Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 31.10.2024г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА И.
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..…….....… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №5649 по описа за 2016г. и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.293, ал.3 във вр. с чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение №1 от 28.04.2016г. по гр.дело №3136/2015г. по
описа на ВКС, Г.К., II Г.О., е отменено въззивно решение от 17.11.2014г. по въз.гр.дело №9142/2012г. по описа на СГС, Г.О., III-А състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, на който са дадени задължителни
указания в мотивите на постановения съдебен акт.
С
решение № I-43-25 от 09.04.2012г.,
постановено по гр.дело №2548/2011г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав са осъдени М. К.Н., с ЕГН **********,
П.И.Н., с ЕГН **********, Н.И.Г., с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********, и
К. И.Н., с ЕГН **********; на основание чл.109 от ЗС по иска на Л.В.М., с ЕГН **********,
да преустановят действията си, чрез които създават пречки на Л.В.М., с ЕГН **********,
да упражнява правото си на собственост върху избено помещение – зимник, находящо се в град София, ул.“*****, при съседи: коридор на
мазето, пералня и жилищни помещения на ответниците,
принадлежащо към апартамент на втори /първи надпартерен
етаж/ от жилищна сграда, построена в УПИ XXIV-27 в
кв.434 по плана на град София, а именно: да отключат общия вход към избения
етаж – врата с буква „Б“ на скицата на заключението на вещото лице, която е
неразделна част от съдебното решение, както и да предадат на ищеца ключ. С
решението са осъдени М. К.Н., с ЕГН **********, П.И.Н., с ЕГН **********, Н.И.Г.,
с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********, и К. И.Н., с ЕГН **********; да
заплатят на Л.В.М., с ЕГН **********, сумата от 580.00 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Постъпили са пет въззивни
жалби от ответниците, както следва: две въззивни жалби вх.№1018446/03.05.2012г. и
вх.№1018743/04.05.2012г., подадени от ответницата - М. К.Н., с ЕГН **********,
починала на 17.01.2013г. в хода на въззивното
производство, и заместена от нейния законен наследник - К. И.Н., син, който е
страна по делото, относно вписаната в удостоверение за наследници на М. К.Н.
като неин законен наследник - П.И.Н., дъщеря, доколкото по делото са налице
данни за отказ от наследство, съгласно съдебно удостоверение от 01.02.2013г.,
издадено по гр.дело №2281/2013г. по описа на СРС, III Г.О.,
86 състав, същата не следва да се конституира в качеството й на наследник; въззивна жалба вх.№1018556/04.05.2012г., подадена
от ответника - А.Г.С., с ЕГН **********; въззивна
жалба вх.№1018558/04.05.2012г., подадена от ответницата - П.И.Н., с ЕГН **********,
както и въззивна жалба
вх.№1018557/04.05.2012г., подадена от ответника - К. И.Н., с ЕГН **********;
с които се обжалва изцяло решение № I-43-25 от 09.04.2012г.,
постановено по гр.дело №2548/2011г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав, с което са уважени предявените от Л.В.М., с ЕГН **********, срещу всеки
от ответниците при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове
с правно основание чл.109 от ЗС и са осъдени ответниците да преустановят действията си, чрез които създават пречки на Л.В.М., с
ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху избено помещение –
зимник, находящо се в град София, ул.“*****, при
съседи: коридор на мазето, пералня и жилищни помещения на ответниците,
принадлежащо към апартамент на втори /първи надпартерен
етаж/ в жилищна сграда, построена в УПИ XXIV-27 в
кв.434 по плана на град София, а именно: да отключат общия вход към избения
етаж – врата с буква „Б“ на скицата на заключението на вещото лице, която е
неразделна част от съдебното решение, както и да предадат на ищеца ключ, както и в частта, в която са
осъдени ответниците да заплатят на ищеца сторените от
него разноски в съдебното производство. Във всяка от подадените въззивни жалби са инвокирани идентични
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага се,
че правно необоснован и в противоречие на събраните по делото доказателства е
изводът на първоинстанционния съд, че ищецът се
легитимира като собственик на процесното избено
помещение - зимник, обозначен под №4 на архитектурния проект на сградата, което
представлява прилежаща част към апартамент
на втори /първи надпартерен етаж/ в жилищната сграда,
построена в УПИ XXIV-27 в кв.434 по плана на град София. Твърди се,
че от приетите като неоспорени доказателства по делото – нотариален акт за
продажба на недвижим имот №118, том XXХI, дело
№5264/1964г. и съдебно решение на СРС от 18.12.1974г. на Благоевски
район, 5-ти състав, постановено по гр.дело №1054/1974г., се установява по
несъмнен начин факта, че ответницата - М. К.Н., с ЕГН **********, е придобила
правото на собственост на целия сутеренен етаж, състоящ се от избени помещения
от около 117 кв.м., понастоящем представляващи две стаи, кухня, клозет и мазе /пералня/,
разположени в сутерена на жилищната сграда, при граници: от три страни – двор,
от югозапад – стълбищна клетка и двор, заедно с 4/100
ид.ч. от дворното място и от общите части на
жилищната сграда, находяща се в ***, построена в
дворно място с пространство от 512 кв.м., представляващо парцел XIX-21 от
кв.434 по плана на гр.София, м.“Центъра“, при съседи на цялото място: ул.“Любен
Каравелов“, Б.Т., наследници на М.П., наследници на Й.Г.и Д.Й.по мъж А..
Поддържа се още, че от така приетите писмени доказателства се установява, че М.
К.Н., с ЕГН **********, е придобила правото на собственост върху целия
апартамент на сутеренния етаж, без северното мазе от сутерена, обозначено под
№3 на архитектурния проект, с граници по същия проект: зимник №4, помещение „пералня“
№2, стълбище към двора и междина към сградата на ул.“*****, както и без мазето
под стълбището, обозначено под №1 на архитектурния проект на сградата и
приложения план на сутерена. По тези аргументи се излага, че ищецът - Л.В.М.
не е собственик на процесното избено помещение –
зимник, обозначен под №4 на
архитектурния проект, разположен в североизточната част на сутерена, което
избено помещение е част от площта на
сутерена, която е придобита от М. К.Н.. В тази връзка се оспорва активната материално-правна
легитимация на ищеца да предявява срещу ответниците
искове с правно основание чл.109 от ЗС досежно процесното избено помещение - зимник, обозначен под №4 на архитектурния проект, като твърди, че ответниците с действията си му пречат да упражнява в пълен
обем правото си на собственост. По тези съображения се твърди, че в
пълно противоречие на доказателствата по делото е изводът на първостепенния
съд, че ответниците не са доказали, че намиращото се
на сутерена процесно помещение със североизточно
изложение – зимник, обозначено под №4 на архитектурния проект, е част от имота,
придобит от ответницата - М. К.Н..
Излага се още, че ищецът не е уточнил какви действия твърди, че са извършени
поотделно от всеки от ответниците, които му пречат да
упражнява правото си на собственост. Поддържа се, че е посочено общо в исковата
молба, че действията на ответниците се изразяват в
поставени от тях две врати, обозначени на схема с букви „А“ и „Б“, през които
следва да се премине, за да се достигне до зимник, обозначено под №4 на архитектурния проект, като вратата,
обозначена с буква „А“ е отключена и през нея може да се премине, но вратата,
обозначена с буква „Б“ е постоянно заключена, като ключа се държи от ответниците и по този начин се възпрепятства достъпа на
ищеца до процесния зимник. Твърди се, че действията
на ответниците се явяват извършени на законно основание
и по никакъв начин не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху притежаваното от него мазе №3, достъпът до което се осъществява чрез
самостоятелен вход от към двора, без да се влиза в останалите помещения в
сутеренния етаж, собственост на ответницата - М. К.Н. и което мазе №3 се явява
прилежаща част към апартамент на
втори /първи надпартерен етаж/ в жилищната сграда, находяща се в град София , ул.“*****. По изложените съображения
молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да
постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответниците искове като неоснователни и недоказани. Във
всяка от въззивните жалби е заявена претенция за присъждане
на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Въззивникът
– ответник - К. И.Н., чрез
процесуални представители адв.Вл.Я.
и адв.И. както при предходното разглеждане на делото
пред въззивната инстанция, така и пред настоящия въззивен
състав представя списъци по чл.80 от ГПК за сторени разноски.
Въззиваемата страна - Л.В.М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Б.К., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на постъпилите въззивни
жалби от ответниците. Излагат се съображения, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за
спора факти и доказателства и е приел за установено, че по делото е доказано,
че ответниците с действията си пречат на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на притежаваното
от него избено помещение - зимник, обозначен под №4 на архитектурния проект на
сградата, при съседи: коридор на
мазето, пералня и жилищни помещения на ответниците,
принадлежащо към апартамент на втори /първи надпартерен
етаж/ от жилищна сграда, находяща се в град София,
ул.“*****. Сочи се, че правилно след анализ на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е обосновал извода, че достъпът до собственото
на ищеца зимнично помещение се осъществява чрез
преминаване през общи части – стълбище, стълбищна
площадка и коридор, като ответниците са
монтирали две врати, едната от които е постоянно заключена, а ключ от нея имат
само ответниците и по този начин възпрепятстват
достъпа на ищеца до собственото му намиращото се на сутерена процесно помещение със североизточно изложение – зимник,
обозначено под №4 на архитектурния проект на сградата, поради което е приел, че
предявеният негаторен иск е основателен и доказан и е
осъдил ответниците да отключат общия вход към избения етаж – врата с буква „Б“ на скицата
на заключението на вещото лице, която е неразделна част от съдебното решение,
както и да предадат на ищеца ключ. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция. В хода на въззивното
производство на 26.06.2021г. е починал Л.В.М.,
с ЕГН **********, и с определение от 05.01.2023г. на основание чл.227 от ГПК е
конституирана на мястото на починалия Л.В.М. като въззиваема страна - П.К.М.,
наследник по завещание. За съдебното заседание е редовно призована новоконституираната въззиваема
страна - П.К.М., която не се явява и не взема становище по подадените въззивни жалби.
Въззиваемата страна – Н.И.Г., с
ЕГН **********, не депозира писмен отговор по подадените въззивни
жалби, видно от данните по делото същата е починала на 16.12.2012г. в хода на въззивното производство и са конституирани като въззиваеми страни нейните наследници по закон - М.Е.Г., Н.И.И. и С.И.Г., които не се явяват в съдебни заседания и не
вземат становище по подадените въззивни жалби.
Предявени са от Л.В.М., с ЕГН **********, срещу М. К.Н., с ЕГН **********, П.И.Н., с ЕГН **********,
Н.И.Г., с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********, и К. И.Н., с ЕГН **********;
при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове
с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
действията, с които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на
собственост относно принадлежащото към апартамент
на втори /първи надпартерен етаж/ от жилищна сграда, находяща се в град София, ул.“*****, намиращото се
на сутерена процесно помещение със североизточно
изложение – зимник, обозначено под №4 на архитектурния проект на сградата, като
отключат общия вход към сутеренния етаж и предадат на ищеца ключ.
При първоначалното разглеждане на
делото пред СГС въззиваемият – ищец е депозирал молба
на 16.09.2013г., с която конкретизира подадената искова молба като уточнява, че
неговият достъп до избено помещение – зимник, обозначено под №4 на
архитектурния проект на сградата, за което твърди, че е негова собственост, е
бил неправомерно ограничен от ответниците чрез
заключване на врата, обозначена с буква „Б“ на скица към заключението на съдебно-техническата
експертиза, като конкретно уточнява спрямо всеки от ответниците,
в какво се състоят извършените от тях неправомерни действия, ограничаващи
упражняването на правото му на собственост, както следва: ответникът - К. И.Н. – да отключи общия вход към избените
помещения, в частност врата, обозначена с буква „Б“ на скица към
заключението на съдебно-техническата експертиза, както и да преустанови действията,
с които препятства достъпа на ищеца, както и да му предостави ключ от вратата;
ответникът - А.Г.С. – да преустанови
действията, с които препятства достъпа на ищеца, а именно да не заключва врата,
обозначена с буква „Б“ на скица към заключението на съдебно-техническата
експертиза, както и да му предостави ключ от вратата; ответницата - П.И.Н. - да преустанови действията, с които
препятства достъпа на ищеца, а именно да не заключва врата, обозначена с буква
„Б“ на скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, както
и да му предостави ключ от вратата; ответницата - Н.И.Г. - да преустанови действията, с които препятства достъпа на ищеца,
а именно да не заключва врата, обозначена с буква „Б“ на скица към
заключението на съдебно-техническата експертиза, както и да му предостави ключ
от вратата.
С оглед
предмета и страните на подадените въззивни жалби,
съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са уважени предявените от Л.В.М. срещу М. К.Н., П.И.Н.,
А.Г.С. и К. И.Н. при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове
с правно основание чл.109 от ЗС като са осъдени всеки от ответниците – въззивници в настоящото производство - М. К.Н., починала в хода на въззивното производство, заместена от законния си наследник
К. И.Н., страна по делото, П.И.Н., А.Г.С. и К. И.Н., да преустановят действията
си, чрез които създават пречки на Л.В.М. да упражнява правото си на собственост
върху избено помещение – зимник, находящ се на
сутеренния етаж в жилищна сграда в град София, ул.“*****, при съседи: коридор
на мазето, пералня и жилищни помещения на ответниците,
принадлежащо към апартамент на втори /първи надпартерен/
етаж в жилищната сграда, построена в УПИ XXIV-27 в
кв.434 по плана на град София, а именно: да отключат общия вход към избения
етаж – врата с буква „Б“ на скицата на заключението на съдебно-техническата
експертиза, която е неразделна част от съдебното решение, както и да предадат
на ищеца ключ.
Настоящият
въззивен състав счита, че постановеното решение в
частта, в която е уважен предявения от Л.В.М. срещу Н.И.Г. негаторен
иск с правно основание чл.109 от ЗС е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
На следващо място
настоящият въззивен състав счита, че при постановяване
на съдебния акт следва да се съобрази с дадените задължителни указания в решение №1 от 28.04.2016г. по гр.дело №3136/2015г. по
описа на ВКС, Г.К., II Г.О., с което е отменено въззивно решение от 17.11.2014г. по въз.гр.дело №9142/2012г. по описа на СГС, Г.О., III-А състав и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, които са в следния смисъл: съставът на ВКС е посочил, че в хода на
производството е установено,
че между същите страни е бил налице висящ
съдебен спор по обективно съединените
искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, с ищец - М. К.Н., чийто правоприемник е сина й - К. И.Н., срещу Л.В.М. по спора за собственост на същото зимнично помещение и препятстването на ищцата - М. К.Н. да упражнява
правото си на собственост по гр.дело №35962/2009г. по описа на СРС, I Г.О., 36 с-в.. Посочено е, че от данните по
делото – постановено решение №11 от 27.02.2015г. по гр.дело №4854/2014г. по описа на
ВКС, Г.К., I Г.О., е видно, че спорът за собствеността на спорното зимнично
помещение е висящ, тъй като касационният
съд е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от СГС по иска за собственост.
При извършена служебна справка от касационния състав е констатирано, че делото пред СГС е образувано като въз.гр.дело №3463/2015г. по описа на
СГС, Г.О. II-A състав и същото е висящо, без постановен
съдебен акт, към м.януари 2016г.. В отменителното решение на ВКС е прието, че наличието на висящ
спор за собственост по отношение на
обекта на
правото на собственост - зимнично помещение №4 между
страни, всяка от които претендира
да е собственик - едната по иска по чл.108 ЗС, другата по иска
по чл.109 ЗС, предполага налице на влязло в сила
позитивно решение по иск за собственост
и след това разрешаване на спора по чл.109 ЗС, който предполага ищецът да е безспорно собственик на спорния
обект, поради което е указано при новото разглеждане на делото от въззивния съд производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на висящия спор
за собственост, тъй като само на
база на едно
отричащо правата на собственост влязло в сила решение,
би била неоспорима
материално-правната легитимацията на ищеца - Л.В.М. /в рамките на релевираната
защита по предявения от него иск с правно основание чл.109 от ЗС,
предмет на разглеждане във въззивното производство/. Посочено е изрично от решаващия състав на касационната
инстанция, че в разглеждания случай се касае до хипотеза, когато е налице висящ спор,
решението по който спор ще има
обуславящо значение за правилното решаване на по-късно образуваното
дело, спорът по който е предмет на въззивен контрол
пред настоящия състав на СГС.
Настоящият въззивен състав в изпълнение на дадените задължителни
указания в отменително решение №1 от 28.04.2016г. по гр.дело №3136/2015г. по
описа на ВКС, Г.К., II Г.О., е
постановил определение от 29.06.2016г., с което е спряно производството по
въз.гр.дело №5649/2016г. по описа на СГС, III-В състав на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл сила
съдебен акт правния спор по въз.гр.дело №3463/2015г. по описа на СГС, Г.О. II-A състав.
След
направената служебна справка от настоящия въззивен
състав е констатирано, че по въз.гр.дело №3463/2015г. по описа на СГС, Г.О. II-A състав е постановено решение №1954 от 26.02.2016г. /с определение от 04.11.2016г.
по гр.дело №2730/2016г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване/, което е
влязло в сила, с което е отменено решение от 07.07.2011г.
по гр.дело №35962/2009г.
по описа на СРС, I Г.О., 36 с-в. и вместо него е постановено друго решение, с което се
признава за установено по отношение на Л.В.М.,
че К. И.Н., конституиран на мястото на починалата в хода на производството негова
праводателка - М. К.Н. е собственик на следния
недвижим имот – североизточно помещение, с площ от около 17 кв.м., при съседи:
коридор, стая, пералня, северно мазе с вход от двора и двор, посочено под №4 от
скицата на заключението на съдебно-техническа експертиза, неразделна част от
съдебния акт, представляващо част от сутеренен етаж на къща, находяща се в град София, ул.“*****, построена в дворно
място от 512 кв.м., съставляващо парцел ХIХ-21 от кв.434 по плана на град София, като осъжда Л.В.М. на основание чл.108 от ЗС да предаде на К. И.Н. владението върху
описания недвижим имот. С решението е осъден Л.В.М. по предявения от К. И.Н.,
конституиран на мястото на починалата в хода на производството негова праводателка - М. К.Н., иск с правно основание чл.109 от ЗС
да възстанови незаконно променената от него посока на отваряне на вратата на
недвижимия имот, представляващо североизточно помещение, с площ от около 17
кв.м., при съседи: коридор, стая, пералня, северно мазе с вход от двора и двор,
посочено под №4 от скицата на заключението на съдебно-техническа експертиза, и
да възстанови незаконно променената от него преградна стена между североизточното
помещение и съседното му северно мазе с вход от двора, посочени съответно под
№4 и №3 от скицата на заключението на съдебно-техническа експертиза.
След
влизане в сила на решение
№1954 от 26.02.2016г., постановено по въз.гр.дело №3463/2015г.
по описа на СГС, Г.О. II-A състав, настоящият възизвен състав с
разпореждане от 08.09.2017г. е възобновил производството по делото.
В хода на производството пред настоящата
съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и
ал.3 от ГПК, които да променят установената по делото фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани
по същество подадените въззивни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките
на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР
№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая
при извършената служебната
проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването
му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. По същество обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено
при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да уважи
предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС, решаващият първоинстанционен съд е приел, че по отношение
на спорното прилежащо /обслужващо/ помещение - изба-зимник, обозначено под №4 на архитектурния проект на сградата, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство - Л.В.М. е препятстван от ответниците - въззивници в настоящото производство - П.И.Н.,
А.Г.С. и К. И.Н., да упражнява правото
си на собственост,
като са осъдени ответниците да предаден
ключ на ищеца.
Първоинстанционният съд не е възприел възражението на ответниците по иска, че
ищецът - Л.В.М. не е собственик на процесното помещение - изба-зимник, обозначено под №4 на
архитектурния проект на сградата,
находяща се в град София, ул.“*****. Така обоснованият извод на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, противоречи на
събраните по делото доказателства
и не намира опора в приложимите
към конкретния случай относими материалноправни разпоредби на закона. Изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение на СРС са
основателни.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно с
иска по чл.109 ЗС се търси защита
на правото на собственост от всяко пряко
или косвено неоснователно въздействие, вредно отражение или създадено състояние,
което пречи на собственика да упражнява правото
на собственост в пълен обем. При
спор повдигнат от ответника дали
вещта, обект на вредно въздействие
според твърденията на страната-ищец, е собственост на същия, решаващият съд безусловно следва да се
произнесе по този спор. В рамката
на предприетата защита на правото
на собственост съдът може да
даде защита на правото на
собственост само ако искът е иницииран
от лицето, титуляр на това
право и са доказани онези твърдяни действия или бездействия
на ответника, съставляващи неоснователно въздействие и/или посегателство върху обекта на тази собственост.
Само титулярът на правото на
собственост може да бъде материално-легитимиран
по иска по чл.109 ЗС докато на страната
на ответника може да бъде
конституирано и лице, което поддържа състоянието на вредно въздействие спрямо вещта. За да бъде уважен иска
по чл.109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената
защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
действие, което пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен
обем, собственикът следва да установи
кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои
нарушението. В този смисъл основателността на
петиторния иск по чл.109 от ЗС е поставена
в зависимост от установяване правото на собственост на ищеца, което
следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване, както и на факта, че с неоснователните
си действия/бездействия ответниците му пречат да упражняват правата си на собственост. В конкретния случай настоящият
състав приема, че по делото не е доказана първата от посочените предпоставки от
фактическия състав на нормата на чл.109 ЗС. С влязло в сила решение №1954
от 26.02.2016г., постановено по въз.гр.дело №3463/2015г. по описа на СГС, Г.О. II-A състав, е отменено решение от 07.07.2011г. по гр.дело №35962/2009г.
по описа на СРС, I Г.О., 36 с-в. и вместо него е постановено друго решение, с което се
признава за установено по отношение на Л.В.М.,
че К. И.Н., конституиран на мястото на починалата в хода на производството негова
праводателка - М. К.Н. е собственик на следния
недвижим имот – североизточно помещение, с площ от около 17 кв.м., при съседи:
коридор, стая, пералня, северно мазе с вход от двора и двор, посочено под №4 от
скицата на заключението на съдебно-техническа експертиза, неразделна част от
съдебния акт, представляващо част от сутеренен етаж на къща, находяща се в град София, ул.“*****. Следователно ищецът - въззиваема страна в настоящото производство - Л.В.М. не е носител на правото на собственост по отношение на спорното зимнично помещение №4 и същият не би могъл да търси защита досежно това помещение с предявяването на иск с правно
основание чл.109 от ЗС. Ищецът не е материално-правно легитимиран да предяви иск по чл.109 ЗС по отношение на обект на правото
на собственост – изба-зимник, обозначено под №4 на архитектурния проект на сградата, находяща се в
град София, ул.“*****, за който с влязло в сила решение е отречено правото му
на собственост, което налага извод за неоснователност на така предявения
негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Първостепенният съд като
е достигнал до обратния правен извод е постановил неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
отменен и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Л.В.М., който в хода на въззивното производство на 26.06.2021г.
е починал и заместен от П.К.М.,
наследник по завещание /конституирана с определение от 05.01.2023г. на
основание чл.227 от ГПК/, срещу М. К.Н., починала на 17.01.2013г. в хода на въззивното производство, и заместена от нейния законен наследник
- К. И.Н., син, който е страна по делото, относно вписаната в удостоверение за
наследници на М. К.Н. като неин законен наследник - П.И.Н., дъщеря, доколкото
по делото са налице данни за отказ от наследство, съгласно съдебно
удостоверение от 01.02.2013г., издадено по гр.дело №2281/2013г. по описа на
СРС, III Г.О., 86 състав, същата не следва да се конституира в качеството й на
наследник, П.И.Н., А.Г.С. и К. И.Н. при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове
с правно основание чл.109 от ЗС.
По разноските:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция следва да се отмени първоинстанционното
решение и в частта, в която са осъдени М.
К.Н., с ЕГН **********, П.И.Н., с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********, и К.
И.Н., с ЕГН **********; да заплатят на Л.В.М., с ЕГН **********, сумата от 580.00
лв., представляваща направени по делото разноски.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответниците следва да
се присъдят изцяло сторените от тях разноски, направени пред всички съдебни
инстанции. Видно от данните по първоинстанционното
дело разноски пред СРС са направени единствено от ответницата - М. К.Н., за която е посочено в приложения
договор за правна защита и съдействие, че е заплатила част от уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.. По делото не се съдържат
доказателства, че М. К.Н. е заплатила останалата част от уговорения адвокатски
хонорар от още 100 лв., за който е посочено, че ще бъде заплатен до второто
съдебно заседание. По тези съображения и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
П.К.М., конституирана на мястото на
починалия в хода на производството първоначален ищец - Л.В.М., следва да бъде
осъдена за заплати на К. И.Н., конституиран на мястото на починалата в хода на
производството негова праводателка - М. К.Н. сумата
от 100.00 лв., представляваща сторени разноски от праводателката му пред
СРС.
Относно сторените от въззивниците – ответници разноски
при първоначалното разглеждане на делото пред СГС, настоящият състав намира
следното: По въз.гр.дело №9142/2012г. по описа на СГС, Г.О., III-А състав са налице доказателства, че всеки от въззивниците
- М. К.Н., П.И.Н., А.Г.С. и К. И.Н., е
заплатил държавна такса в размер на по 25.00 лв. по сметка на СГС за подадените
от тях въззивни жалби, както и данни, че въззивникът - К. И.Н. е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв.. По тези съображения и на основание чл.78, ал.3
от ГПК П.К.М., конституирана на мястото
на починалия в хода на производството първоначален ищец - Л.В.М., следва да бъде осъдена, както следва:
за заплати на К. И.Н. общо сумата от 350.00 лв. /325.00 лв., сторени от него
разноски и още 25.00 лв., сторени разноски от неговата праводателка/,
сторени разноски по въз.гр.дело №9142/2012г. по описа на СГС, Г.О., III-А състав; на П.И.Н.
сумата от 25.00 лв., сторени разноски по въз.гр.дело №9142/2012г. по описа на СГС, Г.О., III-А състав; както и на А.Г.С. сумата от 25.00 лв., сторени разноски по въз.гр.дело №9142/2012г. по описа на СГС, Г.О., III-А състав.
Относно сторени разноски пред
касационната инстанция по гр.дело №3136/2015г. по
описа на ВКС, Г.К., II Г.О., се
установява, че са направени разноски от касатора - К.
И.Н. в размер на 655.00 лв. /30.00 лв., платена ДТ за допускане за касационно
обжалване; 25.00 лв., допълнително определена ДТ, както и 600.00 лв., платен
адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна защита и съдействие/.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК П.К.М., конституирана на
мястото на починалия в хода на производството първоначален ищец - Л.В.М.,
следва да бъде осъдена да заплати на К. И.Н. общо сумата от 655.00 лв., сторени
разноски пред касационната инстанция по гр.дело №3136/2015г. по
описа на ВКС, Г.К., II Г.О..
Относно сторени разноски от въззивниците пред настоящия въззивен
състав, са налице доказателства за сторени разноски от въззивника
- К. И.Н. за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 800.00 лв.. На основание чл.78, ал.3 от ГПК П.К.М., конституирана на мястото на починалия
в хода на производството първоначален ищец - Л.В.М., следва да бъде осъдена да
заплати на К. И.Н. сумата от 800.00 лв., сторени разноски пред настоящия
въззивен състав. За другите въззивници
по делото няма данни за сторени разноски пред настоящия въззивен
състав, поради което в тяхна полза не следва да се присъждат такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ I-43-25 от 09.04.2012г.,
постановено по гр.дело №2548/2011г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав, в ЧАСТТА, в която са
осъдени М. К.Н., с ЕГН **********, П.И.Н., с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********,
и К. И.Н., с ЕГН **********; на основание чл.109 ЗС по иска на Л.В.М., с ЕГН **********,
да преустановят действията си, чрез които създават пречки на Л.В.М., с ЕГН **********,
да упражнява правото си на собственост върху избено помещение – зимник, находящо се в град София, ул.******, при
съседи: коридор на мазето, пералня и жилищни помещения на ответниците,
принадлежащо към апартамент на втори /първи надпартерен
етаж/ от жилищна сграда, построена в УПИ XXIV-27 в
кв.434 по плана на град София, а именно: да отключат общия вход към избения
етаж – врата с буква "Б" на
скицата на заключението на вещото лице, която е неразделна част от съдебното
решение, както и да предадат на ищеца ключ; както и в ЧАСТТА, в която са осъдени М. К.Н., с ЕГН **********,
П.И.Н., с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********, и К. И.Н., с ЕГН **********;
да заплатят на Л.В.М., с ЕГН **********, сумата от 580.00 лв., представляваща
направени по делото разноски, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.В.М., с ЕГН **********, починал в
хода на въззивното производство на
26.06.2021г. и заместен от П.К.М.,
наследник по завещание, с адрес: град София, ж.к."******;
срещу М. К.Н., починала на 17.01.2013г. в хода на въззивното
производство, и заместена от нейния законен наследник - К. И.Н., с ЕГН **********,
син, който е страна по делото, П.И.Н., с ЕГН **********, А.Г.С., с ЕГН **********,
и К. И.Н., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
искове
с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на посочените ответници да преустановят действията си, чрез които
създават пречки на първоначалния ищец - Л.В.М., с ЕГН **********, да упражнява
правото си на собственост върху избено помещение – зимник, находящо
се в град София, ул.******, при съседи: коридор на мазето, пералня и
жилищни помещения на ответниците, принадлежащо към
апартамент на втори /първи надпартерен етаж/ от
жилищна сграда, построена в УПИ XXIV-27 в кв.434 по плана на град София, а именно: да
отключат общия вход към избения етаж – врата с буква "Б" на
скицата на заключението на вещото лице, която е неразделна част от съдебното
решение, както и да предадат на ищеца ключ, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.К.М., наследник по завещание, с адрес: град
София, ж.к."******; да заплати на К. И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1905.00 лв. /хиляда деветстотин и
пет лева/, направени разноски пред всички съдебни инстанции.
ОСЪЖДА П.К.М., наследник по завещание, с адрес: град
София, ж.к."******; да заплати на П.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
направени разноски пред всички съдебни инстанции.
ОСЪЖДА П.К.М., наследник по завещание, с адрес: град
София, ж.к."******; да заплати на А.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: град София, ул.******, сутерен; на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/,
направени разноски пред всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./