№ 15121
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КР. КИТАНОВА ЧЕРВЕНКОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110104773 по описа за 2022 година
Производството е по реда Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена е молба от И. Т. Д., ЕГН: ********** срещу И. С. Д., ЕГН:
**********, за защита на молителката и общото на страните дете Г. И. Д.,
ЕГН: **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че
ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо
молителката на 05.01.2022 г., като е обидил и заплашил И. Д. в общия им дом
пред двете им дъщери с думите „казах ти, затвори си устата, ще ти я
затворя. Престани с тия ядове, че ще те изхвърля отвън, аз ти казвам ще
те хвана за врата и ще те изхвърля отвън, престани, ще скоча, ти ми
пречиш, няма как ще те изхвърлям“, както и е отправил заплахи с бащата на
ответника с думите „Не, не, той само ще му кажа с две думи, ще видиш, не
те заплашвам въобще, да не се чудиш после какво става“. Твърди се, че на
посочената дата е осъществено физическо насилие, като ответникът понечил
да удари молителката. На 13.01.2022 г. се твърди, че е осъществен акт на
психическо и физическо насилие спрямо И. Д. в присъствието на детето Г..
Поради изложеното се моли молбата да бъде уважена и на ответника да бъдат
1
наложени мерките, предвидени в ЗЗДН. Претендират се разноски.
Ответникът по молбата взима становище, че молбата е неоснователна. В
депозирания отговор ответникът сочи, че взаимоотношенията между страните
са се влошили, тъй като молителката има извънбрачна връзка, както и че
именно тя отправя обиди и осъществява физическо насилие по отношение на
ответника и на детето Г.. Сочи, че на 13.01.2022 г. молителката е удряла
детето. Моли молбата да бъде оставена без уважение. Претендират се
разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК)
и закона (чл. 5 ГПК), прави следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”.
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е
пострадало от домашно насилие, за защита за себе и своето дете /малолетен
низходящ/, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молителката е
легитимирано да търси защита лице. Не се спори по делото, че ответникът
попада сред кръга от лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН. Молителката И. Д. е
съпруга на ответника И. Д. – чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а детето Г. Д. е общо на
страните дете.
Описаните в молбата актове на 05.01.2022 г. и 13.01.2022 г.
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено психическо, емоционално и физическо
насилие спрямо молителката и детето Г.. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата
за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са
описани актовете на насилие от 05.01.2022 г. и 13.01.2022 г., като в
декларацията е посочено, че на първата дата в дома на страните ответникът в
присъствие на децата на страните се обърнал към молителката с думите:
2
„казах ти, затвори си устата, ще ти я затворя. Престани с тия ядове, че ще те
изхвърля отвън, аз ти казвам ще те хвана за врата и ще те изхвърля отвън,
престани, ще скоча, ти ми пречиш, няма как ще те изхвърлям“, както и е
отправил заплахи с бащата на ответника с думите „Не, не, той само ще му
кажа с две думи, ще видиш, не те заплашвам въобще, да не се чудиш после
какво е става“, понечил да я удари, а на дата 13.01.2022 г. И. Д. осъществил
физическо насилие чрез удари с юмруци в областта на главата на
молителката, след като е отправил заплаха към същата в присъствие на детето
Г.. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдържа детайлно описание на актовете
на насилие, поради което същата следва да бъде ценена като доказателство за
твърдените актове на насилие. По отношение на акта на насилие от дата
05.01.2022 г. е разпитан свидетел – очевидец – пълнолетната дъщеря на
страните Радослава Д.. От показанията на свидетеля се установява, че на
05.01.2022 г. И. Д. е започнал да обижда И. Д. с думите: „гад, мръсна“,
„боклук мръсен“ и е отправил заплахи към същата с баща му за това, че ще
убие молителката, без да се замисля. Свидетелката споделя, че ответникът е
блъснал молителката и е посегнал да я удари. На 13.01.2022 г. свидетелката не
е била в дома на страните, но споделя, че молителката й позвънява и
споделила, че ответникът е нанесъл удари в областта на главата, след което
свидетелката се е прибрала. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката, която дава последователна, вътрешно-непротиворечива
информация за събитията, които е възприела лично. Този извод на съда не се
променя и от обстоятелството, че свидетелката е дъщеря на молителката,
доколкото показанията, се подкрепят от останалите доказателства, поради
което съдът не намира пречка да ползва информацията, дадена от свидетеля,
при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че
сведенията са събрани въз основа на лични впечатления.
В хода на производството е изслушано детето Г. по реда на чл. 15, ал. 1
ЗЗакрД., което споделя, че нейната майка обижда ответника, и че на
13.01.2022 г. молителката я е удряла по коленете, а след това е ударила
ответника И. Д.. Г. Д. споделя, че не е ставала свидетел на ситуация, в която
ответникът е заплашвал И. Д.. Сведенията на детето обаче съдът намира за
недостоверни предвид заключението на вещото лице по допусната съдебно-
психологична експертиза. След провеждане на необходимите психологични
изследвания, вещото лице е посочило, че има данни детето Г. да е ставало
3
свидетел на насилие от страна на бащата спрямо нейната майка, както и че
детето е силно манипулирано от своя баща, което повлиява на неговите
възприятия за настъпилите обстоятелства. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, което задълбочено е отговорило на поставените задачи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
между страните са налице обтегнати отношения и е нарушена комуникация в
резултат на междуличностни противоречия. Установява се по делото и
проявеното агресивно поведение от страна на ответника спрямо молителката,
отправените обидни думи, заплахи и физическо насилие, като в тази връзка
съдът взе предвид събраните гласни доказателства и декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН. Поведението на ответника попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно
които противоречията, независимо от техния характер, следва да се
разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се
касае за ескалация на отношенията в поведението на ответника.
Спрямо детето съдът намира, че е налице осъществено емоционално
насилие, доколкото насилието спрямо майката е осъществено в негово
присъствие (чл. 2, ал. 2 ЗЗДН), а самото присъствие на детето на акта на
насилие се установява отново от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката.
Между страните са налице семейни конфликти, които следва да се
разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи, а не чрез
обиди и физическа агресия. Още повече това поведение е укоримо, когато
става достояние на малолетното дете на страните, което го прави неволен
свидетел на този тип отношения. Предвид изложеното съдът намира молбата
за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
4
защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответника, съдът
намира за подходящи мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т. 2 и т.5 ЗЗДН.
За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се
определя срок - задължението на ответниците да се въздържат от домашно
насилие е постоянно тяхно законово задължение и не е ограничено във
времето.
Предвид данните по делото, че страните обитават едно жилище съдът
намира, че за предотвратяване на бъдещи актове на насилие е необходимо
прилагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, като подходящ период според
настоящия състав е срок от десет месеца.
Съдът намира по отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН с оглед
постигане на целта на същата, че е подходящ срок от осем месеца, което
време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна
на ответника и изграждане на подходящ модел на общуване.
Съдът намира, че спрямо ответника за защита на молителката следва да
бъде приложена и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, като на
ответника бъде забранено да приближава И. Д. на разстояние повече от 100
метра за подходящ период от десет месеца.
Съдът намира, че посочените мерки ще окажат превъзпитателно
действие на насилника и ще бъдат постигнати целите на чл. 5 ЗЗДН.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно
насилие и настъпилите последици за молителя от деянието и липсата на
данни за доходите на ответника, счита, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 400,00 лв.
Съдът определи мерките, вземайки предвид, че от извършения акт на
домашно насилие са настъпили за значителни вредни последици.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски имат молителката, която
представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 750 лева.
5
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 50 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу И. С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“ № 3, ул. „Златна
Добруджа“ № 15, ет. 5, ап. 15, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, И. С. Д., ЕГН:
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие, по
отношение на И. Т. Д., ЕГН ********** и Г. И. Д., ЕГН: ********** , с
адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“ № 3, ул. „Златна Добруджа“ № 15, ет.
5, ап. 15.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН И. С. Д., ЕГН:
********** ОТ СЪВМЕСТНО ОБИТАВАНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“ № 3, ул. „Златна Добруджа“ № 15, ет. 5, ап.
15, за срок от десет месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на И. С. Д.,
ЕГН: **********, да приближава И. Т. Д., ЕГН ********** , на разстояние
по-малко от 100 метра за срок от 10 (десет) месеца, считано от издаване на
заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН И. С. Д., ЕГН:
********** да посещава специализирана програма в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река",
бл. 18, вх. "А", тел. **********, **********, email:
********************@*******.**, за срок от осем месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, И. С. Д., ЕГН:
6
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на И. С. Д., ЕГН: **********,
глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, И. С. Д., ЕГН: **********,
да заплати в полза на И. Т. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 750 лева-
сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, И. С. Д., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за
производството в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7