№ 525
гр. Стара Загора, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530202875 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № f 650394 /17.08.2022 г. на
Зам. Директор на ТД на НАП град Пловдив.
Жалбоподателят недоволен от наложената му наказание моли съда да го
отмени. Мотивира се с обстоятелството, че административното нарушение е
малозначително.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. , но в писмена
защита чрез адвокат Т. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Т взема
становище, че жалбата е неоснователна, че е извършено административно
нарушение и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
1
наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна
следното :
Жалбоподателят Г. Г. в качеството си на управител на „Стройснаб БГ”
ООД – предприятие по смисъла на Закона за Счетоводството и търговец по
смисъла на ТЗ – като е бил длъжен не е публикувал годишен финансов отчет
на дружеството за 2020 година в ТР при АВ в срок до 30.09.на следващата
година т.е. до 30.09.2021 г .
Приходите от търговска дейност за 2020 г. са 1004417,31 лева .
ГФО е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР на АВ на
26.04.2022 г.
Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. в град Стара Загора.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – показанията на св. Н. С. /актосъставител/, покана.
Цитираните доказателствени средства не съдържат никакво
противоречие, из цяло кореспондират по между си и водят до единствено
възможният извод относно главният факт в процеса. Не се събраха други
доказателства, които да опровергават посочената фактическа обстановка,
поради което съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган не е имал алтернатива и напълно правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 16, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 38, ал. 1
т. 1 ЗСч и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложил административно
наказание Глоба в размер на 200 лева.
Съдът из цяло споделя изводите на административно-наказващият орган
и приема, че правилно и законосъобразно е приложил материалният закон.
Задълженията за активни действия от страна на задълженото лице /
управителя на търговското дружество / и жалбоподател в настоящият процес
са безусловни /произтичат от чл. 38 ал. 1 т. 1 ЗСч /.
Вместо да предприеме дължимите активни действия в изискуемия срок
жалбоподателят чрез бездействие е нарушил чл. 16, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 38,
ал. 1 т. 1 ЗСч .ГФО е заявен за публикуване на 26.04.2022 г., а не до крайният
срок – 30.09.2021 г.
Основните задължения , които е следвало да изпълни нарушителят чрез
активни действия са били в няколко насоки : да изготви ГФО, в срок до
30.09.2021 г. да го представи за публикуване в ТР на АВ.
Всичко това не е сторено и чрез бездействие са нарушени цитираните по
– горе задължения , което дава основание на съда да приеме, че е извършено
2
претендираното от административно-наказващият орган административно
нарушение.
Обстоятелството, че търговецът е публикувал по-късно ГФО не заличава
факта на административното нарушение.
Няма основания и за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Макар и извършено за първи път административното нарушение не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения
с цел превенция за отчетността и събираемост на данъчните задължения.
Извършеното административно нарушение в никакъв случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност и по още една причина –
закъснението за изпълнение на задълженията е с около 7 месеца.
Задължението не е изпълнено по инициатива на жалбоподателя, а едва след
установяване на нарушението и покана от органите на НАП.
По изложените съображения съдът приема, че няма основания за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан
либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.
Правилно е индивидуализирано наложеното административно наказание.
Отчетени са всички обстоятелства по чл. 27 ЗАНН , наложеното наказание в
минимален размер е съобразено с целите на чл. 12 ЗАНН и няма основание за
изменение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения даващи повод за отмяната му.
Административно-наказващият орган е удовлетворил изискването на
законодателя в чл.57 ЗАНН и конкретно в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочени
са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, същото е конкретизирано по време, място и начин на извършване.
Непосочването на мотиви в наказателното постановление за липса на
малозначителност не е процесуално нарушение. Първо такова изискване
няма, и второ не може да се вменява в задължение на административно-
наказващият орган да обсъжда обстоятелства които не са налице. В случай, че
има основание за приложение на чл. 28 ЗАНН при постановяване на
съдебният акт съдът при въззивният контрол има процесуална възможност да
обсъди и да освободи нарушителят от АНО.В случая обаче по изложените по-
горе съображения няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН и за
отпадане на АНО.
По изложените до тук съображения съдът приема, че жалбата се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да са потвърди.
3
Съгласно 63Д, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № f 650394 /17.08.2022 г.
на Зам. Директор на ТД на НАП град Пловдив, с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева /двеста/ на Г. И. Г.
жител на град К, ул. „ ПДП „ *** ЕГН – **********,съдебен адрес – град К,
ул. „ ШЕ „ № 11, етаж 1, офис 3 /адв. М. Т./.
ОСЪЖДА Г. И. Г. да заплати на НАП - ТД на НАП град Пловдив
направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4