Решение по НАХД №3441/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1243
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20253110203441
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1243
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110203441 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу наказателното
постановление, с което му е наложено административно наказание глоба. Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна и е приета за разглеждане от въззивната инстанция.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Оспорва се, че е извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се иска отмяна на НП, като се изразява становище, че по отношение на
товарните автомобили над 3,5 тона не е необходимо да се съобразяват тези 16 процента , а е
достатъчно да има спиране на валяците при тази проверка. Самата софтуерна система
допуска да се отбелязва на бутона, че е изправна системата и по този начин излиза
разпечатка, че автомобилът е технически годен. Претендират се разноски.
Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.02.2024г. служители на ДАИ, сред които св. Т., извършили проверка относно
спазване на законодателството от страна на „Димов Инвест” ЕООД и неговите служители
при осъществяване на дейност в пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр.
Варна, ЗПЗ.
При проверката било установено, че се извършва проверка на т.а.“Ивеко“ с рег.
№СВ6700МН. При извършване на проверката за техническата му изправност било
извършено измерване на спирачните жили, видно от което постигнатият спирачен
коефициент за ефективността на ръчната спирачка бил по- малко от 16%.
Въпреки това било издадено заключение, че МПС се допуска да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване. В този смисъл и председателят на комисията –
1
въззивникът М. издал знак за техническа изправност на автомобила и удостоверение за
техническа изправност, въпреки, че превозното средство не отговаря на изискванията,
определени с Приложение №5 , част І, т.1.4.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
Извършено било и повторно замерване, което отново показало резултат под 16%.
По повод установеното срещу въззивника М. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в качеството му на председател на комисията, който издал
знак за техническа изправност на автомобила и удостоверение за техническа изправност,
въпреки, че превозното средство не отговаря на изискванията, определени с Приложение
№5 , част І, т.1.4.2 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. В съдържанието на акта било
описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото, като в
обстоятелствената част било конкретизирано задължението по чл.43 т.2 б.“а“ от Наредбата.
В графата за възражения въззивника вписал, че няма такива. Възражения
постъпили впоследствие по административнонаказателната преписка, но били преценени
като неоснователни.
На 15.05.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна
квалификация по Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и въззивникът бил санкциониран
на осн. чл.178а ал.7 т. 1 пр.1 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в с.з. свидетел Т. и
приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства – протокол
от извършения преглед; показания от замерване и др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя
и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния
срок от откриване на нарушителя; спазен и срока за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице
признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по
Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. В санкционната част на наказателното
постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е
приел, че е осъществен състав на нарушение на чл.178а ал.7 т.1 от ЗДП . При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на
ЗДП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
В жалбата се оспорват констатациите по акта и наказателното постановление.
Така наведените възражения се преценяват от съда като неоснователни, доколкото
при анализа на всички събрани по делото доказателства се установява именно фактическата
обстановка, твърдяна с АУАН и НП и доколкото при служебна проверка на АУАН и НП
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон.
От събрания доказателствен материал – протокол за извършен ГТП и от измерване се
установява вписване, че автомобила се допуска до движение по пътищата, отворени за
2
обществено ползване.
Същевременно, при извършване на ГТП на автомобила и отчетена стойност под 16%.
Предвид изложеното по отношение на събраните доказателства, съдът намери, че
категорично и безспорно е доказан осъществения състав на нарушение.
Правилно установените по административнонаказателната преписка факти са били
съотнесени към нарушенията на Приложение №5 от Наредбата, съответно – квалифицирани
като нарушение на чл.43 т.2 б.“а“ от Наредбата и санкционирани по реда на чл.178а ал.7 т.1
от ЗДвП.
От обстоятелствените части на АУАН и наказателното постановление са изводими
всички признаци на състава на административното нарушение.
С посочването в обстоятелствената част на АУАН и постановлението на извършения
конкретен преглед на конкретно ППС, както и на конкретните действия, извършени от
въззивникът, в качеството му на председател на комисията.
Правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП
като предвид обстоятелствената част на НП не възниква съмнение за какво нарушение
въззивникът е бил санкциониран.
По същество въззивникът изразява становище, че по отношение на товарните
автомобили над 3,5 тона не е необходимо да се съобразяват тези 16 процента , а е достатъчно
да има спиране на валяците при тази проверка. Самата софтуерна система допуска да се
отбелязва на бутона, че е изправна системата и по този начин излиза разпечатка, че
автомобилът е технически годен.
Съдът, изхождайки от разпоредбата на Приложение №5 , част І, т.1.4.2 от Наредба
№Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и вмененото с чл.43 т.2 б.“а“ от Наредбата задължение,
намери възражението за неоснователно.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0002807/15.05.2024г. на Началник ОО „АА“ Варна, с което
на Г. А. М. е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1500 лева на
основание чл.178а ал.7 т.1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Г. А. М. да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 130 / сто и тридесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3