№ 1896
гр. София, 14.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110142977 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 26.09.2023
г. и молба от 06.11.2023 г., подадени от Р. Ж. Б., чрез пълномощника си адв. С. П., срещу
„..............“ АД с искане за прогласяване недействителността на подновяването на договорна
ипотека, извършено с молба с нотариална заверка и вписана в Службата по вписванията с
вх. рег. № 2200/19.01.2018 г., дв. вх. рег. № 2116/19.01.2018 г., том 3, акт 290/2018 г.
Ищецът Р. Ж. Б. твърди, че на 29.02.2008 г. с договор, обективиран в нотариален акт №
80, том 1, рег. № 217, дело № 61/2008 г. по описа на нотариус Л. с рег. № ... на НК, третото
за процеса лице „..............“ ЕООД учредило в полза на „..............“ АД договорна ипотека
върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор
68134.2823.2558.1.54 на КККР на град София, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011
г. на изп. директор на АГКК с адрес: град София, район Връбница, бул. „Сливница“ № 90,
вх. А, ет. – 1, гараж 3 с предназначение – гараж в сграда, с площ по документи 27,85 кв. м.,
ниво 1; самостоятелен обект с идентификатор 68134.2823.2558.1.55 на КККР на град София,
одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК с адрес: град
София, район Връбница, бул. „Сливница“ № 90, вх. А, ет. – 1, гараж 4, с предназначение –
гараж в сграда, с площ по документи 21,06 кв. м., ниво 1 и самостоятелен обект с
идентификатор 68134.2823.2558.1.51 на КККР на град София, одобрени със Заповед № РД-
18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК с адрес: ........................, с предназначение – за
търговска дейност, с площ по документи 434,96 кв.м., ниво 1. Посочва се, че след настъпило
преобразуване на дружеството „..............“ ЕООД ипотекираните имоти били отчуждени в
полза на „................“ ЕООД. Поддържа се, че по силата на вписан в имотния регистър план
за преобразуване последното от своя страна прехвърлило собствеността по отношение на
два от ипотекираните имоти, а именно гараж № 4 и магазин № 4 в полза на „................“
ЕООД, а по силата на покупко – продажба и собствеността върху гараж № 3. В исковата
молба ищецът излага, че на 19.01.2018 г. срокът на действие на договорната ипотека върху
тези три имота била подновена от ответната търговска банка „..............“ АД, като
универсален правоприемник на ипотекарния кредитор „..............“ АД, с молба с вх. рег. №
2200/19.01.2018 г., дв. вх. рег. № 2116/19.01.2018 г., том 3, акт 290/2018 г. на Агенция по
вписванията. Ищецът оспорва действието на подновяването поради наличието на
неотстраними пороци на молбата от 19.01.2018 г., които засягат както субективната страна
1
на ипотечния акт, така и обективните такива, всички, следващи от разпоредбата на чл. 170
ГПК. Конкретно се излага, че съществува неизвестност относно личността на главния
длъжник и кредитополучател – търговското дружество „.................“ ЕООД, тъй като
посоченият в молбата ЕИК не е на този субект; не съществува обезпечено вземане по
договор за кредит № 3032 от 2007 г.; сумата, за която се подновява ипотеката е посочена
бланкетно; не е налице и тъждество на имота, тъй като магазин № 4, по отношение на който
е учредена първоначално, впоследствие е бил преобразуван в банков салон; не е посочен
падеж на обезпеченото вземане. Ищецът счита, че с процесната молба от 19.01.2018 г. е
направен опит за подновяване на договорната ипотека, тъй като наличието на тези пороци
обуславя недействителност на това подновяване поради противоречието му с материалния
закон. В исковата молба Р. Б. твърди, че е сключил предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот с „................“ ЕООД, като по персоналната партида на
последното не се открива вписване на тази ипотека, но с оглед сключването на окончателен
договор и с цел придобиване на имота, освободен от тежести, за Б. е налице правен интерес
да оспори действието на подновяването поради наличието на посочените пороци в молбата
от 19.01.2018 г. В депозирана по делото уточнителна молба от 26.09.2023 г., във връзка с
дадени указания от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът уточнява, че по реда на чл.
18, ал. 1 Правилника за вписванията и на основание молбата от 19.01.2018 г. в имотния
регистър е налице вписване на продължаването на срока на действие на вече учредената
договорна ипотека от 29.02.2008 г. Излага се, че на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице
нищожност на това подновяване поради наличието на пороци в молбата, съгласно чл. 116 и
чл. 167 ЗЗД. Посочва се, че ищецът не оспорва действието на подновяването си в качеството
си на лице, придобило вещни права на собственост върху ипотекираните имоти, тъй като
такова придобиване не е осъществено. Счита обаче, че за същия е налице правен интерес от
оспорването, тъй като е страна по предварителен договор за покупко - продажба на
недвижимите имоти, спрямо които „..............“ АД претендира ипотечни права, които ако
бъдат заличени Б. ще придобие имотите без вещни тежести. Наред с това същият намира, че
е добросъвестен владелец на имотите, спрямо които извършва подобрения и разноски, които
повишават стойността им. Същевременно собственикът на имотите – „................“ ЕООД е
длъжник на „...............“ ООД и на „...................“ ЕООД, чийто управител е ищецът по делото,
като единствената пречка за извънсъдебно уреждане на паричните задължения са именно
предявените претенции от ответната търговска банка относно съществуващо в нейна полза
привилигировано и обезпечено вземане. Излага се също, че с провеждане на настоящото
производство ще се преустановят и неоснователните действия на „..............“ АД, изразяващи
се в опити за обявяване в несъстоятелност на „................“ ЕООД, въпреки притежавани от
дружеството имоти с висока пазарна цена. Сочи се, че като управител на дружеството
длъжник Р. Б. има правен интерес от подписване на споразумения за извънсъдебно уреждане
на отношенията, поради договорени бонуси в своя полза, в случай на безразходно уреждане
на взаимоотношенията. В молба от 06.11.2023 г., депозирана по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК,
ищецът уточнява, че искането му е за постановяване на съдебно решение, с което на
основание чл. 170 ЗЗД да бъде прогласена недействителността на подновяването на
договорна ипотека, осъществено от ответника с оспорената молба от 19.01.2018 г.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираните по делото уточнителни молби, намира, че предявената искова претенция се
явява процесуално недопустима, предвид следните съображения:
Изясни се, че ищецът Р. Б. оспорва действието на извършено подновяване на договорна
ипотека, учредена върху конкретни недвижими имоти, за които се твърди, че са собственост
на трето за процеса лице – „................“ ЕООД, чийто управител е именно Б., обосновавайки
исковата претенция с доводи за допуснати пороци в акта, въз основа на който е осъществено
подновяването – писмена молба от 19.01.2018 г. на „..............“ АД, като правоприемник на
ипотекарния кредитор, довели до недействителност на вписването по силата на чл. 170 ЗЗД.
2
Съгласно посочената разпоредба учредяването на ипотека е недействително когато в
ипотечния договор или в молбата за учредяване на законна ипотека, респ. в акта, въз основа
на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на
сумата, за която се учредява ипотеката.
Същевременно, в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК изрично като форма на
процесуално средство за защита по реда на ГПК е предвиден и искът за установяване
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато ищецът има интерес
от това.
В настоящия случай по същество ищецът оспорва съществуването в полза на
ответника „..............“ АД на ипотечно право по отношение на процесните недвижими имоти,
с доводи относно недействителността на подновяването й поради допуснати пороци по чл.
170 ЗЗД, водещи до нищожността му, което поначало е допустима форма на защита на
права.
Съдът намира, че от страна на ищеца, въпреки дадените указания за това по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК, обаче не е налице надлежно обосноваване на правния си интерес от
предявяване на установителната искова претенция, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за наличието на
която съдът следи служебно - арг. чл. 130 ГПК.
Изложените от Р. Б. твърдения в исковата молба и в уточнителната такава от
26.09.2023 г. относно съществуване на правен интерес за същия да оспори действителността
на подновяването на процесната договорна ипотека, не обосновават правен интерес от
предявения иск. Изясни, че същият не твърди да е собственик на ипотекираните имоти, а
лице, упражняващо фактическа власт въз основа на предварителен договор за покупко –
продажба от 04.01.2023 г. (и то за част от имотите), сключен с длъжника „................“ ЕООД
в момент, следващ по време подновяването на ипотеката и вписването му, осъществено по
твърдения на ищеца на 19.01.2018 г. Не са изложени твърдения и да е длъжник в
правоотношението по договора за кредит, за чието обезпечаване служи процесната ипотека.
Същевременно, твърденията, че Б. е управител на дружеството – длъжник „................“
ЕООД, с ЕИК: .............., съответно твърдяната пречка за извънсъдебно уреждане на
отношенията на това дружество с кредитори, а именно неоснователните претенции на
ответната търговска банка за съществуващо в нейна полза привилигировано вземане, респ.
възможността за получаване на бонуси в полза на ищеца при извънсъдебно уреждане на
взаимоотношенията с кредитори на това дружество, са от естество да обосноват правен
интерес на последния от предявяване на процесния иск в лично качество, предвид
самостоятелната правосубектност на дружеството – длъжник.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесната искова претенция се явява
процесуално недопустима, като заявена от ищеца без обоснован правен интерес за същия от
търсената с иска защита, поради което и на основание чл. 130 ГПК производството по
делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 42977/2023 г. по описа на
3
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца – чрез пълномощника му адв. П., на
посочения по делото съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4