Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, …..07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: СТЕФАН МИЛЕВ
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
секретаря Мариана Косачева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВЧНД № 2285 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
протоколно определение от 12.03.2018 г. по НЧД
№ 6382/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС - НО),
121-ви състав, е прекратил наказателното производство срещу М.Д.Д., образувано
по частна тъжба с вх. №1028349/10.04.2017 г. подадена от Д.Б.П. за извършено
спрямо него престъпление на 03.04.2017 г. по чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът е
осъдил Д.П. да заплати на М.Д. сумата от 500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното
определение са останали поверениците на частния тъжител – адв. А.З. и адв. П.З.,
които в законоустановения срок са депозирали съвместно частна жалба и
допълнение към нея. В същите се твърди, че определението на първоинстанционния
съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излагат доводи, че
съдът неправилно е приел, че в случая е налице хипотезата на „нон бис ин идем“,
несъобразявайки разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 съгласно, която не
съществува забрана за паралелно протичане на отделни наказателни процеси срещу
едно и също лице по отношение на едно и също деяние, когато, по което и да е от
двете не е постановен окончателен съдебен акт. Твърди се, че съдът не е положил
необходимите процесуални усилия да провери изхода на образуваното досъдебно
производство, а именно фактът, че същото е приключило с постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 16.04.2018 г., предвид което неправилен
се явява изводът на съда за наличието на незавършено наказателно производство спрямо
същото лице за същото престъпление. Желае се отмяната на атакуваното съдебно
определение, с което на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК
наказателното производство е прекратено.
С частната жалба и допълнението към нея
не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 18.05.2018
г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а,
както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция, повереникът на частния тъжител П. – адв. З. поддържа жалбата по
изложените в нея и допълнението съображения, като моли съда да я уважи. Желае
отмяна на първоинстанционното определение, като неправилно и незаконосъобразно.
Защитникът на подсъдимата Д. – адв. Б.
намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и като такова моли
за неговото потвърждаване. Изтъква, че към момента на постановяването му,
досъдебното производство със същия предмет е било висящо, поради което СРС
правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК
и е прекратил настоящото наказателно производство.
Подс. Д., редовно призована, не се
явява и съответно не е упражнила правото си на лична защита и последна дума.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивната
жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба и допълнението към нея са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.
По същество
същите се явяват основателни, макар и не по изтъкнатите в тях съображения.
Съдът
неправилно е приел, че предвид наличието на хипотезата „нон бис ин идем“, е
следвало да бъде прекратено процесното наказателно производство. Действително
към момента на постановяване на атакуваното определение от дата 12.03.2018 г.
са били налице две паралелно висящи наказателни производства по отношение на
едно и също престъпление – ДП № 1336/2017 г. по описа на 08 РУП-СДВР, пр. пр.
№39044/2017 г. по описа на СРП и процесното съдебно производство НЧХД №
6382/2017 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав. На 10.04.2017 г. в СРС е
подадена тъжба от Д.П. срещу М.Д. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, като е образувано НЧХД № 6382/2017 г. по описа на СРС, НО, 121-ви
състав. На 03.10.2017 г. Д.П. е подал жалба до СРП, по същите изложени в
подадената пред съда тъжба факти, но с твърдения за осъществен състав на
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. По повод подадената от П. жалба, на
10.10.2017 г. с постановление СРП е образувала ДП № 1336/2017 г. по описа на 08
РУП-СДВР срещу неизвестен извършител.
Към датата, на която е било
проведено откритото съдебно заседание, в което съдът е постановил протоколното
си определение, а именно 12.03.2018 г., по досъдебното производство е било
изготвено постановление за прекратяване от дата 02.01.2018 г., което в последствие е било обжалвано и
отменено от съответния първоинстанционен съд с определение, което от своя
страна е било проверено и потвърдено от въззивната съдебна инстанция с
определение от 26.03.2018 г. След окончателно отменяване на постановлението за
прекратяване и връщане на ДП на СРП, представителят на прокуратурата е изготвил
постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1336/2017 г. от дата
26.04.2018 г. с мотив, че в хода на проведеното разследване е установено, че се
касае за престъпление от частен характер, което не се преследва по общия ред, а
с подаването на тъжба от пострадалото лице до съответния първоинстанционен съд.
Съгласно законовата разпоредба,
забраняваща повторното ангажиране на едно и също лице за една и съща престъпна
деятелност, уредена в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК „не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство…“. От цитираната
императивна разпоредба става ясно, че на прекратяване подлежи второто по ред
производство образувано срещу същото лице за същото престъпление. Независимо,
че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител и
квалификацията на престъплението е различна от тази по образуваното НЧХД,
съгласно задължителната съдебна практика и в частност ТР № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС, а така също и константната, се приема, че при определяне идентичността на
деянията ирелевантна се явява дадената им правна квалификация, а от значение са
единствено фактите и именно при тяхната идентичност се приема, че се касае за
едно и също деяние. В конкретния случай безспорно и несъмнено двете паралелно
съществуващи към момента на постановяване на атакуваното съдебно определение
наказателни производства са с еднакъв предмет на доказване и следователно се
касае за едно и също престъпление, осъществено от едно и също лице по смисъла
на закона. Съдът обаче неправилно е прекратил висящото съдебно производство,
доколкото същото е било образувано преди досъдебното производство за същото
престъпление. Макар, че към момента на постановяване на определението действително
е била налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, то забраната й е била
приложима по отношение на образуваното второ по ред наказателно производство
срещу същото лице за същото престъпление, което в конкретния случай се явява ДП
№ 1336/17 г. по описа на 08 РУП-СДВР, а не образуваното преди него НЧХД № 6382/17
по описа на СРС, НО, 121-ви състав. Правилно първоинстанционният съд е
заключил, че жалбата до СРП, подадена от П. и послужила като законен повод за
образуване на ДП е подадена шест месеца след като вече жалбоподателят е бил
сезирал с тъжба СРС и е било образувано процесното НЧХД. Въззивния съд обаче не
споделя извода му, че именно поради тези безспорно установени по делото факти е
следвало да бъде прекратено първото по ред на образуване наказателно
производство. От цитираната вече разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК по
достатъчно ясен и категоричен начин проличава волята на законодателя, на
прекратяване да подлежи второто по ред на образуване наказателно производство.
Въззивният съд не споделя
направеното в частната жалба възражение за несъобразяване от страна на
контролирания съд с чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Действително, както е
отбелязано и в ТР № 3 от 2015 г. ОСНК на ВКС, поначало цитираната разпоредба не
забранява изрично паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу
едно и също лице по повод същото деяние, ако по което и да е от тях не е
постановен окончателен съдебен акт. Въззивния съдебен състав обаче намира, че цитираната
разпоредбна не следва да бъде тълкувана разширително и да се приеме, че позволява
воденето на паралелни наказателни производства с еднакъв предмет на доказване.
Това би се явило в противоречие с вътрешното ни законодателство, а също така и
е лишено от каквато и да е житейска или правна логика, доколкото съвременното
право е ориентирано към максимална процесуална икономия на време и ресурси,
които биха били излишно хабени ако за едно и също престъпление се водят
различни паралелни наказателни производства. Този факт безспорно би се отразил
негативно и на лицата, срещу които се водят повече от едно наказателни
производства с идентичен предмет и правата им биха били съществено засегнати. Очевидният
правен смисъл на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ е да се гарантира на
осъдените лица невъзможността за повторното им наказване за едно и също
престъпление. Всяко друго тълкуване на разпоредбата, включително и направеното
в частната жалба се явява разширително и според настоящия съдебен състав
недопустимо.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваното определение, въззивната инстанция констатира
наличието на основания, налагащи неговата отмяна, поради неправилно приложение
на материалния закон, предвид което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 12.03.2018
г., по НЧХД № 6382/2017 г., на СРС, НО, 121-ви
състав.
Връща делото на СРС за продължаване на производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.