№ 784
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 4604 от 27.07.2020г., постановено по гр.д. № 4489/ 2019г.,
на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.432,
ал.1 КЗ на М. Г. Г. сумата от 150 000 лв., пред- ставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 4 564, 53 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вре- ди, получени вследствие на
ПТП, настъпило на 07.12.2018г., ведно със за- конната лихва върху тези суми,
считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане, като искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 150 000 лв. до пълния предявения раз- мер от 250 000 лв.; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв.
Г.Й. сумата от 5 166, 94 лв., пред- ставляваща адвокатско възнаграждение и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 6 000 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 1 200 лв. - съдебни
разноски. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 1 897, 36 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца с насрещна жалба в
отхвърлената част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложе- ни
съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва
1
жалбата на другата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и имуще-
ствени вреди от настъпило на 07.12.2018г. ПТП, при което ищецът е полу-
чил травматични увреждания от виновния за катастрофата водач на превоз-
ното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със закон-
ната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан
ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил тежестта на получените телесни
увреждания, продължителността на лечебния процес, необходимостта от
извършване на 3 оперативни интервенции и възможността за извършване на
четвърта такава, обстоятелството, че мозъчната травма е трайна и се оча- ква
в бъдеще да предизвика епилептични прояви и дразнене на мозъчната кора,
трайните белези на лицето, загрозяващи ищеца в разцвета на неговата
младост, наличието на съпричиняване в незначителна степен, както и ико-
номическите условия на живот в страната ни и съответните нива на застра-
хователно покритие, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в
размер на 150 000 лв. Искът за обезщетяване на имуществени вреди е приет за
основателен в пълния му предявен размер.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
С оглед становищата на страните и оплакванията във въззивните жал-
би спори се по противоправността на поведението на застрахования де-
линквент, по размера на присъденото обезщетение за неимуществени вре- ди,
както и по основателността на възражението за съпричиняване от стра- на на
2
пострадалия. Застрахователното дружество възразява и срещу неотчи- тане на
съпричиняването при присъждане на обезщетението за имуществе- ни вреди.
По оплакването срещу направения от състава на СГС извод за проти-
воправност в поведението на застрахования делинквент, намира следното: По
делото е изготвена автотехническа експертиза, от чието заключение се
установява следният механизъм на процесното ПТП: На 07.12.2018г., около
06.30ч. в гр. София, по бул. „Мадрид“ се движил л.а. „Ауди А6“, с рег.№ ***,
с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Черковна“.
Докато лекият автомобил пресича кръстовището между бул. „Ген. Д.
Николаев“ и навлиза в бул. „Мадрид“, пешеходецът М. Г. навлиза в платното
за движение, отдясно наляво спрямо посоката на автомобила. В този момент
настъпва челноприплъзгващ удар с предната дясна част на автомобила,
отляво на тялото на пешеходеца. Вследствие на удара пешеходецът е
отхвърлен напред и надясно по посоката на движение на автомобила и пада
на пътното платно. При удара и последвалото падане пострадалият получил
травматични увреждания. Вещото лице е на мнение, че процесният автомобил
се е движил със скорост от около 70 км/ч. Инци- дентът е настъпил в тъмната
част на денонощието, на добре осветено място, в сухо време и при добра
видимост.
Според експертът причините за настъпване на удара са навлизането на
пешеходеца на пътното платно на нерегламентирано място и движение- то на
автомобила с несъобразена скорост.
На мястото на удара не е имало пешеходна пътека, имало е светофар- на
уредба за регулиране предвижването на автомобилите. Вещото лице е
отбелязало, че пешеходецът не е тръгнал да пресича при навлизането си на
пътното платно. Ударът е настъпил при изправянето му, след като се е бил
навел да вземе предмет, намиращ се на пътя. Експертът посочва, че е ве-
роятно наведеното състояние на ищеца да е затруднило водача да го забеле-
жи.
Вещото лице е допълнило заключението си, като е отчело и времето на
движение и навеждане на пострадалия преди настъпването на инциден- та,
при което е заключило, че ударът е бил предотвратим за шофьора, дори при
придвижването му с несъобразена скорост. Според него трудно би мо- гло да
се каже, че пешеходецът е изникнал внезапно на пътното платно.
По делото е изготвена и комплексна медико-автотехническа експер-
тиза, чието заключение се припокрива с вече установеното от заключението
на САТЕ. Експертите също са стигнали до извода, че появата на пострада лия
пешеходец на пътя не е била внезапна за водача на МПС. Предвид това и като
съобрази, че и двете експертизи са изготвени от професионалисти с
необходимите за целта опит и познания, като са отговорили изчерпателно на
поставените въпроси, съдът кредитира заключенията на вещите лица.
3
Заключенията на двете експертизи се допълват и от свидетелските
показания на свидетеля А., който е присъствал на местопроизше- ствието. От
тях се установява, че свидетелят чакал автобус на автобусната спирка, пред
която настъпил ударът. Това се случило рано сутринта, на раз- виделяване.
Видимостта била добра, нямало трафик по пътя. Свидетелят забелязал ищеца,
който също стоял на тротоара пред спирката. Последният си изпуснал
телефона на пътното платно и направил няколко крачки по него, за да го
вдигне. В този момент свидетелят забелязал процесния лек ав- томобил да се
приближава с висока скорост. Ищецът тъкмо се изправил, когато настъпил
ударът. Други автомобили не се били движили в пътния участък по това
време.
Съдът кредитира свидетелските показания, които представят непо-
средствените впечатления и възприятия на свидетеля за настъпването на
инцидента и не са в противоречие с останалия събран по делото доказател-
ствен материал.
Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля М., водач на
процесния автомобил, тъй като в голямата им част са противоре- чащи на
останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят твърди, че не се е
движил с превишена скорост и че пострадалият е изскочил пред автомобила
внезапно. Това обаче са субективните възприятия на водача, които са
ирелевантни при преценка на противоправността. Управлявайки с превишена
скорост, водачът на автомобила не е успял да реагира адекватно на
възникналата на пътя опасност, с което са налице нарушения на чл.20 и чл.21
от ЗдвП.
С оглед гореизложеното от събрания по делото доказателствен мате-
риал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл.
432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при
ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както
и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца
увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени и имуще- ствени
вреди.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС раз-
мер от 150 000 лв. /след отчитане на незначително съпричиняване, без опре-
деляне на степента/ е завишено и не съответства на доказаните болки, стра-
дания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От заклю-
чението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вслед-
ствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия на мозъка; остър
пеленовиден субдурален кръвоизлив вляво челно-слепоочно-темнно-тилно;
счупване на дясната средна ямка на базата на черепа; счупване на дясната
слепоочна кост на свода на черепа; пареза на десния лицев нерв; кръв в тъ-
4
панчевата кухина в дясно; контузия и разкъсно-контузна рана, челно-парие-
тално в дясно на главата; кръвоизлив в стъкловидно тяло на ляво око, уста-
новен при офталмологичен консултативен преглед на 17.12.2018г. Претър-
пял е оперативно лечение на субдуралния хематом и му е провеждано лече-
ние с антибиотик, вливания на глюкозни и солеви разтвори, кортикосте-
роиди, протектори на стомашната лигавица, дехидратиращи, успокоителни,
обезболяващи и противосъсирващи лекарства. За периода 26.01.2019г. – 06.
02.2019г. е проведено повторно лечение в МБАЛСМ „Пирогов“, Клиника по
неврохирургия, Отделение по Невротравматология. Извършено е опера-
тивно лечение – пластично закриване на костния дефект на черепа, останал
след първата операция с декомпресивна цел. Пластиката е осъществена със
собствено костно ламбо, изрязано при първата операция и съхранено в Тъ-
канна банка. Ламбото е фиксирано към околната кост с три титаниеви кра-
нификса (скъпоструващи импланти, които не се поемат от здравната каса).
Кръвоизливът в стъкловидно тяло в ляво око е лекуван медикаментозно.
Лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия.
Ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за около 30 дни.
След това е имал болки с по-малък интензитет за около 3-6 месеца, а към
момента на изготвянето на експертизата има епизоди на главоболие, нару-
шена концентрация, епизоди на летаргичност или такива на напрегнатост,
личностна промяна, наблюдавана като последствие от тежки ЧМТ. Тези съ-
стояния налагат понастоящем и ще налагат и за в бъдеще консултации с
психолог и лечение. Централно разположеният кръвоизлив в стъкловидно
тяло на ляво око е предизвикал намаление на зрението за продължителен пе
риод от време.
На 08.03.2019г. при извършени изследвания – ОСТ и ехография е
установено, че макулата на ляво око е със запазен контур, ретината лежи и
има подвижни кръвни маси в стъкловидното тяло. Дадени са препоръки и е
подходящо да се евакуира кръвоизлива в стъкловидно тяло оперативно. Екс
пертът е на мнение, че може да се възстанови в голяма степен зрението на
пострадалия.
Лицевата пареза при ищеца се характеризира с намален мускулен то-
нус на мускулите, интервирани от лицевия нерв, поради което се устано- вява
лицева асиметрия – увисване на устния ъгъл, незатваряне на клепача,
изглаждане на челните гънки в съответната увредена лицева половина. При
офталмологичните консултации след постъпването на ищеца в отделение- то
по невротравматология на УМБАЛСМ „Пирогов“ непосредствено след
инцидента е било отбелязано частично затворен горен клепач на дясно око, но
очната пареза не е била упомената в останалата медицинска документа- ция.
Към момента на извършения от вещото лице личен преглед, което е година
след инцидента, парезата е била напълно отшумяла.
5
Експертът е посочил, че увредата, съпътстваща почти всяка тежка ЧМТ,
е посттравматична енцефалопатия, която е израз на атрофични и ци-
катрациални изменения в мозъка или обвивките му. При нея могат да се
наблюдават разнообразни прояви, от които преобладава главоболието, на-
маляване на паметта, лесна уморяемост, промени в емоционалната сфера.
На ищеца са извършени общо 3 оперативни интервенции – хирургич- на
обработка и шев на раните в дясната челна и дясна теменна област на главата;
декомпресивна бифронтална краниотомия и евакуация на остър субдурален
хематом; автокраниопластика на черепния постоперативен де- фект. Ищецът
може да се реши на оперативно евакуиране на кръвоизлива в ляво
стъкловидно тяло.
По време на целия болничен престой при втората операция ищецът е в
ясно съзнание, без латерализиращ двигателен дефицит, афебрилен, спо- койна
оперативна рана, вертикализиран до самостоятелна походка. Изписан е в
съзнание, без латерализиращ двигателен дефицит, спокойна оперативна рана.
След приключване на болничното лечение ищецът не е провел образ- но
изследване – магнитен резонанс или компютърна томография на главен
мозък.
Към момента на изготвянето на експертизата зрението с лявото око на
ищеца се задържа между 0,3 и 0,6 в зависимост от нагласата. Поради го-
реописания кръвоизлив не може да се възстанови. Както е посочил експер-
тът, при подходящото му оперативно евакуиране е възможно възстановя-
ването на по-голямата част от зрението.
Няма данни към датата на инцидента пострадалият да е страдал от
предхождащи дегенеративни и възрастови заболявания. Рехабилитация е
следвало и е провеждал единствено във връзка с увредата на лицевия нерв.
При извършено изследване в болничното заведение, където ищецът е
настанен непосредствено след инцидента, е установено наличие на алкохол и
канабиоиди в кръвта му, но според експертът нивата са прекалено ниски за да
може със сигурност да се приеме, че могат да предизвикат забавени реакции в
поведението му, отслабено внимание или преценка при поведе- ние на пътя.
Ищецът няма спомен за момента на получаване на травмата и за
продължителен период след това – конградна и ретроградна амнезия.
Извършените от ищеца разходи, за които са представени множество
фактури, в размер на 4 564,53 лв., вещите лица са приели, че са в причинно-
следвствена връзка с процесното ПТП.
В о.с.з. пред първата инстанция вещите лица, изготвили заключе- нието
излагат, че вследствие на получените увреди на ищеца са останали 3 белега –
оперативен, в лявата челно слепоочна теменна област на главата, който е в
6
окосмената част и при ниска коса причинява загрозяване. На ли- цето също е
налице белег в дясната челна област, който е видим и е козме- тичен. Един от
експертите е посочил, че при тежка черепно-мозъчна травма с увреждане на
мозъка винаги остават белези, които в бъдеще е възможно да предизвикат
дразнене на мозъчната кора и епилептични прояви, но са- мата енцефалопатия
представлява промяна, която се долавя и от магнитен резонанс и от скенер.
Тя е трайна последица и ще се вижда. Вещото лице също е уточнило, че
кръвоизливът в окото на ищеца е лекуван медикамен- тозно, но във времето е
установено, че отстраняването му може да се по- стигне единствено
оперативно. По този начин е възможно да се възстано- ви част от зрението на
пострадалия. При евакуацията на кръвоизлива не може да пострада зрението
на ищеца, но при положение, че се бави и не предприема необходимите
действия за отстраняването му, то е възможно да пострада. По време на
личния преглед ищецът се е оплаквал от главоболие, бил е изнервен и трудно
се концентрирал.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерти, притежаващи необходимите за целта познания, кои то
са отговорили изчерпателно на поставените въпроси.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 34 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
остър пеленовиден субдурален кръвоизлив вляво челно-слепоочно-темнно-
тилно; счупване на дясната средна ямка на базата на черепа; счупване на
дясната слепоочна кост на свода на черепа; пареза на десния лицев нерв; кръв
в тъпанчевата кухина в дясно; контузия и разкъсно-контузна рана, челно-
паретално в дясно на главата; кръвоизлив в стъкловидно тяло на ляво око,
които са довели до пълна загуба на съзнание; изпитваните болки и стра дания,
които са били с голям интензитет за около 30 дни, а след това в по-малък
интензитет около 3 – 6 месеца, като същите персперират спорадич- но;
проведеното лечение, при което се е наложило извършването на опера- тивна
интервенция на три пъти; обстоятелството, че мозъчната травма е тежка и са
налице трайни последици от настъпването й, като към момента ищецът има
епизоди на главоболие, нарушена концентрация, епизоди на летаргичност или
такива на напрегнатост, както и на личностна промяна; частичната загуба на
зрение на лявото око, чието частично възстановяване предполага
необходимост от още една оперативна интервенция; наличието на трайни
загрозяващи белези по главата на ищеца, предвид неговата въз раст;
изпитания шок и стрес от инцидента, както и отражението му върху
психиката му, предвид приетите от практиката обичайни размери в подоб ни
случаи, социално-икономическите условия на живот в страната ни към
процесния период, намира, че сумата от 140 000 лв. представлява справед-
ливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение
За да не уважи изцяло жалбата на ответното дружество, съдът съо-
7
брази, че получената черепно-мозъчна травма при ищеца е тежка, довела до
пълна загуба на съзнание, като е оставила трайни последици върху здраво-
словното му състояние - епизоди на главоболие, нарушена концентрация,
епизоди на летаргичност и напрегнатост, както и личностна промяна, които
налагат консултации с психолог и лечение; частичната загуба на зрение с
лявото око, както и съществувалата, макар и временно пареза на лицевия
нерв, които са причинили значителен дискомфорт.
За да намали присъденото от първостепенния съд обезщетение, на-
стоящият състав съобрази, че макар към момента да са налице трайни по-
следици от мозъчната травма, поради неизвършени от ищеца образни из-
следвания не е надлежно установена обичайната в тези случаи енцефалопа-
тия, макар част от симптоматиката да се е проявила, което съдът съобразя ва,
а възможността за поява на епилептични прояви представлява предпо-
ложение и не следва да се взема предвид при подлежащия на обезщетение
обем на болки и страдания. До приключване на съдебното дирене във въз-
зивното производство няма данни за настъпването на такива вреди, които
неправилно съставът на СГС е обезщетил. Проявлението им в бъдеще биха
могли да бъдат обезщетени в последващо производство, след надлежното им
установяване като усложнение на получените от инцидента увреждания.
Освен това кръвоизливът в окото на пострадалия, който е причина за голя- ма
част от загубата на зрението му, подлежи на отстраняване оперативно, което
зависи от желанието на ищеца да се подложи на такава интервенция, която
следва да е своевременна, за да има желания ефект.
По отношение присъденото обезщетение за имуществени вреди, оп-
лакването е само досежно неотчитане на съпричиняването, т.е. по размера му
от 4 564,53 лв. няма спор.
По оплакванията на ответника относно приетото за незначително от
първоначалния съд възражение за съпричинаване от страна на пострадалия
настоящият състав намира следното:
По делото беше установено, че вина за настъпването на процесното
ПТП имат и пострадалият и водачът на лекия автомобил. Една от причи- ните
за настъпването на инцидента е навлизането на пешеходеца на пътно- то
платно на нерегламентирано място. Действително на мястото на удара е
нямало пешеходна пътека и на пътното платно не е следвало да се намират
пешеходци. Въпреки това, основна вина за настъпването на инцидента има
водачът на процесния автомобил, който се е движил с превишена скорост и не
е реагирал своевременно на настъпилата опасност на пътя, въпреки че е имал
такава възможност. Беше установено, че инцидентът е настъпил на добре
осветено място, с добра видимост, без да са налице други премина- ващи в
този момент автомобили в този пътен участък. Беше установено също, че
ищецът не изскочил внезапно пред процесното превозно средства, а се е
8
движил с нормално темпо и е бил видим за шофьора от значително
разстояние, което е било напълно достатъчно, дори при движение с преви-
шена скорост, да позволи на последния да реагира своевременно и спре, ка-
то избегне удара по този начин. Възраженията на ответника, че наличието на
алкохол и наркотични вещества в кръвта на пострадалия по време на ин-
цидента са допринесли за настъпването му са неоснователни. Ищецът е из
пуснал своя вещ на пътното платно и стъпил на него, за да я вдигне. Лекият
автомобил се е движил с превишена скорост, като ударът е настъпил в мо-
мент, в който пострадалият се е изправял. Няма данни, от които да може да се
направи извод, че субстанциите в кръвта му са попречили на пешеходе- цът
да избегне удара. Обстоятелството, че пострадалият е бил на пътното платно
на нерегламентирано за това място и не е съобразил приближаване- то и
скоростта на процесния автомобил, намира, че с поведението си също е
допринесъл за вредоносния резултат. Като съобрази по-завишените норма-
тивни изисквания към водачите на МПС и конкретния принос на всеки от
участниците, намира, че този на ищеца е в размер на 10 %, с което следва да
се редуцират определените обезщетения на 126 000 лв. (неимуществени
вреди) и 4 108,08 лв. (имуществени).
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезще
тение за неимуществени вреди над сумата от 126 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди над сумата 4 108,08 лв., като в тази част исковете следва
да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният акт, в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на адв. Г.Й. адвокатско възнаграждение над сумата в размер от
3 384.15лв., както и в частта, с която е осъден да заплати по смет- ка на СГС
сумата над 5 204.30 лв. – държавна такса, и сумата над 1000 лв.- разноски,
следва да бъде отменено. Ищецът следва да бъде осъден да запла- ти на
ответното дружество допълнително сумата от 464.04 лв. – разноски за
първата инстанция. В останалата обжалвана част първоинстанционното ре-
шение следва да се потвърди.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед изхода на
спора и предвид обстоятелството, че решението се обжалва във всичките му
части, намира следното: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Г.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 3 384.15 лв. за безплатна правна
защита на ищеца във въззивната инстанция. Ище- цът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 489.12 лв. – разноски, от които 289.12лв.,
част от заплатената д.т. в полза на САС, съобразно уважената отхвърлителна
част от жалбата, и 200лв. – юрискон- султско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4604 от 27.07.2020г., постановено по гр.д. №
4489/2019г., на Софийски градски съд, в частта, в която ответното застрахо
вателно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.
М.Димитров“ № 1, е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на М. Г.
Г., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. 10, ап. 162,
разликата над 126 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следст- вие на ПТП, настъпило на
07.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 02.04.2019г.
до окончателното й изплащане; разликата над 4 108,08 лв. до 4 564.53лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие
на ПТП, настъпило на 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 02.04.2019г. до окончателно- то й изплащане; както и в частта, с
която „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати в полза на
адвокат Г.Й. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА сумата над
3 384.15лв. и по сметка на СГС сумата над 5 204.30 лв., представляваща
държавна такса, и сумата над 1000 лв. - разноски, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Г., ЕГН: **********, иск по чл.432,
ал.1 КЗ за разликата над 126 000 лв. до присъ- дените 150 000 лв. ,
представляваща обезщетение за причинени неимуще- ствени вреди в
следствие на ПТП, настъпило на 07.12.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, и за
разликата над 4 108,08 лв. до присъдените 4 564,53 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на ПТП,
настъпило на 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху су- мата, начиная
от 02.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН: **********, да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********, допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 464.04 лв., а за въззивното
производство – в размер на 489.12 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********, да
заплати на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адвокат Г. Й. – САК адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в раз- мер на 3 384.15 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4604 от 27.07.2020г., постановено по
гр.д. № 4489/2019г., на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11