№ 21
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Вера Ив. Иванова
Румяна Ив. П.-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Делото е образувано, след като с решение № 50123/10.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1041/2022 г. по описа на Върховния касационен съд –
І г.о., е отменено предходно въззивно решение № 57/26.10.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 253/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд, в частта, в която е потвърдено решение № 21034/01.03.2021 г. по гр.д. №
106/2020 г. на Окръжен съд – К., с което са отхвърлени предявените от П. П.
Б., действаща чрез настойника си К. П. Б., против О. К. обективни
кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на О. по
н. и п. при О. К. за надзор над дейността на настойника М. М. за периода
11.11.2008 г. – 29.05.2015 г., като бездействието е позволило на настойника в
продължение на този период да нарушава закона без никакви последици,
което е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание,
изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция,
1
пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, за присъждане на сумата 10 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда,
съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот –
гараж, собственост на ищцата, с договор, сключен с н.а. № ********* на
нотариус Д. Г. с рег. № *** и с район на действие района на РС - К., поради
това, че О. по н. и п. при О. К. не е упражнил надзор дали настойникът е
внесъл сумата по сметка на запретената и не е проконтролирал използването
й съгласно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от деня на продажбата на имота - 08.12.2010 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за разноските, а в останалата част въззивното
решение е оставено в сила.
Жалбоподателката П. П. Б., действаща като поставена под пълно
запрещение чрез настойника си К. П. Б., твърди, че решение №
21034/01.03.2021 г. по гр.д. № 106/2020 г. по описа на Окръжен съд – К. в
посочените части е незаконосъобразно, необосновано, постановено при
противоречие със съдопроизводствените правила и с материалния закон по
изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, като
обжалва решението и в частта, в която е присъдено адвокатско
възнаграждение на ответника. Претендира разноски за всички инстанции.
Въззиваемият О. К. счита, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли и да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за всички
инстанции.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. П. Б.,
действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б.,
против О. К., чийто кмет е О. по н. и п., кумулативно обективно съединени
искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е
поставена под запрещение, като за настойник на 11.11.2008 г. й била
назначена М. М., но не бил упражняван надзор за действията на настойника,
2
вследствие на което тя живяла в условия на изключително ниска хигиена,
дълги години не напускала апартамента и не ползвала социални услуги
поради отказ от страна на настойника, последната не предавала годишни
отчети и не представяла разходно-оправдателни документи, като
бездействието и отказът на О. К. да упражни контрол над назначения
настойник довело ищцата до състояние на безпомощност, изоставеност и
невъзможност да упражнява правата си, а това влошило психическото и
физическото й здраве, поради което моли съда да бъде осъден ответникът да
й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на
задълженията на О. по н. и п. при О. К. за надзор над дейността на настойника
М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е позволило
на настойника през този период да нарушава закона без никакви последици, а
това е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание,
изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция,
пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /22.06.2020 г./ до
окончателното й изплащане. В исковата молба се излага също, че на
08.12.2010 г. М. М. в качеството си на настойник на П. Б. е продала неин
гараж на по-ниска от действителната стойност на имота, а получените
парични средства не били депозирани по банковата сметка на продавачката и
не били употребени в полза на поставената под запрещение, като кметът на
общината не осъществил контрол, не поискал отчет за начина на
употребяване на средствата и по този начин не защитил интересите й, поради
което моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10 200 лв., съставляващи стойността на
продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с
договор с н.а. № ********* на нотариус Д. Г. с рег. № *** и с район на
действие района на РС - К. поради това, че О. по н. и п. при О. К. не е
упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметката на
запретената и не е проконтролирал използването й съобразно изискванията на
закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
продажбата на имота /08.12.2010 г./ до окончателното й изплащане. Твърди
също, че е претърпяла неимуществени вреди и поради това, че за периода
29.05.2015 г. - 12.01.2016 г. О. по н. и п. не е предприел мерки за смяна на
3
настойника, въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била
принудена да живее П. Б. и е била предложена алтернатива, за което моли да
й бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказаната
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът О. К. счита, че исковете са недопустими и неоснователни и
моли те да бъдат отхвърлени. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност по отношение на първите два иска. Претендира
разноски.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете и П. Б. е осъдена да
заплати на О. К. 6 000 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
С решение № 57/26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 253/2021 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено първоинстанционното
решение.
С определение № 327/09.12.2021 г., постановено гр.д. № 253/2021 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, е изменено решението в частта за
разноските, като П. П. Б., действаща чрез настойника си К. Б., е осъдена да
заплати на О. К. 6 000 лв., представляващи разноски – възнаграждение за
един адвокат във въззивното производство.
С решение № 50123/10.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1041/2022 г.
по описа на Върховния касационен съд – І г.о., е оставено в сила решението
на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решението
на Окръжен съд – К. за отхвърляне на предявения от П. П. Б., действаща чрез
настойника си К. П. Б., против О. К. иск за сумата 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за това, че в периода 29.05.2015 г. –
12.01.2016 г. О. по н. и п. при О. К. не е предприел мерки за смяна на
настойника на поставената под пълно запрещение П. Б., въпреки че О. по н. и
п. е бил уведомен за положението, в което е била принудена да живее Б. и е
била предложена алтернатива, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
решението е отменено в останалата му част – по отношение на останалите два
4
иска и в частта за присъдените разноски, а делото е върнато в тази част за
ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
С определение № 50256/15.11.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
1040/2022 г. по описа на Върховния касационен съд – І г.о., е отменено
определение № 327/09.12.2021 г., постановено гр.д. № 253/2021 г. по описа на
Пловдивския апелативен съд.
След отменителното решение на Върховния касационен съд предмет
на повторното въззивно производство е решението на окръжния съд в частта
по исковете по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, и за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 10 200 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на продажбата на имота /08.12.2010 г./ до
окончателното й изплащане.
При служебната проверка на решението в посочената част по реда на
чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност
или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, респ. в тези, върнати за ново
разглеждане, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично
въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Доколкото въззивният съд е инстанция, разглеждаща спора по
същество, той следва да се произнесе по предявените искове, независимо от
това, че те са били отхвърлени от окръжния съд единствено при приложение
института на погасителната давност, като няма правомощия да отмени
решението само на това основание и да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/, вредите да са
причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
5
възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна
връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС №
7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за
органите на съдебната власт.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на О. по
н. и п. при О. К. за надзор над дейността на настойника М. М. за периода
11.11.2008 г. - 29.05.2015 г.:
По делото е установено, че с решение № 56/27.08.2004 г., постановено
по гр.д. № 273/2004 г. по описа на Окръжен съд – К., П. П. Б. е поставена под
пълно запрещение поради това, че страда от шизофренна психоза параноидна
форма, непрекъснато-прогредиентно протичане; емоционална и волева
промяна на личността.
Не се спори между страните, че Б. и понастоящем страда от
посоченото заболяване, потвърдено с експертно решение на ТЕЛК от
02.06.2015 г.
Безспорно е също, че след влизане на съдебното решение в сила със
заповед № 993/23.11.2004 г. за неин настойник е бил определен баща й ПГБ,
като след смъртта му със заповед № 5/11.11.2008 г. на О. по н. и п. при О. К. е
бил назначен настойнически съвет на поставената под пълно запрещение в
състав: М. М. /настойник/, В. Т. /заместник-настойник/ и Д. В. и С. Г.
/съветници/.
Със Заповед № 1/12.01.2016 г. на О. по н. и п. при О. К. е допусната
промяна в състава на настойническия съвет на поставената под пълно
запрещение П. Б. чрез назначаване на К. П. Б. за неин настойник вместо
досегашния настойник М. А. М. поради наличие на предвидените в чл. 160 от
СК условия – писмено съгласие от страна на настойника М. М. да бъде
заменена от К. Б..
С решение № 52/14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1023/2009 г. по
описа на К.йския районен съд, е отхвърлена депозираната от П. Г. Б. жалба
против отказа на О. по н. и п. при О. К. за промяна в настойническия съвет на
поставената под пълно запрещение П. Б., постановен със заповед №
6
2/06.08.2009 г. на кмета на О. К.. Като необжалваемо решението е влязло в
сила на същата дата.
В решението е прието, че не е доказано, че по отношение на
настойника М. М. са налице предпоставките за постановяване промяна в
настойническия съвет, визирани в чл. 113 от СК /отм./, сега чл. 160 от СК,
като не са представени убедителни доказателства, че е налице противоречие в
интересите на настойника М. и поставената под пълно запрещение Б.,
последната е обезпечена със жилище, настойникът е клинично здрав и е в
състояние да изпълнява задълженията си, не е установено, че тя не полага
грижи за Б., дори напротив – тя полагала всички необходими грижи по
отношение на поддържащото лечение, хигиената и храната на поставената
под запрещение, а между тях съществувала дълбока емоционална връзка.
Предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че няма
противоправно поведение от страна на О. по н. и п. поради отказа му да
допусне промяна на настойника на поставената под пълно запрещение Б.,
доколкото настойникът охранява интересите на запретената, обвързващо
страните със задължителните си мотиви, и предвид невъзможността спорът да
бъде пререшаван, съдът намира, че само на това основание искът е
неоснователен за периода 11.11.2008 г. – 01.03.2010 г. /датата на последното
съдебно заседание по делото, докогато могат да се събират доказателства за
релевантните по спора факти/ и следва да бъде отхвърлен за този период.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от СК О. по н. и п. упражнява
надзор върху дейността на настойника, като той може да спира неговите
действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението
на настойническия съвет.
Настойникът е основна фигура в настойническия съвет, който трябва
да се грижи както за личността на поднастойния, така и за защита на неговите
имуществени интереси, като обикновено двамата живеят заедно. От своя
страна О. по н. и п. има задължение да назначи настойнически съвет и
настойник, а след това да съдейства на настойника при изпълнение на
задълженията му и осъществява надзор върху него.
Този надзор може да бъде два основни вида - периодичен и текущ.
Основното задължение на О. по н. и п. при упражняване на периодичен
надзор е изискване на ежегодни отчети от настойника до края на февруари на
7
следващата година, който настойникът е длъжен да направи такъв и да го
представи пред настойническия съвет и пред О. по н. и по попечителството
/чл. 171, ал. 1 от СК/.
Предвид характера на отношенията и доколкото обикновено настойник
на поставено под запрещение лице е негов близък роднина, а изпълнението на
тези задължения са водени основно от морално-етични съображения и често
външни лица нямат информация за състоянието на лицето и неговите нужди,
текущият надзор се осъществява главно въз основа на сигнали от заместник-
настойника, съветниците, съседи или други лица, като в този случай О. по н.
и п. може да извърши самостоятелна проверка, в т.ч. със съдействието на
Агенция за социално подпомагане и органите на реда, ако е необходимо, като
може да поиска отчет от настойника или обяснения от него /чл. 171, ал. 1 и
ал. 2 от СК/, а в случай на установени нарушения той има право да изиска
тяхното отстраняване и при неявяване и непредставяне на отчета може да
наложи глоба на настойника.
При осъществяване на текущ надзор О. по н. и п. може да спира
извършвани действия от настойника, да предписва извършването на такива,
след като вземе мнението на настойническия съвет /чл. 170, ал. 1 от СК/,
както и да замести настойника със заместник-настойника или да го смени с
друго лице в случаите, когато констатира невъзможност на последния да
изпълнява задълженията си в даден период или при противоречие с
интересите на поставения под пълно запрещение.
Законодателят изрично е предвидил съдебен контрол върху действията
на О. по н. и п. по установяването на нарушението, издаването, обжалването
и изпълнението на наказателното постановление /чл. 171, ал. 7 от СК/, чрез
който се осигурява пълноценна защита на правата на поставения под пълно
запрещение и на настойника.
По делото са представени отчети на настойника М. М. до О. по н. и п.
за 2010 г. /л. 299 от делото на окръжния съд/, за 2011 г. /л. 298/, за 2012 г. /л.
297/, за 2013 г. /л. 296/, за 2014 г. /л. 25/, за 2015 г. /към който има приложени
приходни квитанции за получени суми на ДСП, вероятно за храната от
социален патронаж - л. 201 – л. 203/.
В съдебно заседание на 26.10.2020 г., когато са приети тези писмени
доказателства, ищцата е оспорила датите, на които са съставени и
8
представени отчетите.
Ищцата, оспорваща датата на документите като трето лице по смисъла
на чл. 181, ал. 1 от ГПК и черпещо права от установяването, че те са
съставени на друга, по-късна, дата, носи доказателствената тежест да
установи действителното време на съставяне /в този смисъл вж. Р. №
50062/01.12.2022 г. по т.д. № 278/2021 г. на ВКС - I т. о./, като тя не е
ангажирала никакви доказателства за това, поради което съдът приема за
недоказано твърдението й, че всички отчети на М. М. са написани и
представени с молба от 21.07.2015 г.
Единственият документ, който сочи за забава при представянето на
отчета, е писмо от 09.07.2015 г. от кмета на О. К. до настойника и
настойническия съвет, в който се иска да бъде представен отчет за дейността,
като предвид датата на поискването, съдът приема, че е за 2014 г., който М. е
дала със закъснение, макар на него да е отбелязана дата ХІІ.2014 г., поради
което по отношение на този отчет съдът приема, че не е спазен срокът по чл.
171, ал. 1 от СК.
Що се отнася до съдържанието на отчетите, те съдържат необходимите
атрибути за извършените приходи /единствено от пенсия, посочена по размер/
и разходи като вид /основно храна от социални грижи, друга храна,
консумативи, разходи за вода, ток и кабелна телевизия, санитарни материали
и дрехи/, без конкретен размер за всеки разход, което е и обективно
невъзможно предвид периода на всеки отчет и функцията му, доколкото той
няма да се използва за счетоводни цели, а единствено отразява дейността по
изразходване приходите на поставената под запрещение.
На база на посочените писмени доказателства съдът приема, че
настойникът М. М. е изготвяла и представяла на О. по н. и п. отчети за
дейността си, макар за 2014 г. да е направила това със закъснение, като по
този начин последният е осъществявал периодичен контрол върху дейността
на настойника.
От показанията на свидетеля ИС, съпруг на настоящата настойничка и
член на настойническия съвет, разпитан при първото въззивно разглеждане на
делото, които съдът кредитира, се установява, че след смъртта на бащата на
П. Б. неин настойник станала М. М., самият свидетел живеел в С. и при
посещенията си в К. за периода 2009 г. – юни 2014 г. не е посещавал
9
апартамента, в който живеели поставената под пълно запрещение и
настойникът й, и не е виждал П. Б., но в края на този период съпругата на
свидетеля успяла да влезе в жилището, направила снимки и му ги показала,
като от тях и от нейните разкази той разбрал, че условията на живот били
ужасни – в мивката имало чинии с мухъл, навсякъде мръсотия, а няколко
месеца по-късно през есента на 2014 г. свидетелят видял обстановката лично,
П. я нямало, на настойничката й казала, че е паднала в тоалетната, след малко
тя се появила, миришела на урина, била със сплъстена коса, с ужасно дълги
нокти, изяла набързо 3-4 пълнени чушки, които свидетелят донесъл,
нахвърляйки се на храната като гладен човек, линолеумът бил ужасно мръсен,
имало падащи шкафчета, а единствената по-чиста част била тази, по която П.
се движила – до стаята, до мивката, до другата стая, нямало много мебели,
завивката на П. била опърпана, имало и един маслен радиатор за отопление,
впоследствие след смяната на настойника се разбрало, че Б. има високо
кръвно налягане, множество кариеси и пулпити по зъбите, нелекувана
бъбречна инфекция и гръбначно заболяване на вратните прешлени, а първото
нещо, което искала да направи, било да излезе навън, но нямала обувки,
затова й купили обувки и дрехи, подстригали и косата и ноктите. Свидетелят
мисли, че през 2014 г., откогато са наблюденията му, в работни дни са
доставяли храна на П. Б. от социален патронаж, служителите от който
разполагали с ключ и оставяли храната от вътрешната страна на вратата на
апартамента, към момента на срещата им поставената под пълно запрещение
била занемарила хигиената си, не се къпела, била отвикнала да върши
всякаква домакинска работа, съпругата му К. Б. подала молби до социалните
служби и до О. по н. за условията, при които живеела П., той назначил
проверка, но условията не се подобрили.
В подкрепа на твърдението за ниски сметки, заплащани за осветление
и отопление, е справка за издадени и платени фактури на П. Б., от която е
видно, че с изключение на януари 2013 г., февруари 2013 г., март 2013 г. и
март 2015 г., за останалите месеци от периода януари 2013 г. – май 2015 г.
сумите, заплащани за предоставена електроенергия, са били много ниски.
Както вече беше посочено, текущият надзор от О. по н. и п. обективно
може да се осъществява само ако до него са подадени сигнали за извършени
нередности от настойника, каквито може да подаде всеки гражданин,
притежаващ информация за това, като О. по н. и п. в този случай е длъжен да
10
извърши проверка по тях и да вземе необходимите мерки.
По делото се установява, че първият сигнал, който К. Б. е подала до О.
по н. и п. за битовите условия, при които живее П. Б., с искане за
предприемане на действия за подобряването им и смяна на назначения й
настойник, е от 29.06.2015 г., т.е. повече от година, след като е установила
твърдяната нередност и извън процесния период, а преди това тя е сезирала
Агенцията за социално подпомагане.
От писмото на Агенция за социално подпомагане от 09.06.2015 г. се
установява, че П. Б. не е ползвала други услуги, освен „Домашен социален
патронаж“, като например почистване на дома, придружаване или такива в
„Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с психични
проблеми“ и „Дневен център на хора с увреждания“, за което настойникът й в
онзи момент М. М. не е подал документи. По делото обаче не са събрани
доказателства за това какво е било психичното състояние на поставената под
пълно запрещение и доколко включването в тези услуги би довело до
подобряване или влошаване на същото, предвид това, че при заболяването, от
което тя страда /шизофренна психоза параноидна форма/, срещите с много
непознати хора, шумът и свързаният с тях стрес понякога биха могли да
донесат повече негативи отколкото позитиви.
Дори да се приеме, че М. М. като настойник е трябвало да полага
повече грижи за ищцата, а липсата на такива й е причинило неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционално и физическо страдание от живот в
условия на изключително ниска хигиена, изолация поради това, че не е
напускала апартамента дълго време и пропуснати възможности за лечение и
интеграция поради неползване на социални услуги при отказ от страна на
настойника, пропуснала е възможности за лечение и интеграция, изпаднала е
в състояние на безпомощност, изоставеност и невъзможност да упражнява
правата си, което довело до влошаване на психическото и физическото й
здраве, доколкото за периода, с който е сезиран съдът /11.11.2008 г. –
29.05.2015 г./ няма данни да са били подавани сигнали до О. по н. и п. за това,
по които той не е предприел адекватни действия, не може да се приеме, че
поведението на кмета на О. К. или на лицата, на които той е възложил тази
дейност, е било противоправно и виновно, както и не се установява пряка
причинна връзка между това бездействие и евентуално настъпилите вреди.
11
Не следва да бъдат обсъждани приетите по делото писмени
доказателства, издадени за обсъждания в решението на К.йския районен съд
период /11.11.2008 г. – 01.03.2010 г./, както и тези след края на процесния
период, т.е. след 29.05.2015 г. /писмо изх. № 92-00-927/05.10.2015 г. на О. К.,
констативен протокол от 04.08.2009 г., сигнал от 29.06.2015 г. от К. Б., писмо
изх. № 94-Ж154-ІV/09.07.2015 г. на кмета на О. К., писмо изх. № 94-Ж154-
/2/09.07.2015 г. на кмета на О. К., писмо изх. № 809-68/14.07.2015 г. на
Агенция за социално подпомагане, писмо вх. № 94-00-1308/21.07.2015 г.,
писмо изх. № 94КК-18/09.06.2015 г. на Агенция за социално подпомагане,
протокол от 23.08.2015 г. на комисия, назначена от кмета на О. К., протокол
от 20.10.2015 г. на комисия, назначена от кмета на О. К., писмо вх. № 94-Ж-
154/4/23.09.2015 г. от К. Б., писмо вх. № 94-00-1827/13.10.2015 г. от К. Б.,
заповед № 43/13.10.2015 г. на кмета на О. К. като О. по н. и п.,
придружително писмо вх. № 94-Ж-154-5/30.09.2015 г. от адвокат Д. Г. с
приложено към него жалба от К. Б., констативен протокол от 30.11.2015 г. на
Агенция за социално подпомагане, писмо изх. № 94-00-1827-ІІІ/07.12.2015 г.
на О. К., писмо вх. № 94-00-2224/23.12.2015 г. от К. Б., сведение-епикриза от
15.01.2016 г., индивидуален план от 13.06.2016 г. и всички писмени
доказателства, приложени към отговора на ответника, събрани във връзка с
гр.д. № 1023/2009 г. на К.йския районен съд, по производството пред
Комисията за защита от дискриминация, образувано по сигнал на К. Б. на
20.10.2015 г., завършило с оттегляне на същия и прекратяване
производството на 01.03.2017 г., във връзка с назначаването на К. Б. като
настойник на поставената под пълно запрещение ищца и предходна заповед, с
която е отказано да бъде назначена за такъв, и нейното обжалване, завършило
с оттегляне на жалбата и прекратяване производството по гр.д. № 1475/2015 г.
по описа на К.йския районен съд, сигнала на К. Б. от 07.12.2015 г., по
подадената от К. Б. жалба против мълчаливия отказ на кмета на О. К. в
качеството му на О. по н. и п. да се произнесе по неин сигнал от 13.10.2015 г.,
завършил с оттегляне на жалбата и прекратяване на производството по гр.д.
№ 1424/2015 г. по описа на К.йския районен съд, и по писмата на К. Б. до
Омбудсмана на Република България и до Обществения посредник на О. К./.
При спазване на принципите за непосредственост и устност при
събиране на доказателствата в гражданския процес не следва да бъдат
обсъждани писменото експертно становище от д-р В. С. и писмено
12
психологическо становище на клиничен психолог Г. А..
Предвид изложените мотиви съдът намира, че искът по чл. 49 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи стойността на продадения от настойника недвижим
имот - гараж, собственост на ищцата:
Видно от н.а. № 121, т. 2, рег. № 9491, н.д. № 311/2010 г. на нотариус
Д. Г. с рег. № *** и с район на действие района на К.йския районен съд, с
договор от 08.12.2010 г. П. Б., действаща като поставена под пълно
запрещение чрез настойника си М. М., и след разрешение, дадено с
определение № 3979/26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 1992/2010 г. на К.йския
районен съд, е продала на Н. К. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************* по КККР на гр. К., представляващ гараж № 3,
със застроена площ от 19,27 кв.м., за сумата 10 200 лв., преведена от купувача
по банковата сметка на продавача.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В. Д., което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че пазарната стойност на
процесния гараж към датата на продажбата /08.12.2010 г./ е била 10 392 лв., а
към датата на завеждане на исковата молба /22.06.2020 г./ е 17 859 лв.
От показанията на свидетелката Д. Г., разпитана в
първоинстанционното производство, се установява, че К. Б. е ангажирала
свидетелката в качеството й на адвокат, тя направила проучване за
имущественото състояние и начина на живот на поставената под пълно
запрещение, от справка в Служба по вписванията установила, че имало
разпоредителна сделка с гаража, собственост на П. Б., извършена от М. М.,
според свидетелката под пазарната му стойност, въпреки че тя не помни
продажната цена, а средствата не били внесени по банкова сметка на
поставената под пълно запрещение, не били вложени и в апартамента, в който
Б. живеела, тъй като битовите й условия били ужасяващи, нямало нови
движими вещи, заплащаните сметки за ток били ниски – по 10-15 лв. през
зимния период, а тя нямала дори обувки.
Доколкото от една страна свидетелката не е била пряк участник в
13
преговорите и осъществяване на процесния договор за покупко-продажба и
може само да предполага за начина на плащане, по делото няма събрани
доказателства за това дали сумата от продажната цена на имота е постъпила
по банковата сметка на продавачката /при отчитане дългия период от време,
изтекъл след това, и срока на съхранение на счетоводните документи, но и
възможността сегашната настойничка при проверките си през коментирания
от свидетелката период да се е снабдила с документи, които да представи по
делото/, а от друга страна, отразеното в нотариалния акт предварително
плащане на продажната цена от купувача по банковата сметка на продавача,
като макар в тази част документът да няма материална доказателствена сила,
но не е опроверган от доказателствата по делото, съдът приема, че
уговорената продажна цена е била внесена по банковата сметка на П. Б. преди
изповядване на сделката.
Тук следва да се добави, че О. по н. и п. няма законово задължение да
упражнява надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметката на
запретената /още повече, че това е направил купувачът/ и да контролира
използването й, извън проверката на ежегодните отчети и то само ако
получената от продажбата сума се използва за задоволяване нуждите на
запретената и по тази причина е отразена в отчетите.
По делото не е доказано и да е извършено конкретно нарушение от О.
по н. и п. на гарантирани права на П. Б. по чл. 3 от Конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи /забрана за изтезания, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание/, чл. 5 /право на свобода и сигурност/ и
чл. 8 /право на зачитане на личния и семейния живот/, както и на чл. 12 от
Конвенция за правата на хората с увреждания /равнопоставеност пред закона/,
чл. 14 /свобода и сигурност на личността/ и чл. 15 /защита срещу изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание/.
Въз основа на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът намира, че не са доказани всички
елементи от фактическия състав на иска по чл. 49 от ЗЗД, поради което той е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото окръжният съд е стигнал до същите крайни правни изводи,
макар и с различни мотиви, решението му в обжалваната част като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
14
Следва да бъде потвърдено и решението в частта за разноските за
първоинстанционното производство в размер на 6 000 лв. с включен ДДС,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника адвокат Р. Х., като при определяне на размера му и
извършване на преценка дали той е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от
ГПК съдът има предвид цената на всеки от трите обективно съединени иска и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на
постановяване на решението /ДВ, бр. 68 от 2020 г./, характерът на исковете,
различния предмет на доказване и фактическата и правна сложност на спора.
Предвид отхвърляне на жалбата, респ. отхвърляне на исковете, с
решението на Върховния касационен съд и настоящото решение следва да
бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемия разноски за двете
въззивни инстанции и за касационната такава в общ размер на 18 850 лв. с
ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
му представител адвокат Р. Х., от които 6 000 лв. с ДДС за първото въззивно
производство, 6 000 лв. с ДДС за касационното такова и 6 850 лв. с ДДС за
второто въззивно производство, всички платени по банков път, като при
определяне на размерите на първите две възнаграждения съдът има предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ, бр. 68 от
2020 г., а за третото - разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията им към датата на последното по делото пред настоящата
инстанция съдебно заседание /ДВ, бр. 88 от 2022 г./.
С оглед на гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21034/01.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 106/2020 г. по описа на Окръжен съд – К., в частта, в която са отхвърлени
предявените от П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение
чрез настойника си К. П. Б., против О. К. искове за заплащане на сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на О. по н. и п. при О. К.
15
да осъществява надзор над дейността на настойника М. М. за периода
11.11.2008 г. – 29.05.2015 г., което бездействие е позволило на настойника
през този период да нарушава закона без никакви последици, а това е
причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация,
загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, пропуснати
възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 10 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда,
съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот –
гараж, собственост на ищцата, с договор с н.а. № ********* на нотариус Д. Г.
с рег. № *** и с район на действие района на РС - К. вследствие на това, че О.
по н. и п. при О. К. не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата
по сметка на запретената и не е проконтролирал използването й съгласно
изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
деня на продажбата на имота /08.12.2010 г./ до окончателното й изплащане,
както и в частта, в която П. П. Б., действаща като поставена под пълно
запрещение чрез настойника си К. П. Б., е осъдена да заплати на О. К.
разноски за първоинстанционното производство в размер на 6 000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН **********, действаща като поставена под
пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. ул. И, № *, офис * **** **** /чрез адвокат В. М./ да заплати
на О. К., бул. Б., № **, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. *********чрез
адвокат Р. Х./ разноски в производството по делото в общ размер на 18 850,00
лв. /осемнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17