РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Велико Търново, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500092 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Р. Т.
Г. въззивна жалба против Решение № 1191/19.10.2021г. по гр.д. № 353/2021г.
по описа на Районен съд- В. Т., с което е отхвърлен по реда на чл.194, ал.3 от
ГПК, като неоснователен и недоказан, предявеният от Ц. Д. В. с ЕГН
********** от с.О., против Р. Т. Г. с ЕГН **********от гр.В.Т., ул. Н. Г.№....,
вх.Б, инцидентен установителен иск, че РКО от 15.02.2020г. е НЕИСТИНСКИ
/НЕАВТЕНТИЧЕН/ документ, тъй като подписите не са положени от лицата,
които се сочат за техни автори и е отхвърлен предявеният иск по чл.240 от
ЗЗД от Р. Т. Г. с ЕГН **********от гр.В.Т., ул. Н. Г. № ..., вх.Б, против Ц. Д.
В. с ЕГН ********** от с.О., за заплащане на сумата 9300 лв., дължима по
договор за заем, оформен с РКО от 15.02.2020г., със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното й заплащане, като неоснователен и
недоказан. Решението се обжалва изцяло с мотив, че исковата претенция не
доказана от ищеца и че съдът е изградил изводите си само въз основа на
твърденията на ответника. По делото според жалбоподателя е доказано, че
подписите върху документа, послужил за основание на претенцията на ищеца
са поставени от страните. Неправилно не са кредитирани показанията на
свидетелите очевидци на сключването на договора между страните и на
уговорките за връщане на сумата, а са кредитирани показанията на
свидетелите на ответника, един от които е заинтересован от изхода на делото.
1
Изводите на съда, че текстът на документа е дописан в последствие не
почиват на събраните по делото доказателства. Отправя се искане към съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива
доводи по наведените оплаквания и моли съда да потвърди решението, в
частта му, с която е отхвърлен главният иск.
Против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения
инцидентен установителен иск е постъпила насрещна въззивна жалба от Ц. Д.
В., с която се навеждат доводи за недопустимост на съдебното решение в тази
му част. Твърди се, че съдът е открил производство по оспорване истинността
на процесния документ – РКО и че това оспорване не е инцидентен
установителен иск. Целта на това производство е да се прецени дали
представен по делото писмен документ следва да се обсъжда като част от
доказателставта по делото или следва да бъде изключен като такъв. Развити
са и доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, при
условията на евентуалност. Отговор на насрещната въззивна жалба не е
постъпил.
В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата и насрещната въззивна жалба са подадени подадена в срок,
от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
ищеца иск за оспорване автентичността на представен по делото РКО от
15.02.2020г. В останалата си част решението е правилно.
2
Съображенията на въззивния съд за горните изводи са следните:
С исковата си молба ищецът Р. Т. Г., твърди, че с ответника са
сключили договор за заем, обективиран в РКО от 15.02.2020г., по силата на
който ищецът предоставил на ответника сумата 9300 лева, със задължение
последният да му я върне в срок до 02.11.2020г. Въпреки изтеклия срок
сумата не била върната. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови
решение ,с което да осъди ответника да му за плати сумата 9300 лева, дадена
по договор за заем, обективиран в подписан разходен касов ордер от
15.02.2020г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът Ц. Д. В. оспорва предявения иск, като отрича да е сключвал на
15.02.2020г. с ищеца договор за заем, по който да е получил от него сумата
9300 лв. Навежда твърдение, за съществувало между страните
правоотношение по договор за наем на земеделска земя от 23.194 дка за цена
40 лв. на декар годишно.Твърди, че през 2019г. ищецът платил част от
задължението си по договора за наем за стопанската 2018/2019г. През м.
февруари ответникът поискал от ищеца да му бъде дадена люцерна,
равняваща се на частта от неплатената наемна цена. Ищецът заявил, че може
да заплати пари, за което да бъде изготвен РКО. В изгответия РКО била
записана с цифри сумата 300 лв., за получаването на която ответникът се
подписал.
Ответникът твърди, че приложеният документ към исковата молба -
РКО от 15.02.2020г., е с различно съдържание от подписания от него. При
цифровото изписване на сумата към първоначалното число 300 била
поставена цифра 9, като по този начин на документа бил придаден вид, че е
дадена и получена сумата 9300 лв. Добавено било и словесно изписване
„девет хиляди и триста лева“, както и изразът „която ще бъде върната на Р. Т.
Г. до 02.11.2020г. Като основание било изписано „заем“. Ответникът оспорва
истинността и в частност – автентичността на документа РКО, оспорва и
неговата вярност, като сочи, че материализираните в него изявления не са
направени от него.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за
установяване автентичността на представения РКО.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, обективно съединен с
иск по чл. 86,ал. 1 от ЗЗД , както и инцидентен установителен иск за
установяване автентичността на представен по делото документ.
По отношение оспорването на автентичността на представения по
3
делото от ищеца РКО, за който той твърди, че обективира сключения между
него и ответника договор за заем, въззивният състав не възприема
становището на ответника в насрещната му въззивна жалба, че оспорването
на РКО не представлява инцидентен установителен иск, а възражение и че
съдът дължи произнасяне по това оспорване само в мотивите на решението
си. Основната последица, която се цели с оспорването на един частен
диспозитивен документ( какъвто се явява процесният РКО) в рамките на
исковия процес, е разрешаването със сила на присъдено нещо на въпроса за
неговата автентичност. Съдът дължи произнасяне по този въпрос при открито
производство по чл. 193 от ГПК или с отделен нарочен акт, който подлежи на
жалба заедно с решението по делото, или със самото решение по делото.
В конкретния случай ответникът е оспорил автентичността на
представения от ищеца РКО, като твърди, че документът е дописан и
съдържанието, което му придава вид на сключен договор за заем, е прибавено
след като този документ е подписан от страните . С други думи, ответникът
оспорва, че е автор на отразените в документа волеизявления, макар и този
документ да е подписан от него. От правилното разрешаване на този въпрос
всъщност зависи изхода на спора по настоящото дело, доколкото за
основателността на иска по чл. 240 от ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на валиден договор за заем, сключен между него и ответника.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-графологическа
експертиза, което настоящият състав възприема изцяло като компетентно и
обосновано, се установява, че подписите на страните върху процесния РКО са
положени от самите тях.
Заключението сочи, че ръкописният текст „която сума ще бъде върната
на Р. Т. Г. до 02.11.2020г.“ най- вероятно е изписан с пишещо средство
различно от това, с което е изписан останалият ръкописен текст и че този
текст е изписан след полагане на подписите за съставил, броил сумата и
получил сумата. Вещото лице обосновава този свой извод с обстоятелството,
че дори с просто и невъоръжено око се забелязва видима разлика в цвета на
химикалната паста, с която е изписан ръкописният текст. По отношение на
времето на изписване на текста, вещото лице обосновава извода си с
извършено изследване чрез увеличение 30-60 пъти в областта, където
подписите на „съставил“, „броил сумата“ и „получил сумата“ пресичат част
от ръкописния текст. Тези изводи на вещото лице са достатъчно
аргументирани, за да обосноват у съда категоричния извод, че текстът на
РКО, който всъщност му придава съдържанието на договор за заем, е
изписан и прибавен към документа след като той е бил подписан от страните,
най- вече от ответника по делото, който се сочи за заемополучател.
Горният извод на съда обаче не почива само на заключението на
вещото лице, а и на представените по делото документи, установяващи
наличието на договор за наем на земеделска земя, сключен между страните,
по който ищецът като наемател, е задължен да изплаща наемна цена на
ответника. По този договор ответникът твърди, че е получил сумата, посочена
първоначално в процесния РКО преди добавяне на допълнителното
съдържание в текста му. Наличието на такъв договор се потвърждава и от
4
изявлението на ищеца в молба вх. № 6617/29..04. 21г. по делото. От друга
страна, показанията на свидетелката Б. и свидетеля С., които заявяват, че в
деня на подписване на процесния РКО ответникът е получил от ищеца сума,
представляваща неизплатена рента, също подкрепят извода, че процесният
РКО е съставен първоначално като документ, удостоверяващ изплащането на
дължими на ответника суми от ищеца. Възражението на ищеца във
въззивната му жалба, че тези свидетели са предубедени, тъй като са в близки
отношения с ищеца, не е основателно. Съдът кредитира показанията им, тъй
като те не противоречат с останалите събрани по делото доказателства, а
изцяло кореспондират с тях.
Що се касае до показанията на свидетелите Т. и Т., очевидна е
връзката и най-вече зависимостта на тези двама свидетели от ищеца. Единият
свидетел е негов служител, а другият – негов син. Показанията на св. Т.
противоречат на останалите по делото доказателства, тъй като той сочи, че
ответникът е подписал процесния РКО с изявлението, че ще върне парите,
посочени като сума в него. Заключението на съдебно-графологическата
експертиза е категорично, че подписът на ответника е положен върху РКО
преди дописването на текста, посочващ задължение за връщане на сумата по
ордера. Свидетелят Т. е възприел, че се изготвят договори за ниви и за пари
между страните, но не е възприел нито съдържанието им, нито посочва
точната сума, която е предадена на ответника на 15.02.2020г. Тези
съображения мотивират и настоящия състав да не кредитира показанията на
свидетелите Т. и Т., както това е сторил и първоинстанционният съд.
Всичко, изложено до тук, обосновава извода, че текстът „която сума
ще бъде върната на Р. Т. Г. до 02.11.2020г.“, изписан в процесния РКО, не
изхожда от ответника и не е негово волеизявление. В този смисъл, макар и
подписан от самия ответник, процесният РКО не е автентичен, в частта му
относно волеизявлението, което не е направено от последния. Достигайки до
изводите, изложени по- горе относно дописването на текста „която сума ще
бъде върната на Р. Т. Г. до 02.11.2020г.“ в процесния РКО,
първоинстанционният съд е направил погрешен извод, че този документ е
автентичен, опирайки се само на обстоятелството, че той е подписан от двете
страни. В случая обаче оспорването на автентичността не се ограничава само
до подписа на оспорващата го страна, а и до съдържанието на
волеизявленията в документа, за които тя твърди и е доказала по делото, че са
прибавени в документа след неговото подписване.
Установената по категоричен начин неистинност на процесния РКО в
частта му, обективираща изявление, че ответникът се задължава да върне
сумата, посочена в ордера до 02.11.2020г. на ищеца, влече след себе си като
последица отхвърлянето на главния предявен иск – този по чл. 240 от ЗЗД. В
конкретния случай не се установява, а напротив, оборено е по категоричен
начин, наличието на валидно сключен и обвързващ страните договор за заем
и това е достатъчно претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
5
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извода за неправилност на решението на първоинстанционния
съд в частта му, с която е отхвърлен предявения инцидентен установителен
иск, че процесният РКО е неистински документ в частта му относно
изявлението „която сума ще бъде върната на Р. Т. Г. до 02.11.2020г.“, което
изявление е прибавено след подписване на документа и не изхожда от
ответника. Само в тази му негова част решението следва да се отмени и да се
постанови, че процесният РКО в посочената му част е неистински /
неавтентичен документ.
В останалата си част изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, което обосновава извод за правилност на
първоинстанционното решение в останалата му част. В тази му част то
следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сумата от 900 лв. възнаграждение за един адвокат,
съгласно приложения към делото списък по чл. 80 от ГПК .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1191/19.10.2021г. по гр.д. № 353/2021г. по описа
на Районен съд- В. Т. в частта му, с която отхвърлен по реда на чл.194, ал.3 от
ГПК, като неоснователен и недоказан, предявеният от Ц. Д. В. с ЕГН
********** от с. О., против Р. Т. Г. с ЕГН **********от гр.В.Т., ул. Н. Г.
№....., вх.Б, инцидентен установителен иск, че РКО от 15.02.2020г. е
НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ документ, по отношение на изявлението
„която сума ще бъде върната на Р. Т. Г. до 02.11.2020г.“, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че РКО от 15.02.2020г. е
НЕИСТИНСКИ /НЕАВТЕНТИЧЕН/ документ в частта му относно
изявлението „която сума ще бъде върната на Р. Т. Г. до 02.11.2020г.“, което
изявление е прибавено след подписване на документа и не е подписано и не
изхожда от Ц. Д. В. с ЕГН ********** от с.О.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1191/19.10.2021г. по гр.д. № 353/2021г.
по описа на Районен съд- В. Т. в останалата му част .
ОСЪЖДА Р. Т. Г. с ЕГН **********от гр.В.Т., ул. Н. Г. № ...., вх.Б да
заплати на Ц. Д. В. с ЕГН ********** от с.О. сумата от 900лв. (деветстотин
лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
6
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7