РЕШЕНИЕ
№ 2246
гр.
Пловдив, 07.11.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, VІІ състав в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа
докладваното от председателя адм.
дело № 2289 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на И.В.Ж., ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-15-184/08.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Ж. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ N01164/22.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ при ТП
на НОИ – гр. Пловдив.
Жалбоподателят твърди,че оспорваният акт е незаконосъобразен
и моли за неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за
ново произнасяне.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в
писмено становище, приложено по делото. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Между страните не е спорно, че със заявление вх. № 1030-15-491/15.02.2019
г. И.Ж. е направил искане на основание чл. 102 от КСО, във връзка с чл. 21, ал.
1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, да му бъде зачетен
допълнително придобитият след пенсионирането осигурителен стаж до 15.02.2019
г., съобразно информацията за осигурителния стаж от Специалния регистър, т.е.
на основание данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (л. 74-75).
По това искане ръководителят на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив се е произнесъл с Разпореждане № **********, Протокол № N01164/22.04.2019
г., с което е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж.
от 01.03.2019 г. на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, като е зачетен
допълнителен осигурителен стаж от трета категория труд, положен след
пенсионирането с продължителност 01 г. 03 м. 15 дни за периода от 16.11.2017 г.
до 28.02.2019 г. при осигурител 68-а бригада „Специални сили“. Така, общо
зачетеният осигурителен стаж на Ж., е приет за установен, както следва:
- осигурителен стаж от І категория по чл. 104, ал. 4
от КСО – 05 г. 00 м. 01 дни;
- осигурителен стаж от ІІ категория – 00 г. 00 м. 21
дни;
- осигурителен стаж от ІІІ категория – 04 г. 09 м. 00
дни;
- осигурителен стаж по чл. 104, ал. 5 и ал. 7 от КСО –
00 г. 06 м. 22 дни;
- осигурителен стаж по чл. 104, ал. 6 и ал. 8 от КСО –
16 г. 02 м. 21 дни.
На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж,
превърнат към ІІІ категория труд, е установен на 47 г. 03 м. 16 дни.
При преизчислението на пенсията са взети предвид
доходът за тригодишен базисен период от 01.11.1993 г. до 31.10.1996 г. и от
01.01.1997 г. до 14.08.2015 г., както и индивидуалният коефициент 2,372, като
средномесечният осигурителен доход за периода от м.08.2014 г. до м.07.2015 г.
(707,39 лв.) е умножен с индивидуалния коефициент 2,372 и по този начин е
определен доходът за изчисляване размера на пенсията, а именно 1677,93 лв.
Установен е процентът осигурителен стаж в размер на 55,24 %, като
осигурителният стаж 47 г. 03 м. е умножен по 1,169 %, и на основание чл. 70,
ал. 1 от КСО така установеният доход за изчисляване размера на пенсията в
размер на 1677,93 лв. е умножен с установения процент осигурителен стаж - 55,24
% (1677,93х55,24%=926,89 лв.) и по този начин е определен размерът на пенсията,
която е осъвременена съгласно чл. 100 от КСО/2016 г., както следва:
926,89х1,026=950,99 лв. След съобразяване с разпоредбата на § 6 от ПЗР на КСО,
съгласно която максималният размер на получаваните една или повече пенсии без
добавките към тях от 01.01.2019 г. се определя в размер на 910,00 лв., личната
пенсия за ОСВ на Ж. е определена именно в ограничения размер – 910,00 лв.
Този резултат е обжалван пред горестоящия в йерархията
административен орган – Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който със свое
Решение № 2153-15-184/08.07.2019 г. е оставил без уважение подадената от Ж.
жалба вх. № 1012-15-201/14.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ - гр. Пловдив срещу
Разпореждане № **********/Протокол № N01164/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
За да постанови оспореното пред настоящата инстанция
решение, Директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, като е приел за установена
горепосочената фактическа обстановка, е приел следното от правна страна:
При преизчисление на отпуснатата пенсия по чл. 102 от КСО няма промяна в изходните данни, с които работи пенсионният орган, а именно:
доход за тригодишен базисен период по чл. 70, ал. 4 от КСО и доходът от
01.01.1997 г. до датата на пенсионирането. При преизчислението се ползват данни
за стаж и доход след датата на пенсионирането, като не се прави преразглеждане
на начина на изчисление на размера на пенсията до датата на преизчислението по
чл. 102 от КСО. От пенсионното досие е установено, че размерът на зачетения на
лицето стаж от трета категория, е правилен.
Мотивирано е, че на основание чл. 70, ал. 1 от КСО
доходът за изчисляване размера на пенсията се умножава със сумата, образувана
от по 1,169 % за всяка година на осигурителния стаж и съответната
пропорционална част от процентите за месеците осигурителен стаж. Зачетеният при
изменение на пенсията общ осигурителен стаж по условията на трета категория
труд възлиза на 47 г. 03 м. 16 дни. Същият в процентно съотношение се равнява
на 55,24 на сто – за 47 г. и 03 м. х 1,169 % = 55,24 %. При преизчисление
размера на пенсията на Ж. е ползван именно този процент – 55,24 % от 1677,93
лв. (произведението, получено по чл. 70, ал. 3 от КСО чрез умножаване на
средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.08.2014 г. –
м.07.2015 г. в размер на 707,39 лв. с индивидуалния коефициент на Ж. – 2,372),
което дава изчисления размер на пенсията към датата на преизчислението на
същата 01.03.2019 г. – 926,89 лв.
Размерът на личната пенсия за ОСВ е осъвременен, както
следва: съгласно чл. 100 от КСО/2016 г. – 926,89х1,026 = 950,99 лв.; ограничен
размер на основание § 6 от ПЗР на КСО – 910,00 лв., поради което и на Ж.,
считано от 01.03.2019 г. е определена пенсия в размер на 910,00 лв.
Личната пенсия за ОСВ е посочено, че се преизчислява
по чл. 102, ал. 1 от КСО, като се прилага разпоредбата на § 53, ал. 2 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г., т.е. доходът за изчисляване размера на пенсията се умножава със
сумата, образувана от по 1,169 % за всяка година на осигурителния стаж и
съответната пропорционална част от процентите за месеците осигурителен стаж. На
основание § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. полученият действителен размер
към 30.06.2018 г. на всички пенсии, свързани с трудова дейност се увеличава с
процента на нарастването на процента по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО,
който за 2018 г. е 3,8 на сто. Преизчисленият размер на пенсията по § 53, ал. 2
от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. се сравнява с размера, определен по § 53, ал. 3 от ПЗР
на ЗИДКСО/2015 г., като пенсията се определя в по-високия размер.
При преизчислението на пенсията за ОСВ на основание
чл. 102, ал. 1 от КСО е приложена разпоредбата на § 53, ал. 2 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г. и размерът на пенсията за ОСВ на Ж. е прието, че е правилно
определен на 950,99 лв., ограничен съгласно § 6 от ПЗР на КСО на 910,00 лв.
Посочено е, че чл. 70, ал. 1 от КСО (изменен) е в сила
от 01.01.2019 г. и касае отпуснатите пенсии след тази дата. Като неоснователни
са приети претенциите на лицето относно прилагането на чл. 100 от КСО, тъй като
преизчислението по чл. 102, ал. 1 от КСО по заявлението от 15.02.2019 г. са
приложени всички правни норми, касаещи пенсионното производство.
Мотивирано е, че на основание § 7в, ал. 1 от ПЗР на
КСО пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г., се преизчисляват от 1
юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
Съответно, съгласно § 7б, ал. 1 от ПЗР на КСО през
2019 г. пенсиите няма да се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО. Посочено
е, че няма законово основание прилагането на чл. 70, ал. 1 от КСО (в сила от
01.01.2019 г.) при преизчислението на пенсията на лицето, съгласно чл. 102, ал.
1 от КСО по заявление от 15.02.2019 г.
В хода на настоящото съдебно производство от страните
не са ангажирани нови доказателства.
Оспореният административен акт – решението на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е постановено от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не
са съответни на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Според редакцията на чл. 21, ал. 1 от НПОС (ДВ, бр. 40
от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал.
1 от КСО за осигурителен стаж, придобит
след пенсионирането, или за придобит
осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е
по-благоприятно за пенсионера, се извършва по заявление, подадено по реда на
чл. 1, ал. 1. По заявление
на лицето пенсията му може да бъде служебно преизчислявана съгласно чл. 102,
ал. 3 от КСО за придобит осигурителен
стаж след пенсионирането или за придобит
осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е
по-благоприятно за него. Заявлението може да бъде подадено по реда на чл. 1, ал.
1 едновременно със заявлението за отпускане на пенсията, както и по всяко време
след отпускането й (чл. 21, ал. 2 от НПОС). В случай, че преизчисляването с осигурителен стаж и
осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, съгласно разпоредбата на
чл. 21, ал. 3 от НПОС, размерът на пенсията се определя само въз основа на
осигурителния стаж, придобит след пенсионирането, съответно след последното
преизчисляване на пенсията. И най-сетне, преизчисленият размер на пенсията,
съгласно ал. 4 на чл. 21 от НПОС се определя от първо число на месеца, следващ
месеца на подаване на заявлението.
Съответно, разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО (в
редакцията ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) създава право на
лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за
инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука
или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една календарна
година преизчисляване на пенсията за
придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането,
когато това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването се извършва по
реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на подаване на заявлението.
Разрешаването на настоящия административноправен спор,
налага преди всичко да се изясни смисълът на понятието „преизчисляване на
пенсията“. Фактическият състав по чл. 102 от КСО не предполага отпускане на „нова
пенсия” – такава, която не е получавана до този момент от правоимащото лице, а
определяне на „нов размер” на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, при
наличието на вече установен осигурителен стаж и доход, както до датата, в
конкретния случай на отпускане на ПОСВ, така и след нея. Обстоятелството, че
новият размер на получаваната вече пенсия се определя по реда и механизма, по
който се определя размера на пенсия, която се отпуска за пръв път, не е
основание да се приеме, че в производството по реда на чл. 102 от КСО е
възможна промяна на установените преди това, с влезли в сила разпореждания на
Ръководителя на ПО в съответното ТП на НОИ размери, както на осигурителен стаж
до датата на отпускане на ПОСВ и осигурителен стаж след тази дата, така и на
размера на осигурителния доход. Следователно, под „преизчисляване на пенсията”
трябва да се разбира възможността и условията, при които може да се иска
изчисление на нов размер (на вече отпуснатата пенсия) от „нова база“. Ясно е,
че при определянето на конкретния нов размер, следва да се съобразят всички
факти, които законът релевира при определяне на базата, спрямо която пенсията
следва да бъде изчислена. Казано с други думи, при преизчисляването на
пенсията, следва да се вземе предвид съответно „нова база“ за нейното
изчисляване, включваща всички параметри, посочени в чл. 70 от КСО, а не „базата”,
въз основа на която е изчислена отпуснатата вече пенсия, като спрямо нея се
отнесе само допълнително придобитият осигурителен стаж и осигурителен доход.
В контекста на изложеното до тук, следва да се
отбележи, че Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив на 15.02.2019 г. е
бил сезиран именно с искане за преизчисляване на вече отпусната на лицето
пенсия за ОСВ с Разпореждане № **********, Протокол № 15N083/27.02.2016
г. Въз основа
на придобития от Ж. допълнителен осигурителен стаж след пенсионирането за периода
16.11.2017 г. – 28.02.2019 г., и по-точно след последното преизчисляване на
отпуснатата му вече пенсия (с разпореждане от 26.01.2018 г.), същата е следвало
да бъде преизчислена по реда на чл. 70 от КСО в приложимите редакции, като бъде
съобразено, че придобитият осигурителен стаж от лицето е в периода 16.11.2017
г. – 28.02.2019 г., през който период разпоредбата на чл. 70 от КСО е
претърпяла няколко редакции - изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. и изм. – ДВ,
бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Вместо това, в разпореждането на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив доходът за изчисляване размера
на пенсията е умножен със сумата образувана от по 1,169 % за всяка година на
осигурителния стаж и съответната пропорционална част от процентите за месеците
осигурителен стаж, приложим за 2018 г., без да са изложени каквито и да било
мотиви на какво основание е използван точно този, а не друг процент при
положение, че по отношение на Ж. е установен осигурителен стаж след
пенсионирането, положен през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. До извод в обратната
насока не води и посочването в решението на Директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, че: „Цитираният от г-н Ж. чл.
70, ал. 1 от КСО (изменен) е в сила от 01.01.2019 г. и касае отпуснатите пенсии
след тази дата.“, съответно, че: „Няма
законово основание прилагането на чл. 70, ал. 1 от КСО (в сила от 01.01.2019
г.), при преизчисляването на пенсията на лицето съгласно чл. 102, ал. 1 от КСО
по заявление от 15.02.2019 г.“.
Това е така, защото самият законодател в разпоредбата
на чл. 102, ал. 2 от КСО е предвидил при преизчисляването на пенсията да се
взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни
месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия, след което полученият
размер да се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната
уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията, т.е. в конкретния
случай след 27.02.2016 г. А самото преизчисляване, съгласно чл. 102, ал. 1,
изр. последно от КСО, се извършва по реда на чл. 70, която разпоредба, както
вече се посочи, е претърпяла няколко редакции - изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г. и изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., които
очевидно не са били съобразени от административния орган.
На следващо място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл. 21 от НПОС предвижда подаване на заявление за преизчисляване на
пенсията, но същевременно и задължава административния орган да прецени
по-благоприятния вариант за заявителя - аргумент от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 21 от НПОС, като при това в настоящия случай административният орган е
разполагал с всички необходими доказателства за нейното преизчисляване. Такива
са се съдържали в регистъра на осигурените лица, както е посочил и Ж.. Данните,
с които разполага пенсионният орган се съдържат и в пенсионното досие на
лицето, а в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата могат и се
събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс
или в специален закон случаи, каквото изключение не е налице в случая.
В случая административният орган е имал възможността и
да направи справка за осигурителен стаж и доход в системата на НОИ и в
изпълнение на чл. 36, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата,
да поиска от страната доказателства за положен след пенсионирането осигурителен
стаж и осигурителен доход, ако счита, че намиращите се при него, са
недостатъчни за установяване на релевантните факти. Обстоятелството, че
жалбоподателят в заявлението, което е подал е посочил само разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от НПОС, очевидно неактуален образец, не следва да се тълкува в
смисъл, че той няма право на преизчисляване на пенсията съобразно осигурителния
стаж и доход, ако това е по-благоприятно за него.
С жалбата си пред директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив
Ж. е упражнил субективното си право да поиска законосъобразно преизчисляване на
пенсията. Вместо да изясни фактите и обстоятелствата, директорът на ТП на НОИ –
гр. Пловдив е отхвърлил по същество жалбата, с което е преградил пътя на жалбоподателя
да осъществи правото си по чл. 102 от КСО в пълна степен - действия, които
според настоящия състав се явяват и в разрез с принципите за истинност и за
служебното начало.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че от
представената по делото преписка не се установява на Ж. да е предоставена
възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като
изрази становище и възражение по основателността на направените от
административния орган констатации. Като не е съобразил всички тези материални
правила, ответникът е постановил решение при неправилна преценка за
законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
Гореизложените съображения позволяват да се формира
извод, че оспореният акт е постановен и в несъответствие с целта на закона по
смисъла на чл. 146, ал. 5 от АПК. Въпросната цел, обективирана в нормата на чл.
102, ал. 1 от КСО и тези, към които тя препраща, е да осигури възможност на
гражданите за получаване на по-благоприятен размер на пенсията си, който
очевидно не е дори изследван. След като целта на законодателя е да се охранят в
максимална степен интересите на гражданите за получаване на по-благоприятен
размер на пенсия, то административният орган дължи и съответното поведение – в
случая съобразяване на по-благоприятния режим за преизчисляване пенсията на
жалбоподателя.
Изложените до тук съображения имат за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-184/08.07.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ N01164/22.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– гр. Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по
заявление за преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.
№ 1030-15-491/15.02.2019 г. по описа на ТП на НОИ - гр. Пловдив, подадено от И.В.Ж.,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-184/08.07.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ N01164/22.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– гр. Пловдив.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр.
Пловдив за ново произнасяне по заявление за преизчисляване на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. № 1030-15-491/15.02.2019 г. по описа на ТП на
НОИ - гр. Пловдив, подадено от И.В.Ж., при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: