ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 60712.10.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20202000500300 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на А. В. Р., гражданин на
Р., представляван от адв.Б. Г., против определение №1731/23.06.2020 г. по гр.дело №
584/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е прекратено
производството по предявените от него искове против Е. Д. и против Р. Л. - и двамата
граждани на У. с правно основание чл.40 ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По отношение прекратяването на предявения като главен иск против двамата
ответници с правно основание чл.40 ЗЗД се сочи, че предходната инстанция неправилно е
приела, че посоченият като ответник Р. Л. няма процесуална легитимация по иск, а ищецът
няма правен интерес от предявяване на този иск против Е. Д. , тъй като цели получаване на
продажната цена , а не връщане на собствеността . Цитира решение № 103/16.07.2018 г по
гр.дело № 3209/2017 г . по описа на ІІІ г.о на ВКС, според което е допустимо участието на
пълномощника като ответник в производство по чл.40 ЗЗД при наличие на правен интерес,
какъвто безспорно за ищеца е налице .
Ищецът цели връщане на собствеността, прехвърлена с порочно извършената от него
име сделка, а не продажната цена по нея . Неполучената продажна цена е обстоятелство,
обосноваващо вреда за ищеца от извършената сделка, която е елемент от фактическия
състав на чл.40 ЗЗД. Изявлението на ответниците, че сделката е осъществена на цена,
символично надвишаваща данъчната оценка , заплатена извън територията на страната, е
именно споразумение във вреда на представлявания и обосновава интереса му от връщане
на собствеността в неговия патримониум.
1
Неоснователно е прекратено и производството по предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.29 ЗЗД, тъй като според практиката на ВКС
унищожаването на овластителната сделка влече след себе си като пряка последица
унищожаването на разпоредителната сделка, извършена на база упълномощаването .
Определението в тази част противоречи на практиката на ВКС.
В отговор на частната жалба, подаден от адв.М., пълномощник на Р. Л. се иска
оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа изводите на Бургаския окръжен
съд за липса на процесуална легитимация по отношение на него от предявяването на иск с
правно основание чл.40 ЗЗД , като сочи, че никое от възраженията против
упълномощаването не се отнася до този иск и липса предпоставка за обвързването им с
краен съдебен акт . Иск против упълномощаването е отделно предявен в производството, а
предявяването на обратен иск при конституиран ответник е недопустимо .
Жалбата е неоснователна и в частта, с която се иска отмяна на прекратяването на
иска по чл.29 ЗЗД. По делото е предявен иск единствено за унищожаване на овластителната,
но не и на разпоредителната сделка, поради това търсената от ищеца защита няма да бъде
постигната.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището,
постъпило от ответна страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното :
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, допустима е и
следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата
молба на А. В. Р. против Е. Д. и против Р. Л. за приемане за установено, че сключеният от
Р. Л., в качеството му на пълномощник на ищеца договор за покупко - продажба на имот с
купувач - ответницата е недействителен против него, тъй като пълномощникът и купувачът
са се споразумяли във вреда на ищеца, при условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.29 ЗЗД за прогласяване на унищожаемостта на пълномощно с рег.№
1071 и рег.№ 1072, т.І, акт №86 от 11.03.2019 г. на нотариус М. Б. и на договор за покупко -
продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №71, т.І, рег. № 1166, дело № 139 на
същия нотариус като сключени в условията на измама или за разваляне на договора за
покупко - продажба на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Съгласно изложените в исковата молба
фактически обстоятелства ищецът, поради близките си отношения с ответницата Д. и
съобщил намеренията си да продаде своето процесно жилище в гр. Н. и е бил уведомен от
последната, че е намерила купувач за имота, който не може да заплати цената в Б., а в Р..
Купувачът настоявал продавача, ищец в настоящото производство да упълномощи Р.Л.да
продаде имота на себе си или на трето лице посредством пълномощно, чиито оригинал да
остане у А.Р. до получаване на продажната цена. След изготвяне на пълномощното, на
2
14.03.2019 г . ищецът отпътувал за М., за да получи продажната цена и да предаде
пълномощното за прехвърляне на имота на лице на име В., но тъй като срещата не е била
осъществена, у него възникнало съмнение, че имотът е прехвърлен. При проверка,
извършена от негов близък, е установил, че жилището му е продадено на Е. Д. от Р. Л., като
негов пълномощник за сумата от 135 000 лв., за която в нотариалния акт купувачът и
пълномощникът са вписали, че е получена изцяло извън територията на Р. Б.. Ищецът
твърди, че посочената сума не му е предадена.
За да прекрати производството по иска с правно основание чл.40 ЗЗД, предходната
инстанция е приела, че по отношение на Р. Л. искът е недопустим поради липса на
процесуална легитимация, тъй като пълномощникът не е страна по атакуваната сделка. По
отношение на ответницата по този иск Е. Д. съдът е приел, че за ищеца липсва правен
интерес, тъй като от изложеното в исковата молба следва, че той търси защита на правото си
да получи продажната цена, а не връщане на собствеността върху имота. За да достигне до
този извод, съдът не е съобразил относимите към допустимостта на иска обстоятелства,
изложени в исковата молба, а се е позовал на обстоятелства, които са без правно значение.
Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи
факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между
пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е
сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.
Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч.
договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка
или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато
предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие
- споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В чл.
40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В
производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът-
упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото
лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за
обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице – обяснимо е
представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си
и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с
косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. За установяване на горните обстоятелства пасивната легитимация на
участниците в сделката - представляващ и трето лице е безспорна, а правния интерес на
ищеца от предявяване на иска е подробно обоснован в исковата молба досежно
претърпяната от него вреда загубата на имота. Петитумът на заявенята претенция не
3
включва предаване на цената, на която е продаден имота.
При така достигнатите констатации определението в тази част е неправилно и
следва да бъде отменено.
Определението е неправилно и в частта, с която е прекратено производството по
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.29 ЗЗД за
прогласяване на унищожаемостта на сделката по упълномощаване и на извършената
покупко - продажба на имота поради измама. В исковата молба са изложени твърдения
относно действия на ответниците, целящи въвеждането на ищеца заблуждение и
мотивирането му да сключи упълномощителната сделка, обоснован е правният му интерес
от прогласяване на двете сделки за недействителни и двата иска са допустими и следва да
бъдат разгледани, ако бъде отхвърлен предявеният като главен иск с правно основание чл.40
ЗЗД.
При горните констатации частната жалба е основателна . Определението в
обжалваната му в настоящото производство част следва да се отмени и делото да бъде
върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1731/23.06.2020 г. по гр.дело № 584/2019 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, в частта, с която е прекратено производството по предявените от
него искове против Е. Д. и против Р. Л. - и двамата граждани на У. с правно основание чл.40
ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4