Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 103 по описа за 2022 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по
жалба на „Т.“ООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.Х.Т., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-1496/24.03.2022г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“, гр.Шумен в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“,
гр.Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
В жалбата си оспорващият развива
доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се
до издаването й в нарушение на материалния закон. В тази връзка твърди, че оспорващото
дружество не е осъществило вмененото му нарушение, доколкото на 10.03.2022г.
притежаваният от същото товарен автомобил с рег.№ СВ****НН действително е бил
спрян за проверка в Република Австрия, но не е констатирана липса на лиценз,
тъй като дружеството е притежавало такъв и същият е бил представен на
австрийските власти. Сочи се също, че при подаване на Заявление с вх.№
30-14-00-5423/18.09.2020г. за изменение на лиценз на Общността № 2692 за
автомобилен превоз на товари, „Т.“ ООД е посочило в списъка на МПС, с които ще
извършва превози на товари в чужбина, и процесния товарен автомобил с рег.№ СВ****НН,
от което следва, че въпросното МПС следва да фигурира в регистъра към лиценз на
Общността № 2692, като евентуалното му невписване се дължи на действията на
административния орган, за които дружеството не следва да носи отговорност.
Твърди се и, че с издаване на процесната заповед се нарушава принципа "non bis in idem", доколкото жалбоподателят
вече е бил санкциониран в Република Австрия. Въз основа на изложените аргументи
се отправя искане за отмяна на атакувания административен акт, като
незаконосъобразен.
В съдебно
заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата - Началник
на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО“АА“), гр.Шумен в Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" (РД“АА“), гр.Варна към Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация“ (ИА“АА“), в придружително писмо рег.№
ДА-01-988/27.04.2022г., с което
административната преписка е изпратена в съда, излага аргументи за
неоснователност на оспорването. В проведеното съдебно заседание, редовно
призован, се явява лично и пледира за отхвърляне на жалбата.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и извършвайки служебна
проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
„Т.“ ООД притежава лиценз на
Общността с № 2692 за международен автомобилен превоз на товари и извършва
дейност като превозвач.
На 17.09.2020г. дружеството депозирало
Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз на товари с № 2692, към което бил
приложен списък с данните за МПС, които са на разположение на дружеството, в
качеството му на превозвач.
С писмо изх.№
12-00-00-300/1/21.03.2022г. по описа на ИА“АА“, издадено от директор на
дирекция „Автомобилна администрация“ в ИА“АА“, Регионална дирекция
"Автомобилна администрация", гр.Варна била уведомена, че е постъпило
писмо рег.№ 12-00-00-300/14.03.2022г., с което контролните органи на Република
Австрия ги уведомяват за извършено нарушение от водач на МПС от категория N3, с рег.№ СВ****НН, стопанисвано от „Т.“ООД, притежаващо
лиценз на Общността с № 2692. В писмото на ИА“АА“ е посочено също, че
въпросният товарен автомобил не е включен в списъка към лиценза на Общността,
издаден на дружеството и за него не е издавано заверено копие на лиценз на
Общността.
На 24.03.2022г. С.Х.С.– инспектор
при РД“АА“, гр.Варна съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 319865 срещу „Т.“ООД за това, че на 10.03.2022г. в гр.Шумен, на
ул.Л.Каравелов № 1, дружеството, в качеството на превозвач, притежаващ лиценз
на Общността № 2692 за международен превоз на товари, е допуснало извършването
на обществен превоз на товари в РАвстрия
с влекач марка „ДАФ“ модел „ХФ 480ФТ“, кат.N3, с рег.№ СВ****НН, собственост на „Т Х Р“ ЕООД с ЕИК ******, като при
направена справка в информационната система на ИА“АА“ е установено, че
въпросното МПС не е включено в списъка на превозните средства към лиценз на
Общността № 2692, издаден на "Т."ООД и за същото МПС няма редовно
издадено заверено копие на лиценз на Общността, съставляващо нарушение на
чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
На база на констатациите,
съдържащи се в съставения АУАН, Началникът на ОО“АА” - гр.Шумен приел за
установено, че на 24.03.2022г., при извършване на проверка на превозвача „Т.“ООД,
притежаващ лиценз на Общността с № 2692, по повод писмо от контролния орган на
Република Австрия с рег.№ 12-00-00-300/14.03.2022г., С.Х.С.– инспектор в Отдел
„Контрол“ към РД“АА“, гр.Варна е установил, че на 10.03.2022г. превозвачът е
допуснал извършването на обществен превоз на товари с влекач марка „ДАФ“,,
модел „ХФ 480ФТ“, кат. N3 с рег.№ СВ ****НН, собственост
на „Т Х Р“ЕООД с ЕИК ******, стопанисван от „Т.“ООД, като при направена справка
в информационната система на ИА“АА“ е установено, че въпросното МПС не е
включено в списъка към лиценза на Общността с № 2692, издаден на „Т.“ООД и за същото
няма редовно издадено заверено копие на лиценз на Общността, с което е нарушил
чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Поради което и на основание чл.107, ал.1, във връзка
с чл.106а, ал.1, т.1, б.“А“, ал.2 и ал.7 от ЗАвтП със Заповед № РД-14-1496/24.03.2022г.
Началникът на ОО“АА“, гр.Шумен наложил на принудителна административна мярка „временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от
12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и СРМПС
Част II № ********* на МПС – влекач
марка „ДАФ“, модел „ХФ 480ФТ“, кат.N3, с рег.№ СВ****НН, собственост на „Т Х Р“ ЕООД с ЕИК ******.
Цитираната заповед била съобщена
на оспорващото дружество чрез неговия управител П.Х.Т. на 24.03.2022г., видно
от разписката, представляваща неразделна част от същата.
Несъгласно със заповедта, дружеството
я оспорило пред Административен съд-гр.Шумен - с жалба рег.№
ДА-01-821/05.04.2022г., поставила началото на настоящото съдебно производство.
Въз основа на съвкупния
доказателствен материал по делото, съдът приема за безспорно установено, че
оспорващото дружество притежава лиценз на Общността за международен превоз на
товари № 2692, както и, че на 10.03.2022г. като превозвач е допуснало
осъществяване на международен превоз на товари в РАвстрия с товарен автомобил
от кат.N3 с рег.№ СВ ****НН, собственост
на „Т Х Р“ЕООД с ЕИК ******, което МПС не било включено в лиценз на Общността №
2692 и за което не било издадено заверено копие от лиценз на Общността.
При така установеното съдът
намира, че жалбата е процесуално
допустима, доколкото индивидуалният административен акт е съобщен на
оспорващото дружество в деня на издаването му, а жалбата срещу него е
депозирана на 05.04.2022г., видно от положения върху нея рег.№ ДА-01-821/05.04.2022г.,
т.е. същата
е подадена в рамките на нормативно регламентирания 14-дневен преклузивен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща правото и
интереса да оспори обжалвания акт, в качеството й на лизингополучател и
ползвател на МПС, спряно от движение с оспорваната заповед. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1496/24.03.2022г., издадена от Началника на Областен
отдел «Автомобилна администрация» - гр.Шумен в Регионална дирекция "Автомобилна инспекция", гр.Варна към Изпълнителна
агенция «Автомобилна администрация», гр.София. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвтП
принудителните административни мерки по чл.106
и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА“АА“
или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-01-553/23.11.2021г.
на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА
„АА”, изпълнителният директор на ИА „АА” – гр. София е упълномощил с правото да
прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.106 и
106а от ЗАвтП редица длъжностни лица, сред които е и Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (т.7
от заповедта). Настоящата заповед е издадена от Ц.В., която, видно от Заповед №
497/29.01.2020г., е преназначена длъжността Началник на Областен отдел "Автомобилна
администрация" - гр.Шумен в РД“АА“ към ИА"АА", считано от 09.01.2020г.
От описаните заповеди става ясно, че към датата на издаване на атакувания акт
нейният издател заема длъжността Началник на ОО“АА“, гр.Шумен в РД"АА",
гр.Варна към ИА"АА", на когото са делегирани правомощия по чл.107,
ал.1 от ЗАвтП, следователно обжалваната заповед е постановена от компетентен
административен орган.
Оспорваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съобразно изискванията на
чл.59, ал.1 от АПК и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на
чл.107, ал.1 от ЗАвтП, във връзка с чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на същия
са посочени конкретните фактически обстоятелства, възприети от органа при
произнасянето му и изразяващи се в извършване от страна на „Т.“ ООД на международен
превоз на товари с товарен автомобил „ДАФ“ модел „ХФ 480ФТ“, кат. N3, с рег.№
СВ****НН, собственост на „Т Х Р“ЕООД с ЕИК ******, който не е включен в списъка
на превозните средства към лиценз на Общността № 2692, издаден на оспорващото
дружество и за същото МПС няма редовно издадено заверено копие на лиценз на Общността.
Същите кореспондират с посоченото материалноправно основание за неговото
издаване - чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтП, регламентиращ прилагането на
принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца“, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността.
При това положение оспорената заповед следва
да бъде преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й
статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма.
На
следващо място, хода на административното производство не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорваната
заповед е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 319865/24.03.2022г., който в качеството си на
официален свидетелстващ документ удостоверява верността на описаните в него
обстоятелства с обвързваща съда доказателствена сила, като в хода на съдебното
производство не са ангажирани доказателства, оборващи фактите, които са приети
за установени от административния орган.
Наред с това, административният акт е
издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това.
По делото няма спор, а и се установява от
приложените доказателства, че на 10.03.2022г. „Т.“ООД е извършило международен обществен
превоз на товари в РАвстрия с товарен автомобил от кат.N3 с рег.№ СВ ****НН, както и, че този автомобил е собственост
на лизингодателя „Т Х Р“ЕООД с ЕИК ******.
Няма
спор и относно обстоятелството, че оспорващото дружество, в качеството си на превозвач,
извършва международен обществен превоз
на товари, за което има издаден валиден лиценз на Общността 2692, в т.ч. и към
10.03.2022г.
Спорът
по делото се свежда до това дали въпросното МПС, с което на 10.03.2022г. е
осъществен обществен превоз на товари в РАвстрия, към посочената дата е било включено
в списъка към лиценз на Общността № 2692, издаден на „Т.“ООД, респективно дали
за същото МПС е налице редовно издадено заверено копие на лиценз на Общността. В
тази връзка оспорващото дружество твърди, че със Заявление вх.№
30-14-00-5423/18.09.2020г. за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата
в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз е представило списък с
МПС, които да бъдат вписани в списъка към издадения му лиценз на Общността, в
който списък бил включен и влекач с рег.№ СВ****НН, като последвалото
невключване на въпросното МПС в списъка, съставляващ част от регистъра към
лиценза, не е по негова вина, поради което не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед.
Ответната
страна сочи, че въпросното МПС не е включено и не фигурира в списъка,
представляващ част от регистъра към издадения лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз с № 2692, респективно за същото няма редовно издадено заверено
копие на лиценза на Общността, като за този извод е без значение дали
оспорващият е заявил включването на МПС с рег.№ СВ ****НН в списъка към лиценза.
Съгласно
чл.6, ал.1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално
компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз,
издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които
превозвачът извършва дейността.
В
чл.7, ал.1 от ЗАвтП е посочено, че министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с
което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен
превоз на моторно превозно средство. Завереното копие и удостоверението се
издават, ако моторното превозно средство е с българска регистрация, за което
има документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното
средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, и срокът на валидност не е изтекъл, и превозвачът е доказал финансова
стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3.
Според
чл.7а, ал.1 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни
средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници
или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.
Условията
и редът за извършване на международен превоз на товари с автомобили с българска
регистрация са детайлно регламентирани в ЗАвтП и издадената на основание чл.7,
ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и § 4а от ЗАвтП, Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (за
краткост Наредба № 11).
По
силата на чл.2, ал.1 от Наредба № 11, международен превоз на пътници и товари
може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което
притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от
него длъжностно лице. Чл.3 от с.н. разпорежда, че лиценз на Общността за
извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на
изискванията за благонадеждност (добра репутация) (т.1); професионална
компетентност (т.2); финансова стабилност (т.3); установяване на територията на
Република България (т.4).
В
Глава втора от Наредба № 11 са уредени условията, на които трябва да отговарят
лицата, извършващи международни превози на товари или пътници, както и с какви
документи следва да удостоверяват тези условия. Според
чл.8, ал.1 от с.н., за
издаване на лиценз на Общността и
на заверени копия от него, лицето по чл.
2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ИА“АА“, към което се
прилагат изчерпателно изброени документи, в т.ч. свидетелство за
регистрация за МПС, с които превозвачът
ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост – и договор за наем или лизинг за тях, като същите се представят като сканирани копия на документите на
електронен носител, както и списък с данни за МПС
на разположение на превозвача по образец
(приложение № 6а) на електронен носител. В 5-дневен срок от датата на
подаване на заявлението служители на ИА“АА“ извършват проверка за съответствие с
изискването за установяване съгласно чл. 5
от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и
съставят протокол, който съдържа
заключение за съответствие или несъответствие с изискването за
установяване и се съставя в два еднообразни
екземпляра – един за лицето по чл.
2, ал. 1 и един за ИА“АА“ (чл.8, ал.2
от Наредба № 11). При непълнота и/или
нередовност на представените документи по
ал. 1 или когато представените документи не удостоверяват съответствието с
някое от изискванията по чл. 3,
изпълнителният директор на ИА“АА“ или
оправомощено от него лице уведомява заявителя и
определя 14-дневен срок за отстраняването им (чл.8, ал.5 от Наредба № 11).
Според
чл.9, ал.1 от Наредба № 11, в срок до 15 календарни дни от датата на подаване на
заявлението министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията
или упълномощено от него лице издава лиценз на
Общността за извършване на превоз на
пътници или товари
(приложение № 10 или 10а) и заверени
копия на лиценза (приложение № 11 или
11а). Ал.2 на същия подзаконов нормативен текст сочи, че МПС, с които превозвачът извършва дейността (на разположение на
превозвача), се вписват в регистъра по ЗАвтП,
едно и също МПС може да бъде вписано в
регистъра само към един лиценз на
Общността или лиценз за извършване на
обществен превоз на пътници или товари на
територията на Република България, а МПС,
с които се извършва съответния превоз,
се вписват в регистъра въз основа на заявлението за издаване на лиценз на
Общността; заявлението за увеличаване на
броя на заверените копия на лиценза на
Общността(приложение № 11в), заявлението за замяна на едно превозно средство с
друго, без да се променя броят на копията
на лиценза на
Общността (приложение № 11б). При настъпване на
промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл.10, ал.2 от ЗАвтП,
лицето по чл.
2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б)
по образец (приложение № 11б)(чл.9, ал.4
от Наредба № 11). А според чл.9, ал.6 от с.н., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава
заверени копия на лиценза на Общността в 7-дневен срок от получаване на заявлението за това.
От
цитираните разпоредби следва, че превозвач, притежаващ лиценз на Общността за
автомобилен превоз на пътници или товари, може да извършва превозите, предмет
на издадения му лиценз, само с моторни превозни средства, които са включени в списъка,
представляващ част от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Съответно с МПС, което
не е включено в списъка към регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, не може да се
извършва превоз на товари, дори и превозвачът да разполага с издаден лиценз на
Общността досежно други автомобили. Заверените копия на лиценза на Общността се
издават според броя на вписаните в регистъра МПС, от което следва, че за да има
валидно издадено заверено копие на лиценза за конкретно МПС, е необходимо това
МПС да е вписано в регистъра към лиценза на Общността.
Приложената от административния орган разпоредба чл.106а, ал.1 от ЗАвтП от своя страна предвижда, че
принудителните административни мерки по ЗАвтП се прилагат за преустановяване на
административни нарушения по този закон. В чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтП е
регламентирана принудителна мярка „временно спиране от движение“ на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността. Съгласно чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП, налагането на
ПАМ по чл.106а, ал. 1, т.1 от с.з. се осъществява от органите по контрол чрез
сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
При
така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б."а" от ЗАвтП е
извършването на превоз на товари с МПС, което не е включено регистъра по чл.6,
ал.1 от ЗАвтП към лиценз на Общността за автомобилен превоз на товари, респ. валидно
издадено заверено копие на такъв лиценз.
Видно от представените справки, извършени в регистрите на
ИА“АА“ към датата на издаване на процесната заповед, респективно към датата на
осъществяване на превоза на товари в РАвстрия, превозно средство марка „ДАФ“, модел „ХФ
480ФТ“, кат. N3,
с рег.№ СВ****НН, не е вписано в регистъра към лицензите на Общността и
лицензите за извършване на превоз на товари в РБългария. От представената справка
в ИС“Лицензи“ относно МПС, включени в списъка към лиценз № 2692 също се
установява, че автомобил с рег.№ СВ****НН
не фигурира в регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП. От това следва, че
осъщественият на 10.03.2022г. в РАвстрия превоз на товари с посоченото МПС е
реализиран без съответните лиценз и копие на лиценз, респективно е извършен в
нарушение на изискванията на ЗАвтП и Наредба № 11 и в частност – на чл.96,
ал.1, т.1 от ЗАвтП, според чийто текст, деянието на лице, което допусне или
разпореди извършването на превоз с
моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на
превозните средства към лиценза на Общността, съставлява административно
нарушение, наказуемо с глоба или имуществена санкция.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че правилно и обосновано административният орган е
установил наличието на кумулативно изискуемите материални предпоставки на
чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтП за прилагане на принудителна административна
мярка спрямо влекач „ДАФ“, модел „ХФ 480ФТ“ кат.N3, с рег.№ СН****НН, доколкото със същия е бил
извършван обществен превоз на товари, без по отношение на този автомобил да е
налице издаден лиценз на Общността, респ. заверено копие от лиценз на Общността.
В тази връзка съдът намира за неоснователна тезата на оспорващия, че след като на 18.09.2020г. е депозирал заявление за настъпили промени в лиценз на Общността № 2692, издаден на „Т.“ООД, изразяващи се в промяна на данни за превозни средства, вписани в регистъра за МПС към посочения лиценз, и към заявлението е представил списък на автомобилите, които следва да бъдат вписани в регистъра към лиценза, включващ и т.а. с рег.№ СН****НН, това е напълно достатъчно, за да се приеме, че притежава лиценз на Общността и досежно посоченото МПС. И това е така, защото, по аргумент от разпоредбата на чл.9 от ЗАвтП и съответните на нея подзаконови правни норми от Наредба № 11, издаването на лиценз на Общността за извършване на превоз на товари/заверено копие на лиценза, както и вписването на промени в тях, не настъпва автоматично с подаването на съответното заявление от превозвача, а се осъществява въз основа на властническо волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК на компетентния административен орган, което, в случаите, когато засяга неблагоприятно правната сфера на съответния адресат, подлежи на обжалване по съответния ред. Налагането на ПАМ по реда на чл.106а, ал.1, б.“а“ от ЗАвтП не е част от административното производство по издаване на лиценз на Общността, заверено копие на такъв лиценз, респективно по вписване на промени в издаден лиценз, поради което в рамките на съдебния контрол на заповедта за ПАМ съдът не е овластен да извършва косвен контрол за законосъобразност досежно други административни актове, подлежащи на самостоятелен контрол за законосъобразност. При несъгласие дружеството притежава възможност за защита посредством оспорване на властническото волеизявление, въз основа на което автомобил с рег.№ СВ****НН не е вписан в регистъра към лиценз на Общността № 2692, данни за каквото оспорване не са ангажирани по делото.
Съдът
счита също, че оспореният индивидуален административен акт съответства и на
целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало
административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно
право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или
да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. Превозът на товари е дейност с повишен
риск за живота и здравето на хората, което обуславя подробната му регламентация. Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАвтП за извършване на обществен
превоз на такива е необходим лиценз за територията на
страната или лиценз на Общността. Извършването на която
и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от
законодателя в административно нарушение - чл. 96, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за което се носи
административнонаказателна отговорност от превозвача.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, като случаите,
когато могат да се прилагат и техният вид се уреждат в съответния закон - чл. 23 от ЗАНН. Именно с цел
преустановяването на административните нарушения по ЗАвтП и гарантиране
здравето и живота на движещите се по пътищата за обществено ползване, законодателят е уредил прилагането на принудителна
административна мярка "временно спиране от
движение на моторното превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца", съгласно чл. 106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвтП. В конкретния случай
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед
императивния характер на приложената правна норма. След като административният
орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в
закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и
нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
Неоснователна е и тезата на оспорващия,
че с издаване на обжалваната заповед "Т."ООД е санкционирано повторно
за нарушенията, за които вече е
ангажирана
отговорността му в РАвстрия, доколкото с процесната заповед спрямо него е
наложена ПАМ от вида на преустановителните такива, която няма санкционен
характер, респективно не дублира дейността на австрийските власти по ангажиране
отговорността на превозвача.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден
административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна,
поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.“ООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Х.Т.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1496/24.03.2022г., издадена от Началника на Областен отдел
"Автомобилна администрация", гр.Шумен в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, гр.Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“- гр.София.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: