В правната сфера на заемодателя е възникнало право на вземане за
уговорената заемна сума, на което в правната сфера на заемателя съответства
задължение за връщането й. Представеният договор за заем е сключен в
писмена форма, в разбираем и четлив вид, като същият договор е надлежно
подписан, собственоръчно от всяка от страните по него. От тук може да се
направи категоричен извод, че С. Д. М. се е запознала с цялостното
съдържание, преди да положи подписа си, т. е. да сключи процесния договор.
Не е спорно между страните по делото, че ответницата е получила от
заемодателя заемната сума. Освен това следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че до извършването на цесията, ответницата е платила сума
по кредита в размер на 595 лева., с което предприето действие по плащане,
всъщност, последната потвърждава получаване на заемна сума.
От доказателствата по делото се установява, че ответницата не е
плащала погасителните си вноски. Т.е. същата дължи плащането на
дължимата главница по кредита, договорната лихва, както и на лихвата за
забава, така както е договорена, за всеки ден забава. Видно от заключението
на съдебно икономическата експертиза, сумата за главница възлиза на 786.43
6
лева, а за договорна лихва 140.39 лева. Тези суми се явяват дължими, поради
което предявеният установителен иск, по отношение на тези претендирани
суми, се явява основателен и доказан. Към главницата следва да бъде
присъдена и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда да окончателното й изплащане.
На основание чл. 86 от ЗЗД, ответницата дължи и обезщетение за забава
за периода за периода 26.02.2019 г. до 24.02.2022 г., чийто размер, изчислен
от вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, възлиза на 209.93
лева.
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 786.43 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № *** от *** г., договорна
лихва в размер на 140.39 лева, дължима за периода от 25.02.2019 г. до
18.01.2020 г., 161.65 лева лихва за забава за периода 26.02.2019 г. до
24.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 310/01.03.2022 г. по ч. гр. дело № 510/2022г. г., по описа на
Районен съд - К..
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съгласно разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както
следва: в заповедното производство - в размер на 75 лева представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 465 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
7
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на С. Д. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***
съществуването на вземането на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., булевард ***, офис сграда Л., представлявано от
изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за сумата от 786.43 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № *** от *** г., 140.39 лева договорна лихва
за периода от 25.02.2019 г. до 18.01.2020 г., 161.65 лева обезщетение за забава
за периода 26.02.2019 г. до 24.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310/01.03.2022 г. по
частно гражданско дело № 510/2022 г., по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
булевард ***, офис сграда Л., представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю. сумата от 75 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело № 510/2022
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
булевард ***, офис сграда Л., представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю. 465 лева, представляващи направени по настоящото производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8