Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
гр. Добрич, 22.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети март година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 672 по
описа за 2014 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са исковете, предявени от „Е. П. П.”АД – гр.в., срещу Й.Й.Н.
***, „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД,
”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД,
”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю.
2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД, ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД,
”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД,
всичките със седалище в гр.Д., и Я.И.С. от гр.П.– ЧСИ с рег.№***.
В исковата молба и допълнителните за отстраняване на нередовности с
вх.№3133/10.05.2014г. и с вх.№ 1679/17.03.2016г. ищецът излага, че е длъжник по 44 броя изпълнителни
дела, образувани при ответника Я.И.С. – ЧСИ. Първоначално били образувани
изп.д.№45/2014г., изп.д.№46/2014г., изп.д.№47/2014г., изп.д.№48/2014г.,
изп.д.№49/2014г., изп.д.№/502014г., изп.д.№51/2014г. и изп.д.№52/2014г. -
всичките с взискатели ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В.
1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р.
1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД,
”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД. После били образувани изп.д.№53/2014г.,
изп.д.№54/2014г., изп.д.№55/2014г., изп.д.№56/2014г., изп.д.№57/2014г.,
изп.д.№58/2014г., изп.д.№59/2014г., изп.д.№60/2014г., изп.д.№61/2014г., изп.д.№**/2014г.,
изп.д.№63/2014г., изп.д.№64/2014г., изп.д.№65/2014г., изп.д.№66/2014г.,
изп.д.№67/2014г., изп.д.№68/2014г., изп.д.№69/2014г., изп.д.№70/2014г.,
изп.д.№71/2014г., изп.д.№72/2014г., изп.д.№73/2014г., изп.д.№74/2014г.,
изп.д.№75/2014г., изп.д.№76/2014г., изп.д.№81/2014г., изп.д.№82/2014г.,
изп.д.№83/2014г., изп.д.№84/2014г., изп.д.№85/2014г., изп.д.№86/2014г.,
изп.д.№87/2014г., изп.д.№88/2014г., изп.д.№89/2014г., изп.д.№90/2014г., изп.д.№91/2014г., изп.д.№92/2014г. – всичките
с взискатели освен горните ответни търговски дружества още и ответниците ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД,
”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД.
Ответниците се легитимирали като взискатели въз основа на частни
правоприемства на вземания по
изпълнителните листи, издадени въз основа на решения по 44 граждански
дела на Варненския районен съд. След издаването на изпълнителните листи
кредиторите прехвърлили на ответницата Й.Й.Н. вземанията си по тях. После ответницата
Н. прехвърлила вземанията на ответните търговски дружества. Това се осъществило
с множество договори за цесия, като вземането по един изпълнителен лист било раздробявано
на по-малки части и всяка част била прехвърлена с отделен договор за цесия на отделно
дружество - ответник.
Всички ответни търговски дружества имали едни и същи собственици на
капитала, управител, седалище и адрес на управление, предмет на дейност и
юрисконсулт.
По молба на едно от
дружествата цесионери с приложен в оригинал изпълнителен лист било образувано всяко едно от цитираните изпълнителни дела на ответника Я. ***
– ЧСИ. После всички останали дружества - всяко от тях по отделно с всеки негов договор за цесия - се присъединили като взискатели по тези дела. За всяко присъединяване ЧСИ Я. *** начислил и събрал
такси за присъединяване и юрисконсултски възнаграждения.
Ищецът счита сключените между ответниците договори за цесия за нищожни, като сключени в противоречие с установения
правов ред. Договорите
били сключени с цел
начисляването и
събирането на повече разноски
в изпълнителните производства. Това увреждало интересите на ищеца – длъжник в изпълнителните
производства и в нарушение на чл.57 ал.2 от Конституцията съставлявало злоупотреба от
страна на цесионерите с тяхното законово право да търсят удовлетворение на
цедираното им вземане.
Евентуално, ишецът
счита договорите за цесия за нищожни, защото
заобикалят установения правов ред – разпоредбата на чл.57 ал.2 от Конституцията, предвид,
че правата на един правен субект
се разпростират до правата на друг правен субект, без да ги нарушават.
Евентуално, въз
основа на същите обстоятелства, ищецът счита договорите за цесия за нищожни,
като сключени в противоречие с добрите нрави.
На последно място
ищецът счита договорите за цесия за нищожни поради невъзможен предмет - материализираното в изпълнителен лист право
на принудително изпълнение за определено вземане не можело да се разделя впоследствие на части, с оглед естеството на това право.
Иска договорите за
цесия да бъдат обявени за нищожни на горните, предявени в условията на
евентуалност, основания.
Кумулативно са
предявени осъдителни искове. Ищецът твърди, че ответните дружества упражнили права
на принудително изпълнение с цел увреждане на длъжника; ответникът ЧСИ
образувал изпълнителните производства в нарушение на изискванията по чл.4** от ГПК за местна подсъдност; в нарушение на чл.456 от ГПК и чл.41 от ЗЧСИ
конституирани били множество взискатели на основание договори за цесия и един
единствен по съответното изпълнително дело изпълнителен титул. Съвместните противоправни
действия на ответниците причинили вреди на ищеца общо в размер на 510 470.56
лева - сбор от таксите и разноските, начислени по изпълнителните дела и после
събрани от ищеца – длъжник по изпълненията.
Иска се всички ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
обезщетение в размер на 510 470.56 лева за претърпените от него вреди по
изпълнителните дела. Претендира се и законната лихва върху обезщетението,
считано от датата на подаване на исковата молба /след допълнително уточнение/
до окончателното му погасяване.
Всички ответници оспорват предявените срещу тях искове и молят за
отхвърлянето им.
Ответницата Й.Й.Н. възразява, че договорите за цесия не страдат от твърдяните от ищеца пороци. В отговора на
исковата молба и в писмени становища са изложени доводи, че прехвърлянето на едно парично задължение на части е възможно и допустимо.
Постигнатият с договорите резултат сам по себе си не противоречи на закона, не го заобикаля и не нарушава добрите нрави. Обстоятелствата,
с които ищецът обосновава обратно твърдяното от него, са се осъществили след
сключване на договорите за цесия и не могат да се отразят на тяхната
действителност. Начислените по изпълнителните дела и събрани от ищеца суми за
такси и разноски не са пряка и непосредствена последица на сключените от тази
ответница договори за цесия. Ищецът е допринесъл за начисляването и събирането
от него на такси и разноски за принудителните изпълнения, тъй като не е платил
доброволно всяко задължение след уведомленията за цесия.
Ответниците „Б.Б.*”ООД,
”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В.
2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК,
”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД,
”Р.В. 2”ООД, ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД,
”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД поддържат становище, че цесията на част от парично вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е правно и фактически възможна,
позволена от закона и не го заобикаля. Придобиването на част от вземане не е
несъвместимо с морала. Фактът, че частичната цесия може да утежни положението на длъжника, не засяга валидността на цесията, защото отговорността за разноски е пряка
и непосредствена последица от неизпълнението на длъжника. Ищецът възразява срещу последиците на цесиите, настъпили
след сключването им, но обстоятелства, настъпили след сключването на
договора, не могат да обусловят неговата начална нищожност. Всички действия на
дружествата по изпълнителните дела за удовлетворяване на вземанията им
са правомерни.
Начисляването на такси и
разноски не са пряко следствие от действията на дружествата - взискатели, а е опосредено от множеството действия на
ЧСИ. Няма основание
за ангажиране
солидарната им отговорност, защото ЧСИ отговаря за
вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а взискателят
за вреди от материално незаконосъобразно принудително изпълнение. Не носят
солидарна отговорност и самите дружества взискатели, като отговорността на всяко е разделна за получените от
него суми. Не е налице съизвършителство между ответниците, за да възникне
солидарна отговорност. Ищецът е допринесъл за евентуалното си увреждане - като не подал
жалба срещу постановлението за разноски, а също и като претендирал вземания въз
основа на нищожна клауза от ОУ за „корекции на сметки”, с което сам
предпоставил изпълнителните листи срещу себе си.
Ответникът Я.И.С. възразява за липса на реално настъпили вреди за ищеца –
сумите били постъпили по сметката на ЧСИ и не били наредени по сметки на
взискателите. Липсвали извършени от ЧСИ процесуално незаконосъобразни действия
по изпълнителните дела във връзка с конституирането на взискателите с оглед
точното приложение на чл.429 ал.1 от ГПК и чл.19 ал.1 от ЗЧСИ, при спазване на
местната подсъдност, във връзка с начисляването на таксите по т.11 от ТТРЗЧСИ и
определянето на разноските в полза на взискателите по чл.79 и във вр. с чл.78
ал.8 от ГПК. Липсвало и съизвършителство от ЧСИ в увреждащи ищеца действия, както
и причинна връзка между осъществяваното от ЧСИ принудително изпълнение и
вредите. По идентични на другите ответници съображения възразява и за
съпричиняване на вредите от ищеца.
Третото лице, „ДЗИ О. З.“ – гр.С., конституирано да подпомага ответника Я.И.С.,
в писмен отговор оспорва предявените срещу този ответник осъдителни искове и
настоява за отхвърлянето им.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
„Е. П. П.”АД е
осъден да заплати на трети, неучастващи по делото лица, различни парични суми
/получено без основание и/или съдебни разноски/ по 44 броя граждански дела на
Варненския районен съд, за които са издадени изпълнителни листи. В края на
м.януари 2014г. кредиторите прехвърлили вземанията с 44 броя договори за цесия
на ответницата Й.Й.Н..
На 07.02.2014г.
ответницата Й.Й.Н. прехвърлила на ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД,
”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К.
2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К.
1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД
вземанията по изпълнителните листи, издадени по гр.д.№13953/2013г.,
гр.д.№9302/2013г., гр.д.№5154/2013г., гр.д.№18208/2012г., гр.д.№7619/2013г.,
гр.д.№9589/2013г., гр.д.№10845/2013г., гр.д.№10133/2013г. на Варненския районен
съд. Вземанията са в размери от 150 лева до 155 лева. Цедирането на всяко едно
от тези вземания е осъществено с по двадесет договора, като с всеки договор на
всеки от горните ответници – търговски дружества е прехвърлена равна част от
съответното вземане; частите са в размери от 7.50 лева до 7.75 лева.
С уведомления с входящи номера от същата дата 07.02.2014г. ищецът – длъжник
за вземанията по изпълнителните листи бил уведомен за прехвърлянията на
вземанията от цедента.
В дните 11.02.2014г. – 14.02.2014г. ответницата Й.Й.Н. прехвърлила на
ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В.
2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р.
2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю.
2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД вземанията по изпълнителните листи, издадени по
гр.д.№5361/2012г., гр.д.№169**/2012г., гр.д.№9322/2013г., гр.д.№778/2013г.,
гр.д.№5717/2013г., гр.д.№244/2013г., гр.д.№17570/2013г., гр.д.№10226/2013г.,
гр.д.№12933/2013г., гр.д.№10795/2013г., гр.д.№10284/2013г., гр.д.№9900/2013г.,
гр.д.№1196/2013г., гр.д.№10576/2013г., гр.д.№6758/2013г., гр.д.№6993/2013г.,
гр.д.№25**/2013г., гр.д.№10587/2013г., гр.д.№8954/2013г., гр.д.№4583/2013г.,
гр.д.№3255/2013г., гр.д.№1756/2013г., гр.д.№102**/2013г., гр.д.№4914/2013г.,
гр.д.№**24/2013г., гр.д.№12329/2013г., гр.д.№19031/2013г., гр.д.№10554/2013г.,
гр.д.№8665/2013г., гр.д.№1947/2012г., гр.д.№4042/2013г., гр.д.№7957/2013г., гр.д.№7912/2013г.
и гр.д.№17806/2013г. на Варненския районен съд. За прехвърлянето на всяко
вземане са сключени по няколко групи договори за части от съответното вземане
/напр. вземането по гр.д.№5361/2013г. на ВРС е прехвърлено с общо 80 бр.
договора - по двадесет за 18 лева, за 19.40 лева, за 11 лева и за 13 лева;
вземането по гр.д.№ 10226/2013г. на ВРС
е прехвърлено с пет договора за по 12.37 лева и петнадесет договора за по 10
лева и т.н./.
В същия период ответницата прехвърлила и вземанията по изпълнителните
листи, издадени по гр.д.№9982/2013г. и по гр.д.№10342/2013г. на ВРС. По първото
дело вземането е прехвърлено с девет групи договори /за части от 12.96 лева,
28.75 лева, 22.04 лева и т.н./, по част от които цесионери са само горните
ответни търговски дружества, а по друга част – цесионери са още и
ответниците ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД,
”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД.
По второто дело вземането е прехвърлено на всички ответни търговски дружества –
с пет групи по 30 броя договори за части от вземането в размер на 10 лева, 12
лева, 14 лева и 19.30 лева.
С уведомления с входящи номера на датите на сключване на договорите ищецът
– длъжник за вземанията по изпълнителните листи бил уведомен за прехвърлянията
на вземанията от цедента.
При ответника Я.И.С. – ЧСИ с рег.№*** и район на действие Софийски окръжен съд,
са образувани изп.д.№45/2014г.,
изп.д.№46/2014г., изп.д.№47/2014г., изп.д.№48/2014г., изп.д.№49/2014г.,
изп.д.№/502014г., изп.д.№51/2014г., изп.д.№52/2014г., изп.д.№53/2014г.,
изп.д.№54/2014г., изп.д.№55/2014г., изп.д.№56/2014г., изп.д.№57/2014г., изп.д.№58/2014г.,
изп.д.№59/2014г., изп.д.№60/2014г., изп.д.№61/2014г., изп.д.№**/2014г.,
изп.д.№63/2014г., изп.д.№64/2014г., изп.д.№65/2014г., изп.д.№66/2014г.,
изп.д.№67/2014г., изп.д.№68/2014г., изп.д.№69/2014г., изп.д.№70/2014г.,
изп.д.№71/2014г., изп.д.№72/2014г., изп.д.№73/2014г., изп.д.№74/2014г.,
изп.д.№75/2014г., изп.д.№76/2014г., изп.д.№81/2014г., изп.д.№82/2014г.,
изп.д.№83/2014г., изп.д.№84/2014г., изп.д.№85/2014г., изп.д.№86/2014г.,
изп.д.№87/2014г., изп.д.№88/2014г., изп.д.№89/2014г., изп.д.№90/2014г., изп.д.№91/2014г., изп.д.№92/2014г., имащи за
предмет принудителното събиране на вземанията по изпълнителните листи, издадени
съответно по гр.д.№13953/2013г.,
гр.д.№9302/2013г., гр.д.№5154/2013г., гр.д.№18208/2012г., гр.д.№7619/2013г.,
гр.д.№9589/2013г., гр.д.№10845/2013г., гр.д.№10133/2013г., гр.д.№5361/2012г.,
гр.д.№169**/2012г., гр.д.№9322/2013г., гр.д.№778/2013г., гр.д.№5717/2013г.,
гр.д.№244/2013г., гр.д.№17570/2013г., гр.д.№10226/2013г., гр.д.№12933/2013г.,
гр.д.№10795/2013г., гр.д.№10284/2013г., гр.д.№9900/2013г., гр.д.№1196/2013г.,
гр.д.№10576/2013г., гр.д.№6758/2013г., гр.д.№6993/2013г., гр.д.№25**/2013г.,
гр.д.№10587/2013г., гр.д.№8954/2013г., гр.д.№4583/2013г., гр.д.№3255/2013г.,
гр.д.№1756/2013г., гр.д.№102**/2013г., гр.д.№4914/2013г., гр.д.№**24/2013г.,
гр.д.№12329/2013г., гр.д.№19031/2013г., гр.д.№10554/2013г., гр.д.№8665/2013г.,
гр.д.№1947/2012г., гр.д.№4042/2013г., гр.д.№7957/2013г., гр.д.№9982/2013г.,
гр.д.№10342/2013г., гр.д.№7912/2013г., гр.д.№17806/2013г. на Варненския районен
съд.
Всяко изпълнително дело е образувано по молба на един от цесионерите с
приложени към нея изпълнителен лист, договор за цесия на съответна част от
вземането по изпълнителния лист и връченото на длъжника уведомление за цесията.
След образуване на съответното изпълнително дело, останалите двадесет /по две
от делата тридесет/ цесионери са конституирани като взискатели – по молба на
всеки един от тях по всяко дело с приложен договор за цесия на съответната част
от вземането и връченото уведомление за цесията. Не е спорно и от заключението
на вещото лице се установява, че взискателите не са внасяли авансови такси и
разноски по изпълнителните дела. Вещото лице е констатирало, че на 26.08.2014г.
едно трето лице /търговско дружество/ превело по сметка на ЧСИ сумата
8 424 лева, като в преводния документ основанието за плащане е посочено
„такси по 13 бр. запори по и.д. 53 – 76/14г. и 81 – 92/14г.“.
Справката с търговския регистър показва, че ответните търговски дружества
имат едни и същи собственици на капитала, един и същ управител; по всяко
изпълнително дело всяко търговско дружество е било представлявано от един и същ
пълномощник – юрисконсулт.
На 10.02.2014г. ЧСИ изпратил покани за доброволно изпълнение на
задълженията по първите осем посочени изпълнителни дела /№45 - №52/, които
покани ищецът – длъжник получил на 13.02.2014г.
На 14.02.2014г. са наложени запори на вземанията на ищеца по банковата му
сметка в размер на общо 63 914.21 лева – сбор от всички задължения, които
ЧСИ е начислил в тежест на ищеца – длъжник по осемте изпълнителни дела. Касае
се за 1 206.40 лева – сбор от главните задължения по изпълнителните листи;
останалите ** 707.81 лева включват 48 000 лева – начислени задължения
за адвокатски /юрисконсултски/ възнаграждения, 9 792 лева – начислени задължения
за разноски на ЧСИ и 4 915 лева – начислени такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. След
налагане на запорите сумите за начислените по осемте изпълнителни дела /№45 -
№52/ задължения, както се описаха, са преведени по сметка на ЧСИ.
По останалите изпълнителни дела /№53 - №76 и №81 - №92/ поканите за
доброволно изпълнение са изпратени на 14.02.2014г. и са получени от ищеца –
длъжник на 18.02.2014г.
На 17.02.2014г. са наложени запори на вземанията на ищеца по банковата му
сметка - за обезпечение на задълженията му,
начислени от ЧСИ по посочените тридесет и шест изпълнителни дела. Съгласно
заключението на вещото лице, начислени са задължения общо в размер на
476 420.65 лева – 28 597.90 лева сбор от главните задължения по
изпълнителните листи, 119 664.02 лева – сбор от разноски на ЧСИ,
31 158.73 лева – сбор от начислени задължения за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ
и 297 000 лева – сбор от начислени адвокатски /юрисконсултски/
възнаграждения. Запорите по банковата сметка на ищеца са наложени за суми общо в
размер на 476 637.13 лева. Тези суми не са преведени от сметката на ищеца
– длъжник по сметка на ЧСИ, а на 21.03.2015г. запорите по тези изпълнителни
дела са отменени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените на четири евентуални основания установителни искове за
нищожност на сключените между ответницата Й.Й.Н. и ответниците – търговски
дружества договори за цесия са неоснователни.
Нищожен на осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД е договор, който противоречи на
закона. Противоречи на закона договор, който нарушава съдържаща се в конкретна
правна норма забрана или не спазва установени в конкретна правна норма
изисквания. Ищецът се позовава на нарушаване на установената в чл.57 ал.2 от Конституцията забрана за злоупотреба с права и упражняването на права при
накърняване на права и законни интереси на други; обосновава становището си с
твърдение за сключване на договорите с цел начисляване на повече разноски в изпълнителния процес, което безусловно го уврежда и поради
това следователно съставлява
злоупотреба от страна на цесионерите с тяхното законово право да търсят
удовлетворение на цедираните им вземания.
Становището е
неоснователно, защото съставът на основанието за нищожност „противоречие със закона“ е обективен и се изразява в несъобразяване на договора с действаща към момента на
сключването му правна норма. Несъобразяването следва да се изразява в
нарушаване на конкретна нормативна забрана за самото сключване на договора или
забрана на неговото непосредствено правно действие /правата и задълженията,
които поражда/. Забраната на други правни последици, които косвено и евентуално
може да настъпят при изпълнението на договора, не е основание за неговата
нищожност.
Сключените между
ответницата Й.Й.Н. – цедент и ответните търговски дружества – цесионери
договори за цесии имат за предмет действителни прехвърлими права. С договорите ответницата Й.Й.Н. е прехвърлила на ответните дружества срещу цена вземанията си от ищеца, но на части. Липсва правна норма, която да забранява цесията на част от едно вземане, дори и след издаден изпълнителен лист
за вземането и, дори и при наличието на вероятност частичната цесия да затрудни длъжника при
изпълнението или оспорването на задължението му. Самото разпореждане с вземането на части не
накърнява ничии права и законни интереси, вкл. тези на длъжника. Цесиите на
части от вземането променят само броя на кредиторите, но не и размера на дълга,
поради което и самите цесии на части от вземането не съставляват злоупотреба с
права, нито преминават границите на правата на цедента и цесионерите. Верно е, че те създават предпоставки цесионерите да могат да злоупотребят
при упражняване на придобитите от цесиите права. То, обаче, не е задължителен
резултат при цесии на части от едно вземане, а само една възможност, свързана с
начина на последващото упражняване на вече придобитите от цесионерите права.
Обстоятелства, които могат да се случат след
осъществяване на фактическия състав на договора, не съставляват порок на
договора. Нищожността е винаги
изначална; нищожният
договор още при сключването му е опорочен и то безусловно. В случая, ако се
възприеме тезата на ищеца, то би означавало, че сключените между ответниците
договори за цесии са нищожни - защото цесионерите са злоупотребили при
упражняване на правата си по договорите, но нямаше да са нищожни - ако
цесионерите не бяха злоупотребили /при друго тяхно поведение в изпълнителния
процес, или доброволно плащане от длъжника преди образуване на принудителните
изпълнения/. Подобно приемане би било несъстоятелно. Сами по себе си сключените
между ответниците договори за цесии на части от парични вземания не
противоречат на правна норма, вкл. на разпоредбата на чл.57 ал.2 от Конституцията и не са нищожни на осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което и
исковете за установяване на противното следва да бъдат отхвърлени.
Договорите за цесии
не са нищожни и на осн.чл.26
ал.1 пр.2 от ЗЗД, като сключени за заобикаляне на закона. Заобикаляне на закона е налице, когато правна
норма забранява постигането на
даден правен резултат с определена сделка и страните, които искат този
резултат, го постигат по друг начин, с друга незабранена сделка. Прехвърлянето на вземане не е
забранен правен резултат; прехвърлянето на вземане на части не е способ за заобикаляне
на която и да било законова забрана за постигане на същия резултат с друга
сделка. И тук ищецът свързва твърдяната от него нищожност с разпоредбата на
чл.57 ал.2 от Конституцията и със създадената възможност цесионерите да
упражнят придобитите от договорите права при засягане правата и законните
интереси на ищеца – длъжник. Както се отбеляза по-горе, придобиването на части от едно парично вземане от множество цесионери не води автоматично до посочената от ищеца забранена цел. Тя би могла да се осъществи
едва при последващото упражняване на вече придобитите права по договорите за
цесия и то, като
евентуална възможност, а не, като безусловна и задължителна последица на факта
на придобиване на качеството на кредитори от множество лица. Следователно договорите за цесии, сключени между
ответниците, не са нищожни на осн.чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД и исковете за
установяване на противното следва да се отхвърлят.
На следващо място
ищецът счита сключените между ответниците договори за цесии за нищожни на осн.чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Нищожен на това основание е
договор, който обективно е в
противоречие с общоприетите правила за добри нрави. Нищожен поради противоречие с
добрите нрави е договор, който по
своето съдържание, цели или начин на извършване е в явстващо противоречие с
такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни
субекти и същевременно са свързани с посягане или ограничаване на основни
човешки права и свободи, или с нарушаване на
общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата
държава. Сключените
между ответниците договори за цесии по съдържание, начин на сключване и преки
цели не са в такова явстващо противоречие с общоприетия морал. Дори и при
приемане на твърдяното от ищеца предназначение на договорите /събиране на
по-големи суми за такси и разноски в изпълнителния процес в ущърб на ищеца –
длъжник/, то мотивите за сключването му не са елемент от договора и не могат да
обосноват неговата нищожност. Следователно сключените между ответниците
договори за цесии не са нищожни и на осн.чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като исковете
за установяване на обратното следва да се отхвърлят.
Последното твърдяно
от ищеца основание за нищожност на договорите за цесии е по чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет. Невъзможен е предметът на договора, когато благото, по повод на което се цели да възникнат правата и
задълженията на договарящите, е фактически или правно невъзможно. В случая не е налице такава
фактическа или правна невъзможност. Паричните
вземания са делими, което не се променя с факта на издаване на изпълнителен лист за принудителното им събиране.
Кредиторът на парично вземане може винаги да се разпорежда с материалното си
право, а изпълнителеният лист само удостоверява правото на кредитора да търси принудително събиране на
вземането си.
Кредиторът на парично вземане с издаден изпълнителен лист може да се разпореди с
вземането на части. Издаденият изпълнителен лист за парично вземане не прави
вземането неделимо /защото изпълнителният лист е един и той трябва да бъде
представен по изпълнителното дело/, а само налага при прехвърляне на вземането
на части частните правоприемници на първоначалния кредитор да упражнят правата
си в един изпълнителен процес. Следователно сключените между ответниците
договори за цесии не са нищожни на осн.чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД и исковете за
установяване на тази нищожност също следва да се отхвърлят.
Следващите предявени са искове са осъдителни по чл.49
и чл.45 от ЗЗД, по чл.441
от ГПК във вр. с
чл.47 ал.1 от ЗЧСИ, и чл. 53 от ЗЗД и част от тях са основателни.
Ответниците „Б.Б.*”ООД,
”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В.
2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК,
”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД,
”Р.В. 2”ООД, чрез служителите си, извършвали за тях правни действия и
ответникът Я.И.С. – ЧСИ са извършили противоправни действия по изп.д.№45/2014г.,
изп.д.№46/2014г., изп.д.№47/2014г., изп.д.№48/2014г., изп.д.№49/2014г.,
изп.д.№/502014г., изп.д.№51/2014г., изп.д.№52/2014г., с които са увредили ищеца
– длъжник по твърдяния от него начин.
Ответниците – търговски дружества са упражнили правата, които са придобили
от договорите за цесии, по начин, който необосновано е накърнил правата и
интересите на длъжника. Като се има предвид изключително краткият период от
няколко дни, в които са осъществени договорите за цесии, уведомяването на
длъжника от цедента, образуването на изпълнителните дела от един от цесионерите
и присъединяването на останалите, то очевидно кредиторите са действали тъй,
щото практически да лишат длъжника от
възможността да изпълни задълженията преди образуване на принудителните
изпълнения. Всички посочени ответници - взискатели по всяко от изпълнителните
дела са били представлявани по всяко дело от един и същ юрисконсулт. Както се
установи, всички те са с едни и същи собственици на капитала и с един и същ
управител. Те са свързани лица и
исканията им по всяко дело за такси и разноски, и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение за всеки един от тях съставлява недобросъвестно упражняване на
процесуални права. Чрез
наложените от ЧСИ запори по молбите на взискателите в срока на доброволно изпълнение
от длъжника са събрани суми, които, заради начисляването по всяка от отделните молби на
юрисконсултско възнаграждение и такси, драстично надвишават
размера на вземанията
по изпълнителните
листи. Такова упражняване на права
от цесионерите - взискатели съставлява злоупотреба. Всеки от тях е можел да събере доброволно вземането
си от ищеца –
длъжник, ако му бяха дали такава възможност.
Напротив – длъжникът
целенасочено е бил лишен от възможността да плати на цесионерите и това е
направено едновременно по осемте дела единствено с цел да могат да се
претендират разноски, многократно надвишаващи размера на дълга. Формално
взискателите са действали в границите на своето право за принудително удовлетворяване на вземанията им, но
тези действия са неправомерни, защото целят накърняване на чуждите права. Освен това с всяка следваща молба се е претендирала и ЧСИ е начислявал такса за
образуване на изпълнителното дело
при положение, че то е било вече образувано. По всяка молба е начислявана и такса за присъединяване на кредитор, макар в случаите да не е било
налице присъединяване по смисъла на чл.456
от ГПК.
Касае се за авансови такси, които не са били платени от взискателите, но са
начислени от ЧСИ, за да могат да бъдат събрани от длъжника и после платени на
взискателите. За събиране на задължение по изпълнителен лист от 150 лева
/средно по осемте дела/ ЧСИ е начислил и събрал от длъжника пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 000 лева. За нарушаване на
правилото по т.26 б.“б“ от ТТРЗЧСИ очевидно е способствал големият размер на
общо събраната по съответното дело сума /ведно с авансовите такси и
юрисконсултските възнаграждения/, но и това е в отклонение от т.4 и без
отчитане на смисъла на т.1 от „забележките“ към разпоредбата, както и е
опосредено от действията на взискателите и ЧСИ във връзка с увеличаване размера
на дълга в изпълнението драстично над размера на вземането по изпълнителния
лист. Умишлените действия на
лицата, представляващи дружествата взискатели, явяващи се злоупотреба с права и
като такива противоправни, и действията на ЧСИ по тяхното умишлено зачитане и
същевременно предоставяне възможността да се упражнят именно по този
неправомерен начин чрез ръководения от ЧСИ изпълнителен процес, са
взаимнообусловени и съвместно са причинили имуществени вреди на ищеца – длъжник по всяко от изпълнително дело. Без тяхната съвместност
този резултат не би могъл да се осъществи. Съпричинителите на вредата отговарят солидарно пред увредения. Степента, в която
всеки от съпричинителите е допринесъл за вредата и личната им облага от нея, касае
техните вътрешни отношения, без да засяга пълната им солидарна отговорност пред
увредения. Следователно на осн.чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и на осн.чл.441 от ГПК във вр. с чл.47 ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД и на осн.чл.53 от ЗЗД
посочените двадесет ответници – търговски дружества и ответникът Я.И.С. дължат
да обезщетят ищеца за вредите, които са му причинили с противоправните си
действия по посочените осем изпълнителни дела /№45 - №52/ в размер на ** 707.81
лева. Отговорността на тези ответници е в пълен размер, като възраженията им,
че ищецът допринесъл за настъпването на вредите, са неоснователни. Ищецът е
осъден за сумите,
предмет на договорите за цесии, но след осъждането не е
осъществил конкретно поведение, което да е довело до именно тези вреди в конкретните изпълнителни дела. Що се отнася
до възражението, че ищецът не упражнил надлежно правата си по чл.435 и сл. от ГПК, то не го лишава от възможността за защита по исков ред за вреди от
незаконно изпълнение.
От изложеното
следва, че ответниците „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В.
1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р.
1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД,
”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД и ответникът Я.И.С. следва
да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение в размер на ** 707.81
лева за вредите, които са му причинили с противоправното си процесуално
поведение по осемте изпълнителни дела /№45 - №52/. Обезщетението следва да се
присъди на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД със законната лихва върху него, считано от
датата на подаване на исковата молба 24.03.2014г. до окончателното погасяване
на задължението.
Исковете за
обезщетение за вреди по същите осем изпълнителни дела срещу останалите
ответници са неоснователни. Нито ответницата Й.Й.Н., нито ответниците ”А.Ъ.Д.”ООД,
”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД,
”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД са участвали в каквото и да било качество по
изпълнителните дела №45 - №52. Те не са извършили действия, с които да са
допринесли, спомогнали за настъпването на вредите, които ищецът е претърпял по
тези дела. Доколкото ответницата Й.Й.Н. е цедирала вземанията по изпълнителните
листи на части, следва да се посочи, че липсва причинна връзка между това нейно
действие и вредите на ищеца по изпълнителните дела. Верно е, че извършените от
ответницата цесии на вземанията на части са дали възможност за следващото
процесуално певедение на цесионерите по изпълнителните дела, но въпреки цесиите
на вземанията на части цесионерите са имали възможност и за добросъвестно
упражняване на правата им. Т.е. вредите на ищеца – длъжник са пряка и
непосредствена последица на недобросъвестното упражняване на правата на
цесионерите, но не са пряка и непосредствена последица от сключените от цедента
договори за цесии. Спрямо ответницата Й.Й.Н. и ответниците ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД,
”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД не са
налице предпоставките по чл.49 и чл.45 от ЗЗД и исковете за вреди срещу тях по
осемте изпълнителни дела, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
Неоснователни
спрямо всички ответници са исковете за обезщетение за вреди по останалите
изпълнителни дела /№53 - №76 и №81 - №92/.
На първо място ответницата Й.Й.Н. не е страна и по тези дела, а ответниците
”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД,
”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД,
„Ю.Ф.”ООД не са взискатели по повечето от тях /само по №89 и №91 са
взискатели/. Така, по изложените вече съображения, те не носят отговорност за
вреди по делата, по които не са участвали и, които вреди не са пряка и
непосредствена последица на техни действия.
За останалите ответни търговски дружества – взискатели по изп.д.№53 - №76 и
№81 - №92, за десетте посочени взискатели само по изп.д.№89 и изп.д.№90, както
и за ответника – ЧСИ, изложеното по-горе за неправомерното и при злоупотреба
упражняване на права от цесионерите - взискатели и незакононо изпълнение от
страна на ЧСИ се констатира и по тези изпълнителни производства. Тук обаче то
не е довело до вредите, които ищецът твърди да е претърпял и, за които иска да
бъде обезщетен. По тези изпълнителни дела суми от ищеца не са събрани.
Вземанията му по банковата сметка са били запорирани за размера на начислените
по изпълнителните дела задължения, но запорите са отменени, без сумите да са
събрани и ищецът не е претърпял вредите, които иска да бъдат обезщетени /дали е
претърпял други вреди, не е предмет на настоящия спор/.
Следователно всички искове за обезщетения в размер на 447 7**.75 лева
за вреди по изпълнителни дела №53 -
№76 и №81 - №92 са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните
има право на разходите за водене на делото, съразмерно на изгодния за нея
резултат.
Ищецът има право да получи съразмерни на уважените осъдителни искове части
от платените от него държавна такса, възнаграждение за вещо лице и разноски за
преписи от изпълнителните дела – 2 508.31 лева, 121.61 лева и 108.10 лева.
За адвокатска защита в настоящата инстанция ищецът е платил възнаграждение
в размер на 50 148.69 лева /60 178.43 лева с ДДС/. Тъй като друго не е
конкретизирано в договора за правна помощ, следва да се приеме, че половината
от възнаграждението, а именно 25 074.35 лева /без ДДС/ е за защита по
установителните искове, а другата половина за защита по осъдителните искове.
Възнаграждението от 25 074.35 лева /без ДДС/ е 2.14 пъти по-голямо от
минималното по чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ, но, с оглед фактическата и правна
сложност на спора, то не подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК и искането
за това на ответника Я.И.С. е неоснователно. Следващата се на ищеца съразмерна
на уважените осъдителни искове част от адвокатското възнаграждение възлиза на
3 696.25 лева /с ДДС/.
Наред с горните ищецът иска да му бъдат присъди платените от него държавни
такси и адвокатски възнаграждения за развилите се в хода на делото частни
производства. С оглед изхода на спора, ищецът има право на съразмерна част от
тези разходи, а именно:
- 1.84 лева и 778.57 лева – съразмерни части от държавната такса и
адвокатското възнаграждение за частна жалба срещу определение №792/**.10.2014г.
по делото на ДОС, разгледана по в.ч.гр.д.№89/2015г. на ВАпС /а не в.т.д.№1***/2017г.
на ВАпС, както е посочено в списъка на ищеца за разноски/;
- 1.84 лева – съразмерна част от държавната такса за частна жалба срещу
определение по в.ч.гр.д.№66/2017г. на ВАпС, разгледана по ч.т.д.№1***/2017г. на
ВКС /а не 143/2015г. на ВКС, както е посочено в списъка на ищеца за разноски/;
- 178.36 лева и 178.36 лева – съразмерни части от адвокатските възнаграждения
за частното обжалване на определение от 23.11.2016г. по делото на ДОС и после
на определение по в.ч.гр.д.№66/2017г. на ВАпС;
- 4.91 лева – съразмерна част от държавна такса за допускане на обезпечение
на бъдещи искове.
Така ищецът има право да получи: сумата 2 561.59 общо държавни такси,
сумата 4 831.54 общо адвокатски
възнаграждения, сумата 121.61 лева за вещо лице и сумата 108.10 лева разноски
за преписи. Тези разходи следва да му бъдат заплатени от двадесетте ответни
търговски дружества и ответника Я.И.С., за които резултатът по осъдителните
искове е частично неизгоден, като всеки от отговорните ответници дължи на ищеца
по 1/21 част от посочените разходи.
Ответницата Й.Й.Н., срещу която всички предявени искове за неоснователни, е
защитавана от адвоката Д.Н.Д. безплатно по чл.38 ал.2 т.3 от ЗА. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на адвоката на тази ответница възнаграждение. Срещу
ответницата са предявени 2 140
установителни иска за нищожност на договорите за цесии. С оглед цената на
исковете и по правилото на чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ, възнаграждението за всеки от
тях възлиза на 300 лева. Макар исковете да са изключително много на брой,
защитата по тях е идентична, осъществявана на четири евентуално заявени
основания. При отчитане на тези обстоятелства и сложността на спора
адвокатското възнаграждение за тези искове следва да се определи в размер на
1 500 лева. За защитата по осъдителните искове следва да се определи
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ, а именно 11 739.40
лева. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на посочената
ответница общо 13 239.40 лева.
Ответникът Я.И.С. също е защитаван безплатно по чл.38 ал.2 т.3 от ЗА
/защита на друг юрист/. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на защитавалия
ответника адвокат К.В.Д. възнаграждение за отхвърлените срещу този ответник
осъдителни искове в размер на 10 485.24 лева по чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ.
Ответниците - търговски дружества са защитавани от юрисконсулт и в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК имат право на възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Всички ответници – търговски дружества са защитавани от един и същ юрисконсулт.
За всеки ответник осъществените от юрисконсулта защита и процесуални действия
са напълно идентични. Като се има предвид това и по аргумент от чл.9 ал.1 от
НЗПП, за ответниците следва да се определи едно възнаграждение, което после да
се раздели помежду им.
За установителните искове за нищожност на договорите за цесии
възнаграждението следва да се определи в размер на 600 лева – по чл.25 ал.1 и
2, и чл.9 ал.1 от НВПП /максимума, увеличен с 50 на сто за материален интерес и
с още 50 на сто за защита на повече лица/.
При прилагане на същия подход за определяне на юрисконсултското
възнаграждение за защита по осъдителните искове, на ответните търговски
дружества, срещу които тези искове са изцяло отхвърлени, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, а на останалите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
За защитата по три частни производства /в.ч.т.д.№497/2014г. на ВАпС,
в.ч.т.д.№66/2017г. на ВАпС и ч.т.д.№3600/2015г. на ВКС/ на десетте посочени
дружества се следват три юрисконсултски възнаграждения от по 100 лева, а на
останалите – от по 50 лева. За ч.т.д.№1***/2017г. на ВКС юрисконсултско
възнаграждение е присъдено с определението на касационния съд.
Така десетте търговски дружества, срещу които всички искове са
неоснователни, имат право на юрисконсултско възнаграждение – по 110 лева, а
останалите – по 52.50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.
П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“, в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, срещу Й.Й.Н. с ЕГН
********* ***, „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В.
2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р.
2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю.
2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД, ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД,
”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД –
всичките със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул.“**“ №** ет.* ап.**,
искове да бъде признато за установено, че договорите от м.февруари 2014г., с
които ответницата Й.Й.Н. е прехвърлила на останалите ответници – търговски
дружества на части паричните вземанията по изпълнителните листи, издадени по гр.д.№13953/2013г.,
гр.д.№9302/2013г., гр.д.№5154/2013г., гр.д.№18208/2012г., гр.д.№7619/2013г.,
гр.д.№9589/2013г., гр.д.№10845/2013г., гр.д.№10133/2013г., гр.д.№5361/2012г.,
гр.д.№169**/2012г., гр.д.№9322/2013г., гр.д.№778/2013г., гр.д.№5717/2013г.,
гр.д.№244/2013г., гр.д.№17570/2013г., гр.д.№10226/2013г., гр.д.№12933/2013г.,
гр.д.№10795/2013г., гр.д.№10284/2013г., гр.д.№9900/2013г., гр.д.№1196/2013г.,
гр.д.№10576/2013г., гр.д.№6758/2013г., гр.д.№6993/2013г., гр.д.№25**/2013г.,
гр.д.№10587/2013г., гр.д.№8954/2013г., гр.д.№4583/2013г., гр.д.№3255/2013г.,
гр.д.№1756/2013г., гр.д.№102**/2013г., гр.д.№4914/2013г., гр.д.№**24/2013г.,
гр.д.№12329/2013г., гр.д.№19031/2013г., гр.д.№10554/2013г., гр.д.№8665/2013г.,
гр.д.№1947/2012г., гр.д.№4042/2013г., гр.д.№7957/2013г., гр.д.№9982/2013г.,
гр.д.№10342/2013г., гр.д.№7912/2013г., гр.д.№17806/2013г. на Варненския районен
съд, са нищожни – на осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД поради противоречие с чл.57
ал.2 от Конституцията на Република България; евентуално на осн.чл.26 ал.1 пр.2
от ЗЗД поради заобикаляне на закона чл.57 ал.2 от КРБ; евентуално на осн.чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави; евентуално на осн.чл.26
ал.2 пр.1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет.
ОСЪЖДА „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД,
”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К.
2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К.
1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД –
всичките със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул.“**“ №** ет.* ап.**, и
Я.И.С. с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят на Е. П. П.”АД – гр.в., район
„В. В.“, в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, обезщетение в размер на сумата ** 707.81
лева за вредите, които ответниците съвместно противоправно са причинили на
ищеца – длъжник по изп.д.45/2014г.,
изп.д.№46/2014г., изп.д.№47/2014г., изп.д.№48/2014г., изп.д.№49/2014г.,
изп.д.№/502014г., изп.д.№51/2014г., изп.д.№52/2014г. на ЧСИ Я. *** с рег.№***,
изразяващи се в събраните от ищеца чрез злоупотреба с права на взискателите и с
незаконосъобразно изпълнение такси и разноски по делата, ведно със законната
лихва върху главното парично задължение, считано от 24.03.2014г. до
окончателното му погасяване.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.
П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“, в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, срещу Й.Й.Н. с ЕГН
********* ***, ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД,
”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД - всичките със седалище и
адрес на управление в гр.Д., бул.“**“ №** ет.* ап.**, искове за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение в размер на сумата ** 707.81
лева за вредите, които ответниците съвместно противоправно са причинили на
ищеца – длъжник по изп.д.45/2014г.,
изп.д.№46/2014г., изп.д.№47/2014г., изп.д.№48/2014г., изп.д.№49/2014г.,
изп.д.№/502014г., изп.д.№51/2014г., изп.д.№52/2014г. на ЧСИ Я. *** с рег.№***,
изразяващи се в събраните от ищеца чрез злоупотреба с права на взискателите и с
незаконосъобразно изпълнение такси и разноски по делата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“, в. Т. – Г, бул.“В.
В.“ №**, срещу Й.Й.Н. с ЕГН ********* ***, „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД,
”Б.П.*”ООД, ”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К.
2”ООД, ”Е.Е.Р. 1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К.
1”ООД, ”Е.К. 2”ООД, ”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД, ”А.Ъ.Д.”ООД,
”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД, ”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД,
”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД – всичките със седалище и адрес на управление в
гр.Д., бул.“**“ №** ет.7 ап.**, и Я.И.С. с ЕГН ********** ***, искове за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 447 7**.75
лева за вредите, които ответниците съвместно противоправно са причинили на
ищеца – длъжник по изп.д.№53/2014г., изп.д.№54/2014г., изп.д.№55/2014г.,
изп.д.№56/2014г., изп.д.№57/2014г., изп.д.№58/2014г., изп.д.№59/2014г.,
изп.д.№60/2014г., изп.д.№61/2014г., изп.д.№**/2014г., изп.д.№63/2014г.,
изп.д.№64/2014г., изп.д.№65/2014г., изп.д.№66/2014г., изп.д.№67/2014г.,
изп.д.№68/2014г., изп.д.№69/2014г., изп.д.№70/2014г., изп.д.№71/2014г.,
изп.д.№72/2014г., изп.д.№73/2014г., изп.д.№74/2014г., изп.д.№75/2014г.,
изп.д.№76/2014г., изп.д.№81/2014г., изп.д.№82/2014г., изп.д.№83/2014г.,
изп.д.№84/2014г., изп.д.№85/2014г., изп.д.№86/2014г., изп.д.№87/2014г.,
изп.д.№88/2014г., изп.д.№89/2014г.,
изп.д.№90/2014г.,
изп.д.№91/2014г., изп.д.№92/2014г. на ЧСИ Я. *** с рег.№***, изразяващи
се в събрани от ищеца чрез злоупотреба с права на взискателите и с
незаконосъобразно изпълнение такси и разноски по делата.
ОСЪЖДА „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД, ”В.В.
1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р.
1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД,
”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД – всичките със седалище и
адрес на управление в гр.Д., бул.“**“ №** ет.* ап.**, и Я.И.С. с ЕГН **********
***, да заплатят на Е. П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“, в. Т. – Г, бул.“В. В.“
№** – по 1/21 част от следващите се на ищеца разходи за водене на делото – 2 561.59
държавни такси, 4 831.54 адвокатски
възнаграждения, 121.61 лева за вещо лице и 108.10 лева разноски за преписи.
ОСЪЖДА Е. П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“,
в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, да заплати на адвокат Д.Н.Д. с ЕГН **********,***,
възнаграждение за оказана безплатна защита на ответницата Й.Й.Н. в размер на 13 239.40
лева.
ОСЪЖДА Е. П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“,
в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, да заплати на адвокат К.В.Д. с ЕГН **********,***,
възнаграждение за оказана безплатна защита на ответника Я.И.С. в размер на 10 485.24
лева.
ОСЪЖДА Е. П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“,
в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, да заплати на „Б.Б.*”ООД, ”Б.Б.*”ООД, „Б.П.*”ООД, ”Б.П.*”ООД,
”В.В. 1”ООД, ”В.В. 2”ООД, ”*В. 1”ООД, ”*В. 2”ООД, ”В.К. 1”ООД, ”В.К. 2”ООД, ”Е.Е.Р.
1”ООД, ”Е.Е.Р. 2”ООД, ”Д.К.Л.”ООД ЕИК, ”Д.К.Л. „ООД, ”Е.К. 1”ООД, ”Е.К. 2”ООД,
”Ю.Ю. 1”ООД, ”Ю.Ю. 2”ООД, ”Р.В. 1”ООД, ”Р.В. 2”ООД – всичките със седалище и
адрес на управление в гр.Д., бул.“**“ №** ет.* ап.** юрисконсултски
възнаграждения в размер на по 52.50 лева за всяко едно от дружествата.
ОСЪЖДА Е. П. П.”АД – гр.в., район „В. В.“,
в. Т. – Г, бул.“В. В.“ №**, да заплати на ”А.Ъ.Д.”ООД, ”Д.Ъ.Ф.”ООД, ”Г.Ъ.Т.”ООД,
”П.Д.И.”ООД, ”Р.А.”ООД, ”А.”ООД, ”А.”ООД, ”О.П.С.М.”ООД, ”А.З.З.Н.Ч.П.”ООД, „Ю.Ф.”ООД
- всичките със седалище и адрес на управление в гр.Д., бул.“**“ №** ет.* ап.**,
юрисконсултски възнаграждения в размер на по 110 лева за всяко едно от
дружествата.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ О. З.“АД – гр.С., като трето
лице – помагач на ответника Я.И.С..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – в. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: