Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
Гр. Велико Търново, 25.02.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при
секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 2266 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.415 от ГПК.
Ищецът Община Велико Търново чрез
кмета Даниел Панов твърди в исковата си молба, че по силата на сключен с ответника договор за наем от 30.05.2001г.,
на последния било пердоставно за ползване общинско жилище. Договорът за наем
бил прекратен на 05.12.2016г. с влязла в сила заповед на кмета за прекратяване
на намния договор. Ответникът не изпълнил за дължението си да заплати
уговорената в договора за наем наемна цена за периода 28.12.2011 до 05.12.2016г., в общ размер от 2362.71 лв. Ищецът предявява
иск с правно основание чл.415 от ГПК за установяването на вземането си против
ответника за сумата 2362.71 лв., дължима наемна цена по договор за наем за
периода от 28.12.2011 до 05.12.2016г.,
както и лихва за забава в размер на 255.97 лв. за периода от 23.04.2018г.
до 16.05.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1453/2019г.
на ВТРС. Претендира разноски.
Ответникът И.А.С., чрез назначения му особен
предкставител оспорва иска като недоказан.
Съдът обсъди доводите на страните и представените
доказателства и приема за установено от фактическа страна, въз основа на което достига до следните
правни изводи:
Ответникът е ползвал предоставено от ищеца общинско
жилище по договор за наем от 30.05.2001г., срещу задължение за заплащане на
наем от 24 лв. месечно. Наемната цена е променена от 01.02.2005г. на 26.40 лв.,
а от 30.03.2009г. – 39.86 лв. На 23.04.2018г. ответникът е заплатил сумата
3102.88 лв., с които по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД е заплатил първо
лихвите и част от дължимата главница. Ответникът не платил наемната цена за
периода 28.12.2011 до 05.12.2016г. Размерът на неплатената наемна цена за
посочения период е 2362.71 лв. Тези обстоятелства се установяват
от приетите по делото писмени доказателства.
Искът по чл.415 от ГПК е основателен.
Ответникът дължи на ищеца наемна цена за
периода 28.12.2011 до 05.12.2016г., в общ размер от 2362.71 лв., на основание договора за наем от 30.05.2001г.
Вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. Ответникът дължи и законна лихва
върху главницата за периода от 23.04.2018г.
до 16.05.2019г. в размер
на 255.97 лв.
Предвид изложените мотиви съдът приема, че искът на
ищеца за установяване на вземането му против ответника е основателен и доказан.
Съдът с решението си следва да приеме за установено, че длъжникът дължи на
кредитора сумата 2362,71 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и
седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща наемна цена за периода
от 28.12.2011г. до 05.12.2016г. по Договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот от 30.05.2001г., 255,97 лв. /двеста петдесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 23.04.2018г.
до 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 342.15 лв., съобразно приложения за това списък, както и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На
основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 102.37 лв., представляващи разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че И.А.С.
с ЕГН: ********** ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В. Търново, пл. „Майка България” №2, сумите от: 2362,71 лв. /две хиляди триста
шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща
наемна цена за периода от 28.12.2011г. до 05.12.2016г. по Договор за отдаване
под наем на общински жилищен имот от 30.05.2001г., 255,97 лв. /двеста петдесет
и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
23.04.2018г. до 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА И.А.С. с ЕГН: ********** ***, да заплати на
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В. Търново, пл. „Майка България” №2, сумата 342.15 лв. /триста четиридасат и два лева петнадесет стотинки/
разноски по делото и 100 лв. /сто
лева/ юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 102.37 лв. /сто и два лева и тридесет и седем стотинки/ разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на
ВТРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването
му на страните.
Районен съдия: