Решение по дело №238/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2018 г. (в сила от 13 февруари 2019 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20187240700238
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№208                                         19.06.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На четиринадесети юни 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

 

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №238 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на В.Д.П. против Заповед №18-1228-000670/29.04.2018г., с която Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, упълномощен със Заповед №349з-723/06.03.2018г. на Директор ОД на МВР Стара Загора, е приложил принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, буква „б“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване регистрацията на ППС – „ДАЙХАТСУ ШАРАД“ с рег. №****** за срок от 6 месеца, считано от 14.35ч, на 29.04.2018г.

Оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН №Д410980/29.04.2018г. съставен срещу М.Р.П. – съпруг на жалбоподателката и съсобственик на обекта на ПАМ, за това че на 29.04.2018г., около 14.35ч. в град Стара Загора по ул. „Мусала“ управлява личния си автомобил „ДАЙХАТСУ ШАРАД“ с рег. №****** след употребата на алкохол с концентрация 0.62 на хиляда, установена с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510-0158, с проба №02228 в 14.40ч / стр.16 по делото/ и издаден талон за медицинско изследване №0016105, неизпълнен. Отправено е обвинение за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. първо от ЗДвП. Акта и талона за медицинско изследване са връчени на нарушителя и собственик на управляваното ППС – обект на принудителната мярка на 29.04.2018г.  

Жалбата е подадена от съсобственика В.Д.П., което качество е удостоверено от Свидетелство за регистрация – част І №******на стр.7 по делото, и на 10.05.2018г. в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административния акт – Заповед №18-1228-000670/29.04.2018г., която е връчена на 08.05.2018г. на Р. в качеството му на субект на мярката. Съсобственика П. твърди, че правото й на собственост върху обекта на принудителна административна мярка е неправомерно засегнато, тъй като тя не е нарушител на ЗДвП и не следва да понася последиците от прекратяване на регистрацията на ППС. Автомобилът е единствен за семейството и прекратяването на регистрацията му, поради извършено нарушение сам от единия съсобственик препятства правото на другите собственици да се ползват от собствеността по предназначение. В съдебно заседание представя рецептурна бланка за изписани лекарствени средства на детето им, които не са налични в аптечната мрежа в страната и следва да бъдат закупени от чужбина, за което е необходимо използването на семейния автомобил. Иска от съда да бъде отменена приложената принудителната мярка на посочените основания.

Ответника – Началник  сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора не се явява и не се представлява. Представя административната преписка.

Заинтересованата страна М.Р.П. иска от съда да бъде отменен оспорения административен акт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице, чиито права са пряко и непосредствено засегнати от оспорената принудителна административна мярка, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 171 т.2А, буква „Б“ от ЗДвП принудителната мярка „прекратяване регистрацията на ППС“ се прилага спрямо собственик, който с поведението си е осъществил някой от алтернативно изброените състави на нарушения. В настоящия случай не се спори и се установява, че на другия съсобственик, редовно е съставен АУАН за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл. първо от ЗДвП за това, че е управлявал собственото си МПС след употреба на алкохол, с концентрация 0.62 на хиляда, установена по законовия ред с годно техническо средство, а резултатите от пробата са налични в административната преписка. Редовно съставения АУАН, наред с представените от органа доказателства за изправност на техническото средство и резултатите от извършената с него проба за наличие на алкохол в кръвта, както и липсата на резултат от химическо изследване на кръвта, поради неизпълнение на издадения талон за медицинско изследване, категорично сочат на изпълнение на единия от съставите по чл.171 т.2А буква „б“ от ЗДвП, представляващи основание за налагане на преустановителната и превантивна по своя характер принудителна мярка. Целта на законодателя е да отнеме от нарушителя средството за извършване на нарушението, за да се удовлетвори обществения интерес от защита на живота и здравето на всички останали участници в движението. Този обществен интерес има превес над личния интерес от необезпокоявано упражняване правото на собственост. Значимостта на обществения интерес, който е обект на охрана с прилагане на принудителната административна мярка сочи на превес над личния имуществен интерес. Противопоставими в случая са вещни срещу лични права, при това последните са от най-висша категория, а именно живот и здраве на неопределен брой от участници в движението, включително правото на живот и здраве на жалбоподателката и детето й. Приложената мярка охранява и техните лични права да бъдат живи и здрави, поради което сочената в съдебно заседание необходимост на практика не може да бъде удовлетворена посредством личния автомобил, дори и управляван от друго лице. Управлението на ППС след употреба на алкохол е умишлено административно нарушение, което застрашава живота и здравето на другите участници, на които държавата дължи и предоставя защита на посочените лични права, чрез принудителното временно отнемане на възможността да се управлява средството, с което е извършено нарушението. Мярката засяга и другите съсобственици, но това обстоятелство не води до извод за непропорционалност на средството за постигане на законовата цел. Същото е законово установено и необходимо в едно демократично общество, поради което с него е допустимо да се ограничи правото на собственост на лицата, които нямат качеството на нарушители, включително и по аргумент за защита на техните лични права.

Мярката е приложена от компетентен орган по аргумент от представената по делото Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП на основание чл. 165 от същия закон, сред които и ОД на МВР, и Заповед № 349з-723/06.03.2018г. на Директора на ОД МВР Стара Загора за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР Стара Загора да прилагат ПАМ по чл.171 2“А“ от ЗДвП, сред които и Началник сектор „Пътна полиция“. Мотивирана с наличие на фактически състав по чл.171 т.2А, буква „б“ от ЗДвП, за чието съществуване са представени и доказателства, не оспорени от жалбоподателя.

 

   Мотивиран от горното, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.П. против  Заповед №18-1228-000670/29.04.2018г., издадена от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: