РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100601955 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.02.2021 г., постановена по НОХД № 17173/2017 г. по описа на
СРС, Наказателно отделение, 7 състав, подсъдимата Г. ЕМ. Д. е призната за виновна в
това, че в периода от 29.04.2013 г. до 26.08.2014 г. в София, ул. ****, ЗИТ ****, при
условията на продължавано престъпление, с осемнадесет деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, ЕИК ****, с управител Е.П.Ж. и „МСА“ ЕООД, ЕИК
****, представлявано от М.С.А., като за плащане по банков път на дължими такси по
сключени договори за абонаментно предоставяне на DTH услуги с „Б.” ЕАД, ЕИК ****
им посочила банкова сметка BG80FINV91501004315249 при „Първа Инвестиционна
Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да им предостави банкова сметка с титуляр „Б.“
ЕАД, и с това причинила на „Б.” ЕАД, представлявано от К.Т.С. имотна вреда в общ
размер на 9008,60 (девет хиляди и осем лева и шестдесет стотинки) лева, както следва:
1
1. На 29.04.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ Корпус 2, ет. 4, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. – Е.Ж.”, с управител
Е.П.Ж., като за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и
„Б.” ЕАД му посочила банкова сметка **** при „Първа Инвестиционна Банка”
АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.“
ЕАД, и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в
размер на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
2. На 16.05.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г., между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ************* при „Първа Инвестиционна Банка” АД,
с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД,
и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер
на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
3. На 14.06.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г., между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ********** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с
титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и
с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на
206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
4. На 24.06.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка **** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр
Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това
причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 206,40
(двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
5. На 16.07.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у „МСА” ЕООД, представлявано от
М.С.А., като за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 05.07.2013 г., между „МСА” ЕООД,
представлявано от М.С.А. и „Б.” ЕАД му посочила банкова сметка
************ при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо
да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това причинила на „Б.”
ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 1349,00 (хиляда триста
четиридесет и девет) лв.;
6. На 25.07.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у „МСА” ЕООД, представлявано от
М.С.А., като за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 05.07.2013 г., между „МСА” ЕООД,
представлявано от М.С.А. и „Б.” ЕАД му посочила банкова сметка
*********** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо
да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това причинила на „Б.”
ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 1669,20 (хиляда
шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет стотинки) лв.;
7. На 09.08.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
2
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плашане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка **** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр
Г. Е. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.“ ЕАД, и с това
причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 206,40
(двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
8. На 23.08.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у „МСА” ЕООД представлявано от
М.С.А., като за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 05.07.2013 г. между „МСА” ЕООД,
представлявано от М.С.А. и „Б.” ЕАД му посочила банкова сметка
*********** при „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с титуляр Е.Е. Д., вместо да
му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това причинила на „Б.”
ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 2025,60 (две хиляди
двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) лв.;
9. На 11.09.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 т. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ************** при „Първа Инвестиционна Банка” АД,
с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД,
и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер
на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
10. На 01.10.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка **** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр
Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.“ ЕАД, и с това
причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 206,40
(двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
11. На 07.11.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ Корпус 2, ег. 4, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е. Ж.”, с управител
Е.П.Ж., като за плащане по банков път на дъля такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и
„Б.” ЕАД му посочила банкова сметка *********** при „Първа Инвестиционна
Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с
титуляр „Б.“ ЕАД , и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С.
имотна вреда в размер на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
12. На 06.12.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
3
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ************ при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с
титуляр Г. Е. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с
това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на
206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
13. На 27.12.2013 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у „МСА” ЕООД, представлявано от
М.С.А., като за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 05.07.2013 г., между „МСА” ЕООД,
представлявано от М.С.А. и „Б.” ЕАД му посочила банкова сметка **** при
„Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави
банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това причинила на „Б.” ЕАД
представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 868,80 (осемстотин шестдесет
и осем лева и осемдесет стотинки) лв.;
14. На 28.02.2014 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г., между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ************* при „Първа Инвестиционна Банка” АД,
с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД,
и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер
на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
15. На 02.04.2014 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г., между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ************** при „Първа Инвестиционна Банка” АД,
с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД,
и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер
на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
16. На 15.05.2014 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г., между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка **** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр
Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това
причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К.Т.С. имотна вреда в размер на 206,40
4
(двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
17. На 16.07.2014 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, с управител Е.П.Ж., като
за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за абонаментно
предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г., между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и „Б.” ЕАД му
посочила банкова сметка ************ при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с
титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и
с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от К. Т. С. имотна вреда в размер
на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет стотинки) лв.;
18. На 26.08.2014 г. в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е. Ж.”, с управител Е.П.Ж.,
като за плащане по банков път на дължима такса по сключен договор за
абонаментно предоставяне на DTH услуги от 10.08.2011 г. между ЕТ „Ч. - Е.Ж.” и
„Б.” ЕАД му посочила банкова сметка ************* при „Първа
Инвестиционна Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да му предостави банкова
сметка с титуляр „Б.“ ЕАД, и с това причинила на „Б.” ЕАД представлявано от
К.Т.С. имотна вреда в размер на 206,40 (двеста и шест лева и четиридесет
стотинки) лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 НК й е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е било
отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години. С
присъдата подсъдимата Г. ЕМ. Д. е призната за невиновна в това, че е
осъществила горепосоченото деяние в качеството си на длъжностно лице -
технически сътрудник офис, съгласно допълнително споразумение №
11388/01.07.2011 г. към трудов договор № 751/14.04.2008 г., поради което и на
основание чл. 304 НПК, е оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимата Г. ЕМ. Д. да заплати на „Б.” ЕАД, ЕИК
****, сумата от 9008,60 (девет хиляди и осем лева и шестдесет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за причинени на „Булсатком“ ЕАД имуществени вреди, в
резултат на осъщественото деяние по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на довършване на деянието - 26.08.2014 г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимата са възложени
направените в хода на досъдебното производство, в размер на 144,90 лв., сторените
разноски в съдебното производство, в размер на 996 лв., както и сумата от 360,34 лв. по
сметка на СРС, представляваща 4% д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимата Г. ЕМ. Д. е осъдена да заплати в
полза на СРС, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване
5
на два броя изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, са постъпили
жалба, с вх. № 21013766/02.03.2021 г., и допълнение към нея, с вх. №
21024114/13.04.2021 г., от адв. К. К. - защитник на подсъдимата Г. ЕМ. Д., в които се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа
се, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, като според
жалбоподателя не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да
обосновават извод за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Релевират се оплаквания, че решаващият съд е формирал своето вътрешно убеждение
при допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането,
проверката и оценката на доказателствения материал. Сочи се, че доколкото в
предмета на доказване по настоящото дело се включвало реално причиняване на
имотна вреда на дружеството „Б.” ЕАД, то тази вреда следвало да има своето
счетоводно отразяване, а именно установени липси, записани в счетоводните книги на
търговеца. Това обаче не било така, тъй като от назначената и изготвена в хода на
делото тройна съдебно-икономическа експертиза се установявало, че само пет от
посочените в обвинителния акт фактури са осчетоводени като вземания по съдебни
спорове. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за
невинна по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
НК.
В закрито заседание на 21.06.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е
преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата - адв. К. К. поддържа
депозираната въззивна жалба и допълнението към нея и изложените в тях съображения.
Твърди, че по делото неизяснено е останало обстоятелството как в счетоводството на
„Б.” ЕАД, контролирано от гр. София и от гр. Стара Загора, не е установена липсата на
постъпили фактури, както и отсъствието на постъпили по сметка на дружеството
плащания. Неуточнен останал и въпросът как при положение, че подсъдимата не е
имала достъп до „билинга“, с който се активира услугата даден абонат да получи
сигнал, договорите не са били прекратявани. В разрез с възприетото от СРС, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че „Б.” ЕАД не е
имало практика да ползва лични банкови сметки на служителите си, сочи, че главният
счетоводител на дружеството в разпита си е заявил, че последното разполагало с
множество сметки, които често били запорирани във времето. Излага, че неизследван
останал и фактът как точно определени фактури липсвали, а в същото време
счетоводството на „Б.” ЕАД не е установило това. В заключение, моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана.
6
Подсъдимата Г. ЕМ. Д. в лична защита заявява, че не би могла сама да извърши
каквито и да е нарушения в дружеството „Б.” ЕАД, без те да бъдат констатирани от
никого. Излага, че не е злоупотребявала в своя полза и в ущърб на фирмата, за която е
работела, и е била лоялна.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба,
като излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна. Поддържа, че
обвинението е доказано по безспорен начин, поради което се моли атакуваният акт да
бъде потвърден.
Представителят на гражданския ищец „Б.” ЕАД – юрк. С. моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд потвърдена като
правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимата Г. ЕМ. Д. моли обжалваната присъда да бъде
отменена.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд
доказателствен материал, и след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314
НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че са налице
основанията на чл. 334‚ т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК за нейната
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Въззивният съд констатира, че при провеждане на първоинстанционното
съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, тъй като
повдигнатото срещу нея обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е неясно, непълно и неточно. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК, чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието
на обвиняемия в осъществяването му, като непосочването им съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В съдебната
практика многократно е изтъквано, че „когато в съдържанието на обвинителния акт не
7
са отразени или липсва пълно описание на правно релевантните факти на обвинението,
и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на
обвинението, то винаги е непълно и неточно и води до съществено процесуално
нарушение“ (в този смисъл Решение № 188 от 10.04.2003 по н. д. № 111/2003 г. на
ВКС, III н. о).
В настоящия случай производството по НОХД № 17173/2017 г. по описа на СРС,
Наказателно отделение, 7 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд
обвинителен акт против Г. ЕМ. Д., с който на подсъдимата е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, с осемнадесет
деяния, които осъществяват поотделно един или различен състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, за периода от
29.04.2013 г. до 26.08.2014 г. , в гр. София, ул. „****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе
си имотна облага, в качеството си на длъжностно лице - технически сътрудник офис,
съгласно допълнително споразумение № 11388/01.07.2011 г. към трудов договор №
751/14.04.2008 г., сключен с „Б.” ЕАД, възбудила заблуждение у ЕТ „Ч. - Е.Ж.”, ЕИК
****, с управител Е.П.Ж. и „МСА” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от М. С. А., като
за плащане по банков път на дължими такси по сключени договори за абонаментно
предоставяне на DTH /ди ти ейч/ услуги с „Б.” ЕАД, ЕИК ****, им посочила банкова
сметка **** при „Първа Инвестиционна Банка” АД, с титуляр Г. ЕМ. Д., вместо да им
предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това причинила на „Б.” ЕАД,
представлявано от К.Т.С. имотна вреда, в общ размер на 9008,60 лв.
От изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
обстоятелства става ясно, че подсъдимата Г. ЕМ. Д. заемала по силата на трудов
договор № 751 от 14.04.2008 г., в дружеството „Б.“ АД длъжността „телефонист“, с
място на работа в гр. Стара Загора, като впоследствие, с допълнително споразумение
към трудовия й договор, с № 11388 от 01.07.2011 г., била преназначена на длъжност
„технически сътрудник офис“ в същото дружество, с месторабота в гр. София. В това
си качество подсъдимата отговаряла за техническото оформяне на договорите,
сключвани от „Б.“ ЕАД с корпоративни клиенти на дружеството, а също съставяла и
изпращала фактури за дължими такси до различни юридически лица - клиенти на „Б.“
ЕАД, които от своя страна следвало да заплатят съответната парична сума по
банковата сметка на дружеството посочена във фактурата.
В обвинителния акт са наведени твърдения също така, че между ЕТ „Ч.- Е.Ж.” и
„Б.“ АД, ЕИК ****, както и между „МСА” ЕООД и „Б.“ ЕАД, ЕИК ****, били
сключени договори за абонаментно предоставяне на DTH /ди ти ейч/ услуги, по силата
8
на които ЕТ „Ч.- Е.Ж.” и „МСА” ЕООД заплащали на „Б.“ ЕАД, месечни абонаментни
такси.
Според застъпеното в обвинението през месец април 2013 г. подсъдимата Д.
решила да се обогати за сметка на работодателя си - „Б.“ ЕАД, като задържала за себе
си паричните суми, които ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „МСА” ЕООД заплащали на „Б.“ ЕАД, с ЕИК
****, по повод на сключените с дружеството договори за абонаментно предоставяне на
DTH /ди ти ейч/ услуги. Така според държавното обвинение подсъдимата на сочените
в обвинителния акт осемнадесет различни дати изпратила фактури до ЕТ „Ч.-Е.Ж. ” и
„МСА” ЕООД, в които посочила съответните дължими за плащане такси по
договорите за абонаментно предоставяне на DTH /ди ти ейч/ услуги, сключени между
ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „Б.” ЕАД, респ. между „МСА” ЕООД и „Б.” АД, като в изпращаните до
горецитираните търговци фактури вместо да въведе данни за банковата сметка на „Б.”
ЕАД, по която да бъде извършено плащането, подсъдимата посочила номера на
собствената си банкова сметка, открита при „Първа инвестиционна банка“ АД. В този
смисъл в обстоятелствената част, а също и в диспозитива на обвинителния акт
последователно се сочи, че подсъдимата с осемнадесет отделни деяния, осъществени
на осемнадесет различни дати в периода 29.04.2013 г. до 26.08.2014 г., в гр. София, ул.
„****, ЗИТ ****, с цел да набави за себе си имотна облага, в качеството си на
длъжностно лице - технически сътрудник офис, е възбудила заблуждение у две
различни лица - ЕТ „Ч.- Е.Ж.” и „МСА” ЕООД, като за плащане по банков път на
дължими такси по сключени договори за абонаментно предоставяне на DTH /ди ти ейч/
услуги с „Б.” ЕАД, ЕИК ****, им посочила собствената си банкова сметка, вместо да
им предостави банкова сметка с титуляр „Б.” ЕАД, и с това причинила на дружеството
„Б.” ЕАД, представлявано от К.Т.С. имотна вреда, в общ размер на 9008,60 лв.
От възприетото от прокуратурата във внесения обвинителен акт е видно и че
съответните месечни абонаментни такси, дължими по договорите за абонаментно
предоставяне на DTH /ди ти ейч/ услуги, сключени между ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „Б.” ЕАД,
ЕИК ****, от една страна, както и между „МСА” ЕООД и „Б.” ЕАД, от друга, са
заплатени от ЕТ „Ч.-Е.Ж.”, съответно от „МСА” ЕООД, както и че същите са
постъпили по банковата сметка на подсъдимата, вместо по тази на дружеството, което
ги осигурява - „Б.” ЕАД, и последната се е разпоредила със сочените парични средства
в своя полза по неустановен начин.
При така изложеното в обвинителния акт, въззивният съд счита, че при
изготвянето му са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на подсъдимата, тъй като прокурорът не е изложил факти от
значение за признаците от обективна страна на вменения състав на престъпление, което
води до невъзможност обвинението да изпълни своите функции, а именно да очертае
фактическите и правни рамки на едно евентуално съдебно производство. В случая за
9
обуславяне съставомерността на инкриминираното с обвинителния акт престъпление, в
обстоятелствената част на обвининението само е посочено, че имотната вреда е
причинена на „Б.” ЕАД, както и нейният размер, представен разбито за отделните
осемндасет деяния, и даден като обща сума от 9008,60 лв. Във внесения обвинителен
акт обаче по никакъв начин не става ясно защо прокурорът приема, че имотната вреда
е настъпила за „Б.” ЕАД, както и в какво се изразява тя. Тези недостатъци в
обвинителния документ във всички случаи накърняват правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице и препятстват възможността му да
узнае в какво е обвинено и пълноценно да организира защитата си.
На първо място, въззивната инстанция счита, че при така изготвения
обвинителен акт е налице неяснота на кого е причинена имотната вреда като елемент
от състава на престъплението „измама“ по чл. 209, ал. 1 НК. Както в
обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, имотната вреда
е прието да е причинена само на „Б.” ЕАД със сумата общо, в размер от 9008,60 лв.,
при твърдения, че съответните парични средства, предмет на инкриминираното
престъпно посегателство, се следвали на „Б.” ЕАД като дължими такси по сключени с
последното дружество и ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „МСА” ЕООД договори за абонаментно
предоставяне на DTH /ди ти ейч/ услуги, които не постъпили в банковата сметка на
дружеството, тъй като подсъдимата посочила своя банкова сметка и когато постъпили
по нея, се разпоредила с тях в своя полза по неустановен начин. Същевременно обаче в
обвинението се сочи, че като страна по гореописаните договори носител на
задълженията за заплащане на инкриминираните парични суми, са ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и
„МСА” ЕООД, както и че последните са заплатили сумите, представляващи такси по
сключените договори за абонаментно предоставяне на DTH/ди ти ейч/ услуги с „Б.”
ЕАД, но плащанията за тях не са постъпили по банковата сметка на снабдителя, а по
тази на подсъдимата. Следователно в обвинителния акт веднъж се твърди, че като
корпоративни клиенти - ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „МСА” ЕООД са заплатили на посочените в
обвинението дати всички необходими такси за предоставените от „Б.” ЕАД DTH /ди ти
ейч/ услуги, като именно представляващите ги лица – свидетелят Ж. и свидетелят А.
са извършили плащанията по посочената от подсъдимата в адресираните до тях
фактури нейна собствена банкова сметка, а после се остава с впечатлението, че
ощетено ЮЛ е само „Б.” АД, съответно, че вредата е настъпила единствено за това
дружество, тъй като инкриминираните суми не са достигнали до него, като доставчик
на DTH услуги, а подсъдимата ги е получила без правно основание. В този смисъл,
първо, че не става ясно кое лице се твърди да е ощетено от действията на подсъдимата
/неясно остава за кого е настъпила имотната вреда – за доставчика „Б.” ЕАД или за ЕТ
„Ч. - Е.Ж.“ и „МСА“ ЕООД/, а на следващо място, възниква и въпросът защо след като
свидетелят Ж. и свидетелят А. като представляващи ЕТ „Ч. - Е.Ж.“ и „МСА“ ЕООД са
дали процесните парични средства на подсъдимата, на корпоративните клиенти ЕТ „Ч.
10
- Е.Ж.“ и „МСА“ ЕООД не е ли причинена имотна вреда и защо това не е посочено в
ОА, при положение, че в обстоятелствената част са посочени сумите, които тези
търговци са давали на подсъдимата лично. В тази връзка и за изясняване на
обстоятелствата кое лице е засегнато от действията на подсъдимата, както и с оглед на
вида и характера на причинената имотна вреда, е следвало в обвинението да се посочи
и дали ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „МСА” ЕООД са получавали въпросните DTH /ди ти ейч/ услуги
по договорите си с „Б.” ЕАД, след като тези лица са извършили плащанията си по
договора, но те не са достигнали до своя адресат, а са „отишли“ в полза на
подсъдимата.
На следващо място, според този състав на съда при така формулираното
обвинение не само че липсва яснота за кого е настъпила имотната вреда, но не е
уточнено по никакъв начин и в какво се е изразила тя. Както бе посочено по-горе, в
процесната хипотеза за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата, в
обстоятелствената част на обвинителния акт единствено се отбелязва, че имотната
вреда е за „Б.” ЕАД, както и нейният размер. Беше изяснено наред с това обаче, че в
обвинението се съдържат твърдения, че инкриминианите суми са предоставяни от ЕТ
„Ч. - Е.Ж.“ и „МСА“ ЕООД като дължими такси по сключени договори за DTH /ди ти
ейч/ услуги с „Б.” ЕАД. При това положение и доколкото в обвинителния акт се сочи,
че месечните абонаментни такси са заплатени от ЕТ „Ч. - Е.Ж.“ и „МСА“ ЕООД, но
същите не са достигнали до действителния си получател, то неизяснени остават
обстоятелствата услугите по тези договори, за които тъкмо са заплатени и въпросните
такси, получавани ли са от ЕТ „Ч.-Е.Ж.” и „МСА” ЕООД, съответно ако не са, то
договорите между всяко от тези лица и „Б.” ЕАД прекратени ли са, и в зависимот от
това - какъв е характерът на настъпилата вреда – претърпяна загуба или пропусната
полза. Всички тези обстоятелства е следвало да намерят коментар в обстоятелствената
част на обвинителният акт, за да е ясно на кого точно – на кое лице /или лица/ е
причинена вредата, в какво се изразява тази имотна вреда, какъв е видът й, както и
конкретното измерение, което е придобила. В настоящия случай конкретни
съображения относно имотната вреда като признак от обективната страна на
разглежданото престъпно посегателство, не са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Това според въззивната инстанция представлява съществен пропуск
в обвинителната теза, като при подобна конструкция на обвинителния акт, съдът
намира, че обвинението срещу подсъдимата не е било ясно и точно формулирано.
Въпреки посочените недостатъци на обвинителния акт първостепенният съд е
провел съдебно производство и е приключил образуваното пред него дело с
постановяване на атакуваната присъда, която се оказва опорочена, тъй като
допуснатите съществени процесуални нарушения рефлектират върху правилността на
крайния съдебен акт. Следва да бъде отбелязано, че недостатъците, залегнали в
обвинителната теза, са били пренесени и в мотивите на присъдата. Прочитът на
11
мотивите показва, че преобладаващата част от съдържанието им касателно
коментирането на съставомерния резултат - настъпилата имотна вреда е идентично с
изложението в обвинителния акт. Съдът не е изследвал обсъдените от въззивната
инстанция по-горе въпроси, а единствено се е задоволил да посочи, че по делото е
доказан съставомерният престъпен резултат под формата на имотна вреда настъпила за
„Б.“ ЕАД, в общ размер на 9008,60 лева. Последната според СРС представлявала
сборът от сумите по всички 18 плащания, осъществени от свидетеля Ж. и свидетеля А.
за корпоративните клиенти ЕТ „Ч. - Е.Ж.“ и „МСА“ ЕООД, и тази вреда била
причинена на „Б.“ ЕАД, тъй като всички плащания са осъществени по сключени с
последното дружество договори за DTH услуги, които услуги ЕТ „Ч. - Е.Ж.“ и „МСА“
ЕООД са получавали през инкриминирания период и плащанията са се следвали в
полза на дружеството за така предоставената договорна услуга, както и че доколкото
парите не са постъпили по банковата сметка на доставчика на услугата („Б.“ ЕАД), а по
личната банкова сметка на подсъдимата, то именно за „Б.“ ЕАД е настъпила имотната
вреда.
По всички изложени по-горе съображения въззивният съд счита, че в
обвинителния акт безспорно е налице непълнота на изложението относно
обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на процесното престъпление и
обвиненията спрямо подсъдимата. Това, от своя страна, налага решаващия извод за
опороченост на обвинителния акт, обосноваващо съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на
подсъдимата и в частност - на правото й на защита в процеса. Коментираните по-горе
съществени пропуски и непълноти в обвинителния акт определят обвинението като
фактически и юридически неясно формулирано, а предметът на доказване – като
неопределен. Така констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо
единствено чрез коригиране на обвинителния акт. Предвид характера на
констатираните пороци и невъзможността за отстраняването им във въззивното
производство, единствено възможният изход е обжалваната присъда да бъде отменена
и делото да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, който отново да
проведе разпоредително заседание и да охрани интересите на подсъдимата.
Пропуските в обвинителната теза не могат да бъдат изправени пред настоящата
инстанция, тъй като представянето на такава е в правомощията единствено на
прокуратурата. С измененията на НПК (ДВ, бр. 44 от 2018 г.) правомощията на
въззивната инстанция по чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 НПК изключват възможността за
връщане на делото на прокурора дори когато нарушението е допуснато в досъдебното
производство, както е в настоящия случай. Овластен да стори това е единствено
първоинстанционният съд в рамките на разпоредителното заседание. Именно на този
стадий коментираните по-горе пропуски следва да бъдат констатирани, а делото
върнато на прокурора за тяхното отстраняване и внасяне на обвинителен акт,
12
отговарящ на изискванията на закона.
Гореизложеното обосновава извод за отмяна на атакуваната присъда и определя
като безпредметно обсъждането на доводите във въззивната жалба и допълнението към
нея, които са по съществото на спора.
Въз основа на изложеното и съобразно правомощията си по чл. 334, т. 1 вр. чл.
335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК въззивният съд прие, че следва да отмени
присъдата на първия съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Водим от всичко изложено, и на основание чл. 334‚ т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 16.02.2021 г., постановена по НОХД № 17173/2017 г. по
описа на СРС, Наказателно отделение, 7 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13