№ 869
гр. Пазарджик, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220100203 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за установяване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, включващо: 1173.16лв. - главница; 267.50лв. - договорна
лихва за периода 13.12.2019г. – 13.11.2020г. /при издадена заповед за
договорна лихва в размер на 322.38лв./ и 121.16лв. лихва за забава на
главницата за периода 14.12.2019г. - 27.04.2021г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 14.07.2021г., до
плащането.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „*****, твърди, че
по силата на договор за продажба на вземания от 17.06.2020г. и приложение
№1.1 към него от 22.07.2020г. е придобил от цедента „Банка ДСК“ ЕАД
вземане към ответника, ведно с неговите привилегии и обезпечения,
произтичащо от договор за стоков кредит №490416 от 13.11.2019г., както и че
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжникът за цесията, вкл. с
връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3
1
ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит цедентът „Банка ДСК“
ЕАД е предоставил на ответника А. З. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес:
с.Д., общ.Пазарджик, ул. ******, стоков кредит в размер на 1173.16лв., от
които в брой 1099лв. за закупуването на стоки от търговеца „Технополис
България“ ЕАД, а с останалите 74.16лв. е покрита застрахователната премия
по сключвана от ответника застраховка „Стандарт +“. Твърди, че кредитът е
отпуснат при фиксирана годишна лихва от 39.73 % и ГПР от 47.83 % и е със
срок на погасяване на главницата (1173.16 лв.) и лихвата (267.50 лв.) до
13.11.2020г., разсрочен на 12 месечни погасителни вноски по 120.06 лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил нито една от
погасителните вноски, поради което за него е възникнало задължението да
заплати на кредитора мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху просрочената главница, начислена за периода на забавата от
14.12.2019г. - 27.04.2021г. в размер на 121.16 лв.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №2457/2021г. която е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи
съществуването на част от вземането по заповедта в посочения размер.
Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва иска при твърдение, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл.22 ЗПК - липса на форма поради нарушаване на изискването за размер на
шрифта по чл.10, ал.1 ЗПК. При условията на евентуалност счита за
недействителна поради нейния неравноправен характер клаузата от договора,
с която на ответника се предоставя допълнителна услуга – застраховка.
Твърди, че поради сравнително големия размер на застрахователната премия,
клаузата е уговорена във вреда на потребителя и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Моли
искът да се отхвърли.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно процесуално легитимиран да предяви процесните искове по
реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а
искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи, че цедентът „Банка ДСК“ АД е предоставил на ответника
заем в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, както и
настъпването на падежа за връщане на главницата.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД ищецът
следва да установи, че за предоставянето на заема страните са уговорили
лихва и в какъв размер, както и нейната изискуемост.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД ищецът следва
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По всички искове следва да установи и придобиването на
претендираното вземане от кредитодателя.
Предвид възражението на ответника за нищожност на договора за
кредит, ищецът, който претендира да се ползва от него, следва да докаже, че
същият има предвидената в закона форма и съдържание.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира
установителния иск за частично неоснователен.
По делото е представен договор за стоков кредит №490416 от
13.11.2019г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника А.
З. А. – кредитополучател, с който банката се е задължила да предостави на
ответника стоков кредит в размер на 1173.16лв., от които 1099лв. за
покриване цената на стоката и 74.16лв. за покриване на застрахователната
премия по сключваната от ответника застраховка „Стандарт +“. Кредитът е
отпуснат при фиксирана годишна лихва от 39.73 % и ГПР от 47.83 % и е със
срок на погасяване на главницата и лихвата (общо 1440.66 лв.), съгласно
погасителен план, включващ 12 месечни погасителни вноски по 120.06 лв.,
дължими в периода от 13.12.2019г. до 13.11.2020г.
Сключването на договора не се оспорва от особения представител на
ответника. Същият не оспорва и усвояването на кредита до размера на
1099лв., с които е заплатена цената на стоката. Последното се установява и от
представения фискален касов бон, от който е видно, че сумата от 1099 лв. е
3
получена от търговеца. Липсват обаче доказателства за сключен
застрахователен договор в полза на ответника и за заплащане на
застрахователната премия в размер на 74.16лв., която е финансирана с
останалата част от кредита. Не се установява тази сума да е била преведена на
застрахователя или фактически да е предадена на ответника. Затова съдът
приема, че тази част от кредита не е усвоена.
Относно претенцията за връщане на главницата:
С усвояването на кредита възниква задължението на потребителя да
върне получената сума – чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД. Аргументи в тази
посока се откриват и в разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която
потребителят следва да върне чистата стойност на кредита, дори ако
договорът е недействителен.
Съдът прие за установено, че частта от главницата, с която е заплатена
цената на закупената от ответника стока в размер на 1099лв. е усвоена.
Ответникът не твърди и не сочи доказателства за връщането на сумата. Затова
установителният иск по чл.422 ГПК по отношение на главницата следва да се
уважи до размера на 1099лв. и да се отхвърли за разликата до претендирания
размер от 1173.16лв., тъй като усвояването на сумата от 74.16 лв. остана
недоказано.
Относно претенцията за заплащане на възнаградителна лихва:
Потребителят дължи лихва, ако такава е уговорена писмено – чл.240,
ал.2 ЗЗД. Когато се касае до лихва по потребителски кредит, писмената форма
е утежнена с изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК,
ако изискването на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК не е спазено,
договорът за кредит е недействителен. Следователно специалната писмена
формата по чл.10, ал.1 ЗПК не е за доказване, а е за действителност на
договора. Неспазването й обаче не засяга задължението на потребителя да
върне чистата стойност на кредита – чл.23 ЗПК.
Ответникът оспорва съответствието на договора с изискването за
размер на шрифта по чл.10, ал.1 ЗПК. От заключението на СТЕ е видно, че
навсякъде в договора размерът на шрифта е 11.7 и е под минимално
допустимия от закона шрифт 12. Несъответствието е достатъчно да обоснове
недействителност на договора /в т. см. решение по в. гр. д. №110/2021г. на ОС
– Пазарджик, в което съдът при идентична хипотеза е приел, че договорът за
4
кредит е недействителен/.
С оглед формирания извод за недействителност на процесния договор
за кредит ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и
възнаградителна лихва. Затова установителният иск за лихвата в размер на
267.50 лв. следва да се отхвърли.
Относно претенция та за заплащане на обезщетение за забава:
Съгласно чл.33 ЗПК, при забава потребителят дължи законна лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съдът прие за установено наличието на главен дълг в размер на 1099лв.,
който е изискуем с оглед падежа на погасителния плат, за чието изпълнение
не са представени доказателства. Затова ответникът дължи обезщетение за
забава в претендирания от ищеца размер, който не е оспорен с писмения
отговор.
Относно цесията:
Представени са договор за цесия от 17.06.2020г., допълнително
споразумение към него от 22.07.2020г., пълномощно и уведомително писмо
по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника, от които е видно, че кредитора „Банка ДСК“
ЕАД е прехвърлил на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД своето вземане към ответника, произтичащо от процесния договор за
стоков кредит №490416 от 13.11.2019г. Действителността на договора за
цесия не се оспорват от ответника. Към исковата молба е приложено
уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне, което е изготвено от
цесионера по изрично упълномощаване от цедента. Същото е връчено на
ответника чрез неговия особен представител заедно с исковата молба, а съдът
е длъжен да съобрази това обстоятелство на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Дори да се приеме, че уведомяването на длъжника не е надлежно,
цесията пак ще му е противопоставима, тъй като същият не твърди плащане в
полза на предишния кредитор. Целта на съобщаването за прехвърляне на
вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на
предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право.
Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за
цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането.
Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да възрази, че
цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е
5
изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му
е съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а
истинският кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и
спрямо длъжника. При липса на твърдение за извършено плащане,
обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника е ирелевантно /в
т.см. определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и
решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.
Ето защо ищецът е материално легитимиран да получи изпълнение на
вземането по заповедта за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Същият е представляван от юрисконсулт, комуто на
основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото и броя на съдебните
заседания следва да се определи възнаграждение в размер от 150 лв., съгласно
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл
117.67лв. държавна такса за производството, 200лв. възнаграждение за особен
представител на ответника и 250лв. депозит за вещо лице. Общият размер на
направените от ищеца действителни разноски възлиза на 517.67лв. От тях
следва да се присъдят 404.43 лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които са в
размер на 132.33 лв. От тях следва да се присъдят 103.38лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, но не е представил доказателства за разноски и не претендира
такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът А. З. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с.Д., общ.Пазарджик,
ул. ****** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
6
„*****, сумата от 1099 лв. - главница и сумата от 121.16 лв. - обезщетение за
забава за периода 14.12.2019г. - 27.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 14.07.2021г., до
плащането, дължими по договор за стоков кредит №490416 от 13.11.2019г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника А. З. А., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1347/16.07.2021г. по ч.гр.д. №2457/2021г., по описа на РС-Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за съществуване на вземането за главница за
разликата над 1099лв. до претендираните с исковата молба 1173.16 лв., както
и иска за възнаградителна лихва в предявения размер от 267.50 лв.
ОСЪЖДА ответника А. З. А. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
съдебни разноски в исковото производство в размер на 404.43 лв. и съдебни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2457/2021г. на РС –
Пазарджик в размер на 103.38 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7