№ 357
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000502836 по описа за 2023 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2214/01.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 786/2022 г., по описа на
СГС, ГО, 10 състав, са уважени частично субективно съединените искове с правно
основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдена да
заплати на Р. И. М., сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за ПТП, осъществено на 06.03.2017г. в Гърция, както и сумата от 5952,50 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 10.03.2020г. до окончателното им плащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 90
000 лв. до 140 000 лв., както и за разликата над 5952.50 лв. до сумата от 6616,60 лв. за
имуществени вреди, като неоснователни.
Присъдени са разноски, като ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е осъдена да заплати
по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3838,10 лв., дължима д.т. и сумата
от 700 лв., представляваща разноски. По компенсация Р. И. М. е осъден да заплати на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1935,11 лв.,
направени разноски.
С определение от 22.08.2023г. съдът е допълнил решението в частта за разноските по
реда на чл.248 ГПК.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото по делото.
Жалбоподателят-ищец Р. И. М. оспорва решението в неговата отхвърлителната
част за разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, а именно - вреди по смисъла
на ЗЗД изразяващи се в загуба на съзнание за продължителен период от време, счупване на
ацетабулума - закрито, фрактура ацетабули синистри кум лухационем коксае синистри,
фрактура фибула синистри, фрактура капити радии декстри. По отношение възприетото от
решаващия съд липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице посочва, че както
приетата АТЕ, така и отговорите на вещото лице в о.с.з. категорично доказват, че
пострадалото правоимащо лице е било с поставен предпазен колан и видно от приетата
експертиза, респ. допълнителна такава причина за настъпване на вредоносния резултат са
единствено действията на виновния водач Я. Р. С.. С оглед приетата и неоспорена
комплексна съдебно медицинска експертиза за в бъдеще е трудно да се направи прогноза за
пострадалия с оглед придружаващите му заболявания, състоянието и възрастта на същия.
Прави искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в
осъдителната част на атакуваното решение липсва произнасяне по дължимото адвокатско
възнаграждения на осн. чл.78, ал.6 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Същото е поискано още с
исковата молба и съответно в последното о.с.з. Дължимия размер е съобразно уважената
част от иска би следвало да е 3418.57 лева.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва решението в
неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени в тази част и отхвърли
предявените искове. Посочва, че в конкретният случай, не е доказано по безспорен начин, в
качеството си на какъв, шофьорът Я. Р. С. е управлявал МПС, предизвикало процесното
ПТП. СГС бланкетно се е произнесъл по отношение на възражението, че ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД не покрива отговорността на лицето Я. С.. За да възникне задължение на
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за изплащане на обезщетение на пострадалото лице, следва
да се установи дали отговорността на водача Я. С. се покрива от сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственикът на управлявания от
него л.а. и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
На второ място твърди, че съдът неправомерно е отказал да допусне до разпит
шофьора Я. Р. С.. Неговите показания ще допринесат за изясняване на въпросите: в какво
качество е управлявал МПС; какви са били метеорологичните условия на пътя по време на
ПТП, както и относно съпричиняването на вредоносния резултат. Също толкова
необосновано и немотивирано, съдът не е допуснал обясненията на ищеца Р. М. по реда на
чл.176 ГПК, които са наложителни за пълното и всеобхватно изясняване на фактическата
обстановка. В производството пред СГС не е доказано изобщо наличие на деликт по чл.45
ЗЗД при условията на пълно и главно доказване, тъй като не е безусловно установено дали
шофьорът Я. Р. С. е управлявал МПС, причинило процесното ПТП. Намира, че съдът, без да
посочва конкретни мотиви, приема, че присъдата, обективирана в протокол №1754/2019 от
2
17.10.2019 г., с която Я. Р. С. е признат за виновен, е влязла в сила. Видно от представения
протокол липсват доказателства, които недвусмислено да показват, че присъдата е
окончателна, следователно същата не е влязла в сила. Ето защо по аргумент от по-силното
основание, съдебният състав не следва да бъде обвързан от приетото от Районния съд на
Серес, във връзка с настъпването на увреждането, неговото авторство и причинените
съставомерни последици. Съгласно експертните заключения от двете АТЕ, се установява,
че нормативно ограничената скорост на движение в процесния участък е 40 км/ч. Посочва
се, че и двата автомобила са се движили с превишена скорост спрямо допустимата. Предвид
метеорологичната обстановка към момента на ПТП, за която има сведения, че е била
усложнена: „мокър и хлъзгав път“, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на
задължението за непрестанен контрол над управляваното ППС и съобразяване на скоростта
с атмосферните условия, което води до извод за съпричиняване от страна на ищеца. За да
намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният
риск трябва да са идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки
конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. По делото не е
изследван правилно доказателствения материал, което е довело до неправилното заключение
на съда, че съпричиняване не е налице. Изтъква факта, че ищецът в качеството си на
участник в движението по пътищата е длъжен да спазва императивните норми на гръцкото
законодателство, регулиращи движението. Съгласно експертните заключения от приетите
по делото АТЕ, става ясно, че ищецът е управлявал л.а. с превишена скорост - 53 км/ч., т.е. с
13 км/ч над нормативно установеното от 40 км/ч. Предвид обстоятелствата, че
метеорологичната обстановка е била влошена - има сведения, че пътят е бил мокър и
хлъзгав, както и факта, че пострадалият е шофирал със скорост над позволената, счита, че
същият не е изпълнил задължението си за непрекъснат контрол над ППС, което управлява,
поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Трето - имуществените
вреди не следва да включват направените разноски за избор на екип и избор на стая с
подобрени битови условия. Това не представлява медицинска услуга, а „допълнително
поискана услуга, която се предоставя срещу заплащане“ (чл.24а Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ). Освен това Р. М. е бил хоспитализиран „по
спешност“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а спешността не предполага настаняване в стая с
подобрени битови условия. На следващо място посочва, решението е незаконосъобразно,
тъй като съдът е уважил исковете за претърпени неимуществени вреди в прекомерно
завишен размер, неотчитайки изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, приетите
доказателства по делото и установените в съдебната практика критерии. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
3
Ищецът Р. И. М. твърди, че е пострадал при ПТП, осъществило се на 06.03.2017г. в гр.
Серес, Република Гърция, между товарен автомобил „Рено Мастер“ с д.к. № ********,
управляван от Я. Р. С. и л.а., управляван от него при следния механизъм: при движение по
автомагистрала Тесалоники - Серес виновният водач Я. Р. С. поради несъобразена с пътните
условия и превишена скорост, напуска лентата си за движение и навлиза в насрещната лента
за движение, където реализира челен удар с управлявания от пострадалия М. автомобил. Във
връзка с настъпилото събитие е водено наказателно производство, приключило с влязла в
сила присъда - протокол № 1754/2019 от 17.10.2019 г. на Районен съд Серес, по силата на
която виновният водач Я. Р. С. e признат за виновен и осъден на 10 месеца лишаване от
свобода, като присъдата е условна за срок от 4 години. Ищецът твърди, че в следствие на
произшествието е получил загуба на съзнание, счупване на ацетабулума - закрито, фрактура
ацетабули синистри кум лухационем коксае синистри, фрактура фибула синистри, фрактура
капити радии декстри. Транспортиран е на територията на Република България и настанен в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където лечението му продължило с оперативни интервенции.
Посочва, че повече от четири години след преживяната травма и загубата на съзнание
продължава да изпитва постоянни болки, слабост, изтръпване и намалена мускулна маса, на
моменти се чувства объркан и дезориентиран. Мисленето му е забавено, като има паметови
нарушения, главоболие, световъртеж и отпадналост. Поддържа, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради
което претендира сумата 140 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените
неимуществените вреди от процесното ПТП, както и сумата от 6616.60 лв. имуществени
вреди - направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 06.03.2017г./ПТП/ до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва иска: не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, но оспорва
сключената застраховка със собственика на товарен автомобил „Рено Мастер“, с д.к. №
******** да покрива отговорността на лицето Я. Р. С., както и механизма на настъпване на
ПТП, като счита, че вина имат и двамата водачи на МПС. Оспорва обема на претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който управлявал автомобила си, с превишена скорост и без да положи грижа
за собственото си здраве т.е. без рехабилитация. Счита претенцията за обезщетение за
прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост.
От фактическа страна се установява, че на 06.03.2017г. около 14.00 часа в гр.Серес,
Република Гърция, на 71-и км. от национален път Тесалоники - Серес е настъпило ПТП при
което товарен автомобил „Рено Мастер“ с д.к. № ********, с водач Я. Р. С., поради
несъобразена с пътните условия и превишена скорост (в порядъка на 50-55 км/ч. при
разрешена скорост 40 км/ч), е напуснал лентата си за движение и навлязъл в насрещната
лента за движение, където е реализирал челен удар с т.а.„Great Wall“ с д.к. № ********,
собственост на „Inter Bild & CO“, с водач - ищеца Р. И. М.. След този удар последвали още
4
два поседователни с л.а.„Мерцедес“ с рег. № ******* с водач К. М. се ударил в задната част
на т.а.„Great Wall“ и челно-странично в т.а.„Нисан“, рег. № *******, с водач К. А..
В мотивите към присъдата е отразено, че на 71-ия километър на Националния път Солун -
Серес, на 6-3-2017 в 14.00 часа, деликвентът С., поради липса на внимание, което е трябвало
да прояви при обстоятелствата и е могъл да прояви, не е предвидил наказуемия резултат от
деянието си и е причинил телесна повреда и увреждане на здравето на пострадалия Р. И. М.,
въпреки че е бил длъжен предвид професията си да полага особено старание и внимание при
шофиране. По-конкретно, на горепосоченото място и и в горепосоченото време, карайки
товарен автомобил и минавайки край 71-ия километър от Националния Път Солун - Серес, в
посока от Солун към Серес, не е шофирал предпазливо и с постоянно изострено внимание,
нито пък е упражнявал необходимия по пътя контрол, а също така не е съобразил скоростта,
с която се е движел с оглед на десния завой, както е бил длъжен да направи и е могъл да
направи, и вследствие на това е навлязъл в насрещното движение, при положение, че това е
забранено, и се е блъснал централно фронтално с товарен автомобил с рег.№ ********,
който е управляван редовно в обратната посока, от Серес към Солун от пострадалия Р. И.
М.. След това пътническият автомобил за лична употреба с рег.№ ******* с водач К. М.
(бащино име - Г.), който е следвал (а) автомобила, движещ се по посока от Солун към
Серес, се е сблъскал задно фронтално с него и централно фронтално с (б) автомобил, а след
това, с товарен автомобил с рег.№ ******* с водач А. К. (бащино име - И.),, който е следвал
(б) автомобил, в посока от Серес към Солун, блъснал се е задно фронтално с (а) автомобил.
От тези последователни сблъсъци е ранен Р. М., водач на (б) автомобил, който е получил
фрактура на ацетабулума на таза, луксация на тазобедрената става, затворена редукция на
дислокация, лекуван е в болницата в Серес от 6-3-2017 до 8-3 -2017.
Както се установява и от присъдата, причина за настъпилото произшествие са единствено
действията на водача на товарен автомобил „Рено Мастер“ с д.к. № ********, който е
загубил контрол над управляваното от него МПС и при завоя е преминал в насрещното
пътно платно, въпреки че е бил длъжен предвид професита си да полага особено старание и
внимание при шофиране, а за ищеца като водач на автомобил „Great Wall“ ударът е бил
непредотвратим - не е имал техническа възможност да задейства спирачната система, с цел
преустановяване на движението на управлявания от него автомобил за предотвратяване на
настъпване на произшествието. Съдът приема, че е налице деликт, осъществен от водача на
„Рено Мастер“, който не е изпълнил задълженията си да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява и при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия.
Горното се установява от служебно изискания препис от присъдата обективирана в протокол
№1754/2019 от 17.10.2019 г., на Районния съд на Серес, Гърция, като от направения превод
на български език не става ясно кога и дали присъдата е влязла в сила. В този смисъл чл.300
ГПК е неприложим, което не прави невъзможно установяване наличието на деликт с други
допустими доказателствени средства. В тази насока по делото са изслушани и приети
основна АТЕ /л.131/ и повторна такава /л.148/.
5
От заключението по допуснатата АТЕ /л.131/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че двамата участници са
имали възможност да се възприемат, когато са се намирали на разстояние по -голямо от 50
м. Към момента на навлизане на автомобила „Рено” в лентата за насрещно движение,
автомобилът „Грейт Уол” се е намирал на 20 м. преди мястото на удара. Скоростта на
движение в участъка на настъпване на събитието е нормативно „ограничена” със стойност
„40” км/ч. Поради липса на конкретика за радиуса на завоя не е възможно, чрез
приложението на инженерно-технически средства и методи, да се определи скоростта на
движение на превозните средства, при която в конкретните пътно-климатични условия би
могло да настъпи състояние на загуба на устойчиво движение. Водачът на автомобил „Грейт
Уол” не е имал техническа възможност да задейства спирачната система на автомобила с
цел предприемане на действия за ефективен спирачен процес и с цел предотвратяване на
настъпването на ПТП. В този смисъл скоростта на движение на пострадалия не се намира в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. От друга страна за последния ударът е бил
непредотвратим.
От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на
произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а.„Рено Мастер,
навлязъл в насрещното платно за движение.
Горните изводи се потвърждават от второто заключение на АТЕ, в което вещото лице прави
краен извод, че двамата водачи на МПС са имали възможност да се забележат един друг,
когато са се намирали на по - голямо разстояние от 50 м. Когато т.а. Рено е започнал да
навлиза върху пътната лента за насрещното му движение, л.т.а. Греит Уол се е намирал на
около 20 м. преди мястото на удара. Посоченото разстояние л.т.а. Грейт Уол е изминал за
време Т = SA/=20/14,7 = 1,36 сек. Изчисленото време е съизмеримо с времената за реакция
на водача на л.т.а. Грейт Уол, времето за сработване на спирачния механизъм на автомобила
и времето за достигане на максималното закъснение, от което се прави извод: водачът на
л.т.а. Грейт Уол не е имал техническа възможност да задейства спирачната система на
автомобила с авариен режим преди настъ пилия удар и не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП.
В този смисъл пострадалият не е допринесъл за неговото настъпване, а скоростта му
на движение /дори ако е с 13 км/ч. над максимално допустимата от 40 км/ч./ не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От друга страна
същият е бил и с поставен предпазен колан, поради което възражението за
съпричиняване правилно е преценено като недоказано пълно и главно.
От заключението по допуснатата комплексна СМЕ /л.125/, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на
процесното ПТП са настъпили множествени увреждания, изразяващи се в: „Закрита
фрактура на лявата ацетабуларна (главулечна) ямка на таза в комбинация с луксация
(изкълчване) на лявата тазобедрена става; фрактура на дясната лъчева кост в горната й част;
фрактура на малкия пищял вляво; разкъсно-контузна рана на дясното коляно; контузия и
6
охлузване в областта на брадата.“ Според вещото лице травматичните увреждания са в
пряка причинна връзка с претърпяното ПТП - дължат се на нанесени множествени
интензивни удари от твърди, тъпи предмети върху тялото и крайниците вътре в
автомобилното купе. Вещите лица посочват, че нанесният челен удар е довел до внезапно
изместване на тялото на водача М. в предна посока, и то в момент когато предната част на
автомобила е получила тежките деформации с хлътване дълбоко навътре към купето, като
тялото и крайниците на пострадалия са получили извънредно интензивни удари от
арматурното табло и двигателя, нахлул навътре към купето, които удари са причинили
тежки травматични увреждания в различни области на тялото.
Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в
Ортопедичната клиника на Болница в гр. Серес (Р. Гърция). По спешност под пълна
анестезия е било извършено спешно наместване на изкълчената лява тазобедрена става.
Бързата реакция е наложителна, защото изкълчването може да прекъсне или наруши
нормалното кръвоснабдяване към главата на бедрената кост, а това води до умирането на
костната тъкан на бедрената глава. Пострадалият е бил поставена на леглови режим с
включена антикоагулантна и обезболяваща терапия.
На 08.03.2017г. пострадалият е бил изписан от болницата и транспортиран с линейка за
продължаване на специализирано лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, гр.София. След
проведена предоперативна подготовка на 10.03.2017г. пострадалият е бил опериран -
извършена е костна операция с голяма трудност - „открито наместване на счупената
тазобедрена ямка и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове“.
Изписан от болницата на 15.03.2017 г., а на следващия ден е отново е приет с Клинична
пътека за ново оперативно лечение на счупената лъчева кост. Опериран е на 21.03.2017г.
извършено е открито наместване на счупената лъчева кост и стабилизиране на фрактурата с
метална плака и винтове. Изписан е в стабилизирано общо състояние от болницата на
24.03.2017г., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи,
предписан режим и терапия. По време на амбулаторното лечение, пострадалият посещавал
контролни прегледи и след окончателното зарастване на оперираните кости, започнал
провеждане на рехабилитация. Най-дълго е продължило лечението на травматичната увреда
в зоната на лявата тазобедрена става, което задължава в продължение на 6 месеца, ищецът
да не стъпва на левия си крак. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалия е
продължил 1 година. През този период ищецът е търпял болки и страдания, като най-
интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и
извършените две костни операции. Интензивни са били болките и през първите 2 месеца в
началото на проведената рехабилитация на лявата тазобедрена става, лявата глезенна става
и дясната лакътна става. Пострадалият е търпял болки в зоната на извършените операции и
от получената контрактура на двигателните мускули на лявата седалищна област и тези
около лявата газобедрената става. Извън посочените периоди пострадалият е търпял
периодично явяващи се болки в лявото бедро, ставата и мускулите около нея, най-вече при
рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки, през първите 6 месеца от лечението
7
му е било забранено да стъпва на оперирания ляв крак и не е можел да се самообслужва,
поради фрактурите в областта на десния лакът и лявата глезенна става. Ищецът е провеждал
лечението си почти на постелен режим с нужда от чужда помощ. Започнал е да натоварва
ления си крак в началото на 7-мия месец, когато ацетабуларната ямка вече е зараснала
окончателно. Първоначално е започнал придвижване с помощта на патерици и частично
натоварване. През този период ищецът е имал затруднения при придвижване и обслужване
в ежедневието, поради настъпилите контрактури е бил с намален обем и сила на
движенията.
Към настоящия момент ищецът по-рядко търпи болки в областта на лявата тазобедрена
става - най-вече при рязка промяна на времето. При рентгенови изследвания е установено
усложнение при лявата тазобедрена става - начални артрозни изменения, а при
дясната лакътна става - състояние на трайна флексионна контрактура - 45 градуса.
На лявата бедрена област има остатъчен оперативен белег, а металната плака и
винтовете все още не са отстранени от костта. По ръба на ставната ямка се
установяват артрозни изменения и зашипявания, които стоят в основата на болковия
синдром при ищеца. Движенията флексия (сгъване) и екстензия (разгъване) при лявата
тазобедрена става вече са в норма, но движението абдукция (отвеждане встрани) е в трайно
намален обем от 20 градуса. Лявата малкопищялна кост е зараснала окончателно. Ищецът
има затруднения при клякане и изкачване на стълби. Металната плака и винтове в
дясната лъчева кост също все още не са отстранени. Движенията на дясната лакътна
става са трайно ограничени - при флексия с 15 градуса, а екстензията (разгъването) не е
възможно и десния лакът стои блокиран в 45 градуса.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при премахване на металните винтове се
очаква подобрение на движението на лакътя. На външната част на дясната лакътна става
има останал траен, пожизнен белег от извършената операция. На лявата колянна става има
остатъчен белег от получената рана. Движенията на ставата са в намален обем и ищецът има
затруднения при клякане и изкачване на стълби.
Що се отнася до твърдяното изпадане в безсъзнание вещото лице категорично посочва, че
данни за загуба на съзнание няма по делото. Комоцио означава сътресение. Ако се има
предвид мозъчно сътресение, такава диагноза няма поставяна и не е обсъждана в
медицинската документация по делото. Направените разходи по време на проведеното
лечение, за които са приложение разходни касови документи, са в размер на 5 952,50 лв.
Вещите лица потвърждават, че без тези разходи не е можело да бъде извършено
навременното и успешно лечение на уврежданията. НЗОК заплаща на лечебните заведения
извършената медицинска дейност по време на стационарното и оперативно лечение по
сътоветните клинични пътеки. НЗОК не заплаща оперативните консумативи
(остеоснитезите) за извършените операции, както и разходите извършени по време на
амбулаторното лечение. Разходите на Р. М. са правомерно извършени, защото те съвпадат с
периода, когато е лекувал процесните увреждания. В о.с.з. в.л.Б. посочва, че и без
извършване на разходи за избор на конкретен екип и за ВИП стая, ищецът е щял да бъде
8
опериран. В тази част е депозирана жалба от застрахователя, който твърди, че разходите за
избор на екип от 900 лв. и ВИП стая от 1500 лв. не следва да бъдат включени, тъй като не се
намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Б. /колега на
ищеца/ в о.с.з. на 09.11.2022г., чийто показания съдът кредитира напълно като обективно
дадени и вътрешно непротиворечиви. В показанията на св.Б., става ясно, че болките на
пострадалия били с изключителна интензивност - „нечовешки“, прекарал е близо месец в
болница, а след това в продължение на два месеца изобщо не е ставал от леглото и бил
изцяло обслужван от съпругата си. Впоследствие започнал да се придвижва с патерици. Към
настоящия момент ходи самостоятелно, но с накуцваща походка, а при по-голямо
натоварване изпитва болки.
Ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
10.03.2020г., /л.85/ като до момента ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”.
Неоснователно е оспорването на ответника, че сключената застраховка със собственика на
товарен автомобил „Рено Мастер“, с д.к. № ******** не покрива отговорността на лицето Я.
Р. С., доколкото не са ангажирани доказателства т.а. да е предмет на кражба. Не е спорно
между страните, а и се установява от справка за сключена „Гражданска отговорност“ (л.84),
че към дата 06.03.2017г. МПС Д.К.№ ******** има действаща застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила и ответника. На какво основание водачът С. го е управлявал и дали има
сключено трудово или друго правоотношение със собственика на т.а. е правно ирелевантно
по новия КЗ.
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм,
2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и
4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП 5./ ответникът да
е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. ПТП е възникнало само и единствено по вина
на водача на товарния автомобил Рено Мастер, който е навлязъл в насрещната пътна лента
9
при извършване на завой, въпреки че е професионален шофьор. Това деликтно поведение е
доказано пълно и главно както чрез присъдата на съда в Серес, Гърция, така и чрез двете
заключения по АТЕ, които анализирани в съвкупност сочат категорично вина единствено на
деликвента, без принос от страна на пострадалия. Затова независимо от факта дали
присъдата е влязла в сила или не е /основен аргумент, релевиран с жалбата/ деликта е
доказан.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, обусловили временно влошаване
на здравето, съпътствано с болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в
резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация, а така също извършване
на медицински разходи за лечение.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, движение с
несъобразена скорост, поради което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е
неприложима. Възражението е въведено с отговора, но в.л. е категорично, че М. се е движел
със скорост от 53 км/ч. при максимално допустимата за този пътен участък от 40 км/ч. или с
13 км/ч. превишена скорост, но няма ангажирани доказателства, че това превишение се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Само по
себе си нарушението на правилата за движение по пътищата не предполага автоматично
съпричиняване, ако не се намира в причинна връзка с настъпване на ПТП.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от датата на ПТП през 2017г. в
рамките на повече от една година.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 40 години към
датата на ПТП през 2017г., че е получил тре средни и множество леки телесни повреди, а
именно - „Закрита фрактура на лявата ацетабуларна (главулечна) ямка на таза в комбинация
с луксация (изкълчване) на лявата тазобедрена става; фрактура на дясната лъчева кост в
горната й част; фрактура на малкия пищял вляво; разкъсно-контузна рана на дясното
коляно; контузия и охлузване в областта на брадата.“ Съдът съобрази факта, че са проведени
три оперативни интервенции, първата от които в Ортопедичната клиника на Болница в гр.
Серес (Р. Гърция). По спешност под пълна анестезия е било извършено спешно наместване
на изкълчената лява тазобедрена става. Бързата реакция е наложителна, защото
изкълчването е можело да прекъсне или наруши нормалното кръвоснабдяване към главата
10
на бедрената кост, а това води до умирането на костната тъкан на бедрената глава. Втората е
проведена в Пирогов - костна операция с голяма трудност - „открито наместване на
счупената тазобедрена ямка и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака
и винтове“.Третата отново в Пирогов за ново оперативно лечение на счупената лъчева
кост. Опериран е на 21.03.2017г. извършено е открито наместване на счупената лъчева кост
и стабилизиране на фрактурата с метална плака и винтове. Изписан е в стабилизирано общо
състояние от болницата на 24.03.2017г., като лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим и терапия.
Най-дълго е продължило лечението на травматичната увреда в зоната на лявата тазобедрена
става, което задължава в продължение на 6 месеца, ищецът да не стъпва на левия си крак.
Общо лечебният и възстановителен период при пострадалия е продължил 1 година. През
този период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през
първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършените две костни операции.
Интензивни са били болките и през първите 2 месеца в началото на проведената
рехабилитация на лявата тазобедрена става, лявата глезенна става и дясната лакътна става.
Пострадалият е търпял болки в зоната на извършените операции и от получената
контрактура на двигателните мускули на лявата седалищна област и тези около лявата
газобедрената става.
САС съобразява факта, че през първите 6 месеца от лечението му е било забранено да стъпва
на оперирания ляв крак и не е можел да се самообслужва, поради фрактурите в областта на
десния лакът и лявата глезенна става. Ищецът е провеждал лечението си почти на постелен
режим с нужда от чужда помощ. Започнал е да натоварва ления си крак в началото на 7-мия
месец, когато ацетабуларната ямка вече е зараснала окончателно. Първоначално е започнал
придвижване с помощта на патерици и частично натоварване. През този период ищецът е
имал затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието, поради настъпилите
контрактури е бил с намален обем и сила на движенията.
Към настоящия момент търпи болки в областта на лявата тазобедрена става най-вече при
рязка промяна на времето. При рентгенови изследвания е установено усложнение при
лявата тазобедрена става - начални артрозни изменения, а при дясната лакътна
става - състояние на трайна флексионна контрактура - 45 градуса. На лявата бедрена
област има остатъчен оперативен белег, а металната плака и винтовете все още не са
отстранени от костта. По ръба на ставната ямка се установяват артрозни изменения и
зашипявания, които стоят в основата на болковия синдром при ищеца. Движенията флексия
(сгъване) и екстензия (разгъване) при лявата тазобедрена става вече са в норма, но
движението абдукция (отвеждане встрани) е в трайно намален обем от 20 градуса. Лявата
малкопищялна кост е зараснала окончателно. Ищецът има затруднения при клякане и
изкачване на стълби. Металната плака и винтове в дясната лъчева кост също все още
не са отстранени. Движенията на дясната лакътна става са трайно ограничени - при
флексия с 15 градуса, а екстензията (разгъването) не е възможно и десния лакът стои
блокиран в 45 градуса.
11
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от общо 90 000 лв. за 2017г. е неправилно определено и следва да бъде намалено до
70 000 лв. В този смисъл при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната му част за разликата над 70
000 лв. до 90 000 лв. и потвърдено в останалата част.
Що се отнася до имуществените вреди за направени медицински разходи съдът съобрази, че
принципът на чл.51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално
претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са,
както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено
продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и
които със сигурност ще настъпят в бъдеще време. Не съществува пречка да бъдат
обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното
настъпване да е сигурно, а размерът - установим. Съгласно постоянната практика на ВКС,
обективирана в ППВС № 4/30.10.1975 г., както и в множество конкретни решения, напр.
решение № 808/06.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о., решение №
893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д.
№ 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, разходите, свързани с лечението на пострадалия и
полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на
възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите
за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник,
например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е
останал без трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за
болногледач. Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън
кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение. Именно затова платената
такса за избор на медицински екип от 900 лв., който да извърши операцията в Пирогов
правилно са били присъдени, доколкото това са разходи, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, които не се поемат от НЗОК. Същите са направени
при упражнено от ищеца предоставено му с Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ право да избере медицински екип при извършването на операциите в
болничното заведение е било наложено житейски логично с оглед множеството физически
травми по цялото му тяло.
Що се отнася до платените 1500 лв. за ВИП стая съдът намира, че това са разходи, които не
се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, поради което в тази част решението
в тази част следва да бъде отменено, а искът за тази сума - отхвърлен като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 145 952.50 лв., като жалбата на застрахователя е
12
частично основателна, а тази на пострадалия ищец е изцяло неоснователна.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-ищец
направените пред въззивна инстанция разноски, но такива няма, тъй като той е освободен от
заплащане на д.т. по смисъла на чл.83 ал.1 т.4 ГПК, освен преведените 510 лв. за превод на
присъдата от български на гръцки и обратно. Затова дължими са само 255 лв. На осн.чл.38
ал.2 ЗА в полза на адв.Х. е дължимо адв.Възнаграждение за явяване пред въззивна
инстанция /изчислено върху уважената част от исковете 74 452.50 лв. в редакцията на чл.7
към датата на сключване на договора /пълномощно на л.90 от 23.02.2024г./ или общо
6606.16 лв. без ДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на жалбоподателя-ответник
направените пред настоящата инстанция разноски. Видно от приложения на л.92 списък по
чл.80 ГПК е платен адв.хонорар в размер на 9000 лв. за адв.Т.. Платена е д.т. от 1920 лв. или
общо 10 920 лв. От тях дължими с оглед отхвърлената част от исковете респ.жалбата /71 500
лв./ са само 5350 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят следва да заплати д.т. по сметка на съда в размер на
2980 лв. върху уважения размер на исковете вместо посочените 3838,10 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА,
застрахователят следва да бъде осъден да заплати на адв.И. Х. от САК, упълномощен на
09.11.2022г. /л.123/ да предостави на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие по
чл.38 ал.1,т.2 от ЗА, поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв.Х., претендираното минимално възнаграждение,
определено по реда чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията след изменението или общо 6606.16 лв. без ДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи в полза на ответника направените пред първа
инстанция разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Видно от списъка по чл.80
ГПК /л.151/ са направени общо 12 600 лв. разноски. От тях дължими са само 6145 лв.
Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2214/01.05.2023г., постановено по гр.д.№ 786/2022г., по описа на
СГС, ГО, 10 състав, в осъдителната част, с която е уважен иск за неимуществени вреди за
разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., както и за имуществени вреди за разликата над
4452.50 лв. до 5952.50 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. М. ЕГН ********** гр.***, жк. „***, Бл.***. вх.*, ет.*,
ап.* , чрез адв. И. Х.- САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 152 срещу
13
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 42, ет. 3, ап. 5, чрез адв. И. Т. - САК, искове за заплащане разликата над 70 000
лв./седемдесет хиляди лева/ до 90 000 лв.,/деветдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди за ПТП, осъществено на 06.03.2017г. в
Гърция, както и разликата над 4452.50 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и два лева/
до сумата от 5952,50 лв. /пет хиляди деветстотин петдесет и два лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
10.03.2020г. до окончателното им плащане, като неоснователни в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 42, ет. 3, ап. 5, чрез адв. И. Т. - САК, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС
сумата от 2980 лв./две хиляди деветстотин и осемдесет лева/ дължима д.т.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 42, ет. 3, ап. 5, чрез адв. И. Т. - САК, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Р. И. М.
ЕГН ********** гр.***, жк. „***, Бл.***. вх.*, ет.*, ап.* , чрез адв. И. Х.- САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 152, сумата от 255 лв. /двеста петдесет и пет лева/
направени разноски за превод.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 42, ет. 3, ап. 5, чрез адв. И. Т. - САК, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. И.
Г. Х.- САК, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 152,
сумата от 6606.16 лв./шест хиляди шестстотин и шест лева/ без ДДС, представляваща
адв.възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция на осн.чл.38 ал.2 ЗА, както и сумата
от 6606.16 лв./шест хиляди шестстотин и шест лева/ без ДДС, представляваща
адв.възнаграждение за явяване пред първа инстанция на осн.чл.38 ал.2 ЗА..
ОСЪЖДА Р. И. М. ЕГН ********** гр.***, жк. „***, Бл.***. вх.*, ет.*, ап.* , чрез адв. И. Х.-
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 152 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 42, ет. 3, ап. 5, чрез адв. И. Т. - САК, сумата от 5350 лв. /пет хиляди триста и
петдесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 6145 лв./шест
хиляди сто четиридесет и пет лева/, направени разноски пред първа инстанция, съразмерно
на отхвърления интерес.
В отхвърлителната част за имуществени вреди, решението като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15