Решение по дело №657/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 409
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Иван Димитров Коев
Дело: 20191100600657
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Гр.София, .…05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН М.

         2. МАРИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретаря Мариана Косачева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНЧД № 657/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

 

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от частния тъжител Е.Д.М. срещу определение от 03.01.2019 г. на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 98-ми състав, постановено по НЧХД № 2243/2018 г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 2243/2018 г., образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу С.Т., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК.

С въззивната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Излага се, че СРС е нарушил правата на частния тъжител по чл. 42, чл. 47, чл. 51-54 от Хартата на Европейски съюз, по чл. чл. 1-6 от Директива 2012/29 на ЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67, чл. 82, пар. 2, т. „В“ от Договорът за функциониране на ЕС, чл. 1-18 и чл. 53 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Развиват се аргументи за нарушаване на правото за получаване на информация по делото и проява на дискриминация, т.к частният тъжител е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и пребивава в местата за лишаване от свобода. Посочва се, че не му е дадена възможност да получи съдебно удостоверение по чл.83 от НПК, което да послужи пред органите на МВР. Релевирани са оплаквания за ограничаване на достъпа до съд и невземане на отношение по неизпълнение на задълженията от страна на назначения му служебен защитник – адв.Т.Г. от САК. В тази връзка е допълнено, че адв.Т.Г. от САК не е направила искане до районния съд за издаване на процесното удостоверение и не се е срещала с частния тъжител. Направено е искане, последната да бъде заменена с адв. И.Ю.от САК, както и определението от 03.01.2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, постановено по НЧХД № 2243/2018 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС.

В разпоредително заседание  на 14.02.2019 г., въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното определение и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не е необходимо събирането на нови доказателства. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител Е.М. се явява лично, като поддържа жалбата и иска настоящата инстанция да отмени определението на СРС и да върне делото за ново разглеждане.

За него се явява адв. И.Ю.от САК, който е преупълномощен от служебния защитник  на жалбоподателя адв. Г., като същият поддържа жалбата и моли обжалваното определение да бъде отменено, т.к го намира за неправилно и незаконосъобразно. Отбелязва, че първата инстанция е назначила служебен защитник - адв. Г. на частния тъжител по негова молба, но при даването на указания за уточняване на частната тъжба не ги е връчила на последната. Сочи, че по този начин адв. Г. не е успяла да подпомогне и да представлява ефективно частния тъжител, който се намира в по-неблагоприятно положение от другите тъжители, т.к пребивава в местата за лишаване от свобода и няма как пълноценно да упражни своите права. Намира за неосъществимо указанието на СРС, частният тъжител да изготви проект на съдебно удостоверение на ръка, който в последствие да бъде заверен от съда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното определение, изложеното във въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение редовността на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт.

Производството по НЧХД № 2243/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав е образувано по повод подадена частна тъжба с вх.№ 1009436/06.02.2018 г. по описа на същия съд от Е.Д.М. срещу С.Б.Т.за престъпление по чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. С тъжбата се повдига частно обвинение срещу С.Т. за това, че на 12.01.2018 г. в интернет сайт – www****g.bg, последният е публикувал статия със снимков материал, която е озаглавена „Крокодила не успя да вкуси свободата, арестуваха го за грабежа на пенсии в Сеславци“. Допълнено е, че във въпросната статия частният тъжител е наричан магистрален бандит и крокодил, въпреки че през 2018 г. същият е бил неосъждан. Направено е искане за престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, подсъдимият Ташев да бъде осъден за сумата от 7000.00 лв, а за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК за 20000.00 лв. Допълнително е изявена претенция на основание чл. 83 от НПК, СРС да издаде служебно удостоверение, което да послужи пред органите на МВР, които да укажат съдействие на частния тъжител за събиране на всички индивидуализиращи подсъдимия данни, като три имена, ЕГН и адрес за призоваване. Частният тъжител е уточнил, че за клеветата е разбрал на 13.01.2018 г. и в заключение е изявил претенция да му бъде предоставена правна помощ, като му се назначи служебен защитник – адв. Т.Г. от САК. Към тъжбата е приложена разпечатка от статията и същата е заверена от частния тъжител с „Вярно с оригинала“.

Със свое разпореждане от 13.03.2018 г. съдията –докладчик при СРС, НО, 98-ми състав е оставил без движение тъжбата, като е дал указание в 7 – дневен срок от уведомяване на страните за отстраняване на недостатъците в тъжбата, свеждащи се до това, че липсват пълни и точни данни за лицето, срещу което се подава тъжбата, не е индивидуализирано ясно съдържанието на отпечатаната статия и в какво се изразява резултатът от направените твърдения в емоционално и здравословно отношениеn за частния тъжител. В обстоятелствената част на разпореждането СРС е посочил, че е необходимо в тъжбата да бъде точно и ясно описано какво обезщетение се претендира, за какъв вид вреди и от кого. На частния тъжител е предоставена правна помощ и му е указано да изготви проект на съдебно удостоверение, което след подписването му от председателя на състава да му послужи за снабдяване с личните данни на подсъдимия Ташев.

На 06.08.2018 г. по НЧХД № 2243/2018 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав е постъпила молба от частния тъжител Е.М., с която отново е поискано издаването на съдебно удостоверение по чл. 83 от НПК, поради факта, че същият се намира в затвора и е налице обективна невъзможност сам да изготви такъв проект. В отговор на молбата му СРС на 25.09.2018 г. изпраща писмо, в което посочва че следва да бъдат изпълнени указанията в разпореждането от 13.03.2018 г.

По делото на 12.10.2018 г. отново е постъпила молба от частния тъжител с искане да му бъде издадено процесното удостоверение и да му бъде назначен служебен защитник. С разпореждане от 22.10.2018 г. съдията –докладчик е разпоредил да бъде съобщено на тъжителя, че има назначен служебен защитник и следва да депозира проект на удостоверение.

На 15.11.2018 г. в деловодството на СРС, 98-ми състав е постъпила нова молба от частния тъжил, с искане за издаване на удостоверение и удължаване на срока. С разпореждане от 19.11.2018 г. е предоставен нов срок от 10 дни на частния тъжител за депозиране на проект за съдебно удостоверение. Указаният от съдията –докладчик срок е изтекъл на 03.12.2018 г. без нередовностите в тъжбата да са отстранени.

 С определение от 03.01.2019 г. съдията при СРС, НО, 98-ми състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 2243/2018 г., по описа на същия съд на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, като е приел, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивната част на атакувания съдебен акт е описана хронологично горепосочената фактология, въз основа на което първостепенният съд е приел, че са налице процесуални основания наказателното производство да бъде прекратено. Преценил е, че въпреки предоставената на частния тъжител възможност да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, не го е сторил.

Водим от горното въззивният съд е на становище, че въззивната жалба е основателна по следните съображения:

С измененията в ДВ, бр.63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г. основанието на което СРС е прекратил наказателното производство е уредено в чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а не както е посочено в атакуваното определение – в чл. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал. 4, т. 2 от НПК, което се явява стара редакция на нормата. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 8а, т. 9 и т. 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81; 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото случай контролираната инстанция е приела, че е налице прекратително основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно несъответствие на тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НК.

В производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Тази норма регламентира, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на ревизирания съд в насока, че изискванията към съдържанията на тъжбата не са изпълнени. Но в конкретния по делото случай частният тъжител е изнесъл твърдения, че лице на име С.Т. е публикувало статия с обидни и клеветнически цитати и поради пребиваването на тъжителя в местата за лишаване от свобода не могат да бъдат посочени индивидуализиращи данни за подсъдимия, поради което е поискано от съда да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи на МВР за снабдяване с тези данни.

Вместо служебно да издаде въпросното съдебно удостоверение с оглед задълженията си в производствата по дела от частен характер по чл. 13 и чл. 14 от НПК, СРС е постановил определение, с което е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, защото не съдържа данни за лицето срещу което е подадена тъжбата. Ето защо към момента на произнасяне на обжалваното определение не са били налице основания за прекратяване на наказателното производство.

Поради изложеното настоящият съд намира правните изводи на съдията при СРС, НО, 98-ми състав за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК по НЧХД № 2243/2018 г. за незаконосъобразни. Постановеното на 03.01.2019 г. определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, при които на жалбоподателя да бъде издадено исканото от него удостоверение независимо дали е представил проект за такова. Изготвянето на проект за удостоверение не се налага тъй като тъжителят е конкретизирал в достатъчна степен в молбите си до съда в каква насока следва да бъде неговото съдържание. 

Така мотивиран и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.335, ал.2 от НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  определение от 03.01.2019 г. по НЧХД № № 2243/2018 г. по описа на СРС, НО, 98 състав

 

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на производството.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.