Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1822 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени
преки искове, предявени от А.Н.Т., ЕГН ********** и С.Н.Т., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат С.С. *** срещу ЗК„ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул. Черни връх Витоша № 51 Д, чрез адв. С.Р. (САК) за заплащане на обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт
на сина им, причинена от водач- застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на
престъпление, в размер на по 300 000лв, ведно с обезщетение за забава от дата
на увреждането 28.08.2016г до окончателно плащане на обезщетението по посочена
от ищците банкова сметка..
***, че застрахования за периода 18.08.2016
– 18.08.2017г по полица №BG/22/116002221214 водач на МПС( л.а. Ф.Г. с рег. №***)
е причинил на 28.08.2016 год с престъпление по чл. 343 ал.1 б. В от НК смъртта
на сина им Н.С. Т.(тогава на
23 години). Като родители
на млад човек в най- активната му възраст ищците трудно понасят загубата му,
тъй като емоционалната връзка с него е
била изключително силна, изградена при отглеждането и възпитанието на детето им
като достоен гражданин. Твърдят, че преждевременната смърт на сина им е
осезаема за тях като непреодолима празнота, като е сложила край на
получаваната от сина им опора, а
предложеното от застрахователя обезщетение е явно несъразмерно с интензитета на
страданията им.
По същество
адвокатът на ищците излага доводи за доказано застрахователно събитие и
категорично опровергаване на възраженията за съпричиняване. Пледира за отчитане
на събраните доказателства за начина на причиняване на смъртта на сина на
пострадалите и начина по който са се проявили понесените страдания от
прекъсването на най-близките родствени връзки, като моли претенциите на двамата
ищци да бъдат уважени в цялост.
Ответното
дружество, чрез пълномощници, оспорва твърденията за наличие на проява на мъка
и страдания на опечалените родители. Счита определения от ищците паричен
еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди от този характер, като счита за достатъчен размера от по
90 000лв предложен на пострадалите като пълно обезщетение в извънсъдебното
производство по уреждане на претенцията им. Допълнително застрахователят
възразява за съпричиняване на вредите с поведението на починалия. Твърди, че
като водач на ударения автомобил пострадалият не е съобразил скоростта си за
движение и не е изпълнил задължението си да ползва предпазен колан, като тези
негови нарушения на правилата за движение по пътищата са допринесли за понасяне
на така тежките наранявания, довели до настъпилата смърт. Тези твърденията са
оспорени от ищците.
Ответникът
оспорва и отговорността си за забавено плащане, за който се претендира
акцесорното вземане за законни лихви.
По същество
представителят на застрахователя пледира бланкетно за отхвърляне на претенциите
над предложеното обезщетение на пострадалите.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци ( л.77 и
л. 80). Ответникът е оспорил размер на адвокатския хонорар над нормативен
минимум.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 1029/15.03.2019г.(л.36), а окончателната
правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните
твърдения се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание( л. 48) по проекта, възприет от страните без възражения ( л. 38).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени
по общодостъпен начин регистрирани полици за застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите, съответно за периода на покритие 18.08.2016 – 18.08.2017г
сключена с ответника с полица №BG/22/116002221214.
Между страните са безспорни обстоятелствата, за които съобразно
разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на гражданския съд, поради
което и настоящия състав приема за установени противоправността, причиняването
на вредата - смъртта на Н.Т. и вината на водача като
елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда по приложеното
НОХД 1525/16 на ВОС за фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.1 б.
В от НК: на 28.08.2016 год. на
автомагистрала непосредствено преди входа за гр. Варна при
управляване на МПС( л.а. Ф.Г. с рег. №***), водачът Б.И. нарушил правилата за движение - чл. 21 ал. 2 вр. ал.1 и чл. 25 ал.1 от ЗДвП като се движил със скорост над
разрешената предприел маневра отклоняване в дясно без да се съобрази с
правомерно движение на другия участник и по непредпазливост причинил смъртта на
Н.С. Т., настъпила в следствие на тежка комбинирана травма (гръден кош, корем,
глава, с разкъсване на сърце, бели дробове, черен дроб, слезка, крайници) при
удари в детайлите на изблъскания от пътя през мантинелата и преобърнал се на
по- долно ниво на пътния възел върху таван л.а. ***с рег. ***.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ
страните по отношение на установените в настоящото производство е допустимо с
оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и
степента на причиняване на вредоносния резултат
с поведението и на починалия водач като участник в ПТП.
При изясняването на механизма на причиняване на смъртта от осъдения
делинквент, наказателният съд изрично е прието, че именно застрахованият водач
е игнорирал движещия се в своя пътна лента л.а. Шевролет и е навлязъл в нея със
скорост 140.8 кмч, значително превишаваща допустимата в този участък 80 кмч. В
мотивите на трите инстанции е категорично отречена защитната теза на подсъдимия
за отнемане на предимството му от починалия, напротив, поведението му като водач
е установено като движение с разрешена скорост при навлизане в главен път без
каквито и да е предпоставки за повишаване на риска спрямо останалите движещи се
в колона МПС. В този смисъл не е налице допринасяне в самото настъпване на ПТП.
Съдът възприема и експертното
заключение на допусната
съдебно-медицинска експертиза като убедително и основано на обективни
констатации, подкрепени с доказателствата, събрани по делото ( наличните в наказателното
производство, представляващи официално удостоверени обективни обстоятелства в
протокол за оглед на местопроизшествието и аутопсионния протокол). Заключението
сочи, че върху тялото на починалия след преобръщането на изблъскания от
платното автомобил водач са намерени ясни следи от ожулвания в областта на рамо,
гърди към ребра в посока отляво на дясно и отгоре на долу, които точно съвпадат
с въздействие на предпазен колан. Същевременно вещото лице се позовава и на
липса на „воланна травма“, която обичайно настъпва при удар на незадържано тяло
на водача към седалката. Отделно от това, вещото лице е категорично, че
интензитета на удара е бил от такава степен, че значителните травматични
увреждания не е можело да се избегнат въпреки употребата на обезопасителната
система.
При тези обективни данни, съдът приема, че в причинно-следствената верига
на обстоятелствата, довели пряко до смъртта на Аначкова, липсва каквото и да е привнасяне
на допълнителни фактори, извън установеното в наказателното производство
противоправно поведение на водача, който не само е управлявал МПС с
конструктивни изменения на производствените
технически характеристики, но и го е използвал именно за да поддържа скорост
над предвидена от производителя за такъв автомобил, без да се съобрази с
ограниченията при напускане на магистралата и навлизане в първокласен път
непосредствено преди входа за оживената градска зона. Съответно именно тази
извънредно висока скорост е генерирала и силата на удара, предадена върху
другото МПС и в крайна сметка увредила тялото на сина на ищците с интензитет и
по начин, несъвместим с живота му.
Въз основа на механизма на ПТП, установено като деликт, съвпадащ с
престъпление и допълнителното заключение на съдебния медик, съдът приема за категорично
опровергано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и с поведение
на увредения.
Родствена връзка на ищците и починалия
пострадал – техен син е удостоверена с изх.№ 551/21.09.2016г.
Съдът приема, че
близката родствена връзка между ищците и починалия, дава основание да се
компенсират претърпените от тях страдания, произтичащи преждевременната смърт
на близък човек и от загубата на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг.
С ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., в частите, незасегнати от по-новото
ТРОСНГТК№ 1/2016 г. възходящите са посочени като родственици, които поради
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата на своето дете.
Показанията на
свидетелката Т., разпитана в с.з. описват отношения между вече възрастни
родители и пълнолетен син, който обаче
все още не бил създали свое ново семейство и отделно домакинство. Макар
и временно да пребивавал в друг град за да следва висше образование, младежът
категорично е бил възприеман от родителите си неразривна част сплотено
семейство. Свидетелката, дъщеря в това семейство, излагат впечатленията си за
изградена силна привързаност на родителите й към брат й, възприеман като
приоритет в семейството – надеждите за поемане на семейната ферма и
стопанството на бащата, очакванията той да е опората и закрилата на сестрите си
и да поеме грижите за родителите си на старини, разпределяне на жилищните
помещения от дома за бъдещото му завръщане, честите посещения на родителите при
сина студент за да прекарват време тримата заедно въпреки отсъствието му от
дома. Показателна за изключителната привързаност на родителите към починалия е
реакцията на познатите от най- близкото им обкръжения – приятелите на младежа
познати на семейството от по-рано,
посещавали постоянно дома му, за да разсейват мъката на семейството, по
начин създаващ впечатление в свидетелката за специална уговорка помежду им,
познатите на бащата организирали наблюдение поради опасенията им „ да го опазят
да не направи нещо“ в мъката си.
Извън близката
степен на родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на нелепата и
ненавременна смърт на младежа. Свидетелката установява драстична промяна в
поведението на опечалените близки. Дъщерята описват фиксирането на майката върху
очакването за възмездие в наказателния процес и загубата на интерес към
ежедневието си след осъдителната присъда. След първоначалния шок, бащата се
държал неадакватно (отказвал да яде, обличал се не според сезона, загубил съня
си, плачел постоянно), а в последствие се вглъбил в работата си, но физически
се сринал и отслабнал много,. Свидетелката
посочва и предприетите действия по укрепване на психиката на бащата, който като
лекар сам се лекувал с успокоителни медикаменти заради загубата на съня си, а
майката посетила лекар поради опасения за провокирано от стреса раково
заболяване. Родителите занемарили социалните си контакти, затворили се в себе
си. Изминалият период от време не заличил страданията, които родителите понасят
и понастоящем - „животът им спрял“, „чакат края си“, „загубиха смисъл“, като
цялото семейство споделя съпричастието си с мъчителните изживявания на
родителите и сестрите на починалия се стремят да не ги разстройват, като ограничават
развлеченията у дома си „дори не включваме телевизора“. Това поведение на
роднини и познати съдът преценява като израз на съществуващото приживе
отношение на изключителна привързаност и обич в семейството именно към брата.
Съответно и загубата на тези родители представлява тежка житейска ситуация -
загуба на предпочетеното дете, върху които са концентрирани както положителните
изживявания( гордост от успехите и напредъка му в живота) така и възложените
именно върху него надежди им за бъдещото им. Макар да отчита близостта на свидетелката с ищците, съдът преценява, че
показанията й могат да бъдат кредитирани, тъй като само лице в толкова близки
отношения би могло да има преки впечатления от емоционални интимни изживявания
в тесен семеен кръг.
Въз основа на
така установените обстоятелства на преживяна загуба като израз
на съществуващото приживе отношение на изключителна привързаност и уважение в
семейството съдът намира за установено преживяно особено интензивно и
продължително психично състояние на крайна безнадежност в резултат на загуба на
опора и смисъл на живота на родителите на починалия син.
Тези
обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди
в размер над средния според установените в практиката на съдилищата обезщетения,
обичайно свързвани със загуба на близък в семейство със среден стандарт на
живот(Решение № 236 от 13.12.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1200/2017 г., I т. о., ТК, Решение
№ 172 от 3.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 608/2017 г., II т. о., ТК). Със сигурност,
мъката и страданията на възрастни родители от загуба на вече пораснал син, с когото
са свързвани очаквания за бъдещето не би
могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената
форма за възмездяването им. Съдът счита, че мъката им следва да бъде обезщетена
с по 200 000лв, като еквивалент на негативните емоционални преживявания,
утежнени и от възприемането на самия
начин по който смъртта на детето им е настъпила (при тежка катастрофа по време
на работа, понесена въпреки добросъвестното му поведение на пътя) и обективната
невъзможност на този етап от живота си
да заместят загубата си с друг сходен по вид положителен емоционален
еквивалент. По този начин е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите.
Съдът отчита и действащите към момента на застрахователното събитие завишени размери
на лимитите на минималните застрахователни суми
(Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о.,
ТК), като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване на лични
права. Стойността от 10 000 000лв за събитие обаче следва да покрива и
отговорност за значително по – сериозна степен на увреждане (като например
смърт на единствен или и на двамата родители на малолетно дете, трайна
инвалидизация на млад човек с очаквана значителна продължителност на страдания,
и др. подобни), докато в настоящия случай деликтът няма такъв изключителен
характер. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се преценят съответния лимит на застрахователно
покритие / § 27 ал. 2 от ПЗР на КЗ/ и икономическа конюнктура в страната към
релевантния за настъпване на увреждането
момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.
За горниците до
претендираните размери от съответно по 300 000лв претенциите следва да се
отхвърлят.
Ответникът не е
конкретизирал бланкетното оспорване на претенцията за забава, претендирани от
момента на увреждането с настъпилата смърт на сина на ищците, но доколкото
забавата на застрахователя се урежда от императивни норми, съдът е длъжен
служебно да приложи закона. С
разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ се ограничи функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента
лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди до лихви за забава на
застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или
от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). Със застрахователната полица, сключена на 18.08.2016г. застрахователят
е поел риск да покрива отговорност, възникваща при действието на новата уредба,
налагаща активност на ползващото се от застраховката лице, тъй като както за
разлика от застрахования (прекия участник в деликта, който не може да не знае
за причиняването на вредите) застрахователят не би могъл да се освободи от
забавата, ако не бъде уведомен за събитието от заинтересованите лица. В случая
не е оспорен установения факт на уведомяване на застрахователя за събитието с
предявяване на претенция по щета, заведена при застрахователя на 28.10.2016г(
цитирана в предложението на застрахователя). Съответно от изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по искането, застрахователят може да носи отговорността за
забава. Позоваването на предложеното в предварителната процедура обезщетение не
може да ангажира и кредиторовата забава, доколкото размерът е определено под
обичайните обезщетения за такъв тип вреди и не може да се зачете като надлежно
предложено изпълнение. Още повече, че застрахователят не е изплатил
определената сума за да се освободи поне частично от забавата си занапред, а само
е поканил пострадалите да се споразумеят по този занижен размер. Отказът на
ищците са приемат неадекватно на правата им предложение не е основание за
изключване нито на забавата на длъжника, нито на причиняването на процеса.
В заключение, съдът
на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 497 КЗ, с оглед
основателността на исковете за присъждане на обезщетенията, съдът приема за
установено и вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 28.1.2017г.
Ищците са
претендирали заплащане на разноски за адвокатски хонорари по списък, препращащ
към два договора за правна защита. Макар ищците да не са направили никакви
разноски за защитата си, с оглед удостовереното в писмения договор за възлагане
на адвокатска услуга с изричните съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка, безплатно
представителство на лице с финансови затруднения по чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗАдва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение. Минималният размер за този вид услуга съдът определя като
съобразява, че претенциите са предявени общо и защитата на двамата ищци не се
различава, съответно и всички процесуални действия да извършвани съвместно от
името на двамата ищци чрез общия им пълномощник. Затова, макар да е договарял
безплатната услуга по отделно, общото изпълнение налага определяне на общ
хонорар в размер на 13530 лв, определен в минималния размер по
Наредбата за адвокатски възнаграждения въз основа на сборния интерес по делото (600 000
лв). Съразмерно на основателната част от исковете (67%), в полза на пълномощника следва да се присъди само възнаграждение в размер от 9020лв.
Насрещната
претенция на ответника следва да бъде уважена за разходите, направени по
защитата срещу неоснователната част от исковете. Ответникът е формулирал искане
в списък, изчерпващ се с възнаграждение на вещо лице от 600лв( която сума е и изплатена
на експерта), като съразмерна на неоснователната част от претенциите е само
сума от 198лв. В този размер следва да бъдат определени разноски в полза на
ответника ( чл. 78 ал. 3 ГПК).
На основание чл.78
ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово
дължими такси в размер на 16000лв (4 % от присъдени неимуществени вреди).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул. Черни връх Витоша № 51 Д да заплати на А.Н.Т., ЕГН ********** и С.Н.Т., ЕГН ********** ***, сумите от по 200 000лв/по двеста хиляди лева/, за
всеки от двамата, представляващи
обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в страдания поради
смъртта на сина им Н.Т.,
причинена виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност”
с полица №BG/22/116002221214 водач на
МПС( л.а. Ф.Г. с рег. №***), признат за
виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно
произшествие настъпило на 28.08.2016 год. в гр. Варна, ведно с обезщетение за
забава 28.1.2017г до окончателно плащане на обезщетението по банкова сметка ***
***омощен от двамата
адвокат С.С., на осн. чл.493 и 497 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Н.Т., ЕГН ********** и С.Н.Т., ЕГН ********** искове
срещу Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС" АД за претендирана разлика над по 200 000 лв до по 300 000
лв за същото обезщетение, както и за присъждане на законна лихва от момента на увреждането 28.8.2016 год. до
28.1.2017г.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул. Черни връх Витоша № 51 Д да заплати на адвокат С.Б.С., вписан в Регистър на Варненска адвокатска колегия със служебен адрес гр. Варна, ул. Р. Жинзифов
№52 ет.1 ап.2 сумата 9020лв.(девет
хиляди и двадесет лева), представляваща възнаграждение за безплатно
предоставена на ищците А.Н.Т. и С.Н.Т. адвокатска услуга, съразмерно на
уважените части от съединените претени, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. 38
ал. 1 т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА
А.Н.Т., ЕГН ********** и С.Н.Т., ЕГН ********** ***, да заплатят общо на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул. Черни връх Витоша № 51 Д сумата 198лв (сто деветдесет и осем лева),
представляваща само част от общо заявени в размер на 600лв по списък съдебно
деловодни разходи, съразмерна на неоснователната част от претенциите, на осн.
чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр. София бул. Черни връх Витоша № 51 Д да заплати в
полза на Държавния бюджет по сметка на Варненски окръжен съд сумата 16000лв.( шестнадесет хиляди лева),
представляващи дължими държавни
такси по уважените искове, на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис
на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от
Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл.
273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: