О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
гр.Русе,10.11.2023 г.
Административен съд - Русе, 6 ти състав, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
Съдия:Елица
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело № 665 по описа за 2023
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127ж, вр. чл. 41, ал. 3
от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на
„Ваня плод“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
бул.“Липник“ №108, чрез адв.Г.Ф., срещу предприети действия за обезпечаване на
доказателства, обективирани с Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №180602797591_3/20.10.2023г., изготвен от инспектори по приходите
при Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП, потвърдени с
Решение № ФК-6/27.10.2023 г. на Директор на ТД на НАП – Варна.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорваните действия за обезпечаване на доказателства.
Посочва се, че не се налице данни, обосноваващи направения извод по чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В тази връзка се твърди, че органите по приходите са действали на
основание на предположения, което е довело до постановяване на акт в нарушение
на материалния закон. Излагат се доводи, че действията по обезпечаване на
доказателствата са в несъответствие с целта на закона. Твърди, че това са
последващи действия при проверка от 13.01.2023г. при която не са установени
нарушения на данъчното законодателство , като три дни преди настоящата проверка
е извършена друга на 15.10.2023г., като изложените и в двата протокола мотиви
са бланкетни и не е взета предвид ниската стойност на стоката ,на която са
наложени обезпечителните мерки , т.е е налице недоказана обезпечителна нужда.
Моли да бъдат отменени
оспорваните действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в посочения
в жалбата протокол,вдигане на обезпечителните мерки и възстановяванена
внесеното обезпечение в размер на 217,83лв, представляващо 30% от определената
пазарна стойност, съответно потвърждаващото го решение. Претендира присъждането
на разноски по делото - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна
с изложените в искането доводи и приложените към делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2023 г. в пункт за
фискален контрол КГППРусе-Дунав мост е извършена проверка на стоки, включени в Списък
на стоки с висок фискален риск, утвърден със
Заповед № ЗМФ-543/02.08.2023г. на Министъра на финансите. При проверката
е установено съответствие между данните за превозваната стока и вида и
количеството на стоката на мястото на получаване. След преглед на данни в
справка в ПП "Система за управление на приходите", приходните органи
установили, че: декларирания резултат подлежащ на внасяне ДДС не съответства на
оборотите за съответния период, налице са доставки, за които са установени
несъответствия в данните от подадените дневници за покупки/продажби по ЗДДС, по
данни от ИС „Фискален контрол“ не е отчетен ВОП в регистрите по ЗДДС, както и
че липсват дълготрайни активи, когато дейността предполага наличието им.Направен
е извод, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. При приемане на наличие на
основанието по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, спрямо жалбоподателя са наложени
предварителни обезпечителни мерки за обезпечаване на вземанията за данъци и е
определено обезпечение 30 на сто от пазарната стойност на иззетата стока-
217,83лв.. Предприети са действия за обезпечаване на доказателствата с Протокол
№180602797591_3/20.10.2023г., като в същия са описани извършените действия по
обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40 от ДОПК и са указани правните възможности за
освобождаване на стоката. От страна на органите по приходите е прието, че
събирането на дължимите данъци, включително на тези, които биха възникнали във
връзка с търговията със стоките с висок фискален риск, обект на настоящия
фискален контрол, ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Срещу Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №180602797591_3/20.10.2023г., в предвидения
в чл. 41, ал. 1
от ДОПК срок е
подадена жалба. В срока по 41, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП- Варна се е
произнесъл по подадената жалба, с Решение № ФК-6/27.10.2023г., с което жалбата
на дружеството е оставена без уважение.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Депозираната пред съда, чрез
административния орган жалба е подадена от надлежната страна, при наличието на
правен интерес, в законоустановения срок по чл. 41, ал. 3
от ДОПК, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В разпоредбите на чл. 40 и следващите от ДОПК са уредени правомощията на органите
по приходите, касаещи обезпечаването на доказателствата, а в Глава 15
"а" от кодекса е регламентиран контролът върху стоките с висок
фискален риск.
Съдът намира, че оспореният
протокол е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК, орган по приходите, оправомощен да
извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, при
спазване на разпоредбите на този кодекс
освен правомощията по ал. 1 има и правомощието да изисква обезпечение при
условията на ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на
органа по приходите, извършил оспорваните действия по обезпечаване на
доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, които
са включени в Списък на стоки с висок фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-543/02.08.2023г. на Министъра
на финансите, и на превозващото ги МПС е било поставено техническо средство за
контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК.
В Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №180602797591_3/20.10.2023г., както и в
потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – Варна не е уточнено
събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Не
са изложени и мотиви как разпореждането със стоките, които вече са проверени,
включително е поставено и свалено техническо устройство на превозващото ги МПС,
ще направи невъзможно или ще затрудни значително събирането на дължими данъци.Хипотезата
на чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква установяване от органа по приходите, а не излагане
на предположения за евентуална несъбираемост на данъци поради последващо
разпореждане със стоката. Такъв извод не се обосновава по категоричен начин от
представените с преписката доказателства и се явява само едно предположение, за
което възражението е основателно.
От друга страна, дружеството
е внесло определеното обезпечение по банкова сметка ***, в размер на 217,83
лв., т. е. налице е пълно обезпечение на публичните вземания според
изискванията на закона, които биха възникнали, във връзка с вноса на лука ,
поради което и предприетите действия по обезпечаване на доказателствата следва
да бъдат отменени.
По тези съображения, жалбата
на „Ваня плод“ ЕООД се явява основателна и оспореният акт следва да се отмени
като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото,
съдът намира, че на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени и разноските по
делото, съгласно представени доказателства за заплащането им, а именно 50. 00
лв. за заплатена държавна такса и 1200 лева адвокатски хонорар, заплатен на 03.11.2023г.
по банков път.
Така мотивиран и на
основание чл. 127ж, вр. с чл. 41, ал. 3
от ДОПК от ДОПК,
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията по
обезпечаване на доказателства, обективирани с Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск №180602797591_3/20.10.2023г., изготвен от
инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ
на НАП, потвърдени с Решение № ФК-6/27.10.2023 г. на Директор на ТД на НАП –
Варна.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да
заплати на „Ваня плод“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, бул.“Липник“ №108, деловодни разноски в общ размер 1250 лева, от които
50. 00 лв. /петдесет лева/ държавна такса и 1200лв. /хиляда и двеста лева/
адвокатски хонорар.
Определението не подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл. 41, ал. 3,
пр. последно, вр. с чл. 127ж от ДОПК.
Препис от определението да
се изпрати на страните.
СЪДИЯ: