РЕШЕНИЕ
№ 3 / 16.02.2017г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гр.д.№
192 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.51 ЗА в.в. с чл.79 ал.1, чл.82 и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В.Г.И. ЕГН **********,
Д.Ю.З. ЕГН ********** и З.Ю.З. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител В.И., тримата с адрес ***, са депозирали искове против Е.И.К.,
всеки от които предявен за сумата 25 100лв., като частични такива от
искове с размер по 120 000лв., представляващи търсено обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубена възможност
всеки от ищците да получи застрахователно обезщетение за претърпени болки и
страдания (неимуществени вреди) от смъртта на Ю.И. – съпруг на първата ищца и
баща на втория и третия ищци, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 28.11.2008г. – датата на настъпване на вредата, до
окончателното изплащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба
твърдят, че смъртта на наследодателя им е настъпила при ПТП в Румъния,
виновният водач на МПС е осъден с влязла в сила присъда на румънски съд, а
автомобилът му е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при “Unita Vienna Insurance
Group
SC”, Румъния. На 13.05.2009г. ищците са сключили
договор с ответника, упражняващ адвокатска професия, по силата на който Е.К. е
поела задължение да ги консултира и подпомага във връзка с получаване на
обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди по повод
настъпилото ПТП. На 15.05.2009г. са издали в нейна полза и пълномощно. Ищците
твърдят, че вместо да предяви техните претенции пред застрахователното
дружество, ответникът е предявил искове против виновния водач на МПС, съдебното
производство по които е прекР.ено,
поради неподсъдност на делото пред българските съдилища. Три месеца преди
изтичане на давностния срок за предявяване на претенции, ответникът е поканил
ищците в офиса си с цел прекР.яване
на договорните отношения помежду им. В исковата молба се сочат правните норми,
съдържащи се в чл.2 ал.2, чл.40 ал.1 – 3 и чл.43 ал.1 от Закона за адвокатуР.а, чл.11 ал.3 и 4 от Етичния кодекс на адвоката, т.2.2.
от Наредба № 2 за правилата за упражняване на адвокатската професия и
професионална отговорност, които ищците считат, че ответникът в качеството си
на упълномощен адвокат е нарушил при изпълнение на сключения договор. Твърдението
им е, че адв.К. не е успяла да защити техните права и
интереси и с действията си е погасила възможостта да получат дължимото им се
застрахователно обезщетение от застрахователното дружество на виновния водач,
поради непредявяване на застрахователна претенция пред румънския застраховател,
респ. непредявяване на съдебна претенция за получаване на застрахователно
обезщетение преди изтичане на давностния срок, в който са могли да реализиР. правото си на застрахователно вземане. Размерът на
същото, според ищците, е 120 000лв. за всеки от тях, произтича от лошо
изпълнение на сключения между страните договор и е обоснован с обичайната
съдебна практика на присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени
вреди в подобни случаи. В съдебно заседание поддъжат предявените искове.
В срока по чл.131
ал.1 ГПК ответникът Е.И.К. ЕГН **********, с адрес ***, е подала писмен
отговор, в който по същество оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
ищците са били недобросъвестната страна по договора за консултиране и
подпомагане, защото не са й предоставили необходимата документация и информация
във връзка с качественото изпълнение на нейните договорни задължения. Оспорва
наличието на валидна застраховка „ГО” в румънското
застрахователно дружество “Unita
Vienna Insurance Group SC” с твърдение, че
ищците не са й представили такава, а само са й посочили номер на
застрахователна полица; не са й представили документите, свързани с настъпилото
ПТП – констативен протокол, съдебни актове на румънския съд. Ответникът оспорва твърдението на
ищците, че настъпилата вреда е вследствие на нейно бездействие, с което е погасена
възможността да получат дължимото им се
обезщетение от застрахователната компания на виновния водач. В тази връзка
изразява становище, че погасителната давност не се прилага служебно и в
конкретния случай липсва позоваване на института на давността от застрахователя
“Unita Vienna Insurance
Group
SC”. Ответникът
твърди още, че е завела преки искове срещу ЗК”Уника”АД, който е
кореспондент на румънското застрахователно дружество в България. След личен
разговор с ищцата В.И., ответницата е оттеглила исковете, поради липса на
пасивна процесуална легитимация на ЗК”Уника”АД по тях, но твърди, че чуждестранният
застраховател следва да се счита за сезиран чрез кореспондента си в България.
Посочва, че пълномощното, издадено от ищците в нейна полза, е за процесуално
представителство само на територията на РБ. В съдебно заседание поддържа
изразеното становище.
Третото лице
помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, представляван от изп.директори Н.Ч.
и К.Р., е депозирал писмен отговор, в който излага твърдение, че наличната
застрахователна полица „Професионална отговорност на адвоката” в полза на ответника
е относима към период, различен от периода, касаещ исковата претенциия. По този
въпрос съдът счита, че не следва да се произнася в настоящото съдебно
поризводство, същият би възникнал при евентуални спорове между третото лице и
страната, на която е конституиран да помага. По същество на предявените искове навежда
доводи, че са недоказани по основание и размер. В съдебно заседание становището
се поддържа от явилия се пълномощник.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На
28.11.2008г. в Румъния, на Национален път І, при км.360+520м., Г.С.С.ля - водач
на автовоз марка Волво с рег. № АВ-14-SCM, с полуремарке с
рег. № АВ-48-SCM, е нарушил
правилата за движение по пътищата, при което е предизвикал ПТП с л.а. „Форд
Мондео” с рег. № BOR-04203-30,
управляван от Ю.И. – съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ответници.
Вследствие на настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил Ю.И. и Кремена
Николова – пътник в същия автомобил, са починали на място. След проведено от
румънските власти разследване, на Г.С.С.ля е повдигнато обвинение за
причиняване на смърт по непредпазливост и с присъда № 148 / 20.10.2009г. по
дело № 1355/298/2009 на Окръжен съд Себеш, Румъния, същият е признат за виновен
по обвинението и му е наложено съответно наказание. Присъдата е потвърдена с
решение от 15.02.2010г. по н.д. № 51 / 2010г. на Градски съд Алба, наказателно
отделение и изменена само в частта на наложеното наказание с решение от
10.05.2010г. по н.д. № 370 / 2010г. на Апелативен съд Алба Юлия. Последното
постановено решение е окончателно, видно от отбелязването в неговата
диспозитивна част, както и от потвърждение за изпълнение на съдебната поръчка,
извършена по гр.д. № 45 / 2012г. на ОС Разград по Регламент № 1206 / 2001г.,
находящо се на стр.143 – в т.5 от потвърждението замоленият съд изрично е
удостоверил, че приложените съдебни актове са влезли в сила.
През м.февруари – март, 2009г. ищцата
В.И. и св.Р.Н. – съпруг на другото пострадало лице при ПТП в Румъния Кремена
Николова, потърсили ответника Е.К. в
качеството й на адвокат, с цел упражняване на тяхното право да получат
обезщетение за смъртта на близките им. Адв.К. изискала от двамата да й
представят акт за смърт, удостоверение за наследници, актове за раждане на
децата на починалите лица, доказателства за настъпилото ПТП. Ищцата й предала
всички поискани документи относно личните и наследствените данни, а във връзка
с установяването на ПТП впоследствие ходили заеднодо Румъния, откъдето се
снабдили с необходимите на адвоката данни от съответната полицейска служба. Отделно
от това, ищцата В.И. и св.Р.Николов се снабдили с писмо от Служба пътна полиция
– окръг Алба, Румъния с изх. № 60330 / 5.02.2009г., адресирано до св.Николов,
от съдържанието на което се установяват марката и регистрационният номер на
автомобила, управляван от виновния водач, както и че автомобилът е застрахован
при ЗД„Унита Виена” клон Алба Юлия, със застрахователен договор серия RO/12/S5/KX № *********. В.И. и Р.Николов
предали и това писмо на адв.К. в нейната кантора,
преди да подпишат договор помежду си. Горните обстоятелства се установяват от
показанията на св.Р.Николов.
Няма
спор между страните и от представения констативен протокол (л.95) се
установява, че е настъпила промяна в наименованието на румънското
застрахователно дружество “Unita
Vienna Insurance Group”, което към настоящия момент е „Uniqa Asigurari”. Кореспондент за
България на румънския застраховател е „Уника”АД.
На 13.05.2009г. бил сключен договор между
ищците В.И., Д.З. и З.З. – съпруга и деца на починалия Ю.И., от една страна в
качеството им на възложители и от друга -
адвокат Е.К., действаща лично и като пълномощник на „Консулт груп 2009”ООД
в качеството им на изпълнители. В чл.1 (1) от договора страните уговорили, че
ответникът и третото неучастващо в процеса юридическо лице поемат задължение да
консултиР. и подпомагат ищците във връзка с
получаване на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
по повод настъпилото на 28.11.2008г. ПТП в Румъния (в договора е допусната
техническа грешка при изписване на годината, за която страните не спорят), с
участието на МПС”Форд Мондео” с транзитна немска регистрация BOR-04203, управлявано от Ю.И. и МПС марка „Волво с
рег. № № АВ-14-SCM, управляван от Г.С.С.лка, застрахован при SC”Unita Viena”, със застрахователен договор серия RO/12/S5/KX № *********, във връзка със
завеждането на претенция, вкл. и получаване на застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” пред
съответната застрахователна компания и/или гаранционен фонд. Възложителите са
предоставили на изпълнителя правомощие да извършва от тяхно име и за тяхна
сметка действия за защита и реализиране на правата и интересите им, да подписва
договори за правни услуги с правоспособни лица, след което да завежда претенции
по застраховка „ГО”, както и съдебни искове срещу застрахователи с оглед
получаване на обезщетение по посочените застраховки, с издадени застрахователни
полици. Уговорено е възнаграждение като процент от застрахователното
обезщетение, след изплащането му. В чл.8 страните са уговорили, че св.Р.Н.,
който е трето за договора лице, поема задължение да предостави на изпълнителя
необходимата документация и информация във връзка с качественото изпълнение на
услугите по договора, като по отношение на ищците не е записано такова
задължение. Въпреки това, ищците в представената
писмена защита признават обстоятелството, че договореностите са включвали и
тяхното задължение за снабдяване на ответника с необходимите му документи. Именно
в изпълнение на горното, те представили на ответника поисканите документи
относно данните за наследствените правоотношения между Ю.И. и ищците,
доказателства за настъпилото ПТП и писмото от Служба пътна полиция – окръг Алба,
Румъния с изх. № 60330 / 5.02.2009г. В чл.12 е договорено прекР.яване на договорните отношения с изпълнението му, по
взаимно съгласие на страните или едностранно от изпълнителя при определени
хипотези.
На 15.05.2009г., ищците издали
нотариално заверено пълномощно в полза на адв.К., с което я упълномощили да ги
представлява пред съответната застрахователна компания и/или гаранционен фонд
за завеждане на претенция и получаване на застрахователно обезщетение във
връзка с настъпилата смърт на техния наследодател (в пълномощното отново са
описани данните на МПС, управлявано от виновния водач, неговия застраховател и
застрахователната полица); да предявява претенции за изплащане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди; да преупълномощава други лица; да ги
представлява пред всички съдебни инстанции, при завеждане и поддържане на
осъдителни искове против виновното лице и застрахователя; да получи
договореното обезщетение; да подписва споразумение за извънсъдебно уреждане на
претенцията. Във връзка с установяване на всички обстоятелства, свързани с
вредите, произтекли от ПТП, ищците са дали правомощие на адв.К.
да ги представлява пред всички органи и учреждения в РБългария, както и да
разполага с правото да подава и получава всякакви молби, справки, удостоверения
и други документи.
С предоставеното й пълномощно и в
изпълнение на сключения между страните договор, на 10.02.2012г. адв.К. *** от името на В.И., Д.З. и З.З., против деликвента Г.С.С.ля, с правно основание чл.45 ЗЗД. Претенцията
била за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща
и съпруг, в размер по 250 00лв. за всеки от ищците. Образувано било гр.д. № 44
/ 2012г. по описа на ОС Разград. С определение, постановено в съдебно заседание
на 17.10.2012г., вл. в. сила на 16.11.2012г., съдебното производство е преркР.ено поради липса на
международна компетентност на българския съд по Регламент № 44 / 2001г. относно
юрисдикцията и презнаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела (отм.).
Едновременно
с това, адв.К. *** искове от името на св.Р.Н. и
неговите деца против виновния водач, с идентично правно основание и искане.
Било образувано гр.д. № 45 / 2012г. по описа на ОС Разград, изходът от което
бил идентичен с този по гр.д. № 44 / 2012г. В производството е допуснато
събиране на доказателства – всички съдебни актове, постановени по воденото в
Румъния наказателно производство против виновния водач на товарния автомобил.
Искането по Регламент № 1206 / 2000г. е изпълнено и по това дело са приложени всички
наказателни актове на съда, от които се установява влизането в сила на
представената от адв.К. присъда на наказателния съд.
Отделно, замоленият съд е върнал на ОС Разград потвърждение за изпълнение, в
което е удостоверил влизането на присъдата в сила (л.143 от гр.д. № 45 / 2013г.).
Производството и по това дело е прекР.ено поради липса на международна компетентност на
българския съд.
На
16.05.2013г. адв.Е.К. *** от името на В.И., Д.З. и З.З.,
против ЗК”Уника”АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), с искане за
осъждане на българското застрахователно дружество да заплати на всеки от ищците
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния наследодател в размер по 250 000лв. за
всеки от тях. В исковата молба посочила, че автомобилът Волво, управляван от
виновния за настъпилото ПТП водач бил застрахован при застрахователя „Унита
Виена Иншуърънс Груп”, който към момента на завеждане на иска е обединен с
българската застрахователна компания „Уника”АД. Било образувано гр.д. № 173 /
2013г. по описа на ОС Разград. Впоследствие, на 10.06.2013г. адв.К. подала
молба, с която оттеглила предявените искове и с определение, постановено на
същата дата в закрито заседание, съдебното производство било прекР.ено.
На
23.08.2013г. страните подписали анекс към договора за консултантска услуга, с
който прекР.или неговото действие по взаимно
съгласие. На същата дата ищците подписали нов договор с идентичен предмет със
св.О.К., който в показанията си заявява, че не е успял да им окаже необходимото
съдействие, тъй като липсвали окончателният акт на присъдата по отношение на
Георге Силя и застрахователна полица на автомобила, който е управлявал.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Отношенията между страните са уредени от
сключения на 13.05.2009г. между тях договор за консултантска услуга. В
разглеждания случай правата и задълженията на втория изпълнител „Консулт груп
2009”ООД не са предмет на исковата претенция, но поетите от изпълнителите
задължения не са разграничени. Впрочем, фактът на поетите задължения не се
оспорва от ответника. Предвид рамките на исковата молба, договорът следва да се
разгледа само по отношение на тяхното изпълнение от ответника Е.К.. По
отношение на нея договорът има характер на поета адвокатска услуга, предвид изпълняваната
от същата адвокатска дейност и предвид характера на възложените й правни
действия и последващото й упълномощаване. С договора за адвокатска услуга
адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически
действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да
извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя
материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от него.
При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия
стопанин и от тази на добрия търговец, по аргумент от чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2 ЗА, който го задължава да действа
в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото
на доверителя не бъде защитено в пълна степен, той дължи обезщетение по чл.51
ЗА.
Основателността
на иска с правно основание чл.51 ЗА в.в. с чл.79 ал.1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: неправомерно поведение от страна на
адвоката, установяване на вреда и причинна връзка между неправомерно поведение
и нанесената вреда в патримониума на ищците. Положителният отговор за наличието на всяка
от тях е условие за преминаване към проверка за наличието на следващата.
Съдът счита, че неправомерното
поведение на ответника във връзка с изпълнение на поетите по договора
задължения е доказано. Със сключването на договора за адвокатска услуга от
13.05.2009г. Е.К. е поела задължението в качеството си на адвокат да консултира
и подпомага ищците във връзка с предявяване на претенция за получаване на
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по застраховка
„ГО” пред съответната застрахователна компания и/или гаранционен фонд, както и да
завежда съдебни искове срещу застраховател с оглед получаване от ищците на
обезщетение по застраховките, за които има издадени застрахователни полици. От
св.показания на Р.Н. се установява, че адв.К. е била
снабдена от ищците с документите, които е поискала относно наследствените
правоотношения, страните заедно са посетили и съответната румънска полицейска
служба, от която са имали възможност да получат и документи, свързани с
настъпването на ПТП, необходими на адвоката за изпълнение на поетите
задължения. Ответникът прави възражение, че изпълнението от нейна страна е
станало невъзможно, тъй като ищците не са изпълнили задължението си по договора
за снабдяване с преписи от влезлите в сила съдебни актове на румънския
наказателен съд по отношение на осъждането на виновния водач, причинил ПТП,
както и с препис от застрахователната полица на управлявания от същия товарен
автомобил. Съдът приема възражението за неоснователно. Ищците са представили на
адв.К. документите, с които са разполагали. По
отношение на осъждането на Г.С.С.ля от румънски наказателен съд, данните се намиР. в гр.д. № 45 / 2013г. по описа на ОС Разград, по
което пълномощник на страните по това дело е адв.К. и при полагане на
необходимата грижа за защита на интересите на ищците в настоящото дело, същата
е могла да се запознае с тях и да се снабди с преписи от влязлата в сила
присъда и потвърждението от румънския съд за осъждането на водача на товарния
автомобил във връзка с настъпилото ПТП. Отделно от това, адв.К.
е разполагала с възможността да направи искане за събирането им като доказателства
при предявяване на иск срещу надлежния застраховател.
Разполагайки с дадените й от ищците
изходни данни, адвокатът е разполагал с възможността по реда на чл.293 ал.1 и
ал.4 КЗ (отм.) да изиска или да укаже на ищците да изискат от информационния
център към Гаранционния фонд данни относно фирмата, седалището и адреса на
управление на румънското застрахователно дружество, номера на застрахователния
договор, името и адреса, съответно фирмата, седалището и адреса на управление
на представителя за уреждане на претенции в България. Задължението не е
изпълнено и в този ред на мисли следва да се отбележи, че показанията на М.Б.,
която свидетелства за усилията на ответника да убеди ищеца В.И. и св.Н. да се
снабдят със застрахователна полица от румънските органи, са неотносими към
въпросите, свързани с надлежното
изпълнение на нейните задължения. Ищците са се обърнали към нея именно с цел
своевременното реализиране на своята претенция, включващо снабдяване с
необходимите доказателства, което е било и тяхното очакване. Отделно следва да
се посочи, че адв.К. е била снабдена от ищците с
писмо от Служба пътна полиция – окръг Алба, Румъния с изх. № 60330 /
5.02.2009г., от съдържанието на което се установяват данните за застрахователя
на автомобила, управляван от виновния водач.
Данните и документите, с които е
разполагал ответникът, са били достатъчни, за да могат ищците да предприемат
действия за защита на своето материално право на застрахователно обезщетение. Защитата
им е включвала предявяване на застрахователна претенция пред румънския
застраховател „Унита Виена Иншуърънс Груп” (директно или чрез българския му
представител „Уника”АД, съгл. чл.269 ал.4 т.1 КЗ(отм.)). Ако е бил налице отказ
от удовлетворяването й, е следвало завеждане на иск против румънското
застрахователно дружество „Унита Виена Иншуърънс Груп” по избор пред български
или румънски съд, съгл. чл.9 т.1 б.а) и б) от Регламент № 44 / 2001г. (отм.). В
случай, че при сезиране на застрахователя липсва произнасяне по
застрахователната претенция, е следвало да се предявяви такава пред
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи – чл.284 ал.1 т.1 в.в.
с ал.2 т.1 КЗ (отм.), а при отказ от изплащане – предявяване на съдебна
претенция. Ответникът прави възражение, че е изпълнила задълженията си по
процесния консултантски договор със завеждандето на иск срещу „Уника”АД по
гр.д. № 173 / 2013г. по описа на РОС, защото по този начин румънското
застрахователно дружество е било сезирано с претенцията на ищците. Съдът не
споделя това възражение. Видно е, че предявената по гр.д. № 173 / 2013г. на РОС
съдебна претенция е насочена против „Уника”АД, а не против „Унита Виена
Иншуърънс Груп”, които са отделни юридически лица. Само в случай, че искането е
било отправено за заплащане към „Унита Виена Иншуърънс Груп”, за българския
кореспондент „Уника”АД биха възникнали задължения по чл.269 ал.5 КЗ (отм.) за
уведомяване на румънския застраховател относно отправена към последния
претенция. Отделно от това, искът е бил оттеглен, поради което извършените по
гр.д. № 173 / 2013г. действия няма как да предполагат намерението на увредените
лица за търсене на имуществена отговорност от румънския застраховател по реда
на чл.269 КЗ (отм.).
Вместо
да консултира възложителите за горните правни възможности, ответникът е завел
иск по гр.д. № 44 / 2012г. на РОС против виновния водач Г.С.С.ля, недопустим
поради липса на международна компетентност на българския съд, съгл. чл.5 т.3 от
Регламент № 44 / 2001г. (отм.) и производството е било прекР.ено. Действително, издаденото на 15.05.2009г. пълномощно
съдържа упълномощаване и за такъв вид защита, но тя би могла да се реализира
само пред румънски съд, за което адв.К. не е
информирала своите упълномощители. Също така ответникът е завел иск по гр.д. №
173 / 2013г. на РОС против застраховател, който е различен от застрахователя на
товарния автомобил, управляван от осъденото за настъпилото ПТП лице. Това
обстоятелство е било известно на Е.К., тъй като още със сключването на договора за консултантска услуга от
13.05.2009г. страните са вписали кой е действителният застраховател на товарния
автомобил марка Волво с рег. № АВ-14-SCM и ответникът е разполагал с писмото от Служба пътна полиция –
окръг Алба, Румъния с изх. № 60330 / 5.02.2009г., удостоверяващо горния факт.
Надлежното изпълнение на адвокатските задължения в този случай е включвало изискване
на официален документ по реда на чл.293 ал.1 и ал.4 КЗ (отм.) от информационния
център към Гаранционния фонд, съдържащ данни относно фирмата, седалището и
адреса на управление на румънското застрахователно дружество. Задълженията на
„Уника”АД, съгл. чл.269 ал.5 КЗ(отм.) са различни от тези на румънското
застрахователно дружество и между тях не влиза встъпване в задълженията на застрахователя
за изплащане на обезщетения – факт, който се признава и от ответника в
депозирания писмен отговор.
Изложените
по-горе съображения водят до извод, че е налице лошо изпълнение на поетите
задължения от Е.К. по договора за адвокатска услуга. Не е достатъчно само да са
извършени някакви действия, а с тези действия следва да бъдат защитени правата
и интересите на възложителите по най-добрия начин, съгл. чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2
ЗА, както и предприетите действия следва да бъдат извършени компетентно и
грижливо, съгл. чл.11 ал.3 от ЕК на адвоката, което в случая не е сторено.
Следващата
предпоставка, относима към ангажиране на гражданската отговорност на ответника,
е установяване на имуществената вреда за ищците, изразяваща се в пропуснати
ползи от нереализираната защита на правото им да получат застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на
техния съпруг и баща. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
решение № 227 / 19.08.2013г. по гр.д. № 1166 / 2012г. на ВКС, ІV г.о.,
имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка
на имуществото му при надлежно изпълнение на адвокатската услуга и паричната
оценка на неговото имущество в резултат от пропуснатото от адвоката. Размерът
на имуществената вреда винаги трябва да е конкретно доказан. В случая, в
договора за адвокатска услуга не е определен размер на имуществената претенция
спрямо застрахователя, за получаването на която изпълнителят се е съгласил да
оказва адвокатско съдействие на възложителите. Имуществената претенция обаче е
определяема и нейният размер е в границите, установени за вида застрахователен
риск в застрахователния договор серия RO/12/S5/KX № *********, сключен за товарния автомобил марка „Волво
с рег. № № АВ-14-SCM
при “Unita Vienna Insurance Group”, (сега „Uniqa Asigurari”),
защото предметът на договора за адвокатска услуга е именно предявяване на
претенция пред застрахователя “Unita Vienna Insurance
Group”. В разглеждания случай,
вредата за ищците, съгласно цитираната по-горе съдебна практика, би се изразила
в неполучаването на застрахователното обезщетение в размер, установен в
границите и лимитите, определени от застрахователния договор. Предвид
изложеното, съдът не споделя довода в исковата молба, че претендираният размер
от по 120 000лв. за всеки ищец е обоснован и произтича от обичайната
съдебна практика на присъжданите в подобни случаи застрахователни обезщетения
за неимуществени вреди.
Доколкото
самите ищци отричат правилността в действията на ответника по заведеното срещу
„Уника”АД гр.д. № 173 / 2013г. на РОС, цената на предявените по това дело
искове също не може да служи за основа при определяне договореностите между
страните и по-конкретно размера на застрахователното обезщетение, за което
ответникът е поел задължение да съдейства. Още повече, че в разглеждания случай вреди се търсят не от лошото водене на
гр.д. № 173 / 2013г. на РОС, а от лошо изпълнение на договора за консултантска
услуга от 13.05.2009г.
Въпреки
дадените им изрични указания по реда на чл.146 т.5 ГПК, ищците не са ангажирали
доказателства относно размера на претендираните от тях имуществени вреди.
Направили са искане за допускане на свидетели, посредством които да докажат
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им със
свидетелски показания, което съдът приема за неотносимо. Предмет на исковете е
правото на ищците да получат обезщетение за имуществени вреди вследствие лошо
изпълнение на договора им с ответника. Паричното изражение на тяхното материално
право да бъдат обезщетени от застрахователя следва да е установено между
договарящите към момента на сключване на договора и може да бъде доказано по
посочените по-горе начини, което не е сторено. Воденето на процес за
установяване на размера на претърпените от ищците неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния наследодател, като част от настоящия процес, излиза
извън предмета на повдигнатия правен спор. Отделно от това такъв процес предполага
участие на застрахователя “Unita Vienna Insurance Group”, от когото се претендира заплащане на
обезщетенията и който не е страна по процесния спор.
Исковата
претенция произтича от договорното неизпълнение на поетите от ответника
задължения. При положение, че в договора не е конкретизиран размерът на застрахователната
претенция, за която ответникът е поел ангажимент да ги консултира и не е
представен застрахователният договор на товарния автомобил марка „Волво с рег.
№ № АВ-14-SCM със съдържащите се в
него лимити на дължимото застрахователно обезщетение, в съдебното производство
не може да бъде установен размерът на причинената на ищците имуществена вреда,
изразяваща се в пропуснатите ползи от нереализираното право на предявяване и
получаване на застрахователно обезщетение. Предвид горното, вредите, изразяващи
се в пропуснати ползи за ищците от нереализираната защита на правото им да
получат застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния съпруг и баща, са останали недоказани по размер,
което води до недоказаност и на предявените искове.
Въпреки,
че при направения по-горе извод не е необходимо да се разглежда наличието на
третата предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на адвоката –
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на ответника и
вредата, съдът намира за необходимо да посочи следното: Твърдението на ищците в
тази насока е, че вследствие лошото изпълнение на задълженията от ответника по
договора, е изтекла погасителната давност за реализиране на тяхното материално
право на застрахователна обезвреда и за тях са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от възможността да реализиР.
защитата на своето право на застрахователно обезщетение. Застрахователното
събитие е настъпило на 28.11.2008г. Договорът за консултантска услуга е бил прекР.ен по взаимно съгласие
между страните на 23.08.2013г. Ищците не са доказали в настоящия процес кое е
приложимото материално право при спор, възникнал между увредени лица с обичайно
местопребиваване в една държава-членка на ЕС и застраховател със седалище в
друга държава членка. Приложимото
материално право, в което несъмнено попада и въпросът за погасяването на едно
вземане по давност, е различно в зависимост от множеството хипотези, уредени в
Регламент № 593 / 2008г. относно приложимото право към договорни задължения. Не
са ангажирани доказателства относно уредбата на погасителната давност в
румънското законодателство, но дори и да се приеме, че приложимото право в
случая е българското, общата погасителна давност е 5-годишна, съгласно чл.110 ЗЗД. Страните по общо съгласие са прекР.или процесния договор три месеца преди изтичането на този срок.
Адвокатът отговаря за своите действия само през време на действие на договора,
но не и след прекР.яването
му. Погасяването на вземането за главница по давност не е настъпила през време
на действие на договора, а след неговото прекР.яване. Ето защо съдът приема, че не е налице
причинно-следствена връзка между лошото изпълнение на възложената работа и
погасяването по давност на вземането за главница. Що се отнася до погасяването
на нереализираната претенция за лихви върху застрахователното обезщетение, която
по българското право е тригодишна, отново следва да се посочи, че в процеса не
е доказан въпросът с приложимото материално право при спор между увредените
лица и застрахователят, което не позволява установяване на причинно-следствена
връзка между неизпълнението на договорните задължения и пропуснатите ползи.
Предвид
всички изложени дотук съображения, предявените искове за присъждане в полза на
всеки от ищците на сумата 25 100лв., като частични такива от искове с
размер по 120 000лв., се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени
като такива. От недоказаността на главните искове следва неоснователност на
акцесорната претенция за лихви върху горните суми, считано от 28.11.2008г. до
окончателното им изплащане.
Всяка от
страните претендира присъждане на направените деловодни разноски. Предвид
изхода от спора, на ищците такива не се следват. Ответникът е внесъл депозит за
призоваване на свидетел в размер 20 лв. и е бил представляван от адвокат, който
му е оказал безплатна правна помощ, на осн.чл.38 ал.1 т.3 ЗА, видно от
приложения договор за правна защита. На основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 20лв., а всеки от тях следва
да заплати на представлявалия го адвокат, съгл. чл.38 ал.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.4
в.в. с чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума от по 1283лв. за всеки от предявените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете, предявени от В.Г.И. ЕГН **********, Д.Ю.З.
ЕГН ********** и З.Ю.З. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител В.И., тримата с адрес ***, за осъждане на Е.И.К. ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на всеки от ищците суми от 25 100лв., представляващи
обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубена
възможност всеки от ищците да получи застрахователно обезщетение за претърпени
болки и страдания от смъртта на Ю.И. – съпруг на първата ищца и баща на втория
и третия ищци, предявени като частични такива от искове с размер по
120 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 28.11.2008г. – датата на настъпване на вредата, до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда В.Г.И., Д.Ю.З.
и З.Ю.З. да заплатят на Е.И.К. сумата 20лв. за направени деловодни разноски.
Осъжда В.Г.И. да
заплати на адвокат В. В. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 283лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 в.в. с
ал.1 т.3 ЗА.
Осъжда Д.Ю.З. да
заплати на адвокат Владислав Велев сумата 1283лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 в.в. с ал.1 т.3 ЗА.
Осъжда З.Ю.З.,
действащ чрез своята майка и законен представител В.Г.И., да заплати на адвокат
В. В. сумата 1283лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.38 ал.2 в.в. с ал.1 т.3 ЗА.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД”Булстрад Виена Иншуърънс
Груп” гр.София, ЕИК *********, представляван от изп.директора Н.Ч. и К.Р..
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР