РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание
на 27.09.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията
Борисов гр.д. № 9932 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.С.К.
ЕГН **********, чрез адв. Р.М. от САК, починала в хода на процеса и на нейно място
са конституирани Н.А.С. ЕГН ********** /починал в хода на процеса и на негово
място е конституиран Л.Н.С. ЕГН **********/, Н.А.Т. ЕГН **********, Л. Ю.К. ЕГН
**********, М. Ю.К. ЕГН ********** и П. Ю.К. ЕГН **********, срещу З. „Е.“ АД
ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск за
осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка ГО
относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № ******,
чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 22.11.2017 г. да заплати на ищцата
сумата от 75 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2017 г. – датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 22.11.2017 г., тя пътувала на
задната седалка в управлявания от Н.А.К. лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с per. № ******. Движили се по третокласен път III - № 197, в
посока село Барутин, като на км. 500+400 в района на град Доспат, „Промишлена
зона“, водачът К. поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над
управлението и автомобила излязъл извън пътното платно вдясно, след което се
ударил в крайпътно съоръжение /бетонен блок/. В резултат ищцата е получила
следните травматични увреждания – фрактури по средна аксиларна
линия на 5, 6 и 7 ребро в ляво,
фрактури на Th 4, Th 6, Th 7 и Th 8 прешленно
тяло.
След инцидента ищцата била транспортирана в МБАЛ
Смолян, където била прегледана и е било назначено лечение. Било взето решение за оперативно лечение на
ищцата, което е извършено на 24.11.2017 г. - под местна анестезия под T.V контрол
е направена репозиция на фрактурата, след което е поставена имобилизация с
корсет. Твърди, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила сериозни
телесни увреждания, както физически, така и психически, които са променили
изцяло начина й на живот. В продължение на месеци М.К. е изпитвала силни и
постоянни болки в областта на лявата гръдна половина и гърба, имала е
затруднено дишане, била е обездвижена на легло и се е нуждаела от чужда помощ в
ежедневието си. Не е можела да спи спокойно, сънувала е кошмари, свързани с
преживения инцидент. Търпяла е изключителни и постоянни болки в областта на
травмите, които продължават и към настоящия момент при заемането на определено
положение на тялото и по- продължително натоварване.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП виновният
водач е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № ******,
който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с полица BG/07/517000183233,
валидна от 06/01/2017 до 05/01/2018 г.
Ищцата твърди, че с молба от 29.03.2018 г. отправила
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, а именно ответното
дружество “З.Е.” АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. В законоустановения срок застрахователят, като
разгледал отправената до него претенция, определил да бъде
изплатено обезщетение в размер
на 24 500 лева, което било
изплатено.
Ответникът З. „Е.“ АД е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
между него и собственика на процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата – не е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП. Твърди,
че ищцата е имала предходно заболяване – остеопороза и счупване или напукване
на прешлените преди ПТП. Оспорва размера на претендираните вреди, както и да
дължи законна лихва.
При
тези данни съдът намира следното от фактическа страна.
По делото е приет като доказателство
констативен протокол за ПТП № 252р-15370/22.11.2017г., издаден от РУП Девин, от
който е видно, че на 22.11.2017 г. третокласен път III - № 197, в посока село
Барутин, като на км. 500+400 в района на град Доспат, „Промишлена зона“,
водачът К. поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над
управлението и автомобила излязъл извън пътното платно вдясно, след което се
ударил в крайпътно съоръжение /бетонен блок/. При ПТП е пострадала М.С.К., на
която били причинени увреждания, а именно счупени ребра и прешлени.
Видно от влязло в сила наказателно постановление от 13.12.2017 г.,
издадено от ОДМВР Смолян, РУ Девин, на водача Н.А.К. е наложено административно наказание глоба в общ размер на 210
лв. за процесното ПТП, поради виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Безспорно между страните е наличието на
застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между ответника
и виновния водач за л.а. марка Н.А.К. по застраховка гражданска отговорност с
полица BG/07/517000183233, валидна от 06/01/2017 до 05/01/2018 г.
По делото са приети като писмени доказателства
медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищцата /л. 137 и сл.
от делото/, от които е видно, че ищцата е получила следните травматични
увреждания – фрактури по средна аксиларна линия на 5, 6 и 7 ребро в
ляво, фрактури на Th 4, Th 6, Th 7 и Th 8
прешленно тяло.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническа експертиза, депозирано на 16.11.2020 г., липсват данни за
характеристиките на пътния участък, в който е настъпило анализираното събитие.
Единственото ясно е, че произшествието е настъпило в „Промитпшлена зона” на гр.
Доспат (в района на „Доспатлес”) и на км. 50-400 от път III-197 от пътната
мрежа. Лекият автомобил „Опел” се е
движил в посока към с. Барутин, общ. Доспат в посока „напред”. Скоростта на
движение непосредствено преди и към момента на удара е в порядъка 60 - 65 км/ч. Ударът е настъпил изцяло извън платното за движение на автомобила - от
неговата дясна страна. От единствената налична информация може да се определи,
че събитието е настъпило в светлата
част на денонощието през късна
есен.
Механизмът на така настъпилото произшествие е следния:
преди удара автомобилът „Опел” непосредствено преди така настъпилото произшествие се
е движел по дясна пътна лента на път III-197 в гр. Доспат равномерно и със скорост 60-65 км/ч.
В района на „Доспатлес”от изхода на предприятието излиза товарен автомобил,
който извършва ляв завой. Водачът на „Опела" възприема завиващия автомобил
и предприема действие за отклоняване
на автомобила „Опел”
от първоначалната му посока за движение, най-вероятно с цел „избягване на удар”
с товарния автомобил. При това отклонение надясно „Опел”-ът напуска платното за
движение. Автомобилът „Опел” при своето движение в предприема внезапна промяна на
посоката си надвижение в дясно и реализира контакт със своята предна част с
бетонен блок, намиращ се извън платното за движение. В следствие на
реализирания контакт с „Опел”-а, блокът продължава своето движение напред и
удря паркиран до него автомобил „Мерцедес”. В следствие на удара и под
действието на инерционните сили и ударния импулс са нанесени различни по степен
и локализация травми на лицата намиращи се в автомобилите. Автомобилът „Опел” е
оборудван с предпазни колани на всички места. Коланите са инерционни,
триточкови. Пострадалата е седяла на задната седалка в нейната дясна част.
От заключението на вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че в резултат на претърпяно ПТП на 22.11.2017 г. М.С.К.
е получила следните травматични увреждания: Счупване на гръдния отдел на
гръбначния стълб - Тх 4-6-7-8. Счупване на V,VI,VII
ребра в ляво по следна аксиларна /мишнична/
линия. Счупването на V,VI,VII ребра в ляво реализира критериите на
медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА CHAГАТА за срок повече от 30 дни. Счупване на телата
4-6-7-8 гръдни прешлени както по отделно, така и в съвкупност реализира
критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
СНАГАТА за срок повече от 30 дни. В случая при разчитането на рентгенографията
е отразено, че се касае за патологични фрактури при остеопоротична
структура на прешлена, което дава основание да се приеме, че при пострадалата
са били налице образни данни за разрехавяване на
костната структура на телата на прешлените, каквито се установяват при остеопороза. В този смисъл при пострадалата счупването на
костите е било улеснено от предходно остеопоротично
увреждане, каквото се наблюдава предимно при жени в менопаузална
възраст. Не е препоръчана медикаментозна терапия за стабилизиране и уплътняване
на костните структури в оздравителния период, препоръчан е повишен прием на
калций.
Непосредствено след инцидента пострадалата е
транспортирана в МБАЛ в гр. Смолян, където са извършени необходимите
диагностични процедури - образни и лабораторни изследвания и консултации със
специалисти, след което е хоспитализирана за периода от 22.11.2017 г. до
25.11.2017 г. Извършено е безкръвно наместване на гръбначния стълб под локална
анестезия и е поставена имобилизация с корсет.
Пострадалата е изписана за продължаване на лечението в домашни условия с
препоръки за спазване на хранителен и лечебно-оздравителен режим с провеждане
на лечебна физкултура в леглото. По литературни данни фрактурите на телата на
горни и средни гръдни прешлени при неоперативно лечение /чрез поставяне на имобилизационен корсет и реклинация/
налагат обездвижване за около 2-3 месеца и последващо
постепенно раздвижване. Интензивния болков синдром,
налагащ прием на обезболяващи медикаменти обичайно е около 2-3 месеца като
понякога може да продължи до около 4-5 месеца, като болките постепенно
намаляват и се възстановява трудоспособността. В случая е възможно забавяне на
възстановителния процес поради остеопоротични промени
и при неспазване на хранителен режим с повишен прием на Калций и/или прием на
калциеви таблетки. Счупването на ребрата е съпроводено с болков
синдром при движения на тялото, дишане /водещо до повърхностно дишане/,
кашлица, кихане. Болките са най-значимо изразени в първите седмици след
получаване на травмата и постепенно отшумяват за период от около 1-2 месеца,
когато се възстановява и трудоспособността на пострадалия. Болковият
синдром може да персистира по-продължителен период от
време при срастване на интеркосталните нерви с
костния калус и налага прием на обезболяващи
медикаменти. При климатични промени е възможно засилване на болките, обикновено
същите не налага прием на обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучават.
Такива периодични болки могат да се появяват в период от няколко години след
получаване на травмата. Не са предоставени медицински документи от
проследяването на пострадалата в оздравителния период. Не са налице данни за
настъпили усложнения в хода на оздравителния процес. Между получените
травматични увреждания и пътно-транспортното произшествие е налице
причинно-следствена връзка. Освен Епикриза на
пострадалата К. и Констативен протокол за ПТП не са приложени материали от
огледа на местопроизшествието и данни за повредите по автомобила, които имат
значение за отговор на въпроса. Не са предоставени данни къде в купето е
намерена пострадалата след инцидента, които също имат значение за извода по
отношение движенията на пътника в купето на автомобила.
Според експерта при правилно
поставен предпазен колан движенията на пътника в купето значително се
ограничават в предно-задна посока, както и се предпазва същият от изпадане от
купето, коланите са сравнително неефективни при странични и вертикални
въздействия. По принцип при челен удар тялото на пътника в автомобила под
въздействие на инерционните сили се придвижва напред и нагоре, при което ако не
е поставен обезопасителен колан, се получават значителни травми в областта на
главата - черепно-мозъчни и лицеви травми, долните крайници /предна повърхност
на коленните стави/ със счупвания на дългите кости, счупване на костите на
тазовия пръстен, както и значителни травми на гръдния кош и гръбначния стълб.
Неупотребата на предпазен колан от седящ на задната седалка пътник води до риск
и за предноседящия пътник или водача на автомобила. При правилно поставен
предпазен триточков колан от инерционен тип движенията на пътника в купето се
ограничават значително. Предпазният колан има за цел да задържи тялото на
пътника към седалката, като не му причинява сериозни увреждания при челен удар
със сумарна скорост около 60-70 км/ч. От друга страна коланната лента на
правилно поставен и работещ предпазен колан въздейства върху човешкото тяло
като лентовиден твърд предмет и е възможно да причини т.н. травми от притискане
от предпазния колан, като: лентовидно кръвонасядане на гръдния кош и корема по хода на коланната лента; счупване на ребра по конвекситета на
ребрените дъги; увреждания в хилусите и задната повърхност на вътрегръдни и
вътрекоремни органи и др. Такива увреждания от предпазния колан настъпват и при
липса на деформации на интериора на автомобила, като в някои случаи
кръвонасядания по кожата могат да липсват, поради зимен сезон на ПТП-то и
наличие на дебели дрехи между коланната лента и тялото на пострадалия. Често в
медицинската документация не се отразяват по-малки травматични увреждания като
охлузвания и кръвонасядания. В случая са установени счупвания на три ребра в
ляво по конвекситета на ребрената дъга /в средна аксиларна линия/. Такива
счупвания се получават по механизма на притискане, каквито условия на налице
при поставен предпазен колан, дори при липса на деформации в купето, водещи до
притискане на пострадалата. Травмата на гръдния кош може да бъде получена от
притискането на правилно поставен предпазен колан. Счупванията на телата на
гръдните прешлени се получават при аксиални /вертикални/ натоварвания, каквито
се получават при отместването на тялото напред и нагоре и последващото му
връщане към седалката от задействане на притискащата функция на колана. Тези
счупвания са получени на фона на остеопорозна структура /по рентгенови данни/,
т.е. получени при предходно болестно увреждане на костната структура на
пострадалата, което значително улеснява получаването на счупванията. В случая
счупването на ребрата може да бъде получено от поставен предпазен колан.
Счупването на телата на гръдните прешлени е било улеснено от предходно
увреждане на костната структура, определящо по-лесно получаване на фрактури.
При липса на предпазен колан може да се очаква получаване на по-тежки
травматични увреждания - счупване на костите на крайниците и таза,
черепно-мозъчна и лицева травма, шийна травма и др. в зависимост от повредите
по автомобила. За тежестта на травматичните увреждания има значение и скоростта
на движение на автомобила към момента на ПТП.
В приложената медицинска документация не са отразени
типичните увреди на кожата по хода на поставен предпазен колан, което не
изключва такъв да е бил поставен. Счупването на ребра по конвекситета им при
липса на деформации по автомобила на мястото, където е била пострадалата и в
купето, може да се приеме за травма от предпазния колан. В приложената епикриза
са отразени следните придружаващи заболявания: Исхемична болест на сърцето,
Исхемична кардиомиопатия, Вторична анемия, Ангиопатия на ретината, Нарушен
въглехидратен толеранс. Не са отразени травматични увреждания с давност, т.е.
получени преди конкретното ПТП. Установени са рентгенови данни за остепорозна
структура на костите. Заболяванията на сърцето предопределят по-тежко протичане
на оздравителния период на гръдната травма, водеща до ограничаване на
движенията и повишен риск от възпалителни усложнения на белите дробове поради
кръвен застой в белите дробове. Не са налице данни за настъпили усложнения от
получените травми. Остеопорозните промени на костите улесняват счупванията им
при по- слаби травматични въздействия.
Съдът, като прецени изложените в исковата
молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е
сезиран с искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендираното обезщетение по пряк иск срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ произтича от следните обстоятелства:
причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП,
чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на процесното ПТП.
Съдът намира за установено, че на
22.11.2017 г. третокласен път III - № 197, в посока село Барутин, като на км.
500+400 в района на град Доспат, „Промишлена зона“, водачът К. поради движение
с несъобразена скорост изгубил контрол над управлението и автомобила излязъл
извън пътното платно вдясно, след което се ударил в крайпътно съоръжение
/бетонен блок/. При ПТП е пострадала М.С.К.. В резултат ищцата е получила следните
травматични увреждания – Счупване на гръдния отдел на гръбначния стълб - Тх
4-6-7-8. Счупване на V,VI,VII ребра в ляво по следна аксиларна /мишнична/
линия. Счупването на V,VI,VII ребра в ляво реализира критериите на
медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА CHAГАТА за срок повече от 30 дни. Счупване на телата
4-6-7-8 гръдни прешлени както по отделно, така и в съвкупност реализира
критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
СНАГАТА за срок повече от 30 дни. В тази връзка съдът кредитира съставения констативен
протокол за ПТП № 252р-15370/22.11.2017г., издаден от РУП Доспат, който е
официален свидетелстващ документ за обстоятелствата възприети от
актосъставителя. Отделно от това механизмът на ПТП се установява от заключение
на вещите лица по съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза.
При тези данни съдът намира за частично основателен иска
по чл. 432, ал. 1 от КЗ по
следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има право на
пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. Вината на водача на л.а. марка „Опел“,
модел „Астра“, с peг. № ****** се
установява безспорно, по следните съображения.
На първо място спрямо Н.А.К. е
налице влязло
в сила наказателно постановление от 13.12.2017 г., издадено от ОДМВР Смолян, РУ
Девин, с което му е наложено
административно наказание глоба в общ размер на 210 лв. за процесното ПТП,
поради виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това видно от съдебно- автотехническа
експертиза, ударът е настъпил изцяло извън платното за движение на автомобила -
от неговата дясна страна. При това отклонение надясно л.а. „Опел” напуска
платното за движение. Автомобилът „Опел” при своето движение в предприел внезапна промяна на
посоката си надвижение в дясно и реализира контакт със своята предна част с
бетонен блок, намиращ се извън платното за движение. По този начин съдът намира, че водачът е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вменяващи му задължение да
контролира непрекъснато превозното средство и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
На следващо място съдът намира, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, а именно болки и страдания в резултат
на ПТП. До този извод се стига след анализ на събраните по делото
доказателства, а именно съдебно-медицинска експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания
– Счупване на гръдния отдел на гръбначния стълб - Тх 4-6-7-8. Счупване на
V,VI,VII ребра в ляво по следна аксиларна /мишнична/ линия и счупване на телата
4-6-7-8 гръдни прешлени както по отделно. Според експерта фрактурите на телата
на горни и средни гръдни прешлени при неоперативно лечение /чрез поставяне на
имобилизационен корсет и реклинация/ налагат обездвижване за около 2-3 месеца и
последващо постепенно раздвижване. Интензивния болков синдром, налагащ прием на
обезболяващи медикаменти обичайно е около 2-3 месеца като понякога може да
продължи до около 4-5 месеца, като болките постепенно намаляват и се
възстановява трудоспособността. Претърпените телесни увреждания са в резултат
на ПТП.
В
тази насока и след прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според която
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съдът
намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
в размер на 80 000 лв., като от тази сума ще следва да се приспадне
извънсъдебно платената сума от ответника в размер на 24 500 лв. В тази насока
съдът съобразява обстоятелството, че на ищцата са били нанесени множество
наранявания, включващи счупвания на V,VI,VII ребра в ляво по следна аксиларна
/мишнична/ линия и счупване на телата 4-6-7-8 гръдни прешлени както по отделно.
Периодът на възстановяване е бил дълъг – повече от три месеца, като в първите
няколко седмици болките и страданията са били с особено висок интезитет. В
същото време съдът отчита и обстоятелството, че според вещото лице по съдебно
медицинската експертиза не са налице данни за настъпили усложнения от
получените травми, а и остеопорозните промени на костите, които се установяват
при ищцата, улесняват счупванията им при по-слаби травматични въздействия. По
делото не бяха ангажирани и свидетелски показания, с които да се установят по –
конкретно болките и страданията при ищцата, дококото вещото лице, което не е я
прегледало, няма възприятия в тази насока. Затова съдът намира пълния размер на
твърдените неимуществени вреди от 75 500 лв. /100 000 лв., след приспадане на
доброволно платеното обезщетение от 24 500 лв./ за прекомерен. В тази
насока съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната, като
преценката се извършва при изпълнение на приетите указания по т. 11 от ППВС
4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52
от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на деликвента,
доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. №
387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО
на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от
15.01.2019 г. по т.д. 518/19 г,. 1 ТО на ВКС.
На следващо място съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като такова не се установява от данните по делото. Това е така,
защото видно от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза в случая счупването на ребрата
може да бъде получено от поставен предпазен колан. При липса на предпазен колан
може да се очаква получаване на по-тежки травматични увреждания - счупване на
костите на крайниците и таза, черепно-мозъчна и лицева травма, шийна травма и
др. в зависимост от повредите по автомобила. В приложената медицинска
документация не са отразени типичните увреди на кожата по хода на поставен
предпазен колан, което не изключва такъв да е бил поставен. Счупването на ребра
по конвекситета им при липса на деформации по автомобила на мястото, където е
била пострадалата и в купето, може да се приеме за травма от предпазния колан.
В тази насока и при анализа на заключението на вещото лице се стига до извод,
че е по – вероятно ищцата да е била с поставен предпазен колан. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на
пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва
да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия
пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В този смисъл е решение № 47 от
5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК, решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.,
ТК, постановено по чл. 290 от ГПК и множество други. Затова и доколкото
ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване и то при условията
на пълно и главно доказване, съдът намира, че същото остана недоказано.
С оглед извода за основателност
на главния иск за сума в размер на 55 500 лв., съдът намира за оснавателен и
иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази сума за
периода, считано от 22.11.2017 г. – датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и искането на
страните за присъждане на разноски, искането на М. Ю.К. и П. Ю.К. е
основателно за сумата от 55.50 лв., представляващи платен депозит за вещо лице,
а искането на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателно за сума в
размер на 143 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и депозити за
вещи лица. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъде
възложена и държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 2 350 лв.,
платими по сметка на съда. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Бисерка Василева Памукова сума в размер на
1 080 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ на Н.А.Т.
и Л.Н.С..
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Л.Н.С. ЕГН **********, Н.А.Т. ЕГН **********, Л. Ю.К.
ЕГН **********, М. Ю.К. ЕГН ********** и П. Ю.К. ЕГН **********, като законни
наследници на починалата в хода на процеса М.С.К. ЕГН **********, сума в размер на 55 500 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.11.2017 г. третокласен път III - № 197, в посока село
Барутин, като в района на град Доспат, „Промишлена зона“, водачът К. поради
движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управлението и автомобила
излязъл извън пътното платно вдясно, след което се ударил в крайпътно
съоръжение /бетонен блок/, при което е пострадала М.С.К., ведно със законната лихва от 22.11.2017 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 75 500 лв.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М. Ю.К. ЕГН ********** и П. Ю.К.
ЕГН **********, сума в размер на 55.50
лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. Б. В. П. сума в
размер на 1 080 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна
помощ на Н.А.Т. и Л.Н.С..
ОСЪЖДА Л.Н.С.
ЕГН **********, Н.А.Т. ЕГН **********, Л. Ю.К. ЕГН **********, М. Ю.К. ЕГН **********
и П. Ю.К. ЕГН **********, като законни наследници на починалата в хода на
процеса М.С.К. ЕГН **********, да заплатят на З. „Е.“
АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 143 лв.,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и възнаграждение за вещо
лице в размер на 2 350 лв.
Банкови сметки на
ищците Л.Н.С. – ********* и Н.А.Т. **********, по които може да бъде платено
обезщетението.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: