Определение по дело №1559/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по искане на адв. Н.П. – процесуален представител на А.К.А. за допълване на решение № 53 от 03.01.2024г. в частта за разноските със сумата от 400 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице.

Препис от молбата е връчен на ответника, като в законоустановения едноседмичен срок, отговор не е постъпил.

По така направеното искане, съдът констатира следното:

Молбата по чл.248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

С решение № 53 от 03.01.2024г. по адм. дело № 1559/2023г. по описа на ПАС е отменен оспорения административен акт и са присъдени в полза на жалбоподателя 1010 лв. разноски по делото, както са посочени в представения списък за разноските на лист 34 по делото.

След преценка на данните по делото и доводите по чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът намира, че молбата е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски се преодолява с предвидената възможност за допълване на съдебното решение и не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълване, а за изменение в размера на вече присъдени разноски. В случая е налице хипотеза на искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът е постановил диспозитив, с който са присъдени в полза на жалбоподателя разноски. По тази причина, въпреки, че в молбата е заявено искане за допълване на решението в частта за разноските, същата следва да се разгледа като искане за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на заплатеното възнаграждение за вещо лице.

На лист 34 по делото е представен списък с разноски в който е посочено: 1000 лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса. Необходимо е да се отбележи, че списъкът по чл. 80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им съдът е ограничен до посочения в списъка претендиран размер (в този смисъл Определение № 21/20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г. по описа на ВКС, второ т. о.; Определение 09/8.01.2020 г. по ч. т. д. № 2152/2019 г. на ВКС, първо т. о.; Определение № 732/19.11.2014 г. по ч. т. д. № 3233/2014 г. на ВКС, второ т. о; Определение № 2075 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2019 г., V о.). В списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските. В представения по делото списък разноските за платения депозит за вещо лице не са описани.

След като с решението, чието изменение се иска е присъден пълния размер на разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, то не е налице основание за промяна на техния размер посредством увеличаване (Определение № 5942 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2020 г., II о.; Определение № 9181 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2020 г., V о.; Определение № 12621 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2021 г., IV о.).

Както посочва ВАС в свое Определение № 12198 от 1.10.2020 г. по адм. д. № 4940/2019 г., VII о, пропускът на страната да включи определен разход в списъка за разноски не може да бъде вменен на съда.

Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като съдът е присъдил всички разноски, които са описани в представения списък.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н.П. – процесуален представител на А.К.А. за изменение в частта за разноските на решение № 53 от 03.01.2024г., постановено по адм. д. № 1559/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Определението е окончателно.

Съдия: