№ 1147
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Д. Х.а
при участието на секретаря Т. Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501271 по описа за 2023 година
С решение № 520 от 2.02.2023 г., по гр.д. № 7334/21 г., СГС, І-2 с-в,
осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на В. Б. С. сумата от 11 900
лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при ПТП на 18.10.2020, ведно със законната лихва от 8.12.2020 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 11 900 до
сумата от 30 000 лв., предявена частично от обща стойност 100 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата от 8100 лв. (от 11 900 лв. до сумата от 20 000 лв.) е
предявена въззивна жалба от В. Б. С.. Сочи, че съдът не е съобразил в
достатъчна степен болките и страданията, като не е отчел данните в
експертизата и свидетелските показания. Излага оплаквания, че ищецът не е
съпричинил вредния резултат, тъй като е бил с поставен колан, а естеството
на инцидента сочи, че и при наличие на такъв той е бил неефективен и
вредите са били непредотвратими. Счита че не е спазен принципа в чл. 52
ЗЗД и не е съобразена съдебната практика. Моли да се присъди допълнително
сумата от 8100 лв., като се отмени решението в частта, в която искът е
отхвърлен над сумата от 11 900 лв. до 20 000 лв. Претендира законна лихва от
1
18.10.2020 г. и разноски.
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
оспорва същата. Излага подробни доводи, като счита, че решението е
съответно на принципа на справедливост, икономическата конюнктура,
съдебната практика. Счита за недоказано, че всички твърдени вреди са
резултат от ПТП и че възстановителният период бил продължителен. Сочи, че
извода за принос е правилен. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът В. Б. С. твърди, че претърпял ПТП на 18.10.2020 г. и получил
като пътник контузия на главата със сътресение на мозъка, бисегментна
дегеративна спинална стеноза, която е била неизразена вертебро дискогенна,
световъртеж от централен произход, увреждане на шийните коренчета.
Твърди, че ПТП е предизвикано от виновно и противоправно поведение на
друг водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Поддържа, че от уврежданията претърпял болки, страдания и неудобства и
претендира тези вреди да бъдат обезщетени със сумата от 30 000 лв.,
предявена като част от иск на обща стойност от 100 000 лв. Претендира
законна лихва от датата на ПТП и разноски. Претендирани са и имуществени
вреди.
Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД оспорва уврежданията и
причинната им връзка с ПТП, размера на иска, като намира, че ищецът е
допринесъл за вредите, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 18.10.2023 г. ищецът претърпял ПТП, като пътник в
МПС, както и че инцидентът е предизвикан от водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество.
Св. Б. Ц. Г. сочи, че ищецът бил здраво момче, но след катастрофата не
2
се чувствал добре. Свидетелят виждал, че ищецът имал треперене на ръцете,
главоболие, гадене, повръщане, бил неадекватен, неспокоен, с нестабилна
походка, замаян, с болки във врата. Затворил се и 2-3 месеца изобщо не
излизал. Вече не правили обичайни разходки от по два километра, ищецът
бил омърлушен. Св. Г., бил водач на автомобила, в който пътувал ищеца, и
сочи, че и двамата били с колани. Свидетелят загубил съзнание и когато се
освестил, ищецът (който първо също бил загубил съзнание временно) му
помагал да излезе от колата. Около 2-3 години преди инцидента В. не
работел.
В приложена по делото (л. 18) епикриза ИЗ № 29741/20 г. се съдържа
отбелязване, че при ищеца се констатира охлузване във фронталната област
на главата.
От приетата КСМАТЕ се установява, че С. получил мозъчно
сътресение, охлузване в челната област на главата, световъртеж от централен
произход в стадий на субкомпенсация (стр. 21, л. 241-269, л. 307-314).
Формиран е извод, че той не би получил уврежданията, ако е бил с поставен
обезопасителен колан (заключението на повторната комплексна експертиза,
л. 316-327). Лечение за два дни след ПТП било проведено в болнична среда,
като в периода 06.11.2020 г. – 10.11.2020 г. той отново постъпил в болница за
лечение на световъртеж от централен произход, който е бил лекуван с
вазоактивни медикаменти и витамини. Възстановителният период е бил около
два месеца, през които ищецът търпял болки и страдания, по-интензивни в
началото. Понастоящем е възстановен. (л. 307-314).
В същата КСМАТЕ е установено (л. 265), че пострадалият е пътувал на
предна дясна седалка, като ударът е бил въртелив, спрямо масовия център на
колата. Освен това е посочено, че тялото се е насочило напред и надясно и е с
контакт чрез дясната си страна с вътрешните елементи на каросерията. Ако е
бил с поставен колан, пътникът е щял да остане върху седалката, а при липса
на такъв – тялото би трябвало да се намира наклонено напред при
арматурното табло. При въпрос № 22 (л. 267) е отразено, че при използван
колан главата няма възможност да контактува с арматурното табло, но не
може да се ограничи досега й с частите от интериора отдясно. В т. 24 от
експертизата (л. 268) е дадено заключение, че пострадалият е бил с поставен
правилно обезопасителен колан.
3
В експертизата още се установява, че при ищеца са констатирани
доброкачествени кисти (лезии) в мозъка, които са в повечето случаи вродени
и са нетравматични образувания, пълни с ликвор, които са безсимптомни за
целия живот на пациента (задача 29-31). Ако същите започнат да нарастват
водят до главоболие и епилептични припадъци. При извършеното след ПТП
КТМ изследване няма данни за повишено налягане и дислокация на
образуванията.
В о.з. вещото лице П. (неврохирург) е пояснил, че наличието на
намалението на слуха при ищеца е с неустановен произход. (л. 277). Пояснил
е допълнително, че дегенеративните изменения във врата на ищеца не са
резултат от ПТП. Това изменение обаче не може да доведе до повръщане,
световъртеж, загуба на равновесие и пр. Изложено е твърдение, че се касае до
комбиниран отоневрологичен синдром, който може да се дължи на травмата
от ПТП. (гръб л. 279). Според в.л. Х. с оглед естеството на удара (челен кос
ексцентричен с последващо завъртане) ищецът е бил с колан, тъй като при
такъв удар е щял да се удари в предното стъкло, а няма данни за травми и
рани по главата, нито за счупване на предното стъкло.
По делото е назначена СМЕ с в.л. от областта на отоневрологията.
Същата е дала становище, че ищецът е получил мозъчно сътресение,
охлузване на главата в челната област, световъртеж от централен произход,
които са пряко причинени от ПТП. Болките са отшумели в рамките на 1-3
месеца. Слухът на ищеца към момента на прегледа е нормален за възрастта и
той е с възстановени слухово-вестибуларни функции. Констатираните кисти
обикновени са вродени и без симптоми, и те не би трябвало да предизвикват
световъртеж и главоболие.
Повторната КСМАТЕ е дала становище, че при първоначалния удар
(силно кос, в лявата предна част на МПС) тялото на ищеца е залитнало по
посока напред наляво и нагоре. При правилно поставен колан тялото е щяло
да се задържи към седалката и не следва главата да достигне до части отпред
от интериора на автомобила. Наличието на увреждания в областта на главата
– челно, въпреки че няма точно описана локализация, в дясно, в ляво, по
средата на челото, сочат, че в момента на първоначалния контакт
пострадалият е бил без колан и главата му е получила увреждания от предни
части на интериора на автомобила.
4
На 08.12.2020 г. ищецът сезирал застрахователя с искане за заплащане
на обезщетение.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Основен спорен въпрос по делото е дали се установява принос. Съдът
приема, че възраженията от пострадалия в тази насока са неоснователни.
Вярно е, че свидетелят Г. (водачът на МПС) е посочил, че той и пострадалият
са пътували с колани, но тези показания не се потвърждават от изводите на
експертите (предмет на обсъждане в настоящите мотиви). Съдът приема, че
следва да се кредитират заключенията на вещите лица по повторната
КСМАТЕ, които както е посочено и от СГС, са формирани от автоексперт и
съдебен лекар, за разлика от първоначалното заключение, в което е участвал
неврохирург. Повторното заключение е извело крайни изводи, че пътникът е
бил без поставен колан, тъй като в предната (посочена като фронтална в
епикризата) част на главата той е получил травматични охлувания. Този
извод не може да бъде опроверган от съдържанието на първата експертиза,
която е разсъждавала, че след като тялото на пътника е било намерено на
седалката, то той е бил с колан. Такова заключение съставлява
предположение и не може да бъде основа за категоричен извод, че пасажерът
е пътувал с колан. Отделно от това няма по делото как е намерено тялото на
пострадалия, още повече, че в свидетелските показания на водача се сочи, че
ищецът С. е помагал на водача да напусне купето. Освен това първоначалната
експертиза е счела, че по делото няма данни за травматологични увреждания
по главата, което е невярно становище – то се опровергава от данните по
делото – в цитирана по-горе епикриза ИЗ№ 29741/20 г. има изрично
отбелязване, че се установени охлузване във фронтална област на главата.
Ето защо съдът приема, че пострадалият е пътувал без колан и поради това е
получил удар в челната област на главата, който е провокирал на свой ред
установените по делото последици – мозъчно сътресение, охлузване по
главата, световъртеж от централен произход. За пълнота следва да се посочи,
че ударът в случая действително е бил ексцентричен, което предполага
възможност за досег на главата със странични интериорни части в купето на
автомобила. Както бе визирано по-горе обаче, установените травми във
фронталната част на главата налага извода, че ударът е бил провокиран от
липса на колан и движение на тялото напред. Настъпилото след това
5
движение на главата странично - поради естеството на удара, също е
провокирало травматични процеси и създало условия за причиняване на
сътресение и главоболие, но това не променя извода, че ищецът е бил без
колан.
Не се установява констатираните при ищеца кисти в мозъка да са
фактор, който е повлиял на здравния му статус, нито че дегенеративните му
изменения във врата са в основата на диагностицирания световъртеж.
Експертното становище сочи, че отоневрологичното страдание е обусловена
от травмата при ПТП. Следва при определяне на размера да се отчете, че
няма категорични данни за увреди на слуха и понастоящем той е
характеризиран като нормален.
При така изложения анализ на данните по делото, предвид вида на
претърпените травми, според въззивния състав на ищеца се следва
обезщетение в размер на 13 000 лв., което следва да се редуцира поради
констатирания принос с 10 % (обичайно възприет от съдилищата в случаи без
отклонения от типичните). За този размер съдът съобрази всички относими
фактори, като възрастта на пострадалия (35 г.), момента на инцидента и
обществено-икономическите фактори към него - 2020 г., вида и обема на
травмите, възстановяването, продължителност на търпени неудобства,
принципа на справедливост и съдебната практика. По делото не се установява
жалбоподателят да е претърпял физически травми с висок интензитет, нито
след инцидента за ищеца да е настъпила драстична промяна в ежедневието,
налични са данни, че той не е работел преди това. Установява се от
показанията, че С. вече не се разхождал, бил неспокоен и омърлушен, а
описаните главоболие и гадене кореспондират с полученото сътресение на
мозъка. За този обем щети и неудобства посочения по-горе размер е
подходящ и съобразен с чл. 52 ЗЗД. При редуцирането му с 10 % за принос,
дължима се явява сумата от 11 700 лв. Същата е по-малка от присъдената от
СГС, а с оглед правилото на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК и принципа за
невлошаване на поведението на жалбоподателя, решението не следва да се
коригира.
Разноски се дължат само на ответника-застраховател в размер на 1 110
лв. за адвокат, определени с оглед възражение за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520 от 2.02.2023 г., по гр.д. № 7334/21 г.,
СГС, І-2 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на В. Б. С. срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
сумата над 11 900 лв. до 20 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Б. С. да заплати на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД
разноски в размер на 1 110 лв. за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7