Определение по дело №76760/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20241110176760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21833
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110176760 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С определение № 21779/17.05.2025 г. на основание чл. 213 ГПК съдът е
съединил производството по гр. д. № 76767/2024 г. по описа на СРС, 182 състав в едно
общо производство с настоящото гр. д. № 76760/2024 г. по описа на СРС, 182 състав,
което да продължи под номер № 76760/2024г.
Предявени са от И. В. В. срещу „Сити Кеш“ ООД обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
С искова молба вх. № 418053/23.12.2024 г. - установителен иск с правно
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №
*******/16.05.2023г., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати недължимо платените по договора суми,
както следва: 59,60 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
23.05.2023 г. до 22.08.2023 г., както и 302,40 лв., представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024г., до окончателното й
изплащане.
С искова молба вх. № 418057/23.12.2024 г. - установителен иск с правно
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД за
прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит №
*******/29.01.2024г., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати недължимо платените по договора суми,
както следва: 74,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.02.2024 г. до 06.05.2024 г., както и 381,62 лв., представляваща неустойка за
непредоставено обезпечение по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024г., до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.05.2023г. бил сключил с ответника договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който заемодателят предоставил на
ищеца сума в размер на 800 лв., която следвало да бъде възстановена до 22.08.2023 г.,
1
при ГЛП 44.5 % и ГПР на 56.77 %. Сочи, че в чл. 5, във връзка с чл. 11 от договора
било предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с
предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените
условия в чл. 5 от договора. При непредоставяне на уговорените гаранции в тридневен
срок от подписване на договора заемополучателят следвало да заплати неустойка в
размер на 302.40 лв., чийто размер бил начислен с подписването на договора и
изготвянето на погасителния план към него, която сума била включена в крайната
сума за връщане.
Ищецът твърди, че на 29.01.2024г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит № *******, по силата на който заемодателят предоставил на
ищеца сума в размер на 1000 лв., която следвало да бъде възстановена до 06.05.2024 г.,
при ГЛП 44.5 % и ГПР на 56.66%. Сочи, че в чл. 5, във връзка с чл. 11 от договора
било предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с
предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените
условия в чл. 5 от договора. При непредоставяне на уговорените гаранции в тридневен
срок от подписване на договора заемополучателят следвало да заплати неустойка в
размер на 366,82 лв., чийто размер бил начислен с подписването на договора и
изготвянето на погасителния план към него, която сума била включена в крайната
сума за връщане.
Ищецът излага подробни съображения, че посредством клаузата, предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, заемодателят получавал допълнителна печалба извън уговорената
възнаградителна лихва, същата накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън
присъщите й функции, и не била свързана с претърпени от кредитора вреди, а се
целяло единствено постигането на неоснователно обогатяване. Поддържа се, че
начислената сума за неустойка не е включена в годишния процент на разходите по
кредита, а според него следвало да бъде включена в него като разход по кредита,
поради което сключеният договор бил недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 и чл.19 ЗПК. Сочи се, че е погасил всички суми по договора, в това число и за
неустойка и възнаградителна лихва, поради което, с оглед недействителността на
договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължал единствено чистата
стойност, то ответникът следвало да върне получените без правно основание суми. По
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество „Сити Кеш“
ООД е депозирало отговор, с който изразява становище за недопустимост на
предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяване на установителен
иск, доколкото вземанията по договорите били погасени по твърдение на ищеца.
Излага съображения за злоупотреба с права и твърди, че е налице основание за
прилагане на чл. 213 ГПК за съединяване на образуваните от ищеца срещу него в СРС
дела. Поддържа, че на ищеца не му се следват разноски по всяко едно от посочените
дела. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не е
налице недействителност на процесните два договора по смисъла на ЗПК, респективно
не е налице сочения в исковата молба порок на договора, изразяващ се в липса на
посочване на действителния ГПР по съглашението. Сочи, че валидно са уговорени в
изискуемата от закона форма основните параметри на договора – главница и лихви, в
съответствие с всички изисквания на ЗПК. Оспорва твърдението, че с клаузата за
неустойка се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че уговорената
2
неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Заявява, че кредитополучателят е
разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29
ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, но не е сторил това. Оспорва
осъдителните искове. Твърди се, че доколкото договорите не се недействителни, то е
налице валидно правно основание да задържи плащанията по тях. Изтъква, че ищецът
не сочи доказателства за заплащане на процесните суми. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
По предварителните въпроси
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
предявените искове, доколкото ищецът има правен интерес както от предявяване на
иск за прогласяване на нищожността на сделката, така и от осъдителна претенция за
връщане на даденото по договора съгласно разясненията дадени в решение на СЕС от
23.11.2023г. по дело ****.
По искането по чл. 213 ГПК
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. Съгласно
чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение
на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и
специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014
г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г./, при
обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
/служебно съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано
дело и се разглежда от определения по това дело докладчик.
В случая искането е неоснователно с оглед обстоятелството, че гр.д. №
76760/2024 г. не е първото образувано между същите страни, поради което не следва
да се присъединяват към настоящото делото другите висящи между страните
производства, с изключение на гр.д. № 76767/2024 г., което настоящият състав е
съединил с настоящото с определение № 21779/17.05.2025 г., доколкото същите са на
негов доклад и са на един и същи етап.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
За да бъдат уважени предявените установителни искове в тежест на ищеца е
да докаже, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в
исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора, респективно, че клаузите са уговорени
индивидуално.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е индивидуално уговорена.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника.
3
В тежест на ответника е да установи, че е налице валидно основание да получи
и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) че между страните има сключен договор за договор за потребителски кредит №
********, с твърдените клаузи, в това число и клаузата на чл. 11, предвиждаща
начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение; 2) че между страните
има сключен договор за договор за потребителски кредит № *******/29.01.2024г. с
твърдените клаузи, в това число и клаузата на чл. 11, предвиждаща начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение; 3) както и че при изчисляване на ГПР
по процесните два договора не е включен разходът за неустойка.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства, като относими,
допустими и необходими, следва да се приемат.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на посочените в исковата молба въпроси по всеки договор поотделно, както
следва: задача 1 изцяло, както и на следния преформулиран от съда въпрос „Какъв би
бил действителният размер на годишния процент на разходите по всеки договор,
ако към посочения в договора размер на ГПР се включи и дължимата неустойка?“,
доколкото не е налице спор, че сумата за неустойка не е включена в уговорения ГПР
по договора.
Искането за издаване на съдебно удостоверение следва да бъде оставено без
уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2025
г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
предявените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК
за съединяване към настоящото гр. д № 76760/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в, на
следните дела: гр. д. № 76766/2024 г. и гр. д. № 76765/2024 г. всички по описа на
Софийски районен съд за съвместно разглеждане с настоящото производство.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата и ответника молба писмени
документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси по договор за потребителски кредит № ******** и по договор за
4
потребителски кредит № *******/29.01.2024г., както следва: задача 1 изцяло, както
и на следния преформулиран от съда въпрос „Какъв би бил действителният
размер на годишния процент на разходите по всеки договор, ако към посочения в
договора размер на ГПР се включи и дължимата неустойка?“, при депозит в размер
на сумата 400 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., телефон: *******.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на вещото лице достъп до
счетоводните си записвания във връзка с процесните договори за потребителски
кредит, като при неосигуряване на необходимото съдействие за изготвяне на
заключение, съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме за доказани обстоятелствата,
за които страната е създала пречки да бъдат установени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца,
заявени с исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
5
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6