Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...11.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв.
търговско дело № 1426 по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е по въззивна жалба вх. №40312/14.06.2018г. от „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс”-Е срещу решение № 2353/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 15913/2017г. на Варненския районен съд, 26-ти състав, в частта, с която е прието
за установено, по отношение на въззивника, че дължи на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано” № 5
сумата от 411.40 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Булстрад бонус дом” със застрахователна полица №
2214160800000536, клауза „Й” – „късо съединение и токов удар на ел. инсталации
и/или уреди” с лимит 500 лева със срок на валидност от 30.07.2016г. до
29.07.2017г. за причинени щети на телевизор „Беко” фабричен № 70500460, бойлер
„Аристон” фабричен № 3605021, микровълнова печка „Беко” фабричен № **********,
телефон „Панасоник”, климатик „Панасоник” фабричен № CS – RE12QKE, пералния „Аристон” фабричен №
90129586/30567890100, описани в констативен протокол от 10.02.2017г.,
собственост на застрахованото лице Т.А.Д.и направените ликвидационни разноски в
размер на 25 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението – 18.09.2017г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 4707/19.09.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14120/2017г.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че по делото не е установено
категорично, че причината за повреждане на ел. ударите е „токов удар“,
предизвикан от възстановяване на електрозахранването, като изготвеното
заключение по допусната СТЕ е основано на предположения и на данни от самия
клиент Тошко Дамянов. Няма регистрирани други оплаквания от потребители
захранени от ТП №977 за тази дата, както и други установени повреди по ел.
уреди. Посочва се, че е възможно, съгласно обясненията на вещото лице,
причината за повредите по ел. уредите да се дължи на неизправност на вътрешната
инсталация на клиента и на автоматичните й предпазители. На следващо място се
посочва, че вредите се дължат на повреда на разпределителната кутия, която не е
собственост на ответника. Тази авария е случайно събитие, поради което на
основание чл.51, ал.7 от ОУ ответника не носи отговорност за вредите. След като
не е доказана причината за възникване на повредата е неустановена и причинно
следствената връзка между вредите и действията на ответника.
Въззивникът
моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявените искове, както и да му се присъдят направените
разноски за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, в който оспорва подадената въззивна жалба и
застъпва становище, че постановеното съдебно решение е правилно и
законосъобразно. Излага се, че от събраните доказателства по делото е
установено възникването на застрахователното правоотношение, причиненото
застрахователно събитие от трето лице, стойността на вредите и изплащането на
застрахователното обезщетение. Посочва се, че е доказано увреждащото действие
на ответника, изразяващо се в „пренасянето на елекрическа енергия с напрежение по – високо от допустимото
от +/-10%.
По
изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното такова.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез
процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна,
също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Третото лице помагач „Алианц България“ АД, редовно
призовано не е депозирало отговор на подадената въззивна жалба, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът намира производството за
редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът е бил сезиран с иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу
„Електроразпределение Север“ АД да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 500.00лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Булстрад бонус дом” със застрахователна полица № 2214160800000536, клауза „Й”
– „късо съединение и токов удар на ел. инсталации и/или уреди” с лимит 500 лева
със срок на валидност от 30.07.2016г. до 29.07.2017г. за причинени щети на
телевизор „Беко” фабричен № 70500460, бойлер „Аристон” фабричен № 3605021,
микровълнова печка „Беко” фабричен № **********, телефон „Панасоник”, климатик
„Панасоник” фабричен № CS
– RE12QKE, пералния
„Аристон” фабричен № 90129586/30567890100, описани в констативен протокол от
10.02.2017г., собственост на застрахованото лице Т.А.Д.и направените
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, заедно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на заявлението – 18.09.2017г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед № 4707/19.09.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14120/2017г.
В исковата молба са наведени
твърдения, че на 07.02.2017г. в гр. Варна, м-ст „Боровец – Юг“, парцел 1107 е
настъпило застрахователно събитие, като при възстановяване на
електрозахранването след внезапното му прекъсване е настъпил „токов удар“, в
резултат на което са повредени процесните вещи, собственост на Т.А.Д.. Между
ищеца и собственика на вещите е бил сключен договор за застраховка „Булстрад
Бонус дом “ със застрахователна полица №2214160800000536, валидна за периода
30.07.2016г. до 29.07.2012г. с покрит застрахователен риск по клауза „Й“ –
„късо съединение и токов удар на ел. инсталация и/или уреди“ с лимит 500.00лв. Застрахователното
събитие е било отразено в съвместен констативен протокол за нанесени
имуществени щети от 10.02.2017г., подписан от представител на ответника и
пострадалия.
По застрахователния
договор ищецът заплатил на застрахованото лице сумата от 500.00лв. и са сторени
разноски по ликвидацията в размер на 25.00лв. С оглед на това, че вредите по
вещите са настъпили в следствие на „токов удар“ при възстановяване на ел.
захранването ответникът следва да отговаря за причинените вреди, поради което
същият с покана връчена на 17.07.2017г. е поканен да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, ведно със сторените разноски. Поради неплащане на
процесната сума за ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл.414
от ГПК. По изложените съображения е формулиран петитум съдът да приеме, че
ответникът дължи сумата от 500.00лв., представляваща заплатеното
застрахователно обезщетение.
Ответникът „Електроразпределение
Север“ АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Твърди
се, че между ищеца и застрахованото лице липсва валиден договор за застраховка,
като представения такъв е нищожен поради липса на форма, тъй като не е подписан
от страните. Оспорва се твърдението, че Т.Д.е собственик на повредените вещи,
същите са изправни и са се намирали в имота, предмет на застраховката, като от
представените доказателства не следва такъв извод. На следващо място ответникът
твърди, че вредите по електроуредите не са настъпили в следствие на действия
или бездействия на негови служители. Излага се, че имотът с адрес: гр. Варна,
м-т „Боровец юг“ №3 се захранва с електрическа енергия от трафопост ТП №997,
който от своя страна се захранва от извод „Лонгоз“, подстанция „Лазур“, кв.
Аспарухово, като това е мястото на потребление на Т.Д.с кл. №**********.
Ответникът твърди, че на 07.02.2017г. няма регистрирани нито планови, нито
аварийни изключвания по извод „Лонгоз“, поради което няма данни за прекъсване
на захранването до имота ответника, не са регистрирани и други оплаквания за
изгорели или повредени електрически уреди. Дори и да е възникнала авария и да е
въведен ограничителен режим на основание чл.73, ал.1, т.1 от ЗЕ и чл.24, ал.1,
т.1 от Наредба №10/09.06.2004г., енергийното предприятие не дължи обезщетение
за причинените щети, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно
прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, с изключение
на случаите, когато авариите са по тяхна вина /чл.74 от ЗЕ/.
На следващо място се
излага, че електроразпределителната мрежа, захранваща имота на Т.А.Д.не е
собственост на „Енерго Про Мрежи“ АД, сега „Електроразпределение Север“ АД. В
отговора е направено и възражение за липсата на плащане на застрахователното
обезщетение.
По изложените
съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач
„Алианц България“ АД в депозирания отговор оспорва предявения иск като
неоснователен, като излага, че лисват допуснати нарушения или неизпълнение на
договорни задължения от страна на ответника, които да са довели до настъпване
на претендираните имуществени вреди.
Решение № 2353/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 15913/2017г. на Варненския районен съд, 26-ти състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата за
разликата над 411.40 лева до пълния претендират размер от 500.00лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Булстрад бонус дом” е влязло в законна сила, като
необжалвано.
При така очертания обхват на
предявения иск и на предмета на въззивен контрол, съдът като разгледана
въззивната жалба по същество намира същата за неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани
по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за
застраховане, да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или
договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото
застрахователно обезщетение на застрахования.
Съдът приема, че по делото е установено сключването между
ищеца и Тошо Тодоров Дамянов на застрахователен договор „Булстрад Бонус дом“ по
застрахователна полица №2214160800000536 /приложена на л.7 от делото/, валидна
за периода 30.07.2016г. до 29.07.2012г. С нея страните са приели, че е покрит
застрахователен риск по клауза „Й“ – „късо съединение и токов удар на ел.
инсталация и/или уреди“ с лимит 500.00лв. за обект „къща, находяща се в гр.
Варна, м-ст Боровец юг“, парцел 1107. Предвид липсата на оплаквания във
въззивната жалба относно извода за наличие на валиден застрахователен договор
не страдащ от пороци, водещи до неговата нищожност следва да се заключи, че
същият е годно основание, от което да произтекат правни последици за всяка една
от страните по делото. Само за пълнота следва да се отбележи, че договорът за
застраховка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. За
същият безспорно съгласно императивната разпоредба на чл. 184, ал. 1 от КЗ
е предвидена специална форма / застрахователна полица или друг писмен акт/, със
съответното съдържание, в това число и подписи страните. При липса на подпис и
при преценката за валидността на процесния застрахователен договор, като
абсолютна търговска сделка следва да се приложи въведеното в чл. 293, ал. 3 от ТЗ
правило, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. В случая всички действия по плащането на застрахователните премии,
уведомяване за щетата, завеждането на щета, плащане на застрахователното обезщетение,
съставляват все действия по неоспорване на действителността на изявлението, на която
и да е двете страни, предвид което договорът валидно обвързва страните.
Изложените съображения обуславят неоснователност на възражението на ответника.
За установено по делото съдът приема, че в застрахования
имот са се намирали процесните електрически уреди: телевизор „Беко”, бойлер
„Аристон”, микровълнова печка „Беко”, телефон „Панасоник”, климатик
„Панасоник”, пералния „Аристон”. Същите са описани като налични от служители на
въззивника в констативен протокол № 11201813 от 10.02.2017г. за проверка по
повод подаден от Т.Д.сигнал, за която няма спор пред настоящата инстанция, в
това число и оплаквания във въззивната жалба, че е извършена в обект с аб. №
**********, кл. № **********, който е с адрес гр. Варна, гр. Варна, м-ст
Боровец юг“, парцел 1107. В посочения протокол е отразено, че посочените вещи
са повредени.
Предвид изложеното съдът пристъпва към разглеждане на
спорния въпрос пренесен в настоящата инстанция, а именно настъпило ли е застрахователно
събитие на 07.02.2017г. в следствие на неизпълнение на договорните задължения
на ответника и налице ли причинно следствена връзка с настъпилите вреди.
За доказано, съдът приема, че застрахованият Тошко Данов
е в договорни отношения с ответника, с оглед факта, че имотът му е
електроснабден чрез електроразпределителната мрежа, собственост на ответника,
като договорът между тях е сключен при Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Според чл.1 от ОУ със
същите се уреждат условията за предоставяне на услугите ”достъп до електроразпределителната
мрежа” и ”пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа”
на ”Енерго-Про Мрежи” АД и се регламентират правата и задълженията на страните
по тях. В чл.14, т.2 от ОУ (от 2007г.) е уредено задължение на ответника да осигурява
на клиентите си ел.енергия в съответствие с изискванията за качество приети от
ДКЕВР /КЕВР/ и изискванията за безопасност съгласно действащото
законодателство.
За установяване на механизма на причиняване на щетите и
дали те са следствие от неизпълнение на договорното задължение на ответника по
чл.14, т.2 от ОУ е изслушано заключение по съдебно техническа експертиза.
Същото е неоспорено от страните и следва да бъде кредитирано от съда. Съгласно
заключението при настъпил „токов удар“ или напрежение по високо от допустимото
+-10% в електрическата мрежа е напълно възможно да се получи повреда платката
за управление на климатик „Панасоник“, пералня „Аристон“, микровълнова печка
„Беко“ и телефон „Панасоник“.
В заключението си вещото лице е разяснило, че пренапрежението
в електрическата мрежа е следствие от действията на мълнии или от комутации. „Токов
удар“ или пренапрежение на ел. инсталацията се получава, когато има късо
съединение или превключвания по ВЕЛ СрН на големи мощности. Няма данни, а и вещото
лице е посочило, че на 07.02.2017г. времето във Варна е било спокойно с
положителни минимални температури, слаб вятър, като не е имало предпоставки за
евентуално допиране на двата фазови проводника от ВЛ /въздушните линии/ за да
се получи късо съединение, в следствие на което да протече ток с много висока
върхова стойност, която да повиши рязко температурата на компонентите включени
в мрежата. Следователно такава причина за настъпване на „токовия удар“ е
изключена. На следващо място вещото лице в заключението е разяснило, че „късо
съединение“ може да се получи ако изолацията на даден включен уред в мрежата с
метален корпус е нарушена, и при отсъствие на заземяване, корпусът може да се
окаже под електрическия потенциал на фазата. По делото обаче няма данни да е
била нарушена изолацията на някой от уредите, като в процесния обект не
извършен и оглед за тяхното състояние и това на инсталацията, с оглед, на което
тази причина за настъпване на вредите се явява недоказана.
В заключението е посочено, че в Информационната система
на „Енерго Про Мрежи“ АД е отразено, че на 07.02.2017г. в 6.14ч. е получен
сигнал за повреда в разпределителната кутия, населено място Варна, вилна зона
„Боровец – юг“, ул. „19“ №3, посочена бележка, че „високо напрежение, съсед
измерил 390V“.
Предприетите мерки за отстраняване на повредата в РК са изключване на клон
Ниско Напрежение от ТП 977 за безопасна работа на специалистите на „Енерго Про
Мрежи“, като възникналия технически проблем
е отстранен на 07.02.2017г. в 08.33ч. Следователно при тези данни може
да се заключи, че след отстраняване на повредата е предприето включване от
служителите на ответника на клон Ниско Напрежение от ТП 977, при което очевидно
е подадено по – високо от допустимото напрежение, което е предпоставило повреждането на платките за управление на
електрическите уреди. В подкрепа на този извод на съда е и заключението на
вещото лице, в частта досежно констативните протоколи за извършен ремонт на
дефектиралите уреди, в които са посочени две причини за повредата на уредите:
„токов удар“ и „напрежение по – високо от допустимото 220V+-10%, като и двата случая резултата е
повреда в захранващия блок на електроуредите. Следователно може да се заключи, че в следствие на
действия служителите на ответника е подадено по – високо над допустимото
напрежение, с което последният е нарушил договорните си задължения.
Действията на ответника не представляват случайно
събитие, тъй като нямат извънреден, биха могли да бъдат предвиди и не са в
резултат на непреодолима сила. Отстраняването на повредата, възстановяване на
захранването и подаване на напрежение в мрежата са дейности, част от обичайните
такива за електропреносното предприятие. В тази връзка съдът приема за
неоснователно и това възражение на въззивника.
По изложените съображения съдът
намира, че е изпълнена хипотезата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като вредите
са настъпили в следствие на неизпълнение
на договорно задължение, поради което и съдът пристъпва към определяне на
техния размер.
За определяне на размера на
застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ.
Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
За доказване на размера на
претърпените вреди изразяващи се в стойността на разходите за поправяне на
дефектиралите вещи са представени фактура от 23.02.2017г. с придружен касов бон
на стойност 48,40 лева за ремонт на телевизор „Беко“; фактура от 23.02.2017г.с
придружен касов бон на стойност 38 лева за ремонт на микровълнова печка „Беко“;
становище от сервиз „Сонийо“ от 20.02.2017г., съгласно което пералня „Аристон“
е повредена вследствие на напрежение по-високо от 220V и ремонта е на стойност
125 лева, ведно с фактура за ремонт и касов бон от същата дата на стойност 125
лева; фактура от 21.02.2017г., придружена от касов бон на стойност 200 лева за
ремонт на климатизатор. Общата им стойност възлиза на 411.00лв.
С плащането на застрахователното обезщетението
в размер на 500.00лв., удостоверено с преводно нареждане от 12.05.2017г. застрахователят
се е суброгирал в правата на увреденото лице, но само до размера на доказаната
сума от 411.00лв., ведно с обичайните разноски от 25.00лв.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е
основателен в този размер, поради което следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение, с което е постановен същият резултат следва да
бъде потвърдено.
По
разноските.
Предвид изхода от спора и направеното искане
на въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат
присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 360.00лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК
и доказателства за сторени разноски/фактура и платежно нареждане/.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2353/23.05.2018г., постановено по гр.дело № 15913/2017г. на Варненския районен съд, 26-ти състав, в частта, с която е прието
за установено, по отношение на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е, че дължи на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 сумата от 411,40
лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „Булстрад бонус дом” със застрахователна полица
№ 2214160800000536, клауза „Й” – „късо съединение и токов удар на ел.
инсталации и/или уреди” с лимит 500 лева със срок на валидност от 30.07.2016г.
до 29.07.2017г. за причинени щети на телевизор „Беко” фабричен № 70500460,
бойлер „Аристон” фабричен № 3605021, микровълнова печка „Беко” фабричен №
**********, телефон „Панасоник”, климатик „Панасоник” фабричен № CS – RE12QKE, пералния „Аристон” фабричен №
90129586/30567890100, описани в констативен протокол от 10.02.2017г.,
собственост на застрахованото лице Т.А.Д.и направените ликвидационни разноски в
размер на 25 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението – 18.09.2017г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 4707/19.09.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14120/2017г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано” № 5 сумата
от 360.00лв./триста и шестдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.