№ 382
гр. Благоевград, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
Сложи за разглеждане докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20221200900176 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата Р. Я., редовно призована, явява се лично и с адв. П., от по-рано
упълномощен.
За ответното дружество „Г.“ ООД, редовно призовано се явява лично
управителят с адв. К., от по-рано упълномощена.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Предвид редовното призоваване на страните съдът счита, че няма
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ:
Депозирана е молба от адв. К., в която сочи, че искането за увеличаване
цената на иска е направено извън срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради което
счита, че следва да бъде оставена без уважение. Обосновава становището си с
това, че след събиране на всички доказателства в делото и преди даване ход
на устните състезания същото е отложено само за постигане на спогодба,
1
поради което в този период е недопустимо да се прави изменение на цената
на иска. Във връзка с изложеното сочи, че ако съдът уважи това искане,
следва отново страните да бъдат напътени към постигането на спогодба.
Изразява становище и по същество, относно основателността на иска при
размер на претенцията по изменението на цената на същия за сумата от 499
893 лева.
АДВ. П.: Поддържам искането си за допускане на изменение. Смятам,
че същото е заявено своевременно и в рамките на процесуалните срокове.
Нямаме други доказателствени искания. Опитите за съдебна спогодба
претърпяха неуспех и моля да обявите делото за решаване, ако счетете, че
същото наистина е изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ. К.: Поддържам писменото си становище. Нямам какво да допълня.
СЪДЪТ, като взе предвид искането на ищцата, материализирано в нейна
молба с вх. № 15053/27.11.2023 г. чрез пълномощника й адв. П. за допускане
увеличение на цената на иска от предявения размер за 453 500 лева за размер
от 499 893 лева, обстоятелството, че е внесена дължимата ДТ за
претендираната разлика и изразеното становище от адв. К. по направеното
искане счита, че следва да го уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1
от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция без
изменение на основанието на иска може да се измени неговият размер, като
приключване на съдебното дирене в първата инстанция настъпва с даване ход
на устните състезания.
В съдебното заседание, проведено на 21.11.2023 г., след което е
постъпило искането за изменение на размера на претенцията по главния иск
не е даден ход на устните състезания, поради което искането е в законовия
срок и е допустимо.
Относно съображенията на адв. К. дали правилно е определена тази
цена и дали коректно са водени счетоводните записи, съдът счита, че не може
да обсъжда тези доводи по повод искане за изменение цената на иска. Същите
касаят съществото и ще бъдат съобразени при произнасяне по
основателността на този иск.
Водим от горното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ИЗМEНЕНИЕ НА ИСКА с правно основание чл. 125 от ТЗ,
предявен от Р. Б. Я. срещу „Г.“ ООД, като УВЕЛИЧАВА ЦЕНАТА НА ИСКА
от предявената с първоначалната искова молба сума в размер на 453 500 лева
до сумата от 499 893 лева.
АДВ. П.: Нямам искания.
АДВ. К.: Нямам искания.
Съдът отново напътва страните към спогодба.
АДВ. П.: Няма вече възможност за такава.
АДВ. К.: Не можем да постигнем спогодба.
Съдът счита, че с оглед събиране на допуснатите доказателства в
настоящото производство и липсата на искания от страните за нови такива
следва да даде ход на устните състезания по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. П.: Госпожо Председател, моля да уважите така предявения иск,
включително след неговото увеличение. Маркирам спорните и безспорни
правни фактически обстоятелства по делото. Естеството на настоящото дело е
такова, че ликвидационният дял на ищцата се оформила въз основа на т.нар.
нетно имущество на дружеството. Няма спор, че едната компонента на
дружеството представлява неразпределената печалба, за която нямаше
оспорване. Тя беше приета и с основното заключение по съдебно
счетоводната експертиза по делото, т.е. тази сума за нас е доказана.
Бих искал на кратко да добавя за втория спорен въпрос, за което беше
възложена допълнителна задача, а именно за т.нар. резерви. Бих искал да се
съглася с тезата, че ако определени кредитни средства са допълнителна
парична вноска, то те са задължение и не би трябва да участва в
3
ликвидационния дял. Но безспорно по делото е, че съгласно ТЗ сумите, с
които съдружниците са кредитирали на каса своето дружество не могат по
никакъв начин да бъда квалифицирани като допълнителни парични вноски,
най-малкото поради липса на форма, а именно писмено решение на
съдружниците или решения, с които да се съберат допълнителни парични
вноски. Това е безспорно по делото. Оттук насетне спорът е дали тези
„исторически“ възникнали суми като задължение на дружеството към
съдружниците са резерви, допълнителни парични вноски или нещо друго.
Ще припомня, че с отговора на един от въпросите на 26.09.2023 г. в
протокола от вещото лице ясно казва, че ако за тези суми, които са били
кредитирани казва вещото лице общото събрание приеме решението, че тези
внесени суми ще бъдат допълнителни резерви, това не противоречи на
счетоводния стандарт, за да се отразява като резерв в баланса. Представете си,
че резервите са суми, за които няма краен срок, за които няма падеж. Ако
доверителката ми трябваше да ги търси със самостоятелна искова молба, тя
най-вероятно нямаше да бъде успешна, защото нямаме нито договор за заем,
нито имаме решение с допълнителна власт и с краен срок, т.е. резервите
правилно присъстват в раздел „А“, защото както капитал, така и резервите се
получават било при ликвидация на дружеството, било при напускане или
прекратяване на участието, независимо от способа за прекратяване. В този
смисъл тези детайли са много важни и ние нямаме спор за допълнителни
парични вноски, както казах нямаше да увеличаваме иска. Това са резерви,
които са трайно верифицирани с поредици от годишни събрания, с които
съдружниците са им придали това качество. Единственият начин да има
икономическа справедливост за клиента ми е той да ги получи сега в това
дело. Това му е ликвидационният дял. Той няма заем, с който да ги
претендира с друг защитен съдебен способ.
Моля, ако уважите исковата молба, да ни присъдите разноските по
списък, представен по делото, като моля и за срок за писмена защита.
АДВ. К.: Оспорвам предявения иск по основание и по размер.
Увеличението, направено от колегата относно съществото на спора считам,
че е спорно. Самият факт на напускане на съдружник към момента такова
няма. Ако се приеме, че Я. не е съдружник в „Г.“ ООД съдружниците имат
сключен дружествен договор, който не е оспорен. Има клаузи и не са
4
оспорени. Една от тези клаузи е чл. 23, ал. 6, че Я. е съдружник се изчислява,
като взима се по-малка стойност от номиналната стойност от внесения от
съдружника дял и размерът на дяла, който той би получил. В случай на
разпределение на печалбата.
Относно размера на ликвидационния дял вещото лице, в съдебно
заседание изрично посочи коя е сумата, която следва да бъде счетена като
вярна. Представили сме доказателства за разноски.
Правим искане за даване на срок за представяне на писмени бележки.
Съдът обявява 10 дни, считано от днес за представяне на писмени
становища, след което заяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 10:55
часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
5