О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на 27.03.2019 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1513/2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.130 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по иск от от П.К.К., ЕГН ********** и Р.В.К., ЕГН **********, като съпрузи с
постоянен адрес ***, действащи чрез процесуалния си представител по пълномощие
по реда на чл.32 от ГПК адв. В.Д.П.,*** и съдебен адрес ***-Б против Ф.Ч.Ф. с
ЕГН:********** и адрес ***-р Пискюлиев №
50, ет. 4, aп.8 с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
снование чл.124 от ГПК и цена на иска: 67 955,00 лв.
В исковата молба се твръди, че договор за покупко
продажба обективирана в Нотариален акт Нотариален акт №156, том V, вх.рег.
№2061, дело №971/07.02.2013 год. на Службата по вписванията Варна, двамата ищци
са прехвърлили на ответницата Филиана Ч.Ф., собствеността на АПАРТАМЕНТ № 1, с
адрес: гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров" №10, етаж 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.72.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД - 18 -92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 56,63 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс,
спалня, баня с тоалетна, коридор и една тераса, при граници по кадастрална
схема съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва:
на същия етаж - 10135.2556.72.1.3 и 10135.2556.72.1.2, под обекта
-10135.2556.72.1.17, 10135.2556.72.1.18 и 10135.2556.72.1.16, над обекта
10135.2556.72.1.5 и 10135.2556.72.1.4 и при граници по документ за собственост:
апартамент № 2, апартамент №3, калкан и улица, ведно с прилежащата към
апартамента ИЗБА №1 с площ 5,00 кв.м, при граници на избата: изба № 2, калкан,
офис №1 и коридор, както и 4,5931% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 12,74 кв.м, както и 4,5931% идеални части от правото на строеж и
14,15 кв.м идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, с
идентификатор 10135.2556.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. Варна ул. „Полковник Свещаров №10, съставляващ УПИ №XVI-21 в
кв. 623, по плана на 5 микрорайон на гр. Варна, при съседи - имоти с
идентификатори: 10135.2556.49, 10135.2556.71; 10135.2556.61; 10135.2556.60;
10135.2556.59; 10135.2556.73 за сумата от 26 000 евро.
Ищците твърдят, че този договор е нищожен, защото като
привиден и прикриващ действителни взаимоотношения между ищците и бащата на
ответницата Чавдар Филипов Георгиев, като недвижимия имот е прехнвърлен като
обезпечение за получуната от ищците сума в размер на 26 000 евро в заем от
Георгиев.
С исковата молба ищците са заявили петитум, с който молят
съда да постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията им, че ответницата Филиана
Ч.Ф., НЕ Е СОБСТВЕНИК процесния недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ №1, с
адрес: гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров" №10, етаж 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.72.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД - 18 -92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ 56,63 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски бокс,
спалня, баня с тоалетна, коридор и една тераса, при граници по кадастрална
схема съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва:
на същия етаж 10135.2556.72.1.3 и 10135.2556.72.1.2, под обекта 10135.2556.72.1.17,
10135.2556.72.1.18 и 10135.2556.72.1.16, над обекта 10135.2556.72.1.5 и
10135.2556.72.1.4 и при граници по документ за собственост: апартамент № 2,
апартамент №3, калкан и улица, ведно с прилежащата към апартамента ИЗБА №1 с
площ 5,00 кв.м, при граници на избата: изба № 2, калкан, офис №1 и коридор,
както и 4,5931% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
12,74 кв.м, както и 4,5931% идеални части от правото на строеж и 14,15 кв.м
идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, с
идентификатор 10135.2556.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. Варна ул. „Полковник Свещаров №10, съставляващ УПИ №XVI-21 в
кв. 623, по плана на 5 микрорайон на гр. Варна, при съседи - имоти с
идентификатори: 10135.2556.49, 10135.2556.71; 10135.2556.61; 10135.2556.60;
10135.2556.59; 10135.2556.73.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата Ф.Ч.Ф., действаща, чрез процесуалния си представител по пълномощие
по реда на чл.32 от ГПК адв. Петър Станев и съдебен адрес ***, с който заявява,
че предявения иск е недопустим на основание чл.126 ал.1 ГПК, като претендира и
разноски, на осн.чл.78 ал.4 ГПК. Представил е доказателства за извършени
разноски представляващи възнаграждение за адвокат вразмер на 2 000 лева.
В отговора се твръди, че пред ВОС е висящо гр.д.№ 156/2018год.
по описа на ВОС, образувано по искове на Ф.Ч.Ф. срещу П.К.К. и Р.В.К. с правно
основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаването на
владението върху самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.72.1.1. по
КККР, представляващ ап.№1 в сграда в гр.Варна ул."Полк.Свещаров" №10
ет.2, основан на твърдение за придобиване на собствеността чрез договор за
покупко-продажба, сключен с Нотариелен акт № 14 том I per. № 328/ 2013 год. на
нотариус рег.№ 520 на НК, вписан в СВ Варна с вх. per. № 2061/ 08.02. 2013 год.,
с акт № 156, том. V, дело № 971 и евентуален иск, за осъждане на ответниците солидарно да й заплатят сумата от 26000 евро, платена
цена по договора за продажба, в случай че заявеното в процеса от ответниците в
процеса възражение за нищожност бъде уважено от съда.
Исковата молба по която е образувано гр.дело № 156/2018
год. на ВОС е депозирана в съда на 09.03.2018 год. /Вх.№ 7520/09.03.2018 год., първоначално
е образувано гр.д.№ 551/2018 год. на ВОС, впоследствие присъединено към гр.д.№
156/ 2018 год на ВОС.
Предмет на по-рано образуваното гр.д.№ 156/2018 год. на
ВОС е правото на собственост на Ф.Ф. върху описания обект с идентификатор
10135. 2556.72.1.1, придобито на основание договора за покупко-продажба Нотариален
акт №156, том V, вх.рег. №2061, дело №971/07.02.2013 год. на Службата по
вписванията.
В това
производство ответниците по иска по чл.108 ЗС ищци в настоящото, като средство
за защита са въвели възражения за нищожност на договора за продажба на
основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.152 ЗЗД.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения отрицателен установителен
иск е недопустим.
Основанията за недопустимост на иска са
липсата на правен интерес за ищеца от воденето на иска като условие за неговата
допустимост и наличие на идентичен висящ спор.
По отношение на липсата на правен
интерес.
Налицието на правен интерес е условие
за допустимост на иска. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за налието на правен интерес при всяко положение на
делото.
При предявяване на иска /по гр.дело
1513/2018 год. на ВОС/ ищците са въвели фактически твръдения обосноваващи наличието
на правен интерес от иска като са заявили, че договора за продажба обективиран
в Нотариален акт № 156, том V, вх.рег. №2061, дело №971/07.02.2013 год. на
Службата по вписванията е симулативен, който прикрива действителните отношение
между тях и бащата на ответницата. Твърдят, че договора е нищожен, тъй като
прикрива договор за обезпечение на заем. Правноното основание чл.26 в вр.
чл.152 от ЗЗД.
В производството по гр. дело № 156/2018 год. по описа на
ВОС, по който настоящите ищци са ответници е приет за разглеждане иск с правно
основание чл.108 от ЗС от ответницата в
настоящото производство. В това производство ответницата Ф.Ч.Ф., в качеството
на ищца претендира собственост върху имота, като приобритател-купувач по
договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт №156, том V, вх.рег. №
2061, дело № 971/07.02.2013 год. на Службата по вписванията. В иска по чл.108
от ЗС има установителна част за принадлежноста на правото на собственост на
твърдяното договорно правоприемство.
В това производство настоящите ищци са въвели възражение,
като средство за защита срещу иска, че договора обективиран в Нотариален акт
№156, том V, вх.рег. №2061, дело №971/07.02.2013 год. на Службата по
вписванията е нищожен на същите основания, които въвеждат в това производство,
за да обосноват наличието направен интерес от иска т.е. че договора е
симулативен, който прикрива действителните отношение между тях и бащата на
ответницата и договора е нищожен, тъй като прикрива договор за обезпечение на
заем. Евентуалното уважаване на възражението на настоящите ищци по гр.дело №
156/2018 год. по описа на ВОС, ще доведе до отхвърляне. С уважаване на
възражение настоящите ищци ще получат търсената от тях защита срещу иска във
същата степен в която ще бъдат защитени правата им и с предявения отрицателен
установителен иск.
При така изложено
се налага извод, че предявения отрицателен установителен иск в настоящото
производство е недопустим, тъй като за ищците не съществува правен интерес от
търсената защита.
По отношение на второто основание за недопустимост на
иска поради идентичност на правния спор, с този по образувано гр. дело №
156/2018 год. по описа на ВОС
Спорът по гр. дело № 156/2018 год. по описа на ВОС е
идентичен с настоящия, както по отношение на предмета на иска недвижимия имот,
така и по отношение на страните.
Предявения иск по чл.108 от ЗС,
съдържа положителен установителен иск за принадлежноста на правото на
собственост. В Производството по гр. дело № 156/2018 год. по описа на ВОС се
претендира собственост на въведеното основание договорно правоприемство. В това
производство е въведено възражение за нищожност, което е идентичност със
въведено в настоящото производство фактическо твръдение обосноваващо правния
интерлес на ищеца за предявяване на иска.
Безспорно предмет на иска, по който е
образувано гр. дело № 156/2018 год. по описа на ВОС с правно основание чл.108
от ЗС е осъдителен иск, съдържащ и установителна част за принадлежноста на
правото на собственост на отв.Ф.Ч.Ф. на твърдяното основание договорно
правоприемство по договор обективиран в Нотариален акт №156, том V, вх.рег. № 2061,
дело №971/07.02.2013 год. на Службата по вписванията.
Този спор е идентичен с настоящия, както по отношение на
предмета на иска налице пърна идентичност както на недвижимия имот, така и
идентичност на страните.
Наличие на пълен идентитет между
страните в настоящото производство и това по гр. дело № 156/2018 год. по описа
на ВОС, както на страната на ищеца така и на странат на ответника, а и пълна
идентичност по отношение на предмена на правния спор-описания недвижим имот и
въведените от страните възражения.
Предвид всичко гореизложено се налага
извод, че предявения отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като за
ищеца липсва правен интерес от негово предявяване с оглед реализираното от него
възражение по образувано гр. дело № 156/2018 год. по описа на ВОС, което
производство е между същите страни и със същия предем .
Налице е пълена идентичност както от олбективна така и субективен
страна в предмета на двете дела.
Пи силата на закона по късно
образувано дело гр.д.№ 1513/2018 год. следва да се прекрати на основание чл.126
ал.1 ГПК.
При този извод на съда, производството
по делото следва да се прекрати на основание чл.130 от ГПК.
По отношение на разноски по делото.
С оглед изхода отстро, съдът следва да присъди в тежестна
ищците направните ог ответника разноски вразмер на 2000 лева, зца които са
представени доказателства че са заплатени на основание чл.78 ал.4 ГПК.
С оглед на горното, съдът и на основание чл.130 от ГПК и чл.126 от ГПК
съдът,
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК
производството по гр.дело № 1513/2018 год. по описа на ВОС, тъй като предявения
отрицателен установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от
неговото водене.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН ********** и Р.В.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.Ч.Ф. с ЕГН:********** и адрес ***-р Пискюлиев № 50, ет. 4, aп.8, на
основание чл.78 ал.4 от ГПК направинет по делото разноски в размер на 2000
лева.
Определението на съда подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС в седмичен срок от редовното му връчване пред
ВАС
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: