РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Габрово, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря М. Ив. Ш. Б.
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20244200100085 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Г. Р.
С., ЕГН **, с адрес гр. Габрово, **, чрез адв. Г. Н., против ЗАД „ДаллБогг:
ЖИ.т и Здраве“, гр. София, ж.к. Дианабад, бел. „Г.М.Димитров“ № 1, въз
основа на която е образувано настоящото гр. д. № 85/24 г. по описа на ГбОС.
Производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск
за имуществени вреди, поради недопустимост на същия, с определение в о.с.з.
от 02.07.2024 г., което е влязло в сила.
В исковата молба се излага, че на 29.04.2019 г., около 12:20 ч., водачът
К.Д.Ч. управлявайки л.а. „О.", рег.№ **, се движел по път 1-5 при километър
168+100м/проход Шипка/ в посока от гр. Габрово към град Шипка, Област
Стара Загора. На същия път при км. 168+100 метра в лява за водача Чакъров
крива, със скорост на движение 50 км/ч с управлявания от него автомобил
предприел изпреварване на движещото се пред него МПС „С." с peг. № ***,
управлявано от В.М.С.. По същото време ищецът Г. Р. С., управлявайки
велосипед „Shock blare", със скорост 30 км/ч, се спускал в посока към гр.
Габрово. В този момент К.Ч., в процеса на изпреварване не успява да се
прибере в дясната половина на платното за движение, въпреки възприемането
на велосипедиста, задейства спирачната система на автомобила си и намалява
1
скоростта си на движение, като въпреки това настъпва удар изцяло в лентата
за движение на велосипедиста, между предната дясна част на МПС-то и
предното колело на велосипеда. Тялото на ищеца Г. С. се качва на предната
част на лекия автомобил „О.", удря се в предното стъкло и пада в дясно от
автомобила, преди същия да успее да спре напълно.
Във връзка с ПТП-то е образувано АНД № 813/2023г. по описа на PC -
Габрово, срещу К.Д.Ч., от гр. Габрово, ЕГН **********, като по делото е
одобрено от съда споразумение от 06.12.2023г., с което обвиняемият се
ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН и е осъден за това, че на 29.04.2019 г. година, около
12.20 часа, на път 1-5 при километър 168+100 м (проход „Шипка), при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил „О." с peг. № **
нарушил правилата за движение - чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата - „Водач, който изпреварва, е длъжен: ...когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея" и по
непредпазлИ.ст причинил на велосипедиста Г. Р. С. от град Габрово, средна
телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на долната челюст в
дясно и избиване на осми долен десен зъб, довело до затруднение при
дъвченето и говоренето, за срок от около два месеца, престъпление по чл. 343,
ал. 1, бук. „б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Твърди се, че вследствие на ПТП-то ищецът получил следните
увреждания- контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение,
рана с охлузване отдясно на брадичката, разместено счупване на долната
челюст вдясно с разклащане на 8-ми долен десен зъб; множество охлузвания с
различна дълбочина и форма по предната и дясната странична повърхност на
шията, по горната й задна повърхност на дясното рамо, по десния лакът, около
дясната китка и на гърба на дясната длан, на двете колена и подбедрици, и на
гърба на дясното ходило. Силното главоболие и болките в долната челюст са
довели до невъзможност за отваряне на устата и затруднено хранене.
Проведено е хирургично оперативно лечение чрез изваждане на разклатения
8-ми долен десен зъб, наместване на фрактурните фрагменти на челюстта,
метална остеосинтеза с плака и винтове, фиксация на челюстите с метална
тел.
Вследствие настъпилите травми от ПТП-то, ищецът е приет по спешност
2
в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД Габрово, в отделение по Хирургия на
29.04.2019г. и е изписан на 02.05.2019г. с окончателна диагноза: мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма; мозъчно сътресение; контузия
на гръден кош; фрактура на мандибула.
След изписването му се наложило да продължи лечението си и видно от
епикриза за лечението на С. в Специализирана болница за активно лечение по
лицево-челюстна хирургия, гр. София е постъпил на 03.05.2019 г. и е изписан
на 08.05.2019 г. Под обща назотрахеална интубационна анестезия се направи
разрез по външния ръб на клона на долна челюст и медиален престален разрез
до 44, отпрепарирана е муко-периостално рамбо, стигнало се е до фрактурната
линия, 48 се екстрахира. Фрагментите са репонирани, възстановени са
оклузията с лигатурна тел около 15, 25, 35, 45 остеосинтезира се с титаниева
пластина и 4 винта. Направена е щателна хемостаза и са зашити с хирургични
конци. Поставен е гумен дрен.
След изписването на С. е било наложително да бъде обгрижван и
наблюдаван от майка му, за което е издаден болничен лист № **на името на
М.В.Д. (майка), за придружаване и гледане на дете до 18 - годишна възраст, с
диагноза „Счупване на челюст, открито", за 6 дни от 03.05. до 08.05.2019 г.
В резултат на настъпилото ПТП и сериозните телесни увреждания,
пострадалият все още не може да води нормалното си и спокойно ежедневие.
Поради фрактурата на долната челюст и извадените зъби, храненето и
говореното му е затруднено. Изпитва силни болки и дискомфорт в областта на
устната кухина, чувства и често главоболие. Катастрофата му причинила
силен стрес и безпокойство. Произшествието се отразило изключително тежко
и на психиката му. От изключително млад и обещаващ спортист, състезател по
колоездене, изведнъж прекратил спортната си кариера. Към датата на ПТП-то
е бил само на 17 години и преживяното го е променило завинаги. Станал е
силно изнервен и неспокоен, често сменя настроенията си и е раздразнителен.
Проведените операционни лечения и свързаните с тях дискомфорт и
болезненост, въздействали силно на младежката му психика. Изпитва страх да
управлява велосипед, защото не може да забрави преживения ужас от
катастрофата. За продължителен период от време бил загубил спокойния си
сън - събуждал се по няколко пъти нощем, стреснат от мисълта за случилото
се, облян в студена и лепкава пот. Превърнала се в потиснат, демотивиран и
3
депресиран млад човек.
Настъпилите вреди за ищеца са в следствие на виновното поведение на
водача К.Д.Ч. от гр. Габрово, ул. **, като за управлявания от него лек
автомобил „О." с рег. № **, при управлението на което виновно е причинено
ПТП-то, като същият имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК *********, гр.
София - по застрахователна полица № BG30/118001421197, (GO 64554789),
със срок на валидност от 13/05/2018г. до 12/05/2019г.
На 10.09.2021 г. ищецът е сезирал застрахователното дружество с писмена
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени претърпени
вследствие процесното ПТП, но до настоящия момент не е получил плащане.
Моли се, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на причинените телесни
увреждания подробно описани по- горе, в размер на 35 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на отправената до ответника застрахователна
претенция - 10.09.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират
се разноските по делото.
В постъпилия отговор ответното дружество, чрез юр. А. С., оспорва
предявения иск по основание и размер.
Не се оспорва, че към датата на настъпване на ПТП-то за л.а. „О.", с рег.№
**, е имало валидна застраховка ГО. Не се оспорва, че ищецът е предявил
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Оспорва се механизмът на ПТП-то и виновността на водача МПС-то.
Оспорва се наличието на причинно – следствена връзка с механизма на ПТП-
то и настъпилите неимуществени вреди за ищците.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който не е бил с необходимото оборудване и поради обстоятелството,
че при управление на велосипеда не се намирал най- вдясно на пътното
платно, управлявал велосипеда с висока скорост, без светлина отпред, при
намалена видимост.
Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като прекомерно
4
завишен, за което излага подробни доводи. Оспорват се настъпването на
твърдените неимуществени вреди описани в исковата молба. Оспорва се
началната дата, от която се претендира лихвата.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и оспорва наведените в отговора възражения.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва иска по
основание и размер, като поддържа отговора. И двете страни претендират
разноските по делото.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол
за ПТП № 1697096, протокол по АНД № 813/23 г. на РС- Габрово и
приложеното АНД №813/2023 г. по описа на РС-Габрово; удостоверение от
отделение по образна диагностика при МБАЛ „Д-р Тота Венкова", епикриза от
отделение по хирургия, епикриза от отделение по лицево челюстна хирургия;
болничен лист и уведомление до застрахователя с вх. № 3743/15.09.2021 г.,
копие на писмо удостоверяващо отговор от застрахователя на предявена
извънсъдебна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ;; заповед от Община Габрово,
с която на пострадалото лице се отпуска стипендия, както и сертификат за
високи постижения, приетите съдебно - медицинска експертиза и съдебно –
автотехническа експертиза, изслушаните свидетелски показания, по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно и съдът обяви за ненуждаещо се от доказване факта, че на
твърдяната в исковата молба дата, а именно на 29.04.2019 г., около 12:20 ч. е
настъпило ПТП между л.а. „О.", рег.№ **и велосипедиста Г. Р. С. , път 1-5 при
километър 168+100м проход Шипка.
Не е спорно, че за процесното ПТП е образувано АНД № 813/2023г. по
описа на PC- Габрово, срещу К.Д.Ч., от гр. Габрово, ЕГН **********, по
което е одобрено от съда споразумение от 06.12.2023г., с което обвиняемият се
признава за виновен и е осъден за това, че на 29.04.2019 г. година, около 12.20
часа, на път 1-5 при километър 168+100 м (проход „Шипка), при управление
на моторно превозно средство- лек автомобил „О." с peг. № ** нарушил
правилата за движение - чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата - „Водач, който изпреварва, е длъжен: ...когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
5
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея" и по
непредпазлИ.ст причинил на велосипедиста Г. Р. С. от град Габрово, средна
телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на долната челюст в
дясно и избиване на осми долен десен зъб, довело до затруднение при
дъвченето и говоренето, за срок от около два месеца, престъпление по чл. 343,
ал. 1, бук. „б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Не е спорно и се признава обстоятелството, че към момента на
настъпване на процесното ПТП-то за лек автомобил марка „О." с peг. № **е
имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество и пострадалият е отправил, по реда на чл. 380 от КЗ,
застрахователна претенция с писмо с вх. № 3743/15.09.2021 г. при ответното
дружество, по която не е заплатено обезщетение.
Във връзка със споразумението по горепосоченото АНД, за ненуждаещ се
от доказване и за безспорен е приет факта, че в следствие на ПТП-то на ищеца
е нанесена средна телесна повреда, взета предвид при постановяването му,
изразяваща се в разместено счупване на долната челюст в дясно и избиване на
осми долен десен зъб, довело до затруднение при дъвченето и говоренето, за
срок от около два месеца.
В тежест на ищеца беше възложено да докаже понесените болки и
страдания вследствие на процесното ПТП - интензитет и продължителност. В
тази връзка съдът допусна и прие съдебно – медицинска експертиза и изслуша
допуснатите свидетели на страната на ищеца.
От съдебно -медицинската експертиза се установява, че счупването на
долната челюст в дясно е наложило отстраняване на осми долен десен зъб
/мъдрец/, който е попаднал във фактурната линия и е приложено оперативно
лечение, като на ищеца е извършена метална остеосинтеза на долната челюст,
посредством метална плака с винтове, като не е необходима нова оперативна
интервенция за отстраняване на метала. През първия месец и половина след
произшествието ищецът е търпял болки с висок интензитет, най-вече в
областта на долната челюст, приемал е постоянно обезболяващи, не е можел
да спи поради болката. В продължение на 6 месеца след операцията имал
изтръпване на долната устна вдясно и на долната челюст вдясно. Около месец
и половина - два не можел да се храни с твърда храна, не можел да си отваря
добре устата, често имал главоболие. След около месец и половина, болките
6
намалели по интензитет.
От заключението се установява, че освен уврежданията, които са взети
предвид при одобряване на споразумението по АНД-то, ищецът е претърпял и
травма на меките тъкани на главата в дясната лицева половина, изразяващи се
в оток на дясната половина на лицето-предимно дясната буза и по хода на
долната челюст в дясно, като по хода на долната челюст, в дясно от
брадичката е имало рана с охлузани ръбове и размери около 3,5/0,5 см; по
предната и дясна странична повърхност на шията, в основата на шията в дясно
и по горния ръб на дясното рамо е имало множество охлузвания с
тъмночервени корички; на по- голяма част от задната повърхност на дясното
рамо са установени дълбоки охлузвания на широка площ, косо- хоризонтално
ориентирани, с тъмночервени корички и с кръвонасядане на меките тъкани
около тях; травми на меките тъкани на горния десен крайник, изразяващи се в
охлузвания по горно-задната повърхност на десния лакът с червени корички и
с размери по около 3/1 см, както и умерен оток на меките тъкани, болезненост,
както и по радиалния ръб на дясната китка и по гърба на дясната длан в
основата на палеца и показалеца и по гърба на палеца имало множество
дребни охлузвания с тъмночервени корички; травми на меките тъкани на
долните крайници, изразяващи се в охлузване по външно-страничната
повърхност на дясното коляно с червена коричка и размери около 2,5/1 см,
както и по- дребни охлузвания по-нагоре от него външностранично в долната
част на бедрото и по-надолу по подбедрицата, по предната средна трета на
дясната подбедрица и по горната част от гърба на дясното ходило имало
охлузвания с тъмночервени корички, с размери съответно 2/0,5 см и 1/1 см, по
предната средна и долна трета на лявата подбедрица са установени дълбоки
охлузвания с тъмночервена коричка едното с размери около 2/1 см и други по-
малки и линейни около него, на лявото коляно отпред и вътрешно-странично
има охлузвания с червени корички- отпред с размери около 1,5 см в диаметър,
а страничното линейно с размери около 5/0,5 см . Според заключението
травмите на меките тъкани са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та за срок от месец и половина.
Прието е, че получените увреждания са в пряка причинно – следствена
връзка с ПТП-то. Около три месеца след произшествието ищецът започнал да
се връща към нормален ритъм на жИ.т, започнал да тренира, но без пълно
натоварване. След произшествието получил болка в лявото коляно, към
7
момента има установен скъсан менискус на същото коляно. След
произшествието спрял да упражнява спорта колоездене, изгубил интерес към
него. Според вещото лице част от травмите на меките тъкани на горните и
долните крайници са могли да бъдат предотвратени при наличие на
налакътници и наколенки, но не и травмата на долната челюст.
В съдебно заседание вещото лице лекар уточнява, че белезите в областта
на плешката са загрозяващи, но и причиняват неудобство и опасност от
нараняване, например при носене на раница. Вещото лице заявява, че при
извършения личен преглед на ищеца трудно се добрал до информация за
периода след инцидента, което може и да е във връзка с черепно- мозъчната
травма. Вещото лице заявява, че категорично пострадалият е имал
количествено нарушение на съзнанието. Вещото лице уточнява, че
пострадалият е бил с каска, но не тип „шлем“. Той не е констатирал
нарушения в говора, нито има данни за нарушения в храненето към момента.
От показанията на св. В.Д., дядо на ищеца, се установява, че го видял
първо в болницата в хирургията, целият бил оттекъл, не можел да говори.
Тогава бил на 17 години, ученик, активен спортист. В болницата лежал около
седмица, вторият път го карали да му махат железата от устата и останал с
един имплант в челюстта. Дълго време му се оплаквал, че се хранел със
сламка. Занимавал се професионално с колоездене, имал много медали, но
след ПТП-то спрял да се състезава. Случилото се отразило на цялото
семейство, като около месец след инцидента не е ходил и на училище.
От показанията на св. М.Д., майка на ищеца, се установява, че за първи
път го видяла в спешното, където обработили повърхностните рани и ги
пратили на рентген. Докато чакали рентгена бил неадекватен и нищо не
разбирал, оплаквал се че го боли зъб. Като го помолила да си отвори устата
той не могъл да го направи. Настанили го в хирургията като й каза ли, че има
мозъчно сътресение и трябва да намери челюстен хирург, защото имал
счупване. Изпитвал много силни болки, давали му обезболяващи. Престоя в
клиниката в София бил дълъг, тъй като имал инфекция, която първо трябвало
да мине и тогава да му сложат импланта. Споделял й, че жИ.тът му се
преобръща. След възстановяването направил опит да се върне към
колоезденето, защото той бил активен спортист, но го било страх. Според нея
той има проблеми с краткосрочната памет. Около месец след ПТП-то не ходил
8
на училище и тя забелязва лицева асиметрия. След инцидента тя се грижела за
него.
Във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат съдът допусна и прие съдебно- автотехническа
експертиза. От същата се установява, че от техническа гледна точка причина
за възникване на ПТП-то е навлизането на „О." с peг. № ** в лентата на
насрещното движение при ограничена видимост, като преди настъпване на
ПТП-то велосипедиста се е движил по средата на полагащата му се пътна
лента в посока Габрово, като при възприемане на лекия автомобил
предприема отклонение на ляво спрямо посоката си на движение. От
експертизата се установява, че велосипедистът се е движил със скорост от
около 31 км/ч, а лекия автомобил с 55 км/ч, опасната зона е била 56 м., като
въпреки, че при възприемането на велосипедиста водачът на лекия автомобил
е предприел не интензивно спиране, е настъпил удар, но същият не е бил
предотвратил чрез спиране. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
велосипедиста се е спускал по наклон, вдясно е имало мантинела и надолу
било много стръмно, като според него велосипедиста е предприел правилна
маневра да бяга в ляво, тъй като от дясната страна е имало дълбок и много
стръмен склон. ПТП-то е станало в светлата част на денонощието на сух
асфалт.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск за неимуществени вреди, с правно осн. чл. чл. 432
вр. 493, ал.1, т. 1 от КЗ и акцесорен за лихва по чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 86 от
ЗЗД. Същият е допустим, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е проведена
процедурата по чл. 380 от КЗ.
Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на застрахователно
събитие - ПТП, за което е виновен застрахования по ГО при ответника, от
което са настъпили неимуществени вреди за ищеца, причинно- следствената
връзка между вредите и процесното ПТП, както и наличието на валиден
застрахователен договор.
Във връзка с влязлото в сила споразумение по АНД № 813/2023г.,
извършването на деянието, протИ.правността му и виновността на дееца,
както и нанесената средна телесна, не могат да се преразглеждат от настоящия
9
състав, тъй като решението по наказателното дело, на осн. чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд. Доколкото квалификацията на
престъплението е съобразена с дефиницията на средната телесна повреда,
съдържаща се в чл. 129, ал. 2 от НК, причинените увреждания са
обстоятелство, което се включва в състава на престъплението, за което
деликвента е признат за виновен и гражданският съд е длъжен да приеме, че
ответника е извършил деянието, както е прието в споразумението. В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решения № 241 от 12.01.2018 г.
по т. д. № 2261/2017 г. на I ТО, № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г. на II ТО.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултата настоящият
състав на съда приема следното:
Съгласно споразумението по наказателното дело, причина за настъпване
на ПТП-то е виновното и протИ.правно поведение на водача на лекия
автомобил, който е нарушил правилата за движение – чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, който е бил длъжен при предприето изпреварване, навлизайки в
пътната лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства движещи се по нея. Според приетата в
настоящото производство автотехническа експертиза, водачът на лекия
автомобил не е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то, чрез спиране,
но причина за настъпване на ПТП-то е факта, че той се е намирал в
насрещното платно, когато е възприел велосипедиста. Пътят е бил с голям
наклон и велосипедиста е направил опит да предотврати ПТП-то
предприемайки маневра, при която да се опита да мине между двата
автомобила, тъй като ако беше предприел заобикаляне на МПС-то на
виновния водач от дясно е можел да се удари в мантинелата или да се озове в
дълбокия скат след нея. Нарушавайки правилата за движение водачът на
лекия автомобил е причинил ПТП-то и не се доказа протИ.правно поведение
от страна на велосипедиста, който се е движел, спускайки се по път с наклон в
неговата лента за движение, със скорост от 31 км/ч. Доколкото ПТП-то е
настъпило в светлата на част на денонощието, за велосипедиста не е имало
задължение да бъде със светлоотразителна жилетка, която се изисква, когато
управлява велосипеда извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост (чл. 80 от ЗДвП). С оглед изложеното
съдът намира, че не се доказа ищецът с поведението си да е допринесла за
10
степента на уврежданията си, поради което възражението на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Причинната връзка между ПТП-то и настъпилите травматични
увреждания при ищеца, се установява, както от горепосоченото споразумение
по наказателното дело, така и от приетите по делото писмени доказателства и
съдебно -медицинската експертиза. Уврежданията, които е получил
пострадалия вследствие на удара са тези, които са отразени в споразумението
одобрено от наказателния съд и са взети предвид от същия при определяне на
квалификацията на деянието на виновния водач, както и множество
увреждания на меките тъкани. Всички травматични увреждания, както и
свързаната със счупването на челюстта оперативна интервенция, изваждане
на счупен зъб и манипулации, са били свързани с болки и страдания с висок
интензитет, и голяма продължителност. Оздравителният процес при ищеца е
продължил дълъг период от време, а именно черепно- мозъчната травма,
каквато несъмнено е получена от ищеца според вещото лице лекар, с оглед
механизма на ПТП-то и травмите на меките тъкани са отшумели за около
месец и половина, а възстановяването от счупването на челюстта е
продължило около 6 месеца. Макар да се счита за приключил
възстановителния период, последиците от получените увреждания на
челюстта на практика са с постоянен характер. По тялото на ищеца са
останали белези от травмите по меките тъкани, като тези на гърба могат за
създадат опасност за здравето му и неудобство, тъй като е с изпъкнала
повърхност и при носене на раница например, могат да бъдат наранени
повторно. Ищецът е претърпял оперативна интервенция на долната челюст,
дълго време е приемал обезболяващи, хранел се е със сламка и е било
необходимо да бъде обгрижван от майка си. Травматичните увреждания са
довели стрес за ищеца, който към момента на ПТП-то е бил на 17 години и
същото е довело до внезапно и необратимо прекратяване на спортната му
кариера в областта на колоезденето.
Понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания и силни негативни
преживявания, с оглед и ниската му възраст към момента на ПТП-то и
внезапното прекратяване на спортната му дейност, са довели до значителен по
интензитет и продължителни във времето болки и страдания, и същите се
11
явяват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, причинено от
водача на застрахования автомобил при ответника, то те подлежат на
обезвреда, като обезщетението следва да се определи по справедлИ.ст
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът, при определяне размера на неимуществените
вреди, съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната
практика по сходни случаи.
Съдът отчете вида и характера на уврежданията – средна телесна
увреда, изразяваща се в счупване на долна дясна челюст и 8-ми зъб, като това
е увреждане е тежко по своя характер, както и лека телесна увреда на меките
тъкани и лека черепно – мозъчна травма. Възстановителният период е
продължил дълъг период от време - 6 месеца за средната телесна повреда и
два месеца за по – леките увреди, като се е наложило да прекъсне училище за
известен период от време. В началото се е нуждаел от чужда помощ, изпитвал
е трудности при хранене, получил е силна уплаха, от която, видно от
доказателствата, не се възстановил напълно и довела до невъзможност да се
върне към спорта която упражнявал. При определяне на размера на
обезщетението съдът взе предвид и че ищецът е бил в ученическа възраст,
неукрепнал психически, претърпял е внезапни силни болки и страдания , като
начинът му на жИ.т се променил, което е указало негативно влияние върху
физическото и емоционалното му състояние, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП през 2019 г.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на жИ.т на ищеца С.,
съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за претърпените неимуществени
вреди по предявения иск възлиза в размер на 35 000 лв. и предявеният иск
следва да бъде уважен така както е предявен.
По акцесорния иск за присъждане на лихва за забава, с пр. осн. чл. 86 от
ЗЗД, върху уважената сума за неимуществени вреди от датата на предявяване
на застрахователната претенция – 10.09.2021 г. до изплащане на сумата, съдът
намира, че същата е основателна, доколкото отговорността на застрахователя
за забава, съгласно нормативната уредба, започва да тече от уведомяването,
тъй като не се представят доказателства, кога същият се е произнесъл.
12
По разноските:
Ищецът е освободена от държавни такси и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на 1
400 лв. и разноски за съдебно – медицинската експертиза заплатена от
бюджета на съда в размер на 200 лв.
С оглед изхода от делото и заявеното искане в предявената искова молба, в
полза адв. Г. Н., на осн. чл. 38 от ЗАдв, следва да се присъди възнаграждение
определено от съда, който като взе предвид правната и фактическа сложност
на делото определя възнаграждението в размер на 1 500 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Г. М. Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. С., ЕГН **, с
адрес гр. Габрово, **, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева)
- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 29.04.2019 г. на път 1-5 при километър
168+100м. проход Шипка, причинено от К.Д.Ч., водач на лек автомобил „О.“,
с peг. № ЕВ7859АТ, за което е признат за виновен с влязло в сила и одобрено
от съда споразумение по АНД № 813/23 г. на ГРС, със застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователното дружество №
BG30/118001421197, както и ДА ЗАПЛАТИ на ищеца законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от 10.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Г. М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. И. Н., със
съдебен адрес гр. Трявна, обл. Габрово, ул. „П.Р. С.“ № 72, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 38 от ЗАдв.
13
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Г. М. Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Габровския окръжен съд държавна такса и разноски за експертизи в общо в
размер на 1 600 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
14