РЕШЕНИЕ
№
гр.
Разград 21.12.2022 г.
Разградски
окръжен съд в откритото съд.заседание на 23.11.2022г. в състав :
СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
При
секретаря Д.Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова търговско
дело №65 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е образувано по искова молба, съобразно
допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, подадена от „Стария дъб - 97“
ООД, гр.Търговище, представлявано от управителя А.А., с която се претендира
осъждането на ответника ф.л. Д.В.К. да заплати на ищцовото дружество, предвид и
допуснатото изменение на иска, сума в размер на 331 601 лв., представляваща стойността по
данъчна оценка на три недвижими имота,
бивша собственост на „Стария дъб“ ООД, гр.Търговище, които са били предмет на
покупко–продажба , съответно с нотариален акт № 107, т. 3, дело № 590/2006г. от
27.03.2006 г., поправен с нотариален акт № 62, т. 4, дело № 768/2006 г.,
нотариален акт № 106, т. 3, дело № 589/2006 г. от 27.03.2006 г. и нотариален
акт № 22, т.5, дело № 965/2006 г. от 03.05.2006г.на Нотариус с район на
действие РС-Търговище.Първоначално претенцията е била за заплащане от страна на
ответника на дружеството-ищец на сума в размер на 1 040 000 лв.Както
първоначалната такава, така и изменената претенция се обосновават с влязлата в
сила присъда по НОХД 733/2008 година по описа на ТРС, с която ответника Д.К. ,
в качеството му на бивш управител на „Стария дъб“ ООД ,
гр.Търговище е бил признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно
лице – управител на посоченото дружество присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ООД,
гр.Варна с имущество на стойност 1 040
000 лв., собственост на „Стария дъб“ ООД, поверено му да го управлява и пази,
като присвояването е в големи размери- престъпление по чл.202, ал.2 вр. чл.201 НК.
Ищцовото дружество поддържа с исковата молба,
че то е притежавало към 2006 година 80% от капитала на дружеството „Стария дъб“
ООД, гр.Търговище и осъществявайки престъплението по чл.202 от НК, за което е
бил признат за виновен ответника Д.К., е причинил щети в посочения размер,
настъпили за капитала на него ищеца „Стария Дъб-97“ООД.
Изменението
на размера на претенцията за обезвреда от 1 040 000 лева на 331 601 лева ищецът обосновава с решение
№1146/18.02.2019г., постановено по гр.дело №176/2014г. по описа на СГС, влязло
в сила на 22.06.2022г., с което в производство по отнемане на незаконно
придобито имущество, образувано от КПКОНПИ против Д.К. и „Лоджистик“ЕООД, по
иск на главно встъпило лице „Стария Дъб“ ООД , гр.Търговище съдът е уважил
претенция по чл.108 от ЗС, предявена от същото дружество, против
„Лоджистик“ЕООД, гр.София, чийто едноличен собственик на капитала е Д.В.К. и е
върнал в патримониума на „Стария дъб“ООД пет недвижими имота, находящи се в
гр.Търговище, подробно описани в същото, като преди това е приел на основание
чл.124 от ГПК по отношение на ищеца в това производство КПКОНПИ , че собственик
на тези пет недвижими имота е именно главно встъпилото лице “Стария дъб“ ООД.Ищецът
сочи, че освен върнатите в патримониума на „Стария дъб“ООД пет имота, находящи
се в гр.Търговище с посоченото решение посоченото дружество е притежавало още
три обособени имота в гр.Търговище, които са били продадени на трети лица с посочените нотариални актове
от 2006 година, като претенцията за обезвреда сформира от сбора на данъчните
оценки на тези три имота, така както са посочени в нотариалните актове.
Представени са писмени доказателства, приети
като такива по делото , както и в цялост граждански дела, имащи отношение към
настоящия правен спор, както следва:ГР.Д. №322/2014г. на РзОС, ГР.Д. 257/2014г.
на ТОС, ВЧТД №613/2015г. на ВАпС, ТД №48/2013г. на РзОС, ТД 2459/2014г. на ВКС,
ТД №57/2011г. на РзОС, ВЧТД №348/2011г. на ВАпС, ТД №928/2012г. на ВКС, ТД
№198/2010г. на Шуменски ОС, ВЧТД №664/2010г. на ВАпС, ТД №279/2011г. на ВКС.Съдията–докладчик
по настоящото търговско дело е бил съдия-докладчик по ч.н.дело №125/2022г. по
описа на РОС, водено по реда на чл.243 от НПК, като служебно са му известни
всички правни и фактически отношения , свързани с ищцовото дружество“Стария
Дъб-97“ООД, „Стария Дъб“ ООД/ЕООД/ и „Лоджистик“ЕООД.
Ответникът е оспорил първоначално предявения иск , като недопустим,
съответно неоснователен, като е направил евентуално възражение за прихващане
със сумата в общ размер от 100 000 лева, представляваща :1.Дължимо
възнаграждение по договор за управление, сключен между „Стария дъб 97“ ООД и Д.К.,
като възнаграждението се претендира за периода 1997г. до ноември 2009г.,
включително , 2.Дължима от „Стария дъб 97“ ООД сума като обезщетение за
претърпени от Д.К. вреди в резултат на взето от Общо събрание на „Стария дъб
97“ ООД незаконно решение за освобождаването му като управител през 2008г.,
признато за такова с Решение от 13.05.2008г. на Търговищки ОС, Решение
№203/21.11.2008г. на ВАпС и Определение №390/19.06.2009г. на ВКС, вписани по
партида на ищеца, от които претендираните в обезщетение неимуществени вреди се
изразяват в претърпени за посочения период уронване на доброто име и влошаване
на здравословното състояние на ответника в размер на 30 000лв. и имуществени
вреди, разделени по пера – неполучено възнаграждение по договор за управление в
размер на 48 000лв. или по 2400лв.
месечно за времето от 01.01.2008г. до 19.06.2009г., като сумата се претендира,
ведно със законната лихва за забава.
По отношение на изменението на иска по
реда на чл.214 от ГПК, с намаляване на ищцовата претенция за обезвреда
ответника, чрез пълномощник се противопоставя по съображения за недопустимост,
които са били отхвърлени от решаващия съд.
В съд заседание по същество на делото
ищцовото дружество, чрез представляващия го поддържа претенцията за заплащане
от страна на ответника на исковата сума в размер на 331 601 лв., като счита, че същата е дължима от Д.К.,
предвид осъждането му за извършено длъжностно присвояване и същата сума представлява
вреда именно за капитала на него ищеца.Претендира разноски, съобразно
представен списък.
Ответникът, чрез пълномощник заявява становище
за неоснователност на ищцовата претенция.Моли за присъждане на разноски, като
представя списък за същите.
Съдията–докладчик
по настоящото търговско дело е бил съдия-докладчик и по ч.н.дело №125/2022г. по
описа на РОС, водено по реда на чл.243 от НПК, като служебно са му известни
всички правни и фактически отношения, свързани с ищцовото дружество“Стария
Дъб-97“ООД, „Стария дъб“ ООД/ЕООД/ и „Лоджистик“ЕООД и сделките с недвижими
имоти, собственост на „Стария Дъб“ООД и ответника Д.К..
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, с оглед доводите и становищата на страните намери за
установено от фактическа страна следното:
Установено
е безспорно по делото, че „Стария дъб“ ЕООД е
създаден като търговско дружество въз основа Заповед № РД-17-128/28.06.1991г.
на Министъра на индустрията, търговията и услугите и вписано с решение от
01.11.1991г. по ф.д.№ 2078/1991г. на ОС-Търговище. Дружеството, чийто едноличен
собственик на капитала е държавата, е правоприемник на промкомбинат „Стария
Дъб“ гр.Търговище, на което бил предоставен на основание §21, ал.1 ПДИ целия
парцел ІІІ в кв.135 по плана на промишлената зона на гр.Търговище с дворно
място от 14 500кв.м. с построени в него: административна сграда от 400
кв.м. /2400 куб.м./, мебелен цех № 1 със застроена площ 3132 кв.м. /29754
куб.м./, при граници: описани подробно, като на новообразуваното дружество е
предоставено държавно имущество в размер на 2 260 000лв., в което се
включва и посочения недвижим имот.
Не е спорно, че с решение по
ф.д.№ 657/1997г. на ОС-Търговище е регистрирано търговско дружество „Стария Дъб“
ООД, ЕИК *********, с капитал от 5000лв., представляващо РМД, учредено от
работници на „Стария дъб“ ЕООД, в което Д.К. бил съдружник с дял от 420лв. от
капитала. Същият бил вписан за негов управител. С договор от 12.08.1998г.
държавата, чрез Министъра на промишлеността в качеството на орган по чл.3
ЗППДОП /отм./, продала на „Стария .дъб- 97“ ООД 80% от капитала на „С.д.“ ООД,
въз основа на което с решение от 30.10.1998г. по ф.д. № 2078/1991г. на
ТОС вписано преобразуването на дружеството от ЕООД в ООД, както и Д.К.
вписан за негов управител. По-късно с договор от 30.01.2004г. по реда на ЗПСК
Агенцията за приватизация прехвърлила чрез продажба на Александър Миланов А.
останалите 20% от капитала, въз основа на което и с решение от 15.09.2004г. по
ф.д.№ 2078/1991г. на ТОС същият вписан за съдружник. По този начин към 2004г.
приватизираното дружество „Стария дъб“ ООД е било с двама съдружници „Стария
дъб - 97“ ООД и А.А., като и двете дружества са били представлявани от ответника
Д.К..
С решение № 261/16.03.2006г. по
ф.д.№ 2078/1991г. на ТОС е вписано изключването на А. ,като съдружник в „Стария
дъб“ ООД и преобразуването му в ЕООД с управител ответника Д.К..
С решение от 30.04.2004г. по
ф.д.№ 1083/2004г. по описа на ОС-Варна е вписано търговско дружество
„Лоджистик.“ ООД с капитал от 5000лв. и съдружници И.Й.К.и Р.И.Г., които били и негови управители заедно
и поотделно. С договор от 07.03.2006г. на основание чл.129, ал.1 ТЗ Ростислав Г.
прехвърлил собствените си 50 дяла от дружеството на другия съдружник И.К.,
който станал едноличен собственик на капитала и дружеството преобразувано в
ЕООД /тези обстоятелства са вписани по партидата с решения на ВОС/.
С договор от 20.04.2006г. И.К.прехвърлил
на основание чл.129, ал.2 от ТЗ притежаваните от него дялове, съставляващи 100%
от капитала на „Лоджистик“ЕООД, на Д.К. за сумата от 5000лв., с удостоверено
изявление, че е изплатена напълно и в брой. На същата дата е сключен и договор за управление между „Лоджистик“
ЕООД и Д.К. за управление и представителство от последния на дружеството срещу
месечно възнаграждение от 280лв., Впоследствие през м.05.2010г. е вписано
заличаването му като управител и вписване за такъв на неговата съпруга
Красимира Дончева.
Преюдициално на прехвърлянето
на „Лоджистик“ ЕООД на ответника Д.К., на 17.03.2006г. е сключен договор между
„Стария Дъб“ ЕООД, представлявано от Д.К. и „Лоджистик“ ЕООД, към този момент
представлявано от И.Й.К., с който договор първото дружество прехвърлило на
второто търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения на осн.чл.15 от ТЗ, за сумата от 1000лв. Прехвърлянето на
предприятието е вписано по партидата на дружеството по ф.д.№ 2078/1991г. на ТОС
с решение № 264/20.03.2006г.
Сделката по продажбата на
предприятието “Стария дъб„ООД и действията на Д.К. по прехвърлянето са били
предмет на воденото спрямо него наказателно производство.С влязла в сила
присъда по НОХД 733/2008 година по описа на ТРС, ответника Д.К. , в качеството му на бивш управител на „Стария дъб“ ООД ,
гр.Търговище е бил признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно
лице – управител на посоченото дружество
присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ООД, гр.Варна с имущество на стойност 1 040 000 лв., собственост
на „Стария дъб“ ООД, поверено му да го управлява и пази, като присвояването е в
големи размери- престъпление по чл.202, ал.2 вр. чл.201 НК.
По отношение на имота от
събраните по делото доказателства се установява, че в първия план на
промишлената зона в гр.Търговище, одобрен със Заповед № 4022/1970г. за него е
отреден парцел ІІІ-за промкомбинат „Стария дъб“ в кв.135. Със Заповед №
І-1226/1975г. на Об.НС е одобрено изменение на дворищно-регулационния план
между кв.16, 135 и 136, с което е изменена дворищната регулация на парцели І-за
Винпром, ІІІ-за промкомбинат „Стария Дъб.“, І-ДАП и др. по плана на
индустриалната зона. Със Заповед № 5/06.01.1998г. на кмета на Община-Търговище
е одобрен действащия понастоящем ЗРП на промишлената зона, като в него съобразно
кадастралните граници на имот № 3117 е отреден парцел ІХ-за дървообработващо
производство в кв.14. Със Заповед № 862/09.11.2001г. е одобрена поправка на
кадастралните граници между имоти № 3117, 3098 и 3114. Със Заповед №
301-151/10.03.2003г. на основание § 8, ал.1 ЗУТ е одобрено изменение на
регулационните граници между УПИ І-3098, УПИ ІІ-3095, УПИ ІХ-3117 и УПИ
ХІ-3134, при което те били приведени в съответствие с кадастралните граници на
имотите. Със Заповед № 3-0-4/20.01.2006г. на кмета на Община-Търговище е
одобрен проект за частично изменение на ПЗР за УПИ ІХ в кв.14, с което за
сметка на УПИ ІХ се образуват нови УПИ, както следва: УПИ ІХ-с отреждане за
дървообработване, мебелно производство, фирмени магазини, офиси; УПИ ХХХІV-с
отреждане за производствена и складова дейност; УПИ ХХХV-с отреждане за
производствена и складова дейност; УПИ ХХХVІ-с отреждане за производствена и
складова дейност; УПИ ХХХVІІ- с отреждане за озеленяване, УПИ ХХХVІІІ-с
отреждане за обществено-обслужваща дейност, УПИ Х-с отреждане за озеленяване.
Със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на ИД на АК е одобрена кадастралната карта
на гр.Търговище, която е съвместена с действащия регулационен план на
промишлената зона на града и според която целият имот е заснет и придаден
идентификатор 73626.504.294 с площ 32 447 кв.м., от който са образувани осем
отделни поземлени имоти: идентификатор 73626.504.502 с площ 6579 кв.м.,имот с
идентификатор 73626.504.503 с площ 4427кв.м.; имот с идентификатор
73626.504.505 с площ 7258кв.м., имот с идентификатор 73626.504.506 с
площ 3008кв.м., имот с идентификатор 73626.504.507 с площ 5552кв.м.; имот с
идентификатор 73626.504.508 с площ 4177кв.м., имот с идентификатор
73626.504.509 с площ 873 кв.м. и имот с идентификатор 73626.504.510 с площ
593кв.м. Поземлените имоти с посочените идентификатори са образувани чрез делба
/разделяне/ на поземлен имот с идентификатор 73626.504.294, който е идентичен с
описания в АДС № 1804/17.01.1973г. Тези промени чрез разделянето на имота на
отделни поземлени имоти са извършени
преди прехвърляне търговското предприятие на „Стария Дъб“ ЕООД на Лоджистик“ЕООД.
Три от новообразуваните недвижими
имоти, бивша собственост на „Стария Дъб“ ЕООД, обособени по време на
управлението на ответника К. са били
продадени от „Лоджистик“ ЕООД, представлявано към него момент от И.К., но чрез
упълномощено лице Д.К., както следва:
На 24.03.2006г. „Лоджистик“
ЕООД, представлявано от И.К., чрез упълномощения от него Д.К. , продало на „Лира“
ООД,гр.Търговище недвижим имот с идентификатор 73626.504.502 с площ от
6579кв.м., заедно с построените в него складове срещу сумата 49 000лв.
Договорът е обективиран в НА № 192, том І, рег.№ 1571, дело 89/2006г. на
нотариус при ТРС и НА № 17, том ХІV, рег.№ 12093, дело № 1246/2007г. на
нотариус при ТРС, с който е направена поправка на първия поради допусната
очевидна фактическа грешка. В нотариалния акт е посочено, че имотът е с данъчна
оценка от 169 540лв., както и удостоверено изявлението на страните, че
продажната цена е заплатена напълно и в брой.
На същата дата, 24.03.2006г.
„Лоджистик“ ЕООД, представлявано от И.К., но чрез упълномощения от него Д.К.,
продало на същото дружество „Лира“ ООД недвижим имот с идентификатор
73626.504.503 с площ 4427кв.м., ведно с построения в него склад, за сумата
28 000лв. За договора е съставен НА № 191, том І, рег.№ 1570, дело
№ 88/2006г. на нотариус при ТРС, поправен с НА № 48, том ІІ, рег.№ 1930, дело №
114/2006г. на нотариус при ТРС. В същите е посочено, че имотът е с данъчна
оценка от 80 657.90лв., както и удостоверено изявлението на страните, че
продажната цена е заплатена напълно и в брой.
На 03.05.2006г. „Лоджистик“
ЕООД, представлявано от И.К., отново чрез упълномощения от него Д.К., продало
на „Симеонов Консулт“ ЕООД недвижим имот с идентификатор 73626.504.506 с площ
3008кв.м., ведно с построения в него склад със застроена площ 1111кв.м. с
идентификатор 73626.504.506.1, за сумата 30 000лв. Договорът е обективиран
в НА № 100, том ІІ, рег.№ 2370, дело 138/2006г. на нотариус при ТРС. В него е
посочено, че данъчната оценка на имота е 81 403.80лв., както и съгласието
на страните продажната цена да бъде преведена в деня на сключване на договора
по посочена банкова сметка ,*** „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Със съдебно
решение от 21.08.2012г. по гр.д.№ 959/2012г. по описа на СРС по иск, предявен
от „Стария Дъб“ООД, на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД е признат за нищожен
договор от 17.03.2006г. за прехвърляне на търговското предприятие на „Стария
Дъб“ ЕООД, сключен между „Стария Дъб“ ООД и „Лоджистик“ ЕООД поради заобикаляне
на закона, като исковете за прогласяване нищожността му с правно основание
чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, противоречие със закона и липса
на съгласие са отхвърлени. Решението е влязло в сила на 16.11.2016г. след
потвърждаването му с решение № 8544/16.11.2016г. постановено по в.гр.д.№
15689/2012г. по описа на СГС.
За прогласяване нищожността
на същия договор за прехвърляне на търговско предприятие е воден и иск от
настоящия ищец, „Стария Дъб-97“ ООД против ответниците „Стария Дъб“ ООД и
„Лоджистик“ ЕООД, по който е било образувано т.дело №80/2010 г. по описа на
ОС-Разград. С решение от 06.01.2016г. по
същото дело съдът е прогласил нищожността на договора 17.03.2006г., сключен
между „Стария дъб” ЕООД и „Лоджистик”
ЕООД.
Съдът е
постановил и диспозитив, с който е приел за установено, че с Решение
№264/20.03.2006 г. по ф.д. №2078/91 г. на ОС Търговище е вписано несъществуващо
обстоятелство – продажба на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД, гр.
Търговище, с договор за прехвърляне на предприятие от 17.03.2006 г.Решението е
влязло в сила на 04.07.2018г., след като
с решение №62 от същата дата на ВКС, по т.дело №1460/2107г., I-во ТО е оставено в сила решение № 231 от 18.10.2016 г. по гр. д. 537/16 г. на
Варненски апелативен съд.
Изготвена е и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза, входирана
през м.септември 2019г., вещото лице по която е заключило, че търговското предприятие на „Стария дъб“ ООД
не е било заприходено по баланса на едноличния му собственик „Стария дъб-97“
ООД за периода 2005г. - 2007г.Вещото лице не е могло да отговори на въпроса
каква е оценката на предприятието, вкл. пасиви и активи към 17.03.2006 година,
датата на продажбата по реда на чл.15 от ТЗ. Заключило е ,че “Стария дъб“ ООдне е заприхождавано като дъщерно предприятие и в счетоводството на „Лоджистик“ ЕООД.По
отношение на дяловото участие на „Стария дъб - 97“ ООД в капитала на „Стария
дъб“ ООД по баланса на последното към датата на прехвърляне на търговското
предприятие при / съобразяване на влязлото в сила Решение по т.д. № 504/2008г.
на ВКС/ вещото лице е посочило ,че същото възлиза на 32 886.45 лева.
Съдът не обсъжда експертизите, назначени във
връзка с възраженията за прихващане на ответника, тъй като същите не допринасят
за изясняване на фактите по делото.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи:
Предявен иск с правно основание чл.45
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
претендира , предвид влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление
по чл.202 от НК, ответникът ф.л Д.В.К. да бъде осъден да му заплати сума в
размер на 331 601 лв., представляваща
стойността по данъчна оценка на три
недвижими имота, бивша собственост на трето за спора лице, Стария дъб“
ООД, гр.Търговище, които са били предмет на покупко–продажба , обективирана в
три нотариални акта през 2006 година.Исковата сума се претендира, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 17.03.2006 година до окончателното
заплащане на сумата.
Окръжният съд не споделя доводите на
ответната страна за процесуално недопустимост на предявения иск, по
съображения, че ищецът - дружество с ограничена отговорност притежава активна
такава за предявяване на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезвреда на
имуществени вреди, причинени в резултат на деликт.
Не се споделят и доводите за погасяване
на ищцовата претенция по давност, предвид датата на подаване на исковата молба
в съда, 20.10.2014г. и влизането на присъдата на ТРС по НОХД №733/2008г. в сила
на 26.02.2010 година, с потвърждаването й от ШОС по ВНОХД №599/2009 г.
Този съд намира обаче, че по отношение
на ищеца „Стария дъб-97“ ООД,
гр.Търговище не е налице материалноправна легитимация за водене на иска за
обезвреда за стойността по данъчна оценка на посочените по-горе три имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ООД,
гр.Търговище, продадени през 2006 година от дружество „Лоджистик“ ЕООД,
неучастващо също в делото на трети за
спора лица, две дружества „Лира „ООД и „Симеонов Консулт“ООД, каквото
възражение по същество е направено от ответната страна.
Това е така защото дори и да се приеме,
че към м.март 2006 година, когато е извършена продажбата на търговското
предприятие на “ Стария дъб“ЕООД/ООД/, гр.Търговище, ищеца „Стария дъб-97“ООД е притежавал 80% от капитала на „Стария дъб“ ООД, то двете
дружества са различни правни субекти, притежаващи различна персонификация и не може да се приеме, както счита ищеца, че продажбата
на дъщерното предприятие на трето за спора лице, вкл.и на имотите, притежавани от същото
дъщерно дружество се явява вреда и то за капитала на съдружника/съсобственика
на това дъщерно дружество.В този смисъл следва да се посочи, че имущество на
едно дружество и капитал на същото са две различни неща, които не се
припокриват.
Съдът дължи да посочи също така, че при съобразяване разпоредбата
на чл. 300 ГПК
задължително и за този състав на съда се явява очертаното от
диспозитива на присъдата по НОХД № 733/2008 година по описа на ТРС, изпълнително деяние на престъплението, за което ответника
Д.В.К. е бил осъден по чл. 202, ал. 2 НК,
а именно, че в качеството
си на длъжностно лице - управител на „Стария дъб“ ЕООД,
гр.Търговище се е разпоредил в
интерес на „Лоджистик“ ЕООД, гр.Варна с имущество на стойност 1040000 лв. - собственост на „Стария
дъб“ ЕООД, гр.Търговище , поверено му да го управлява и пази, като стойността на
присвояването е в големи размери, т.е установен е
фактът на нееквивалентност на разменените
престации по сделката при осъществена продажба на предприятието срещу сумата от 1000 лв., а
с присъдата е определен размера на вредата на 1040000 лв./ като стойност на
отчужденото имущество на „Стария дъб“ ООД, и тази вреда, така определена съставлява елемент от
фактическия състав на чл. 202, ал. 2 НК.
Видно е и от присъдата, че разпореждането,
извършено от К. е в интерес не на него
самия, а в интерес на
дружество“Лоджистик“ ЕООД гр.Варна, което
дружество той няколко месеца след сделката с предприятието „Стария
дъб“ООД е придобил, но не може да се
отъждествяват физическото лице Д.К. и „Лоджистик“ЕООД с едноличен собственик на
капитала Д.К..
Безспорно е
също така по делото, че трите имота, чиято обща
данъчна оценка в размер на 331 601 лева ищецът претендира като
обезщетение в обезвреда от ответника Д.К. са продадени не от него на чуждите за спора
лица, а от „Лоджистик“ ЕООД, като именно от дружеството, сумите вписани в
нотариалните актове за покупко-продажба като продажна цена са отнети в полза на държавата по иска, предявен от
КПКОНПИ срещу Д.К. и „Лоджистик“ЕООД.
По изложените
съображения предявеният иск за обезвреда от ищеца „Стария дъб-97“ООД срещу
ответника Д.В.К. за заплащане на
основание чл.45 от ЗЗД на сумата 331 601 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Поради отхвърлянето на главната претенция, то се следва
отхвърляне и на акцесорната такава за лихва, считано от 17.03.2006г.
При извод за отхвърляне на предявения от ищеца иск
срещу ответника не следва да бъдат разглеждани възраженията за прихващане,
направени от последния в условията на евентуалност.
По разноските
Разноски са претендирани и от двете страни, като с
оглед изхода на делото, такива се дължат от ищеца на ответника в размер на 2 000
лева, от които разходи за експертизи и заплатено адвокатско възнаграждение по
1000 лева.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска, предявен
от „Стария дъб - 97” ООД, гр. Търговище,
ЕИК ********* против Д.В.К., ЕГН ********** ***, на правно основание чл.45
от ЗЗД за заплащане в обезвреда на сума в размер на 331 601 лева, представляваща стойността по данъчна оценка на
три недвижими имота, бивша собственост
на „Стария дъб“ ЕООД, гр.Търговище, ЕИК835014925, които са били предмет на
покупко–продажба, съответно с нотариален акт № 107, т. 3, дело № 590/2006г. от
27.03.2006 г., поправен с нотариален акт № 62, т. 4, дело № 768/2006 г.,
нотариален акт № 106, т. 3, дело № 589/2006 г. от 27.03.2006 г. и нотариален
акт № 22, т.5, дело № 965/2006 г. от 03.05.2006г.на Нотариус с район на
действие РС-Търговище, както и претенцията за заплащане на лихва върху горната
сума на основание чл.86 от ЗЗД, считано от 17.03.2006г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА „Стария дъб - 97” ООД, гр. Търговище, ЕИК
********* да заплати на Д.В.К., ЕГН ********** сторените по делото разноски в
размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.