Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр.Сливен, 25.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 239 по описа за 2018г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46,
ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.А.И.,***, кантора № 8, чрез адв. М.С. *** против заповед № РД 15-1981/12.07.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 46, ал.2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ от гр.Сливен, във вр. с чл. 5, т.5.1, т. 5.2, т.5.3 и т. 5.10 от Договора, поради неплащане на задължения за наем за период от 4 месеца, които възлизат към 25.06.2018 г. на 172, 30 лв. и лихви за просрочие в размер на 0,87 лв. и задължения за изразходена вода за период от 201 месеца в размер на 18 329, 43 лв. и поради нарушаване на добрите нрави, е наредено да се прекратят наемните правоотношения с М.А.И. за общинско жилище, находящо се в гр.С., кв. „С. к.“, бл.*, вх. *, ап. *, считано от датата на влизане в сила на заповедта.
В жалбата са развити съображения за незаконосъобразността на издадения акт. Твърди, че не са налице сочените от органа основание за издаването й. Изтъква, че живее в жилището от 1991г., организирала е неговото стопанисване и не е създавала проблеми на своите съседи; настойник е на своят в. Ю. Б. М., като живее с него в същото жилище, останал с. след с. на м. му; в жилището е отгледала и възпитала сама своите две деца, без подкрепата на техният б. - О. И. П., който е също бил болен, поради което се налагало тя да го приеме от съчувствие, тъй като няма кой друг да се грижи за него; получавал припадъци и страдал от тежка форма на епилепсия; грижила се за своята тежко болна м. Р. С. С. на ** години, която временно е приета от нея в същото жилище, между болничните лечения, която била с. т. ф. на и м. и и тежка степен на а. х..; платила била всички наемни вноски за общинското жилище; поставила е водомер през месец юни 2018г. Моли да бъде отменена изцяло оспорената Заповед № РД-15-1981/12.07.2018г. на Кмета на Община Сливен, като неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, поради посочените подробно по-горе причини.
В с.з. се
представлява от адв. М.С., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. В
писменни бележки излага подробни съображения, като твърди, че посочените
констатации и факти са чисто формални основания за издаване на заповедта; няма
мотиви и с конкретни аргументи, по всяко едно от тях взето по отделно има
логично обяснение и форсмажорни причини, които общинската администрация не е
взела в предвид. Моли за
отмяна на издадената заповед. Непретендира разноски.
Административният орган - Кмета на
община Сливен, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като
моли жалбата да бъде отхвърлена. Представя подробни писмени бележки. Претендира
разноски.
Административен съд - Сливен след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С настанителна Заповед № 132 от 24.09.1991 г.. на основание чл.7 и чл.13 от Закона за наемните отношения, чл.9 и 17. ал.11 от Правилника за приложението му, на М.А.И. и членовете на семейството й е било предоставено за ползване под наем общинско жилище, находящо се на адрес: гр.С., кв. „.С. к." бл. * вх. *. an. *., състоящо се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения, актувано с Акт за общинска собственост № 197/03.06.1998 г. Подписан бил Договор за наем от 09.01.2001 г., новиран с Договор за новация № 100-4/05.02.2009 г.
В Община Сливен била получена устна жалба против
наемателката М.А.И. за констатирани нарушения - висока музика и нарушаване на
добрите нрави. С писмо с изх. № 6600-254 от 04.05.2018 г от Община Сливен била поискана проверка от Районно
управление на полицията - Сливен.
С отговор с вх. № 6600-254(1) от 01.06.2018 г. на РУ на МВР - Сливен, Община Сливен била уведомена, че е извършена проверка, при която е установено, че в общинското жилище живеят неправомерно роднини на М.А.И.. Към писмото са приложени 7 /седем/ броя сведения от съседи във входа, които свидетелстват, че М.И. и членовете, на семейството й не спазват общоприетите правила. От жилището непрекъснато се чували викове, крясъци и силна музика. Не спазвали хигиенни навици, ровели в кофите за смет и замърсявали входа, и околоблоковото пространство. При забележка от страна на съседите ставали агресивни и избухвали скандали.
От направена служебна справка е установено, че лицето М.А.И. има задължения за наем за период от 4 /четири/ месеца, който към 25.06.2018 г. възлиза на 172,30 лв. и лихви за просрочие в размер на 0,87 лв., както и задължения за изразходена вода за период от 201 /двеста и един месеца в размер на 18329,43 лв. /, за което е изискана и приобщена справка от „ВиК – Сливен“ ООД, по партида № 19918 за адрес гр. С, кв. „С. к.“ бл.*, вх. *, ап. *, с титуляр М.И.. Управителят на дружеството информира община Сливен, че за задълженията, възникнали в периода от 31.01.2011 г. до 31.08.2015 г. на стойност 7 462, 85 лева е стартирала съдебна процедура, а на каса неплатената сума е 11 130, 19 лева.
С писмо с изх.№ 9400-11722 от 08.06.2018 г. М.И. писмено е предупредена, че съласно чл.17. ал.4 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани от гр. С. и чл.5, т.5.3 от подписания от нея договор за новация, няма право да допуска за живеене и обитаване други лица, освен посочените в настанителната заповед и са длъжни да спазват добрите нрави, както и да заплащат консумативните разходи на съответните дружества, с които имат сключени договори. В писмото е посочено, че същото е уведомително, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК за предстояща възможна процедура по прекратяване на наемното правоотношение и в последствие принудително изземване на жилището. Писмото е получено от М.И. на 13.06.2018 г.. видно от обратна разписка № ИД PS 8800 00Q86H 1.
За да издаде процесната заповед за прекратяване на наемното правоотношение, административният орган е приел, че поведението на наемателите противоречи на изискването за добри нрави и не е съобразено с правото на останалите живущи в сградата на нормален и спокоен живот. Прието е, че М.И. и членовете на семейството й имат поведение, изразяващо се във вдигане на шум по всяко време, несъобразено с часовете за почивка, замърсяват околоблоковото пространство и входа на блока, както и не са заплатени задължения за наем за повече от 4 месеца за обшинското жилището и консумативни разходи - задължения за изразходена вода за период от 201 месеца в размер на 18 329, 43 лв. В заповедта се изтъква, че е подадена устна жалба за висока музика и нарушаване на добрите нрави от наемателката И., за което е представен препис-извлечение от протокол от 07.06.2018 г. от приемен ден на секретаря на общината – жалбата е от Г. П. К. – живуща ***.
По делото са приети : НП № М-1290/23.08.2006 г. издадено от Кмета на Община Сливен, с което на М.А.И. за нарушение на чл. 11а от Наредбата за обществения ред /НОР/ в Община Сливен, на основание чл. 16 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 20 лева; НП № В-034/04.03.2008 г. издадено от Кмета на Община Сливен, с което на М.А.И. за нарушение на чл. 4/2/ от НОР в Община Сливен, на основание чл. 16 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 50 лева; НП № М-057/19.01.2007 г. издадено от Кмета на Община Сливен, с което на А. О. И. за нарушение на чл. 4т.1 от НОР в Община Сливен, на основание чл. 16 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 20 лева; Подписка в подкрепа на М.И. от живущите в блок 1 кв. „С. к.“; Удостоверение от Община Сливен № 35 / 05.07.2016г. за назначаване на М.И. за настойник на м. д. Ю. Б. М.; Квитанция за платен месечен наем за юни 2018г.; Квитанция за платен месечен наем за юли 2018г.; Експертно решение № 1502/17.03.2015г. на ТЕЛК Сливен за Р. С. С. за освидетелстване от ТЕЛК на нейното здравословно състояние; Епикриза на Ю. Б. М. от 16.11.2016г.; Епикриза на О. И. П. от 12.12.2017г.; писмо изх. № 167000-6959/27.11.2018 г. на Началник РУ МВР – Сливен; Декларация по чл. 7, ал. 1 от НУРУЖНГННПОЖ от 13.11.2017 г. подадена от М.А.И..
По делото във връзка с установяване
на спорните обстоятелства са разпитани като свидетели П. П. П., живуща на * жилищен етаж в бл. *, вх. *, кв. „С. к.“ и Г. П. К., живуща на *
жилищен етаж в бл. *, вх. *, кв. „С. к.“ подала устната жалба в Община Сливен.
Съгласно показанията на П. в апартамента живеят: жалбоподателката; детето на починалата й д.; м. й; м. й; с. й с в., но те имали къде да живеят. Не е чувала шум, викове, крясъци, силна музика. Не знае за оплаквания от други живущи. Не е виждала полиция да идва за силна музика, скандали, викове. М. била спокойна жена. „Тя вика само върху детето.“ Редовно плащала наема, като можело до два месеца да е закъснявала. Плащала си и таксата за входа – за асансьор.
Съгласно показанията на Г. К. към десетина човека живеят при оспорващата. Възрастната жена от 08.30 ч. била на пейката и вечер към 22.00 ч. - 23.00 ч. я прибирали. Трите й внучета като излезели от сутринта отвънка, като си отворят очите, цял ден никой не ги прибирал. Твърди, че пред блока колите са надрани от тях; мазетата били разбити. Живущите се оплаквали първо като цяло от отношението, от това че постоянно е като хан в тях и от безпризорност на децата. Мъжът й задължително бил пиян, осъмвал някой път и на пейките. От северната тераса на жалбоподателката се изливали постоянно води, образувала се голяма локва, като водата попивала долу в мазетата. През прозореца под тяхната тераса се пъхали директно боклуци, дървении от децата и от нейният съпруг, като всичко или се качвало горе, или се хвърляло долу в мазето. Виждала била полицаи да идват заради силна музика или заради техни скандали. Много оплаквания била чувала срещу М., но повечето хора не искали да влизат в пререкания с тях, защото „тя много лошо кълне, заканва се“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като не дава вяра единствено на показанията на П., че М. и лицата, които живея при нея не вдигат шум, не слушат силна музика, тъй като в тази част показанията са в противоречие и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства от правна страна съдът намира за установено следното.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от субект с
наличен правен интерес, засегнат неблагоприятно от обективираното в заповедта
властническо изявление.
Насочена е срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Спазен е 14-дневният преклузивен срок, установен в нормата на чл. 149, ал. 1 АПК (заповедта е съобщена на адресата си на 16.07.2018 г., видно от приложената обратна разписка, а жалбата е
постъпила в съда на 27.07.2018 г.).
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № РД 15-1981/12.07.2018 г. е издадена от компетентен орган съгласно чл.
46, ал. 2 ЗОС. Постановена е в законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите,
установени в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Не се установяват допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на
съществените.
Заповедта е постановена в съответствие
с изискването на чл. 35 АПК - след изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Обезпечено е било правото на участие на жалбоподателя в
административното производство.
Заповедта е съответна и на
материалния закон и неговата цел.
Издаването на заповед по чл. 46, ал.
2 ЗОС е обусловено от кумулативното наличие на две материалноправни
предпоставки:
1. имотът, обект на прекратеното
наемно правоотношение, да е общинска собственост;
2. да е налице някое от алтернативно
предвидените в нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1-9 ЗОС основания за прекратяване.
По делото не е спорно, че процесният
имот е общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № 197/03.06.1998 г. .
Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОС - неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца и нарушаването на добрите нрави. В доказателствена тежест на жалбоподателката съгласно чл.154 ГПК във вр.чл.144 АПК е да установи, че е изпълнявала задължението си, като наемател по чл.5 т.5.1 и 5.2 от договора, сключен на 09.01.2001г., а именно: да заплаща редовно наемната цена / в срок до 10-то число на текущия месец/ и всички консумативни разходи на съответните дружества, свързани с ползването на общинското жилище. Законодателят е установил, като предпоставка за прекратяване на наемния договор неизпълнение на това задължение за срок повече от 3 месеца, което в случая е налице. Видно от изискана и приобщена справка от „ВиК – Сливен“ ООД, по партида № 19918 за адрес гр. С., кв. „С. к.“ бл.*, вх. *, ап. *, с титуляр М.И., че задълженията, възникнали в периода от 31.01.2011 г. до 31.08.2015 г. са на стойност 7 462, 85 лева и за тях е стартирала съдебна процедура, а на каса неплатената сума е 11 130, 19 лева. Дори и да се приеме възражението на жалбоподателката, че задължение на собственика на имота е да монтира индивидуален водомер, както и че вече е заплатила задълженията за наем, то се установява, че тя многократно е предупреждавана за неизпълнение на тези си задължения за период по-голям от три месеца. Законосъобразността на административния акт, съгласно чл.142 ал.1 АПК се преценява от съда към момента на неговото издаване – 12.07.2018 г., към който момент наемателя не е изпълнил задълженията си да заплаща наемната цена и консумативни разходи за студена вода за повече от три месеца. Ето защо, съдът приема, че е била налице и втората материално-правна предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение на основанието, посочено в чл.46 ал.1 т.1 от ЗОС.
В българското законодателство липсва легална дефиниция на понятието "добри нрави". В съдебната практика добрите нрави се приемат за морални норми, на които законът (в случая ЗОС) е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тези на останалите основания по чл. 46, ал. 1 ЗОС. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на равенство, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, както и принципа на съразмерност, целящ да се постигне баланс между конкуриращите се интереси.
С оглед на приетите по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че правилно административният орган е приел, че с поведението си жалбоподателката нарушава добрите нрави, а именно: неспазване на нормалните хигиенни норми, замърсяване на входа и оклоблоковото пространство, за което свидетелства и извършената проверка от служители на ОД МВР – Сливен. Така посочените факти се установяват, както от събраните по делото писмени доказателства – 7 бр. сведения на живущи в блока, но се подкрепят и от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка К..
От приложените по делото НП издадени от кмета на Община Сливен, се установява, че жалбоподателката и синът й са санкционирани за нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите. Жалбоподателката е санционирана и за неполагане на необходиминия родителски контрол спрямо непълнолетния си син. От разпита на свидетелката К. и писмените сведения на съседи на жалбоподателката, се установява, че И. не поддържа имота си в добро състояние, носи се непоносима миризма, системно се нарушава спокойствието на съседите, като „постоянно крещят“. Освен това от показанията на съседите се установява, че децата са от сутрин до вечер навън без надзор.
В настоящия случай по делото са
налице безспорни доказателства, че жалбоподателката и лицата, допуснати да обитават процесното жилище от
нея, грубо и нетърпимо нарушават елементарни норми на реда в етажната
собственост.
Внасянето на боклуци в жилищната сграда, постояното разливане на вода от
терасата, която се стича в мазетата, вдигането на скандали, оставянето на децата
без надзор, са прояви, които
не могат и не трябва да останат незабелязани в едно нормално общество,
независимо от субекта, който ги е извършил.
Моралните норми на обществото следва да бъдат спазвани от всички негови членове. Предвид горното, пред личния интерес на жалбоподателката да остане да живее в процесното жилище и в качеството й на настойник на д. Ю. Б. М., следва да бъде предпочетен общественият интерес, който се измерява с интереса на останалите домакинства, живеещи в същия и съседните входове на едно нормално според общоприетите норми съществуване. В този смисъл е и практиката на ВАС на РБ - Решение № 589 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2016 г., III о.; Решение № 8568 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 8097/2015 г. на ВАС- Трето отделение; Решение № 8568 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2015 г., III о.
Предвид изложеното, настъпването и
на материалноправното условие
по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗОС определя и законосъобразността на акта, с който е
разпоредено прекратяването на наемното правоотношение.
При извършената на основание чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК служебна проверка съдът не констатира други основания за отмяна на административния акт.
Ето защо и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспореният акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Сливен разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд – Сливен
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.И., със съдебен адрес ***, кантора № 8, чрез адв. М.С. *** против заповед № РД 15-1981/12.07.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 46, ал.2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗОС и чл. 20, ал.1, т. 1 и т.3 от НУРУЖНГННПОЖ от гр.Сливен, във вр. с чл. 5, т.5.1, т. 5.2, т.5.3 и т. 5.10 от Договора, поради неплащане на задължения за наем за период от 4 месеца, които възлизат към 25.06.2018 г. на 172, 30 лв. и лихви за просрочие в размер на 0,87 лв. и задължения за изразходена вода за период от 201 месеца в размер на 18 329, 43 лв. и поради нарушаване на добрите нрави, е наредено да се прекратят наемните правоотношения с М.А.И. за общинско жилище, находящо се в гр.С., кв. „С. к.“, бл.*, вх. *, ап. *, считано от датата на влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН **********, да заплати в полза на Община Сливен сумата от 100,00 лева /Сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: