Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
гр.Плевен, 21 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, II-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия
Господинов административно дело № 756 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27,
ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във
вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на „ПЕПИ ОЙЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Бреница, общ. Кнежа,
обл. Плевен, ул.”Георги Бенковски” № 4, чрез управителя Ц.Н.М., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 58/3/3120783/3/01/04/02 на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, с изх.№ 01-2600/6594
от 22.07.2020 г. /АУПДВ/, издаден във връзка с договор № 58/3/312/0783 от
15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФЗ, Сдружение
Местна инициативна група „Кнежа“ /МИГ/ и дружеството.
В жалбата се твърди, че АУПДВ е издаден
при съществени нарушения на административно производствените правила и
материалния закон и се прави искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят изразява становище, че
производството е открито извън мониторинговия период, който съгласно
разпоредбата на §1, т.1, буква „а“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г. /по-долу Правила/, за договори, сключени преди 01.01.2015год., е пет
години, като договорът е сключен на 15.10.2014 г., с оглед което периодът е
изтекъл на 15.10.2019 г. Твърди се, че Правилата не са съществували към момента
на подписване на договора, с оглед на което прилагането им е в нарушение на
принципите на последователност и предвидимост съгласно чл.13 АПК. Нарушен е и
принципът на правната сигурност, като жалбоподателят не е бил уведомен, че ще
се следи за изпълнението на бизнес плана и че ще бъде санкциониран при
неизпълнението му. Не са взети предвид направените от него възражения, а
именно, че е извършил инвестицията в срок и съгласно одобрения проект. Жалбоподателят
излага доводи, че е представил на ДФЗ необходимите документи, осигурил им е
достъп, води аналитична счетоводна отчетност, организира счетоводна отчетност
за установяване и възстановяване на дължим ДДС, както и че е ползвал активите
само по предназначение и за целите, определени с проекта. Не е променил
местонахождението им, нито е прехвърлил собствеността или ползването им, спазил
е както условията на чл.52 от Наредба
№23/18.12.2009 г., така и одобрения проект за срок от 5 години от сключване на
договора. В същия липсва изрична разпоредба относно бизнес плана. Твърди, че неизпълнението
в пълен обем на същия е заради обективни фактори – демографски срив в
населеното място.
С Определение № 1377/19.09.2020 г. жалбата
е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е
внесена в определения от съда срок /л.470/.
От ответника е подаден писмен отговор на
жалбата, съгласно предоставената му възможност с Определение № 1474/06.10.2020
г. /л.472/. В същия се изразява становище за неоснователност на подадената
жалба. Излагат се доводи, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно
производствените правила и материалния закон. На жалбоподателя е била
предоставена възможност да се направят възражения. Съгласно §4, ал.3 от ДР на
ЗУСЕСИФ /Закон за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/, БФП по ПРСР се предоставя при условията и реда на този
закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. Друго е предвидено в чл.27, ал.7 от ЗПЗП. На основание §35, ал.3 от
ПЗР към ЗИД на ЗПЗП са издадени Наредба №23 от 18.12.2009 г. и Наредба №29 от
11.08.2008 г. Договорът за отпускане на БФП е от 15.10.2014 г., като цялата
процедура е протекла по реда на тези наредби. Направено е искане за назначаване
на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като ВЛ да изследва въпроса за
приходите от подпомаганата дейност през 2016, 2017 и 2018 г.
В съдебно заседание жалбоподателят „ПЕПИ
ОЙЛ“ ЕООД се представлява от адв. Д.П. с пълномощно по делото. Същият поддържа
подадената жалба по изложените в нея основания. Твърди, че оспореният акт е
издаден при позоваване на Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/, които правила реално са
публикувани на 30 август 2019 г. В тази връзка моли да се констатира, че
съгласно Конституцията на Република България всеки един нормативен акт
произвежда действия от деня на публикуването му или от ден определен от неговия
издател, поради което счита, че позоваването на тези правила е абсолютно
неправилно. Излага доводи, че размерът на средствата, подлежащи на
възстановяване, е следвало да бъде уреден със самия договор, а не да се
извършва позоваване на нормативен акт, който е издаден много по-късно от датата
на сключване на процесния договор. Процесуалният представител на жалбоподателя
твърди, че действително от финансова гледна точка са налице отклонения от бизнес
плана на жалбоподателя, но това се дължи само на обстоятелството, че бизнес
планът е съставен на база прогнозна
стойност, която може би изцначално е била неправилно определен, а именно при
цена на пропан - бутана от 1.30 лева на литър. Адв. П. сочи, че от заключението
на вещото лице е видно изпълнение в количественото отношение на бизнес плана
над 50 процента и при друга заложена и пресметната пазарна стойност изпълнението
във финансово отношение би било над 50 процента. Ето защо изразява становище,
че няма никакво основание да бъде налагана каквато и да е корекция по отношение
на бенефициента, съответно да бъде издаден и процесния акт. Смята, че така
издаденият акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да се
отмени, ведно с всички следващи законни последици. Претендира и съдебни
разноски, съобразно представен списък. В представена в срок писмена защита
допълнително твърди, че споделя правните доводи на ответника досежно
законодателните изисквания за бизнес плана, който всеки кандидат по мерки 311 и
312 за ПСРС 2007 – 2013 г. следва да съобрази и представи, но при съобразяване
на обстоятелствата, че бизнес планът трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчивата заетост, водещи до реализиране на целите, указани
в Наредба № 29/11.08.2009 год., при отчитане, че този план се явява условия за
отпускане на кандидата на средствата за подпомагане, като самият план подлежи на
проверка и анализ от страна на АО, в рамките на които последният следва да
прецени дали въведените в него стойности са адекватни на икономическата и
пазарната среда към момента на подаването му и какви са тенденциите за бъдещия
период, обхванат от него, респективно да направи оценка за неговата
жизнеспособност и устойчивост. Процесуалният представителна жалбоподателя
излага доводи, че от заключението на ВЛ безспорно е установено, че прогнозната
цена от 1,30 лв/л. не е постигана нито в един момент от датата на сключване на
договора до изтичане на срока му, вкл. и към настоящия момент, поради което АО
е следвало да не одобрява искането за подпомагане, или да съобрази постигнатите
финансови резултати като процентно съотношение на база предвидените за продажба
количества пропан-бутан по години, които са въведени в съответния бизнес план.
Твърди наличие на форсмажорни обстоятелства, довели до недостигане на прогнозния
финансов резултат, както и че в количествено отношение неизпълнението е под 50
%, поради което не са налице основания за финансовата корекция. Излага
съображения, че съобразно клаузите на договора периодът, подлежащ на проверка
е пет годишен и е изтекъл до 15.10.2019
год., поради което след изтичането му АО не е имал право да инициира
производство за финансова корекция. Твърди неприложимост на Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по аргумент на чл.5, ал.5 от КРБ. В заключение прави искане да бъде
отменен АУПДВ, предмет на производството.
Ответникът по жалбата – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ се представлява от адв. А. с
пълномощно по делото, която изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и претендира присъждане на сторените разноски, съгласно списък, който
представя. Процесуалният представител на ответника излага доводи, че Правилата
за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ са влезли в сила преди издаването на оспорения адм. акт, а
именно, че са в сила от 2019 г., а актът е издаден през 2020 г. Срещу същите е
била подадена жалба и те са влезли в сила след решение на петчленен състав на
ВАС, по силата на което жалбата е отхвърлена. Във връзка с твърденията, че
бизнес планът в количествено отношение е изпълнен, поради което акт не би
следвало на това основание да бъде издаден изразява становище, че бизнес планът
е по образец към приложимата Наредба и в приходната му част е важна стойността,
а не единични цени на продукцията, която би била финансирана и как тези цени ще
варират във времето - важна е приходната част. Във връзка с това, че актът не
следва да е решение за финансова корекция изтъква, че тази програма и
съответната мярка са седем години преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, чийто чл. 70
предвижда при неизпълнение на индикатори да се издава решение за финансова
корекция. Към момента, в който жалбоподателят е кандидатствал по тази мярка към
него не е имало такова изискване и съответно бизнес-планът не е заложен като
индикатор, в приходната си част също. В представена в срок писмена защита
допълнително излага съображения, че обжалваният АА е издаден от материално
компетентен орган, обосновавайки се с разпоредбите на §4, ал.1 от ДР на
ЗУСЕСИФ, чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗПЗП. Сочи, че същият
е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по
чл.59, ал.2 АПК, налице са подробно изложени мотиви. Позовава се на съдебна
практика на ВАС във връзка с горните твърдения.
Излага доводи, че не са налице съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, даващи основания за
отмяна на оспорения АА. Осигурена е възможност за участие на заинтересованото
лице в производството по издаване на съответния АА, на жалбоподателят е
предоставена възможност съобразно чл.34 АПК да предостави възражения и той се е
възползвал от тази възможност, подадените възражения са обсъдени в процесния АУПДВ. Излага подробни доводи за
материалната законосъобразност и обоснованост на оспорения АА и в заключение
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Между ДФЗ, МИГ и ДФЗ е сключен договор № 58/3/312/0783
от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 година /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие
на земеделските райони /ЕЗФРСР/ - л.8 и сл. от делото.
Към същия е приложен бизнес план /л.л. 45-70
от делото/, като договорът и бизнес планът са за обект „Изграждане на нова
автогазоснабдителна станция за пропан бутан в село Бреница“. Сумата на
инвестицията е 149 171,41 лева, като по договора се сочи сумата, която следва
да се отпусне, и същата е в размер на 107 005,40 лева – чл.2.1 от същия.
Строежът е извършен, като по делото са приобщени съответни документи по
разрешаване и във връзка с извършването на строителството, и е въведен в
експлоатация, видно от приобщеното на л.332 разрешение за ползване
№СТ-05-968/01.07.2015 г. С УП за одобрение от 14.10.2015 г. /л.350/ дружеството
е уведомено, че е изплатена сума по договора в размер на 106 963, 48 лева.
Със заповеди от 28.11.2018 г. /л.л.352,
353/ е наредено извършване на проверка на място, като за същата е приобщен
контролен лист от 03.12.2018 г. /л.354 и сл./. Видно от последния, за 2016 год.
– първа година от БП /бизнес плана/, изпълнението на заложените приходи е 47 %
/приходи от продажби по бизнес план – 234 000 лева, от ПнМ – 109 775,44 лева/,
за 2017 г. – втора година от БП, изпълнението на заложените приходи е 42 % /приходи
от продажби по бизнес план – 273 000 лева, от ПнМ – 114 753,84 лева/.
Отбелязано е, че 2018 г. не е пълна. Приобщена е счетоводна документация на
дружеството. До дружеството е изпратено писмо от 02.04.2019 г. /л.л.421,422/, с
което се изискват доказателства за приходите от дейността през декември 2018 г.
Такива са предоставени от дружеството – л.424 и сл.
До управителя на дружеството е изпратено
УП от 30.10.2019 г. /л.л.35-38/, в което се сочат реалните приходи през 2016 г.
– 109 775,44 лева, за 2017 г. – 114 753,84 лева и за 2018 г. - 107 364.37 лева,
и че същите представляват 39,77 % спрямо предвидените в бизнес плана общо за
трите години. Посочени са правни норми, както и разпоредби на договора, които
според органа не са спазени, както и че следва да се издаде АУПДВ в размер на
16 044,52 лева – 15 % от предоставената финансова помощ. Даден е 14-дневен срок
за писмени възражения. Такова възражение е постъпило от дружеството в
определения срок /л.л.40-41/, в което се навеждат твърденията, изложени и в
жалбата до съда.
Издаден е процесния АУПДВ /л.л.28-33/.
Описано е сключването на договора, извършеното плащане и осъществената проверка
на място през 2018 г., както и допълнително събраната счетоводна информация за
12.2018 г. Описани са и разменените писма с дружеството. Посочено е, че
установените реални приходи са, както следва:
за 2016 г. в размер на 109 775,44 лева,
което представлява 46.91% изпълнение спрямо заложените финансови показатели в
одобрения бизнес, които са в размер на 234 000,00 лева;
за 2017 г. в размер на 114 753,84
лева, което представлява 42,03% изпълнение спрямо заложените финансови
показатели в одобрения бизнес, които са в размер на 273 000,00 лева;
за 2018 г. в размер на 107 364,37
лева, което представлява 32,77% изпълнение спрямо заложените финансови
показатели в одобрения бизнес, които са в размер на 327 600,00 лева;
Реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови
години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) спрямо предвидените по одобрения бизнес
план, са в размер на 39.77%, тоест изпълнението е под 50%.
Посочено е, че съгласно легалното
определение, дадено в §1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. и в раздел IX “Други условия“, т.9.1. буква „г" от договор №
58/3/312/0783 от 15.10.2014 г., „Одобрен проект" е подаденото от
Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 23 от
18.12.2009 г. документи (включително и представения от Ползвателя и одобрен от
Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и допустими за финансиране.
Разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 г. гласи: „Бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2", като в §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на същата наредба е
дадено определение за „Икономическа жизнеспособност“, което е генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана.
В точка 4.17 от договор № 58/3/312/0783 от
15.10.2014 г. е посочено, че: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения
проект и изискванията на Приложение № 2 към настоящия договор и Таблицата за
одобрените инвестиционни разходи“, като точка 4.25.3 гласи, че: „Ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия
договор". Допълнително в Приложение № 2 от договора, т. 11 е посочено, че:
„Ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие
с одобрения бизнес план. Както и да използва и без предварително уведомяване и
получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и
предоставени на Фонда технически спецификации и/или Количествено-стойностни
сметки, необходими за изпълнение на инвестицията - предмет договора".
Съгласно т.4.24 от договора: „Ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда
незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на
настоящия договор".
В Точка 4.4 „б" от договор №
58/3/312/0783 от 15.10.2014 г. е посочено, че: „Фондът има право да откаже
изплащане на финансовата помощ, на цялата или на част от финансовата помощ,
както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от
изплатената финансова помощ, когато Ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по този договор или по Наредба № 23 от 18.12.2009 г.".
В раздел VIII. ОТГОВОРНОСТ, точка 8.1 от
договор № 58/3/312/0783 от 15.10.2014 r. е фиксирано: „В случай, че Ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след
изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ,... Фондът
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя. В този случай
Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл.60 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г."
В точка 16 от Приложение № 2 на договор №
58/3/312/0783 от 15.10.2014 г. е указано, че: ”В случай че Ползвателят не
изпълнява което и да е свое договорно или нормативно установено в Наредба № 29
от 11.08.2008 г. и/или Наредба № 23 от 18.12.2009 г. задължение, Фондът има
право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на
помощта".
Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от
Наредба № 23 от 18.12.2009 г., в случай че МИГ или получателите на помощта не
изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с тях. Алинея 2 на същата разпоредба сочи, че в случаите по
ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по
даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността
на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или
възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
В Държавен вестник, бр. 69 от 30.08.2019
г. са обнародвани „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“ с цел отговаряне на нормативните
изисквания и унифициране на прилагането им.
За констатираното неизпълнение, описано в
настоящото писмо, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи
положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените
приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия
период и това е продължило над две финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018
г./, се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по
договора. Общия размер на задължението е 16 044,52 лева.
По отношение на наведените твърдение във
възражението на дружеството е посочено, че не се приемат за основателни на
следните съображения:
Съобразно чл. 16, ал. 2 от Наредба
№29/2008 г., представеният бизнес план за разнообразяване на дейността трябва
да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до
реализиране на целите по чл. 2. Установеното общо неизпълнение в размер на 60.23%
спрямо заложените приходи в одобрения бизнес план по проекта не съответства на
целите, дейностите и изискванията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., определени в Наредба №
29 от 11.08.2008 г. Същото се явява и нарушение спрямо изискуемите задължения в
клаузите по т. 4.17 от договор № 58/3/312/0783 от 15.10.2014 г.
Приходите са част от бизнес плана,
носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл.
16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и са съществена част от одобрения и
финансиран проект, като цялост от разходи и планирани очаквани приходи. Самото
понятие „икономическа жизнеспособност" има законово определено съдържание
в § 1, т. 6 от Наредбата, като генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са
относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните
приходи доказва осъществяване на другите цели по чл. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Наредбата. Те също са от особена важност, тъй като идеята е не нещо да се
построи, а да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за
повишаването на доходите и развитие в селище с влошени социални показатели.
Жизнеспособността на инвестицията е
критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по проекта на
ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на
изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект. Целта на
контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия ползвател
резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата
дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по смисъла на §1, т. 6
от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. нейната конкурентоспособност и пазарния
потенциал.
Това задължение произтича и от
необходимостта при разходването на средствата, принадлежащи на бюджета на ЕС,
да се спазва принципа за добро финансово управление, прогласен в чл. 30 от
Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2012
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, респективно
чл. 33 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, Евратом) 2018/1046 и по- специално: на принципа за
ефикасност, който изисква да се постигне най-добро съотношение между
използваните ресурси и постигнатите резултати и принципа за ефективност, който
изисква осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на
планираните резултати от подпомаганата дейност. В тази връзка ползвателят е
длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими
предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията. В тази
връзка задължението на ползвателя е както физическото извършване на
инвестицията, т.е. да придобие активите - обект на финансово подпомагане, така
и задължението за използването на инвестицията за постигане на набелязаните
резултати от гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани в
представения от самия ползвател бизнес план.
Към възражението ползвателят е приложил
писмени доказателства, които не удостоверяват обстоятелства по смисъла на чл.
48, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия” от ПРСР 2007 – 2013 г. Същите не опровергават еднозначно
установяванията на административния орган.
Във връзка с тези мотиви и на основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и чл. 46, ал. 1 и 2 във
връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., т. 8.1 във връзка с т.
4.17 от договор № 58/3/312/0783 от 15.10.2014 г. и на основание чл. 59, ал. 1 и
2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл.3, ал.1 от Правилата, е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 044, 52 лева, посочено
е, че лихва върху същото се начислява от датата след 14 дневен срок за
доброволно изпълнение.
Посочения АУПДВ е връчен на 27.07.2020 г.,
видно от обратната разписка на л.34, а жалбата срещу него е подадена на
10.08.2020 г., видно от входящия номер на органа на л.6.
По делото е назначена СИЕ. Съгласно
заключението на същата /л.л.525-538/, количествата и приходите от продажба на
пропан са: през 2016 г. 148 238,44 литра на стойност 109 775,44 лева; за 2017
г. 135 742 литра за 114 753,84 лева; за 2018 г. 122 027,106 литра за 107 364,37
лева. В бизнес плана за същите години очакваните приходи са съответно 234 000,00
лева, 273 000,00 лева и 327 600,00 лева, при съответни количества 180 000, 210
000 и 252 000 литра. Изпълнението по години на приходите е съответно 46,91 %,
42, 03% и 32,77 %, общо за трите години 39,77 %. По отношение изпълнението на
продажбите като количество същото е 82,35%, 64,64% и 48,42%, общо за трите
години 63,24 %.
На зададени въпроси ВЛ в о.с.з.
допълнително сочи, че цената на пропан-бутана е била и през трите години около
90 стотинки/литър, а в бизнес плана е 1,30 лева/литър. Всички приходи – и по
бизнес плана, и действителните, са без ДДС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, като същата е
допустима като подадена от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен
административен орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор издава актове
за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай попада в
цитираната хипотеза.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата
писмена форма и съдържа всички реквизити съгласно указаното в чл. 59, ал. 2 от АПК - всички фактически и правни основания за постановяването
му. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици.
По отношение на спазването на
административно производствените правила съдът съобразява следното:
При издаването на оспорения акт не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че
нарушението на административно производствените правила е съществено само в
случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе до различен
от постановения правен резултат, каквито нарушения съдът не констатира при
издаване на АУПДВ.
Производството по издаване на акта е
образувано след извършена проверка за изпълнение условията по договора за
отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата
дейност от компетентните длъжностни лица при РА на ДФЗ, съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Актът
за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на
изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното
производство и предоставяне на възможност за участие /чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК/. Преди да
издаде оспорения акт, административният орган с писмо е уведомил жалбоподателя,
на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива
производство по издаване на административен акт за установяване на публично
държавно вземане, поради установеното с извършената проверка неспазване на
договорни и нормативни задължения, които са описани в писмото, и е определен
размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично
държавно вземане, неговия размер в абсолютна стойност /равна на тази по
процесния АУПДВ/ и относителния му размер – 15 % от получената финансова помощ,
осигурил му е възможност да участва в развилото се административно
производство, да подаде възражения, от която възможност дружеството се е
възползвало. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени
задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл. 35 и чл. 36 от АПК/.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция (чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП) издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено вземанията, възникващи
въз основа на административен договор, представляват публични държавни
вземания, което е видно от текста на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и се събират по реда на ДОПК, с издаване на АУПДВ.
Дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите, извън основанията
на ал. 6 от чл. 27 от ЗПЗП, се установява с издаване именно на
АУПДВ по реда на ДОПК. Видно от фактическите основания за издаване на акта, той
се основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора
бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване
критериите за допустимост, които не се сочат в текста на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Правилата за
определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007 – 2013, за
договори, като процесния, сключени преди 1 януари 2015 г. мониторинговия период
е пет години, считано от датата на сключването им. В случая по делото се
установява, че процесния договор е от 15.10.2014 г., с оглед на което е
приложим редът по § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018).
По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната
редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от
3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова
помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони,
се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото
обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 29 от 11.08.2008 г. има предвиден специален ред за контрол и
изпълнение на дейностите по проекта. Това е раздел 2 на глава четвърта от
Наредбата "Условия за изпълнението на дейностите по проекта и
контрол". В него са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска
връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата. В чл. 47 е уредена и процедурата. Следователно в процедура по проверка на сключен договор при приложение
разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е следвало да се приложи реда именно по тази
наредба. В този смисъл е Решение № 282 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6598/2018 г. Следователно, като е приложил тази наредба, органът е спазил
съществените административно производствени правила.
Следва да се посочи, че договорът е сключен и на основание
Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно
развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. /Наредба №23/ – в този смисъл е чл.1.2 от договора, която разпоредба
изрично посочва като приложима по договора и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. /Наредба
№29/.
В случая процесният акт на изпълнителния директор на
ДФЗ е издаден и на основание разпоредбите на относимите Наредба № 23 и Наредба
№ 29 за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията
за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство, поради което в случая следва
да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на
такъв вид вземания - по реда на ДОПК - чл. 166 и сл.,
както е процедирано от издателя на акта.
Извършените проверки на място са в изпълнение на
правото на Фонда, съгласно т. 4. 1, т. 4. 2 и т. 4. 3 от договора да упражнява
постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол
по изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези
проверки на място следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите
и техническите носители на информацията, респективно може да изисква от
ползвателя документи, сведения и справки. Изрично е посочено, съгласно т. 4. 3,
че правата по т. 4. 2, описани по-горе се отнасят и за времето след предоставяне
на помощта, за установяване на целевото й използване съобразно условията на
договора. Ето защо извършването на проверките съставлява част от правата на
фонда, произтичащи от сключения договор между страните.
Предвид факта, че е предоставена възможност на
жалбоподателя да се запознае с конкретните констатации на Фонда, съответно
фактическите и правни основания за започване на производството, на страната е
предоставена възможност да се защити, поради което процесуалните й права в това
производство не са нарушени.
В резултат на изложеното съдът не
констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
производство по издаване на оспорения АУПДВ.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон.
Както е посочено по-горе, договорът е
сключен на основание Наредба № 23 и Наредба № 29. Въз основа на разпоредби на
посочените наредби е издаден и АУПДВ. Съгласно чл.59, ал.1 от Наредба № 23, „В
случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях.” Съгласно
ал.2, „В случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.”
Следователно съдът следва да извърши
проверка налице ли са условията по тези разпоредби, както и по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за връщане на вече изплатени суми - чл. 46, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 16, ал. 1 и 2 от нея, както и относно изпълнение на договорните задължения от
дружеството по посочените в решението на административния орган клаузи по
договора за финансова помощ. Доколкото чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23
словесно съвпада по отношение на получателя на помощта с чл.46, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 29, изложените по-долу мотиви относно чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №
29 са относими и към чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23.
Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29, в случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. един от задължителните
реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план,
който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост,
водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 и т. 26 на ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. са описани
значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и
"устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни
места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Дефиницията на
§ 1, т. 19 от ДР на тази наредба сочи, че "проект" е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово
подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по
образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл.
26, ал. 1 от Наредба № 29/. При което не би могло да се твърди, че бизнес
планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част от договора и не
задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на
договорните си ангажименти. В този смисъл бизнес планът е неразделна част от
договора.
Следователно при преценката за
изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се съобразяват не само
клаузите на договора, но и изготвения бизнес план, въз основа на който е
одобрен и проектът за финансиране.
В случая се установява, че посочените от
органа в АУПДВ приходи за трите последователни години – 2016, 2017 и 2018, са
точно посочени, и са въз основа на счетоводни документи, представени от самото
дружество. Размерът на приходите се потвърждава и от заключението на СИЕ, която
съдът приема за компетентна и задълбочена, основана на събраните по делото
доказателства и неоспорена от страните. Размерът на приходите в левове не е и
спорен между страните. Размерът на очакваните приходи съгласно бизнес плана се
установява от самия бизнес план, който е приобщен. Размерът на изпълнението -
действителните приходи през съответните години спрямо тези, предвидени в бизнес
плана, също е изчислен точно от органа. Той общо за трите години е 39,77 % - в
рамките между 20% и 50 %.
По отношение изпълнението на продажбите
като количество съдът отчита, че същото е съответно по години 82,35%, 64,64% и
48,42%, общо за трите години 63,24 %, видно от заключението на СИЕ. Следва да
се отбележи обаче, че за изпълнението на бизнес плана се съди с оглед приходите
от дейността, а не по количеството на продаданите стоки /в случая – пропан -
бутан/. Същите количества са над 50% от предвидените в бизнес плана, но
приходите от тях са под 50%. Но именно приходите в левове са важни за преценка
на икономическата целесъобразност на проекта, за който проект е направен бизнес
план, а не количествата на реализираната стока.
Органът може да иска връщане на вече
платени суми при непостигане показателите на бизнес плана, въз основа на който
е отпусната финансовата помощ. В същия бенефициерът е посочил, че с
изграждането на нова автогазоснабдителна станция за пропан бутан към
съществуваща бензиностанция се цели подобряване на основните услуги за
икономиката и населението в община Кнежа, с краен резултат подобряване
качеството на живот на хората в селските райони. Във финансовата част на бизнес
плана /л.л.60-61/ са заложени приходи за всяка една от 10-те години от
изпълнението на бизнес плана, като същите приходи са в лева, и постепенно се
увеличават до петата година, откогато са в размер на 374 400,00 лева годишно, и
в този размер са до десетата година.
Посочените в бизнес плана бъдещи приходи
подлежат на оценка и контрол. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба
№29 решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз
основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и
изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени
в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело
на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение № 3
към чл. 16 от Наредба № 29 е финансово-икономическият статут на проекта,
съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише
производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана,
средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се
описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в
него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при
произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост.
Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредба
№ 29, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава
през анализ на тези два фактора - икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост, като наличието им е основание за вземане на решение за одобряване
на заявлението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за
съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежат на
преценка - чл. 27, ал. 3, т. 2 от наредбата. Касае се за преценка на две
самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства.
Следователно приходите са част от бизнес плана,
носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 и са съществена част
от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани
приходи. Още повече, че съгласно § 1, т. 6 от Наредба № 29 "икономическа
жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са
относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните
приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредба № 29. Те също
са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект,
който да се използва, като възможност за заетост /създаване на нови работни
места/, насърчаване на предприемачеството и подобряване на качеството на
живот.
От доказателствата по делото се установява
по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана
финансови параметри, което води до нарушение на т. 4. 17 от договора, който
препраща към т.11 от Приложение № 2 към същия договор, съгласно която точка
„Ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в
съответствие с одобрения бизнес план...”
Безспорно е установено бездействие от
страна на ползвателя, изразяващо се в неизпълнение на заложените приходи, което
не се оспорва от жалбоподателя по същество.
При това, посоченото неизпълнение на
бизнес плана в частта относно приходите за процесните три години се вписва в
материално правните хипотези на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 и чл.59, ал.1 и
ал.2 от Наредба №23.
При тези данни настоящият състав на съда
счита, че административният орган правилно е приел, че е осъществен
фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 и чл.59, ал.1 и ал.2 от
Наредба №23, тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на
ползвателя след изплащане на финансовата помощ. Правилно административният
орган се е позовал в решението си и на т. 8. 1 от договора, които предоставят
възможност на Фонда да поиска връщане на цялата или част от помощта, ако
ползвателят на помощта не е изпълнил някои свои нормативни или договорни
задължения. В случая е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил
заложените в бизнес плана финансови показатели, поради което непостигането им
води до частична отмяна на финансовата помощ.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. разплащателната агенция
определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на
помощта.
В съответствие с правомощията на изпълнителния
директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на
изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.
Определеният с АУПДВ размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ е в
съответствие с т. 30 от Правилата. Следва да се има предвид, че съответствието на акта
с материалния закон се извършва към момента на издаването му /съобрази чл. 142, ал. 1 АПК/.
Налице е неоснователност на възраженията на
жалбоподателя относно причините, поради които заложените в плана показатели не
са били достигнати. Посочените обстоятелства – намаление на населението в
населеното място /демографски спад/, както и предвидените в бизнес плана цени,
на които се подава пропан - бутанът, не попадат в легалната дефиниция на фосмажорните
обстоятелства, посочени в § 1, т. 27 от Наредба № 29/2008 г. Съгласно тази разпоредба, 27.
"Форсмажорни обстоятелства" са:
а) смърт на ползвателя на помощта;
б) продължителна професионална
нетрудоспособност на ползвателя на помощта;
в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан
договорът за отпускане на финансова помощ;
г) тежко природно бедствие, въздействало
сериозно върху земята в имота;
д) разрушаване на животновъдните постройки
в имота в резултат на инцидент;
е) епизоотично заболяване, засегнало
изцяло или частично животните на земеделския производител.
В случая нито демографския спад, нито
цените на пропан бутана са част от тези обстоятерства. Съдът съобразява, че
наличието на демографски спад е характерно за цялата страна. Цените на пропан
бутана са били според заключението на СИЕ в рамките на 0,90 лева/литър и през
трите години, с оглед на което явно предвидената в бизнес плана цена от 1,30
лева/литър не е била никога налице през тези години. Следователно същите
обстоятелства са били налични и към момента на кандидатстването за
подпомагането и сключването на договора, т. е. те не са нещо непредвидено.
Отделно от това тези обстоятелства не са
били и заявени пред административния орган по нормативно и договорно разписания
ред.
Задължението на ползвателя за извършване
изцяло на одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект по т. 4. 17
от договора и т. 11 от приложение № 2 към договора включва и постигане на
приходите по бизнес плана.
Предвид изтичането към момента на издаване
на АУПДВ, на отчетните периоди, за които е изследвано постигане на заявените с
бизнес плана приходи от дейността и предвид очевидната невъзможност да се
отстранят последиците от неизпълнението, е безпредметно администрацията да иска
от ползвателя на помощта да осигури изпълнението на бизнес плана за съответните
години.
Преценката на РА за вида, степента и
продължителността на неизпълнението не е обвързана с изтичането на периода за
мониторинг и обхващането на по-кратък период от този на мониторинга не засяга
законосъобразността на АУПДВ. Възстановяването на полученото финансиране при
нарушение на договорните задължения е типична цел на АУПДВ.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че липсва към датата на подписване на договора действащ
нормативен акт, по силата на който да се определи размерът на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като неправилно е приложен
нормативен акт, в който не е предвидено обратно действие. Както към момента на
получаване на финансовата помощ, така и към момента на издаване на оспорения
акт, съгласно нормите на чл. 27 от ЗПЗП ответникът има правомощието да определи размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като се отчитат степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на
приложимото право на ЕС, българското законодателство и сключения
административен договор. Тази норма не ограничава изпълнителния директор на ДФЗ
за приложението на конкретна програма. В случая размерът на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен въз основа на настъпили
юридически факти – нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР
и не променят техните правни последици – възстановяване на неправомерно
получена финансова помощ. От събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят е нарушил както договорните си, така и нормативните
задължения, поради което за административния орган е възникнало материалното
право да поиска връщане на изплатените суми. Налице е неизпълнение на договора,
но нарушението засяга и целите на мярката, по която е получена помощта, засяга
и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на
проекта. Преди приемане на Правилата, по които е определен конкретния размер на
корекцията, с отделни Наредби по мерките на ПРСР се установяват видовете
нарушения и правните последици от тях, представляващи основание за
възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ. Съдът приема, че не
са нарушени и сочените от жалбоподателя принципи. Принципът на предвидимост не
е нарушен, тъй като жалбоподателят е имал яснота за дължимото си поведение още
при подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби,
така и в самия договор изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и
е установена ясно отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая
Правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест
и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие, както твърди
жалбоподателят. Липсва нарушение на принципа на равнопоставеност, както и на
принципите за последователност и предвидимост.
В случая административният орган позовавайки се на
тези Правила правилно е посочил, че подлежащата на възстановяване финансова
помощ е 15% от предоставената БФП. Защото от представените по делото
доказателства и от съдебно-икономическата експертиза безспорно се установява,
че за 2016 – 2018 г. изпълнението на бизнес плана в частта му за приходите е
под 50 %, но над 20%. Правилно същата сума е пресметната на 16 044,52
лева – 15 % от предоставената финансова помощ.
С приемането на т. 30 от Правилата и при
преценката да се оттегли частично подпомагането са взети предвид степента и
продължителността на неспазването на задължението, които са критерии за
оттеглянето по чл. 35, § 3, ал. 3 и ал. 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014
година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за
отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие. Критерият на Правилата е приходът от финансираната
дейност да е по-малко от 50%, но повече от 20% от приходите, заложени в бизнес
плана и това да е продължило две или повече финансови години. Продължителността
на неспазването е признак различен от системността, дефинирана в чл. 35, § 3, ал. 5 от Делегирания регламент. С арг. от дефиницията на чл. 2, § 6 от Делегирания регламент мерките за подпомагане,
предоставени в съответствие с член 35, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 се отнасят към мерките за
развитие на селските райони в обхвата на интегрираната система.
След изменението на ЗПЗП от ДВ
бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и на сключените договори между фонда и
получателите на безвъзмездна финансова помощ, които са извън приложното поле
на ЗУСЕСИФ, е признато качеството административни договори.
Характеристиките на административен договор по чл. 19 а АПК притежава сключения между страните договор за
предоставяне на финансова помощ. При действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие на акта с материалния
закон се извършва към момента на издаването му. Към този момент е несъмнено
прилагането на института на административния договор към договор №58/3/312/0783
от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ, сключен от жалбоподателя с
ДФЗ. С арг. от чл. 27, ал. 5 ЗПЗП възникналото от административния договор вземане
е публично държавно. Установяването му с АУПДВ е в съответствие с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП.
По отношение доводите за неприложимост Правилата
следва да бъде посочено и следното:
Правилата не извършват преценка на юридически факти -
нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не променят
техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена финансова
помощ. Преди приемане на Правилата и тяхното обнародване в ДВ бр. 69/2019 г., с
Наредби по мерките от ПРСР се установяват видовете нарушения и правните
последици от тях, представляващи основания за възстановяване на неправомерно
изплатена финансова помощ.
Следва да се посочи, че разликата между обратната сила
на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при
обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти,
които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила
на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за
юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са
завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това
правно действие, което му предписва новия закон.
Освен това, за бенефициера е имало яснота за дължимото
от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в
подписания договор за финансова помощ. Както в Наредби №№23 и 29, така и в
договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена отговорността му
при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят единствено размера на
санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения, като в
настоящия случай определеният с АУПДВ размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ е правилно определен и съответстващ на т. 30 от Правилата.
По отношение валидността и законосъобразността на
посочените Правила е налице влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г. на Върховен административен съд, по адм.
дело № 14154/2019 г., което е
оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав
на Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. Така постановеното решение № 3618/10.03.2020 г. съгласно чл. 193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички.
Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт обвързват и
страните по настоящето дело, независимо че същите не са участвали в производството
по дело № 14154/2019 г. на основание чл. 193, ал. 2 АПК, а обективните предели се простират до
законосъобразността и действителността на целия подзаконов нормативен акт и на
основание чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички.
Органът не е означил предварително елементите на
одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му, съответно -
не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция,
та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Без администрацията да е припознала размера на
приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта,
както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното
неизпълнение на задължение по договора като идентификатор при упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно
вземане заради неизпълнението.
Щом не съществуват основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ, е неприложим редът за възстановяване на получената
помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 73 ЗУСЕСИФ и липсват материалноправни пречки за
установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на
основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като редакцията на разпоредбата я сочи като
приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП.
По останалите твърдения на жалбоподателя съдът
съобразява следното:
Периодът на мониторинг не е бил изтекъл към момента на
проверката на място, поставила началото на административното производство,
завършило с издаването на процесния АУПДВ. Спазването от страна на
жалбоподателя на останалите изисквания по сключения договор с ДФЗ /извън
приходите по бизнес плана/ не означава, че не следва да носи отговорност поради
неизпълнение на бизнес плана, което представлява неизпълнение на договора.
Твърденията, че не знае, че ще се следи за изпълнение на бизнес плана показват
непознаване на изискванията на договора, който дружеството е сключило с
ДФЗ.
По изложените съображения, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по
издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1213,60 лева с ДДС, и депозит за
вещо лице в размер на 350 лева, които са своевременно поискани, посочени са в
списък на разноските на л.545, и действително са направени, видно от
документите на л.л. 479, 499 и 508. С оглед на това жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата 1563,60 лева.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЕПИ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане №58/3/3120783/3/01/04/02 на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”, с изх.№01-2600/6594 от 22.07.2020 г., издаден във
връзка с договор №58/3/312/0783 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова
помощ.
ОСЪЖДА „ПЕПИ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Бреница, общ.Кнежа, обл.Плевен, ул.”Георги Бенковски” №4, да заплати на
Държавен фонд „Земеделие”, сумата 1563,60 лв. /хиляда петстотин шестдесет и три
лева и шестдесет стотинки/ за разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/