ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
22.01.2020 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 35 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл. 414а, ал. 4, изр.
2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на М.В.Н. чрез адв. Р.Б. против определение №
6214 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 1598 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ботевград,
с което е обезсилена заповед № 5075 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 30.09.2019 г., издадена по посоченото дело и производството по
делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че
обжалваното определение на първоинстанционния съд е
неправилно в частта, с която съдът е обезсилил заповедта за изпълнение за
сторените от заявителя разноски. Счита се, че длъжникът е дал повод за подаване
на заявлението и поради това дължи заплащане на разноските. Твърди, че
длъжникът е бил поканен да изпълни своето задължение, но не го е сторил в срок.
Поради това заявителят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за процесната сума. Излагат се аргументи, че разноските
в заповедното производство следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.
Уведомен
за частната жалба на 08.01.2020 г., длъжникът в заповедното производство М. в.б.у. – гр. Б. се
е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1
от ГПК, с който оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният
съд правилно е обезсилил заповедта за изпълнение и в частта за разноските.
Посочва, че в случая заявителят по делото няма право на разноски, тъй като длъжникът е изпълнил задължението си
и не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта –
в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното
определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 6522/26.09.2019 г. на М.В.Н.
против М. в.
Б. У. – гр. Б.
за
сумата от 910 лева, представляваща платена от заявителя такса за обучение. Съдът
е уважил заявлението и на 30.09.2019 г. е издал заповед № 5075 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната
сума, както и за разноски в размер на 325 лева.
Длъжникът М. в.
Б. У. – гр. Б., е
подал възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение с
твърдения, че задължението е заплатено от него изцяло на 27.09.2019 г., за
което е представил платежно нареждане от същата дата. За постъпилото възражение
заявителят е бил уведомен на посочен от него електронен адрес. Заявителят е подал
становище, че доколкото длъжникът е бил поканен да изпълни задължението си, но
не го сторил, то с това е дал повод за завеждане на делото и дължи сторените от
заявителя разноски.
В обжалваното определение съдът е приел,
че плащането на задължението по заповедта за изпълнение е направено след
подаване на заявлението, но преди издаване на заповедта за изпълнение и
получаването ѝ от длъжника. Съдът е счел, че длъжникът не е бил изпаднал
в забава и не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи
разноските сторени от заявителя. Настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за правилен.
Съгласно чл. 81, ал. 1 от ГПК във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че разноските се
понасят от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Така,
съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, когато искът е уважен, ответникът дължи на ищеца
заплатените от последния такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв. При отхвърляне на иска, при прекратяване на
делото, както и когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца - чл. 78, ал. 2, 3
и 4 от ГПК. В заповедното производство ако с поведението си длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за
производството – чл. 414а от ГПК.
Съгласно чл. 84, ал. 1
от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /арг.
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. Доводите на жалбоподателя, че на 14.08.2019 г. е поканил
длъжника да изпълни своето задължение са неоснователни. Представените по делото
препис от молба от 14.08.2019 г. и разпечатка от електронна поща не са заверени
от страната, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 183, ал. 1 от ГПК и
чл. 184, ал. 1 от ГПК. Ето защо по делото не се установява заявителят да е
поканил длъжника да заплати задължението си и с това да го е поставил в забава.
Следователно длъжникът своевременно е изпълнил своето задължение и не е дал
повод за завеждане на делото.
Съобразно тези
аргументи и с оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния
и въззивния съд, оспореното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора
на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 6214 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 1598 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Ботевград.
Определението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.