Решение по дело №1967/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2112                        от 04.12.2019 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, втори състав, на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1967 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на И.Г.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат С.К. *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 400,00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи направени от ищеца разноски по заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водено съдебно производство по оспорване на Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год., издадено от Началник Областен отдел (ОО) „Автомобилна администрация“ („АА“) гр. Бургас, ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление – 08.08.2019 год. до окончателното изплащане. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, като по делото е постъпило становище от процесуалния му представител – адв. С.К. ***, в което е заявено искане да се уважи иска по заявените в исковата молба доводи и аргументи, като бъде осъден ответника да заплати претендираната сума от 400,00 лева, ведно с обезщетение за забава, като бъдат присъдени и направените по делото разноски по депозиран списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, редовно призован не изпраща представител, като по делото е постъпил писмен отговор от процесуален представител - гл.юрисконсулт Ичева, в който се оспорва исковата претенция по основание и размер и се формулира искане за отхвърляне на претенцията.  

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на исковата претенция, като формулира искане за присъждане на обезщетение, но в минимален размер, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 300,00 лева.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год., издадено от Началник ОО„АА“ гр. Бургас е ангажирана административно наказателната отговорност на И.Г.Д. за това, че на 15.04.2019 год. около 14.05 часа в гр. Бургас на бул. „Димитър Димов“ пред Флората на таксиметрова стоянка водача извършва таксиметрова дейност с лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****** с жълт цвят, стикиран с шахматни ленти, стикери с цени, открита табела „такси“ с включен ЕТАФП на зелена светлина в режим „свободно“, изчаквайки клиенти. При проверка е установено: 1. Водачът извършва таксиметрова дейност, изчаквайки клиенти като при проверката е без удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“. От направена справка в системата на ИА АА е установено, че водача няма издадено удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“. Така вписаното е квалифицирано от административнонаказващия орган като административно нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 год. на МТ, поради което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на И.Г.Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 лева.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, И.Д., чрез процесуалния си представител – адв. С.К. *** е оспорил Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год. на Началник ОО„АА“ гр. Бургас пред Районен съд - Бургас, където е било образувано НАХД № 2106/2019 г. по описа на съда. С Решение № 917/18.07.2019 г., постановено по НАХД № 2106/2019 г., състав на Районен съд - Бургас е отменил оспореното наказателно постановление, като в мотивите на съдебния акт е прието, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила – неправилно определена правна квалификация на административното нарушение, които обосновават незаконосъобразност на наказателното постановление.

Постановеният съдебен акт на Райнен съд гр. Бургас не е бил оспорен  и е влязъл в сила на 08.08.2019 год., видно от направеното отбелязване.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 2106/2019 г. на БРС, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна защита и съдействие сер. В и бланков № 83469 от 20.05.2019 год. (л. 14 от НАХД), по силата на който И.Г.Д. е възложило на адв. С.К. оказване на правна защита и съдействие – защита срещу Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год. на ИА „АА“, ОО гр. Бургас. От така приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като е отразено, че сумата от 200,00 лева е платена в брой в деня на подписване на договора, като в същия договор е вписано и доплащане в размер на 200,00 лева, извършено на 25.05.2019 год.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400,00 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на районния съд до окончателното изплащане на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год., издадено от Началник ОО„АА“ гр. Бургас е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 917/18.07.2019 г., постановено по НАХД № 2106/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год., издадено от Началник ОО„АА“ гр. Бургас следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. В тази връзка, настоящия състав не споделя развититата от процесуалните представители на ответника теза за неоснователност на исковата претенция. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 400,00 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство, настоящия съдебен състав приема, че същата е доказана по основание и размер. Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, в доказателствата по НАХД № 2106/2019 г. на Районен съд – Бургас е наличен договор за правна защита и съдействие, в който безпротиворечиво е вписано договореното между страните адвокатско възнаграждение, както и обстоятелството, че така договорената сума е платена, както следва: 200,00 лева в брой в деня на подписване на договора – 20.05.2019 год. и в последствие с извършено на 25.05.2019 год. доплащане в брой на сумата от 200,00 лева. В този смисъл, съда не споделя възражението на процесуалния представител на ответника, обективирано в писмения отговор по иска, че претендираните разноски в размер на 400,00 лева са недоказани, доколкото не са ангажирани доказателства за извършеното процесуално представителство и платеното адвокатско възнаграждение. Доказателство за сторените от ищеца разноски са безспорно налични в доказателствения материал по НАХД, като с оглед обстоятелството, че в тях е договорено и плащането на сумите в брой при подписване на договора с отбелязване на допълнителното доплащане, последния се явява и разписка за предаване на парите.

      Съдът намира, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ИИ „АА“ по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на агенцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400,00 лева. Направените от  И.Д. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

 Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 22-0000098/07.05.2019 год., издадено от Началник ОО„АА“ гр. Бургас. Този извод следва от отбелязването  договора за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството пред Районен съд – Бургас, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Както вече се посочи, приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Несъстоятелно е и становището на представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас, съгласно което исковата претенция следва да се уважи до минималния размер, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300,00 лева. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В настоящия случай с отмененото наказателно постановление е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. С оглед на това, минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е 370,00 лева, т.е. договореното и платено адвокатско възнаграждение от 400,00 лева е в размер към минимално определения такъв.

            Безспорно, разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. Съгласно ТР №1/15.03.2017 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява основателна и доказана до претендирания размер от 400,00 лева.

По делото е направено искане за присъждане на направените от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на И.Д. за присъждане на сумата от 301,00 лева, от които 10 лева държавна такса и 300,00 лева адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на И.Г.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат С.К. ***  сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на И.Г.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат С.К. ***  сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: