Определение по дело №98/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 103 ал. 3 във връзка с чл. 202 т. 1 във връзка с чл. 197 - 202 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат А. Г. от АК - Бургас, с съдебен адрес - [населено място], [улица], етаж 2, офис № 9, е оспорил отказ да се допусне възобновяване на административно производство по заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0769-000260/29.03.2023 година на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи (ОД – Бургас на МВР).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на отказа. Твърди се, че в случая е налице регламентираното в чл. 99 т. 2 от АПК основание за възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ.

Иска се отмяна на отказа. Претендират се разноски.

Ответникът представя административната преписка. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 28.03.2023 година на Д. Д. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № МР 23-0769-[рег. номер]/28.03.2023 година затова, че на 28.03.2023 година около 20:35 часа в [населено място], [жк], вход 3 в посока вход 1 управлява лек автомобил [Марка], модел „Астра“ с регистрационен № [рег. номер], собственост на М. Б. Д., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, тъй като на същата дата около 21:20 часа е изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен № ARPK-0024 като при проба с № 80 е отчетен „Амфетамин“ (лист 23).

Издаден е талон за изследване № 138106, който е бил връчен на Д. в 21:45 часа (лист 24).

За извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози е съставен протокол с рег. № 251р-13942/28.03.2023 година, който е подписан както от провереното лице, така и от лицето, извършило проверката (лист 25).

Изготвена е докладна записка от актосъставителя до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (лист 26), както и протокол за доброволно предаване на един брой тест касета за „Дръг тест 5000“, с референтен № ARPK0024, запечатан като веществено доказателство № Р0201, с която касета е тестван Д. Д. (лист 27).

На 29.03.2023 година за извършеното от Д. нарушение е приложена и принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за което е издадена ЗППАМ № 23-0769.000260/29.03.2023 година (лист 16).

С мотивирана резолюция № 23-0769-[рег. номер] от 03.04.2023 година началник сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР е прекратил административнонаказателното производство по АУАН от 28.03.2023 година против Д. Д., тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 434б ал. 3 от НК, за което е образувано бързо производство № 3388-171/2023 година по описа на Пето РУ – Бургас (лист 22).

С постановление от 24.10.2023 година прокурор в Районна прокуратура - Бургас е прекратил бързо досъдебно производство № 3388 ЗМ-171/2023 година по описа на Четвърто РУ – Бургас, ПОР № 748/2023 година на БРП, за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК поради липса на осъществен престъпен състав по този текст. В мотивите на постановлението е посочено, че въз основа на дадената от Д. Д. кръвна проба по издадения протокол за медицинско изследване е била назначена химико-токсилогична експертиза, извършена от вещи лица при ВМА – София, като според заключението на вещите лица, от извършеното изследване на предоставените биологични проби от Д., не е установено наличие на алкохол, наркотични или упойващи вещества и психоактивни медикаменти (лист 14 – 15).

На 22.12.2023 година до началника на сектор „Пътна полиция“ е подадено заявление от Д. Д. с искане за възобновяване на производството по издадена ЗППАМ, поради липса на данни за извършено престъпление. Заявителят се е позовал на отрицателните резултати от химико-токсикологична експертиза и влязлото в сила постановление на БРП, с което е прекратено досъдебното производство (лист 30).

С писмо с рег. № 769000-9/02.01.2024 година началник сектор „Пътна полиция“ – Бургас е отказал да възобнови производството по издаване на ЗППАМ № 23-0769-000260/29.03.2023 година с мотив, че с издаване на постановлението от 24.10.2023 година ЗППАМ е с отпаднало основание, тъй като от този момент е решен въпроса за отговорността на водача и СУМПС на Д. Д. е върнато. Посочено е, че не са налице основанията за възобновяване на административното производство, тъй като към момента на подаване на настоящото искане не е налице действащ влязъл в сила административен акт (лист 13).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима.

Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 197 от АПК и от лице - адресат на административния отказ, при установен правен интерес - волеизявлението на ответника засяга неблагоприятно правната сфера на Д. Д., защото не е удовлетворено искането му за възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ.

По същество

Отказът е издаден от компетентен орган.

Производството по възобновяване е регламентирано в Глава VII от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато е налице някое от основанията, изчерпателно изброени в т. 1 - 7 на същия член.

В настоящият случай е поискано възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ № 23-0769-000260/29.03.2023 година с правно основание чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, обжалването на заповедите по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП се извършва по реда на АПК. Доколкото ЗППАМ не е сред изключения от обхвата на оспорването по административен ред по чл. 82 от АПК и предвид общото правило на чл. 81 ал. 1 от АПК, че индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, то процесната ЗППАМ е подлежала на обжалване по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, който в случая се явява началникът на сектор „Пътна полиция“ - Бургас. Оспореният отказ за възобновяване на производството по ЗППАМ е издаден именно от началник сектор „Пътна полиция“ – Бургас, поради което настоящият състав приема, че е издаден от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 99 от АПК.

Оспореният отказ за възобновяване на ЗППАМ е обективиран в писмо с рег. № 769000-9/01.01.2024 година, което е административен акт – отказ, издаден при спазване на установените изисквания за форма. То съдържа фактическите и правни основания на ответника, както и останалите съществени реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Отказът е издаден при неправилно прилагане на материалния закон.

В чл. 99 от т. 1 до т. 7 от АПК са посочени основанията за възобновяване, като в случаите по чл. 99 т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99 т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството (чл. 100 от АПК).

В настоящият случай Д. Д. е поискал възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ на основание чл. 99 т. 2 от АПК. Искането е направено със заявление с вх. № 769000-31858/22.12.2023 година в срока по чл. 102 ал. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

Под нови обстоятелства следва да се има предвид такива факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа.

Жалбоподателят Д. се е позовал на заключението на изготвената химико-токсикологична експертиза във ВМА – София, в което е посочено, че в предоставените биологични проби не е установено наличие на наркотични вещества. Предвид така установеното със заключението следва да се приеме, че факта, че жалбоподателят Д. не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози към 28.03.2023 година представлява ново обстоятелство, съставляващо факт от действителността, който е съществувал към момента на издаване на ЗППАМ № 23-0769-000260/29.03.2023 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР. Следва да се има предвид и това, че посоченият факт от действителността – че жалбоподателят Д. не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, има съществено значение за изясняване на спорното правоотношение и ако този факт бе станал известен към момента на постановяване на административния акт, би довел до друг краен резултат, т.е. процесната заповед не би била издадена.

Настоящият състав не споделя мотивите на административният орган, че доколкото не е налице действащ влязъл в сила административен акт, то не са налице основанията за възобновяване на административното производство. Действително с издаване на постановлението от 24.10.2023 година, с което прекратено воденото ДП, ЗППАМ № 23-0769-000260/29.03.2023 година е отпаднало основанието за отнемане на СУМПС на Д. Д., тъй като въпроса за отговорността му е решен. Това обаче не променя факта, че с издаването на ЗППАМ е била засегната правната сфера на жалбоподателя и че правните последици от акта са рефлектирали негативно върху него. Предвид това и доколкото е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, каквито са изискванията на разпоредбата на чл. 99 от АПК, то е налице предпоставката чл. 99 т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство по издаване на ЗППАМ № 23-0769-000260/29.03.2023 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса (лист 7) и 500 лева заплатено възнаграждение за адвокат (лист 6).

По изложените съображения, на основание чл. 200 ал. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ отказ да се допусне възобновяване на административно производство по ЗППАМ № 23-0769-000260/29.03.2023 година на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, обективиран в писмо с рег. № 769000-9/02.01.2024 година.

ВРЪЩА преписката на административния орган – началник сектор „Пътна полиция“ – Бургас при ОД – Бургас на МВР за възобновяване на производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000260/29.03.2023 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР по подадено заявление от Д. Д. Д. с вх. № 769000-31858/22.12.2023 година до началник сектор „Пътна полиция“ – Бургас при ОД – Бургас на МВР.

ОСЪЖДА ОД – Бургас на МВР да заплати на Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място] сумата в размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред Върховен административен съд - в седемдневен срок от съобщаването му.