О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 254
Гр. Пловдив, 24.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 281 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1,
т.2, вр. чл. 121 от ГПК.
Обжалвано е определение № 112, постановено в закрито съдебно заседание на 12.03.2020 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д.
№ 148/2020 г., с което е прекратено
производството по делото поради неподсъдност и то е изпратено на РС-Пазарджик
за разглеждане.
Жалбоподателката Д.А.Б. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 4652/11.06.2020 г.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
На 24.02.2020 г. е подадена до Окръжен съд – Пазарджик
искова молба, с която Д.А.Б. претендира да бъде осъден ответника „Б. С..-В..“ЕООД-гр.П.
да й заплати сумата 42 600 лв. като обезщетение поради това, че в резултат на
съществено нарушение на задълженията на дружеството в качеството му на
изпълнител по договор от 25.11.2018 г. за охрана с технически средства на
посочен обект-апартамент в гр. П. лично на нея като ползвател на апартамента и
като възложител по договора за охрана са й били причинени имуществени вреди в
посочения размер, съответстващи на общата парична стойност на нейни собствени
златни накити, съответно посочени, изчислена съгласно пазарната цена в размер
на 60 лв. за един грам злато от съответната проба към момента на незаконното
отнемане на тези накити в периода между 13.03.2019 г. и 15.03.2019 г., както и
да й заплати законната лихва върху същата сума от датата на предявяване на
иска. Със същата искова молба ищцата предявява и евентуален иск, ако не се
установи между нея и дружеството наличие на произтичащо от договор задължение
за уважаване на главните искови претенции за присъждане на обезщетения под
формата на главница и лихви, за присъждане на обезщетение в размер на
42 600 лв. и на обезщетение в размер на законна лихва върху тази сума,
дължими й на основание причинено й от дружеството непозволено увреждане, довело
до пряко и непосредствено причиняване на имуществени вреди в размер на
42 600 лв., произтичащи от незаконно (престъпно) отнемане на собствените й
златни накити на същата стойност, допуснато поради виновно поведение на
служителите на дружеството при и по повод на осъществяваната от тях охрана с
технически средства на апартамент в гр. П. в периода между 13.03.2019 г. и
15.03.2019 г. В изпълнение на указанията на окръжния съд, дадени с разпореждане
от 26.02.2020 г. за индивидуализиране на златните накити и посочване на цената
на всеки от тях, с молба от 9.03.2020 г. ищцата описва златните накити и
стойността на всеки от тях и коригира исканията си относно размера на двете претенции – от
42 600 лв. на 42 880 лв. (с допуснати технически грешки, отстранени с
молба от 7.05.2020 г.).
С обжалваното определение от 12.03.2020
г. окръжният съд преценява с оглед изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, представените писмени доказателства, постъпилата молба в срока
за отстраняване на нередовностите, че е сезиран с обективно и субективно съединени
претенции по реда на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД за
отговорност по договор за охрана за заплащане на обезщетение за причинени вреди
за кражба на отделни вещи. Съдът приема, че с оглед размера на отделните
претенции – различните златни накити, които се твърди, че са били откраднати
(най-високият размер на няколко от бижутата е 6 000 лв.) – и тъй като
претенцията за всяка една от вещите е самостоятелна такава, то той не е родово
компетентен да разгледа така предявените искове съгласно чл. 104,т.4 от ГПК.
Затова прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност за
разглеждане от РС-Пазарджик.
За определението на съда ищцата е
уведомена чрез пълномощник-адвокат на 8.06.2020 г. и на 11.06.2020 г. е
подадена частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателката твърди, че
определението е неправилно, тъй като процесната искова претенция е за заплащане
на едно общо парично обезщетение в размер на 42 880 лв. за вреди от
неизпълнение на договор, евентуално, за заплащане на обезщетение от непозволено
увреждане, не представлява съвкупност от отделни обективно съединени искове,
всеки от които да е с цена под 25 000 лв., а е един самостоятелен иск,
който по правилата на чл. 104,т.4 от ГПК е подсъден на ОС-Пазарджик. Посочва,
че с процесният главен иск за обезщетение не са заявени отделни, различни
искове претенции за спорни права върху всяка една от процесните движими вещи, а
предметът на делото е само един – една главна претенция за едно спорно
материално право за присъждане на едно общо парично обезщетение за имуществени
вреди (на договорно, евентуално, на деликтно основание), които произтичат от
един, а не от отделни, различни фактически състави за всяка от отделните
движими вещи. Счита, че съгласно обстоятелствената част и заявения във връзка с
нея петитум процесният главен иск е един и оглед на неговия размер той е родово
подсъден на ОС-Пазарджик.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ГПК на районните съдилища са подсъдни всички граждански
и търговски дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като
първа инстанция, а нормата на чл. 104, т.4 от ГПК определя, че на окръжния съд
като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена
на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови
спорове и за вземания по актове за начет. Несъмнено е, че в случая са предявени
евентуално съединени искове, които не попадат сред изключенията по чл. 104, т.4
от ГПК, тъй като са по претенции за облигационен спор за присъждане на
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение ведно със законна лихва,
евентуално за присъждане на обезщетение вследствие на непозволено увреждане
ведно със законна лихва. С оглед заявените в исковата молба твърдения се касае
за една главна претенция на твърдяно договорно основание съгласно договор от
25.11.2018 г. (и акцесорна за законна лихва) и за една евентуална претенция въз
основа на твърдян деликт (и акцесорна за законна лихва), основани на изложените
от ищцата обстоятелства, като цената и на двата иска, главен и евентуален, е 42
880 лв., поради което главният иск съгласно нормата на чл. 104,т.4 от ГПК
подлежи на разглеждане от окръжния съд. Евентуално съединеният иск с цена
42 880 лв. подлежи на разглеждане също от окръжния съд съгласно нормата на
чл. 104,т.4 от ГПК (дори и при приемане на няколко такива с цена под
25 000 лв., какъвто не е случаят - съгласно
нормата на чл. 104,т.6 от ГПК). Установява се следователно, че родово
компетентен да разгледа евентуално съединените искове, респективно, да разгледа
делото, е Окръжен съд-Пазарджик, на когото делото следва да бъде изпратено за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Подадената
частна жалба е основателна, постановеното от окръжния съд обжалвано определение
е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед т.9, б.“в“ от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК настоящото определение не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 112, постановено в закрито съдебно
заседание на 12.03.2020 г. от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д. № 148/2020 г., с което е прекратено производството по делото поради
неподсъдност и то е изпратено на РС-Пазарджик за разглеждане.
ВРЪЩА
делото на Окръжен съд – Пазарджик за предприемането на съответните
съдопроизводствени действия по исковата молба на Д.А.Б..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)