Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 6343 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Б.С.П. против „З.К.„Л.И.“АД иск
с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ/отм./
Ищецът твърди, че на
27.01.2015г., около 14,15 часа в гр. София, настъпило пътно- транспортно
произшествие, по вина на водача Д.И.К., който управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При движение по бул. „Владимир Вазов“ в
посока от ул. „Л*******“ към бул. „Ботевградско шосе“, в района на
кръстовището, образувано с ул. „Хан Тервел“, автомобилът блъснал пешеходеца С.С.П.,***,
с посока на движение отляво на дясно, спрямо посоката на движение на превозното
средство и по непредпазливост причинил смъртта му. По случая било образувано
НОХД № 4567/2015г. по описа на СГС, приключило с влязла в сила присъда, с която
водачът бил признат за виновен. В резултат на произшествието ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от загубата на неговия родственик.
Стойността на неимуществените вреди ищецът определя на 150 000 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 150 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 27.01.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявения иск, поради следните съображения: оспорва
механизма на настъпване на ПТП; твърди, че пострадалият допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като се движел на пътното платно по
начин и на място, на което не било разрешено да пресичат пешеходци; оспорва
размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ******* към датата на пътно-транспортното произшествие е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество, което се потвърждава и от представената по делото справка за оповестена
информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от влязла в сила присъда № 73/17.03.2017 г. по НОХД № 4567/2015г. на
СГС, НО, 31 състав, Д.И.К. е признат за виновен в това, че на 27.01.2015г., около 14:15ч., в гр. София, при
управление на л.а „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******* по бул. „Владимир
Вазов“ в посока от ул. „Л*******“ към бул. „Ботевградско шосе“ в района на
кръстовище, образувано с ул. „Хан Тервел“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като водачът К. не е спрял при възникналата опасност за движението
– пресичащият пътното платно с посока отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобилите пешеходец – С.С.П., и по непредпазливост е причинил на пешеходеца тежка комбинирана
травма, която по съвкупност е довела до неговата смърт на 28.01.2015г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“ –
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“ , вр чл.342,
ал.1, пр.3 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски градски съд,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Д.И.К.,
неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на С.С.П./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния
резултат.
За установяване на претърпените от Б.С.П. неимуществени вреди са събрани
гласни доказателствени средства. В своите показания св.А. заявява, че познава ищеца
и неговото семейство повече от 20 години. Сестрата на свидетеля и П. живели
задено на семейни начала. Непосредствено след катастрофата се чул с ищеца,
който му казал, че баща му тежко е пострадал при произшествието, притеснявал се
за него, казал, че трябва да му прелеят кръв. Свидетелят се опитал да го успокои. Започнали
заедно акция за даряване на кръв, но към 9 ч. ищецът му се обадил и му казал,
че всичко е приключило. П. и баща му
живеели заедно в едно домакинство. Отношенията им били много добри, разчитали
един на друг за финансова помощ, „за съвет, за всичко“, били сплотено
семейство. Бащата на ищеца бил много весел човек, ерудиран, знаел много неща. Самият свидетел
често се допитвал до него по различни въпроси. Ищецът имал планове да ремонтира
къщата на село. След смъртта на баща му вече не бил същият човек, рухнал,
променил се. Преди това бил весел и жизнен човек, „център на компанията“. Вече
не се събирал с приятели, както преди. Първата година след смъртта на баща му
отделял повече внимание на своята майка, която след кончината на съпруга си започнала често да
боледува и скоро също починала. Б.
почитал паметта на баща си, спазвал традициите, често ходел на гробищата. Когато
говорел за баща си, му ставало много тъжно, поради което, при разговор,
неговите познати отбягвали темата.
С оглед показанията на св. А., съдът
приема за установено по делото, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които се намират в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на П. към
датата на катастрофата – 48г., обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази между детето и неговия родител. По
делото се установи, че отношенията между ищеца и неговия баща са били сърдечни
– взаимно са се уважавали и подкрепяли, семейството е било сплотено, живеели са
заедно в един апартамент. Ищецът пълноценно е общувал с баща си, често го е
търсел за съвет, разчитал е на неговата морална подкрепа. След смъртта на баща си
П. се е променил – рухнал, вече не бил център на компанията, не се събирал с
приятели, стремял се да бъде по – често край майка си, която започнала да
боледува и скоро също починала. Ищецът страдал дълбоко от невъзвратимата загуба
на баща си, говорел за него, но при
разговор силно се натъжавал, поради което близките му избягвали темата. Съдът отчете
обстоятелството, че дори и интензивността на
страданието на ищеца да намалее във времето, мъката от внезапната
кончина на неговия родител ще остане до края на живота му, загубата за него е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 120 000 лв.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като се движел на пътното платно по
начин и на място, на което не било разрешено да пресичат пешеходци
Тежестта
на доказване на възражението е върху
ответника. В подкрепа на възраженията си ответното дружество ангажира гласни
доказателствени средства и
автотехническа експертиза.
В своите показания св. К. – водач на процесния автомобил, заявява, че
произшествието е настъпило в ранния следобяд, валял сняг, нямало мъгла, пътят
бил мокър. Катастрофата настъпила на бул.„Владимир Вазов”. Водачът спрял на
светофара до бял микробус с висока дълга база. Микробусът тръгнал по-бързо от
светофара, а процесният автомобил бил малко след него в съседната лента за
движение. Пешеходецът пресичал отляво надясно и изскочил пред микробуса.
Свидетелят го забелязал едва, когато бил на два метра пред неговия автомобил,
поради което не могъл да реагира своевременно. Превозното средство се движело
със скорост от 50 км/час. На място нямало светофар, нито пешеходна пътека,
имало знак за път с предимство. Според свидетеля, произшествието настъпило на
магистрала. Пресичането на такова място, дори и за здрав човек, било
„самоубийствено”, защото магистралата била твърде натоварена, а пострадалият
бил глух. Свидетелят видял, че върху предното стъкло на неговия автомобил при
удара паднал слуховият апарат на пешеходеца, а батерията на апарата паднала
вътре в колата.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че произшествието е настъпило на Х образно кръстовище по бул. „Владимир Вазов”, на мястото, на
което се пресича с ул. „Хан Тервел“. Пътят е с четири ленти за движение в едно
направление. Пешеходецът, който е бил на 81 г., е предприел пресичане на
пътното платно отляво надясно по продължението на тротоарите, поради липса на
обозначена пешеходна пътека и липса на вертикална сигнализация. Лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******* се е движел в крайната дясна лента в посока
към бул.”Ботевградско шосе” и при наличието на други МПС в съседните ленти за
движение. След навлизането на пешеходеца в крайната дясна лента, процесният
автомобил го е ударил. Скоростта на движение на моторното превозно средство преди
удара е била 63 км/час, а към момента на удара 52 км/час. Дължината на опасната
зона за спиране при скорост от 63 км/час е 52.25 м. Ударът е бил предотвратим
при движение със скорост до 47 км/час. Според вещото лице, причина за
настъпване на произшествието е както
поведението на водача на автомобила, който се е движел с по-висока скорост,
така и навлизането на пешеходеца в лентата за движение на процесния автомобил,
без да възприеме като опасност приближаващото се моторно превозно средство и да
преустанови движението си.
Съдът изцяло кредитира заключението на автотехническата експертиза, тъй
като почива на обективни данни, установени с огледния протокол относно
местоположението на автомобила след катастрофата, деформациите по него и оставените
спирачни следи. Св.К. е признат за виновен за пътно-транспортното произшествие,
което се установява от представената по делото присъда на наказателния съд. Свидетелят
е заинтересован от изхода на делото, поради
което съдът не кредитира неговите показания относно скороста, с която се е движел,
и твърденията, че пешеходецът е имал проблеми със слуха, тъй като не са събрани
други доказателства, които да подкрепят тези показания. От друга страна, св.К.
заявява, че пътят, на който е настъпила катастрофата, представлява магистрала,
което също не отговаря на обективнита истина, тъй като произшествието е
настъпило на кръстовище в гр.София, съгласно огледния протокол и влязлата в
сила присъда на наказателния съд.
С оглед заключението на автотехническата експертиза съдът приема, че
причина за настъпване на произшествието е както поведението на водача на
автомобила, така и поведението на пешеходеца, който е навлязъл в лентата за
движение на процесния автомобил, без да възприеме като опасност приближаващото
се моторно превозно средство и да преустанови движението си. Пресичането е било
извършено на място, на което няма пешеходна пътека, но в близост няма подлез
или друго място за пресичане на кръстовището. При така установения от
автотехническата експертиза механизъм на настъпване на поризшествието съдът
определи процент на съпричиняване на вредите от пострадалия от 20 %.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди бе определено на 120 000
лв., при прилагане на коефицент на съпричиняване от 20 %, размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 96 000 лв./120 000 лв. – 24 000 лв./, до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
150 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размера на 108 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.С.Д. ***,
на основание чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2899.20лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 3840 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК:********,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.С.П., ЕГН **********, адрес ***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 96 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили
се в болки и страдания от смъртта на неговия баща С.С.П., настъпила на 28.01.2015г., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 27.01.2015г., по вина на водача Д.И.К., при
управление на л.а„Фолксваген Голф“ с рег. № *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б.С.П.
да заплати на „З.К.„Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 108 лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на адв.С.Д. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2899.20лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на държавата, по сметка
на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения
иск в размер на на на 3840 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :