Р Е Ш Е Н И Е
№
288
гр.
Велико Търново, 23.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на петнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 400/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето дело е
образувано по жалба на Р.К.Д. ***, чрез адвокат С.П., против Заповед №
21-1275-000390/28.06.2021 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 18
месеца“ на началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново.
В жалбата се
изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е
незаконосъобразна и необоснована и моли да бъде отменена. Твърди, че при
прилагане на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и мярката е в противоречие с
материалния закон. В тази връзка, на първо място, намира, че обжалваната
заповед не сочи конкретната хипотеза на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, на основание която е приложена процесната ПАМ. На
второ място, счита, че след като е оспорил показания на техническото средство,
констатирало наличие на наркотични вещества и е дал кръвна проба, до излизането
на резултата от кръвното изследване, който е меродавен при оспорване, не може
спрямо него да се прилага процесната ПАМ, тъй като нарушението, във връзка с
което тя се прилага е недоказано. На трето място, намира, че прилагането на ПАМ
преди да изтече срока за възражения против АУАН, за нарушението във връзка, с
което се прилага мярката, е незаконосъобразно. На последно място, оспорва
процесната ПАМ с мотива, че самият АУАН за нарушението, по повод което тя е
приложена е незаконосъобразен. По посочените доводи счита, че неоснователно
спрямо него е приложена процесната ПАМ.
В съдебно заседание
жалбоподателят и процесуалния му представител поддържат тези доводи и претендират
отмяна на ПАМ и присъждане на направените разноски.
Ответната страна –
началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща представител.
Прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № №
21-1275-000390/26.06.2021 г. спрямо Р.К.Д. ***, е приложена ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 18 месеца“.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 25.06.2021 г., около 14.30 часа в гр.
Велико Търново, на ул. Стефан Стамболов, срещу номер 53, Р.К.Д. *** управлявал
лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***, собственост на трето лице, като при
проверка от контролните органи на МВР на място, водачът е изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест 7510, като уредът отчел 0.08 промила
алкохол. По този повод, той бил поканен в сградата на ОД на МВР и за проверка с
техническо средство Дрегер Дръгтест, което отчело положителна проба с номер №
040 за Метаамфетамин – положително измерване, чрез събрана слюнка от устната
кухина на водача. Това поведение на водача било квалифицирано като нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП и за него бил съставен АУАН и приложена
процесната ПАМ. В заповедта е цитиран така съставения на водача на автомобила
АУАН № GA397121/25.06.2021 г., който е представен и приет като
доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена
същата фактическа обстановка.
Тъй като Д. отрекъл
употребата на наркотични вещества, отчетени с техническото средство му бил
издаден талон за медицинско изследване с бланков № 08537 за кръвна проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Не е спорно по делото, че лицето се
явило и дало кръвната проба, като взетите проби с амб. № 11993/25.06.2021 г. в
МОБАЛ – Велико Търново били предадени на ОД на МВР – Велико Търново, която възложила
изготвянето на експертна справка чрез химическо изследване на пробите за
наличие на упойващи или наркотични вещества с Писмо изх. № УРИ
366р-12392-26.06.2021 г.
Служебно, след
изискване от съда, двукратно ответникът е посочил писмено (л. 40 и 49 от
делото), че до съдебното заседание няма постъпила изготвена Експертна справка
от НИК – МВР с резултата от химическо изследване на кръвните проби.
От ответника са
представени и са приети като доказателства относно компетентността на органа,
издал оспорената заповед няколко други такива за определяне на компетентни лица
по контрола на движението и делегиране на правомощия да издават заповеди от
типа на процесната.
Като взе предвид
горното, настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти
и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от
друга - извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен
интерес от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник на сектор ПП към ОД
на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-659/26.02.2021
г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на
издателя на акта – началника на сектор ПП (т. 1.2), т. е. заповедта е издадена
от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочена е
нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП, посочено
е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, който гласи: За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
… б) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Вярно, е че сочената
като правно основание за прилагане на ПМ норма съдържа няколко различни
разпоредби, които обосновават по отделно прилагане на процесната ПАМ и липсва
прецизиране в обстоятелствената част на оспорваната заповед на правното
основание за прилагане на процесната ПАМ, с посочване на конкретната хипотеза
от нормата на б. „б“. Това нарушение обаче не е съществено. Чл. 146, т. 3 от АПК сочи като основания за оспорване на административните актове съществено
нарушение на административнопроизводствени правила. Т.е. основание за отмяна е не всяко, а само
същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото
или отказано от него субективно право, т. е. само такова нарушение, което би
довело до друг, различен от направения от административния орган извод,
представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Не е такова нарушение липсата или грешната правна квалификация
на фактите в акта, защото правната квалификация не променя фактите, за които се
отнася. В този смисъл, каквито и неясноти, пропуски или грешки да са допуснати
в текстовата част на процесната заповед досежно сочените като относими правни
норми, те не могат да обосноват отмяната й.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в
съставения във връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е
самостоятелно, същото е административно и към него са неотносими изискванията
на ЗАНН. В този смисъл каквито и процесуални, и формални нарушения да има при
съставянето на АУАН те не могат да се отразят на настоящето производство, което
не изисква установява на административното нарушение по реда на ЗАНН за
предприемане на ПАМ във връзка с него.
В тази връзка
неоснователни са възраженията и за това, че процесната заповед за прилагане на
ПАМ била преждевремено издадена преди изтичането на тридневния срок за
възражения против АУАН, а и преди резултата от кръвните изследвания на пробите
за употреба на наркотици. Срокът за възражения против АУАН има правно основание
чл. 44 от ЗАНН и касае процедурата по установяване на административното
нарушение и наказването му, която, както се каза е напълно различна и
самостоятелна от настоящата. На следващо място, процесната ПАМ е
преустановителна – и за това се налага веднага щом е установено едно нарушение.
Установяването на нарушението в случая е станало със съставянето на АУАН, който
на основание специалната разпоредба на ЗДвП има материална доказателствена
сила. Единствено, последяващо опровергаване на този АУАН може да обуслови
отмяна на ПАМ, но в случая такова липсва. От друга страна, срокът на самата
мярка по закон е до решаване на въпроса за отговорността на адресата й, но юридическата
отговорност е ЮФ, различен от нарушението и въпросът за нея се решава по начин
различен от установяването на нарушението. Решаването на въпроса за отговорността
на адресата на ПАМ става или в рамките на административно наказателното
производство или в производство то вида на процесното съдебно. В първия случай
въпросът за отговорността се решава с влизането в сила или отмяната на НП относно
същото нарушение (и ПАМ преустановява действието си тогава, защото или е
безпредметна, поради липса на нарушение или охраната на обществения интерес ще
се постигне от вече подлежащото на изпълнение наложено наказание). Във втория
случай, това става чрез опровергаване на съдържанието на оспорения надлежно
АУАН в рамките на пълно насрещно доказване от жалбоподателя, който следва да
установи в административното дело, че констатациите на техническото средство не
са верни. И в двата случая, обаче, до решаването на въпроса за отговорността
ПАМ се прилага и законът предвижда именно този въпрос да определи края на срока
на нейната продължителност. Да се приеме, че простото оспорване на едно
нарушение, което е надлежно установено с АУАН чрез оспорване на показанието на
техническото средство за употреба на наркотици лишава администрацията от
правомощието да приложи преустановителна ПАМ от вида на процесната по повод
същото лишава от смисъл и цел мярката, а и противоречи на законоустановения
срок за нейното прилагане.
В тази връзка по отношение
на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Според
текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест. Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Релевантният за приложението на чл. 171, т.
1, б. "б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя (в този смисъл виж Решение № 1715 от 7.02.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII отд.). В тежест на жалбоподателя, който
оспорва ПАМ е да опровергае констатациите в АУАН. По повод оспорване на процесната
заповед жалбоподателят не е ангажирал пред съда никакви доказателства, оборващи
констатациите на органа и съставения АУАН, който по аргумент от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с официална доказателствена сила (в този смисъл
вж. Решение № 15570 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2018 г., II о.). Съответно,
дори и служебно събраните от съда доказателства не опровергават данните на
техническото средство, доколкото по настоящето дело е безспорно, че експертната
справка на кръвните проби не е изготвена до приключването на устните прения, а
след като няма резултати от кръвните проби - валидни са все още данните от
техническото средство. В тази връзка, практиката на АСВТ, на която оспорващият
се позовава по отношение на значението на оспорването на резултатите от
техническото средство, е неотносима към настоящия казус, поради различната
фактическа обстановка. Както вече се каза, принципно вярно е, че при оспорване
на показанията на техническото средство от жалбоподателя и даването на кръвна
проба за химическо изследване, законът предвижда именно резултатите от нея да
са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В случая обаче, резултат
от кръвната проба няма (за разлика то адм. д. № 48/2021 г.), а цитираното второ
адм. дело в жалбата - адм. д. № 231/2019 г. е напълно неотносимо към настоящия
спор, защото касае ПАМ по ЗДДС. Ето защо съдът намира, че по настоящето дело не
опровергани данните, установени с техническо средство Дрегер Дръгтест, което
отчело положителна проба с номер № 040 за Метаамфетамин – положително
измерване, чрез събрана слюнка от устната кухина на водача, констатации, за
които са налице в процесния АУАН и лед като това е така е било налице
материално правното основание за прилагане на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да приложи процесната
ПАМ. Следва да се подчертае, че самата ПАМ няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната
норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано
от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност
го задължава да приложи посочената мярка.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на Закона за
движението по пътищата.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.Д. *** против Заповед № 21-1275-000390/28.06.2021
г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП на началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: