РЕШЕНИЕ
№ 4299
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330103115 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „КАМ- 919” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 254, представлявано от управителя К. А. М., чрез
пълномощник адв. Н. Ш., е предявил против „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Копривщица“ № 45, представлявано от
управителя М. А. З., иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 3
108, 98 лева с ДДС- главница, представляваща дължима цена по договор за покупко-
продажба на стоки, индивидуализирани във фактура № *********** от ***********г. и
сумата в размер на 155, 45 лева- мораторна лихва върху главницата за периода
*************** г.- ************ г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда- *********** г. до окончателното плащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували търговски отношения,
по силата на които ищецът продал на ответника следните стоки: 2 380 броя решетка към
картон размери 43-34-34 и 3 броя палети. В деня на предаване на стоката се изготвили
експедиционна бележка № *********** г. и фактура № ***************г., описваща вид,
количество и стойност на стоките, като стоката била приета без забележки от ответника. По
общите правила на чл. 327 от ТЗ плащането следвало да стане в деня на сключване на
договора, но до момента ответникът не бил изпълнил задължението си по фактурата,
възлизащо на сумата от 3 108, 98 лева с ДДС, което било видно и от счетоводна справка за
1
доставчици и клиенти. Въпреки опитите за извънсъдебно уреждане на отношенията между
страните, плащане нямало. За забавата се дължала и мораторна лихва от 155, 45 лева за
периода *********** г.- ********** г. По случая дори било допуснато и предварително
обезпечение на иска по частно гр. дело № *********** г. на ******, ********** с-в. В тази
връзка се моли за осъждане на ответника да заплати търсените суми за главница и лихви.
Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника
си поддържа исковете. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че въпросната поръчка била направена по имейл още на *********** г. за 1
200 броя кашони *********- 220 ml., но чак на ********** г. след поредно позвъняване по
телефона се осъществил контакт с ответника, който повишил цената с 13 % и определил
срок за изпълнение- периода между ****** и **********г. В този период обаче била
доставена само част от поръчката, и то със закъснение от 5 дни (на ************ г.), а
останалата част се доставила на ************ г., което било описано в експедиционната
бележка. Ищецът в случая действал недобросъвестно, а следвало да се има предвид, че
поръчката не можело да се разделя на части, тъй като кашонът и решетките представлявали
цял комплект. Така разделени, ответникът не можел да ги използва, за да изпълни
ангажиментите си към свои клиенти в договорени с тях срокове. Такъв бил и случаят с
********** дружество ***** „*********“, с който ответникът имал договор за ексклузивна
дистрибуция № ************ г., който останал само частично изпълнен и така за ответника
настъпили вреди във форма на пропуснати ползи, в която връзка се прави и възражение за
прихващане. Отделно от това, се оказало, че цената на стоката не била увеличена с 13 %, а
много повече- 30 %. Оспорва се и вземането на мораторна лихва, като се посочва, че ищецът
не бил изпълнил точно и добросъвестно договора между страните. Също претендира
разноски. В съдебно заседание страната чрез законния и упълномощения си представители
поддържа отговора.
Постъпило е становище на ищеца във връзка с отговора, в което се посочва, че
възражението за прихващане било нередовно. Оспорват се и твърденията за пропуснати
ползи по договора с третото за спора чуждестранно лице, оспорва се наличие на причинна
връзка между поръчката и техния договор, който бил антидатиран за нуждите на процеса.
Твърди се, че доставката не била извършена със забава, нито пък на части, като купувачът
не осигурил в срок транспорт за стоката. По отношение на цената, същата била коригирана
чрез издаване на кредитно известие № ************ г.
Ответникът е отговорил на становището на ищеца, като отново е посочил, че за него
са настъпили пропуснати ползи от невъзможността да изпълни точно договора за
ексклузивна дистрибуция поради забавеното изпълнение на ищеца. Всяка продукция на
ищеца, предназначена за ответника, била опакована единствено за него, като практиката
досега била това да става с транспорт на ищеца, а за нормалното функциониране на
дейността на ответника, стоката се поръчвала около 20 дни преди изчерпване на складовите
му наличности, като предходните доставки отнемали най- много до 10 дни. От
2
експедиционните бележки за готова продукция и сертификат/ декларация за съответствие се
установявало, че ищецът извършил две доставки- на *********** г. и на *********** г.,
която била посочена като дата на производство на решетките, поради което било
невъзможно те да са били доставени по- рано, когато още не са били произведени. По
договора с ************ дружество продукцията следвало да бъде предварително
опакована с етикет и да бъде комплект- вафлени чаши за кафе и транспортна опаковка за
запазване на целостта им. Този договор бил реално сключен, в него били разписани
количества за 1 година напред и още в началото ответникът го бил нарушил заради забавата
на ищеца. По отношение на по- високата с 30 % цена, се посочва, че в деня на първата
доставка ищецът претендирал тази цена според стойността на фактурата и в последствие
били проведени няколко телефонни разговора за поправка на цената.
В нова уточняваща молба след дадени от съда указания, ответникът посочва, че с
********** дружество имал договор за доставка на 1 европалет малки чаши ***********-
110 ml. на стойност 1 056 евро и още 7 европалета големи чаши *******- 220 ml. на обща
стойност от 7 603, 20 евро. Ответникът изпълнил само първата част от договора, а поради
забавата на ищеца не можел да достави останалите 7 броя палети и оттук имал загуба в
размер на стойността им, с която правел прихващане. До ********** дружество трябвало да
се извърши доставка на стоката в комплект- кашон и решетка и ненавременното изпълнение
на ищеца обусловило само частичното изпълнение на договора с този чуждестранен клиент.
Постъпило е ново становище на ищеца, в което се поддържа тезата, че възражението
за прихващане оставало нередовно. Поддържа се предходното становище с оспорванията за
пропуснати ползи, извършена доставка до третото лице, както и връзката между двете
правоотношения.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заявка по електронната поща от ********* г. ответникът е поръчал на ищеца
изработка (според приложен дизайн) на кашон *********- 220 ml- 1 200 броя.
В отговор от ******** г., отново по имейл, ищецът е посочил, че има увеличение на
цената с 13 %, както и забавяне в доставчика им на материали, поради което изпълняват
заявки към момента за около 25 дни. За заявката на ответника е посочен реален срок на
изпълнение- **********, като е поискано потвърждение както на новата цена, така и
съгласие с по- дългия срок на изпълнение.
Ответникът с нов имейл пак от ******** г. е посочил, че при новите условия на срок
и цена ще поръча следното: кашон **********- 220 ml.- 2 400 бр. (приложен дизайн), кашон
********- 110 ml.- 1 200 бр. (приложен дизайн), кашон ********- 110 ml.- 1 000 бр.
(приложен дизайн) и решетки на 500 бр. кашон **********- 220 ml. (за обърканите кашони).
Видно от фактура № ************** г., ищецът е изработил в полза на ответника
следните стоки: кашон ******- 220 ml.- 200 бр.; 13/21 кашон *********- 2 380 бр.; 13/ 21
кашон и решетки **********- по 1 300 бр.; кашон ********- 110 ml.- 1 255 бр; решетка
3
комплект- 500 бр. и дървени палети 80/ 120- 11 бр., всичко за цена от 10 498, 31 лева с ДДС.
От експедиционна бележка № ************* г. е видно, че на ответника са
доставени горните стоки по фактурата: кашон 220 ml.- 2 380 бр.; кашон 110 ml.- 1 300 бр.,
както и решетка от 1 300 бр.; кашон *********- 110 ml.- 1 255 бр. и решетки **********-
220 ml.- 500 бр.; и 11 броя палети 80/ 120.
Представен е и сертификат № ************ г. за това, че изработената продукция
отговаря на изискванията на клиента.
Във връзка с изпратен от ответника имейл от ********** г. за повишена цена по тази
фактура с 30 %, ищецът е издал кредитно известие към фактура № ************ г., като е
намалил цената с 1 601, 45 лева с ДДС.
Според фактура № ************ г. ищецът е изработил в полза на ответника решетка
към картон с размер 43-34-34- 2 380 броя и три броя палети с размер 80/ 120, за цена от 3
108, 98 лева с ДДС.
От експедиционна бележка № *********** г. е видно, че на ответника са доставени
горните стоки по фактурата: решетка към кашон 43-34-34- 2 380 бр. и три броя палети 80/
120. За тази продукция също е издаден сертификат за съответствие с № **************** г.
Представени са още три оферти от ищеца към ответника за транспортни опаковки от
вълнообразен картон от дати ************ г., *********** г. и *********** г.
Приложена е справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за забава върху
сумата от 3 108, 98 лева, за периода ************ г.- ************ г., възлизаща на сумата
от 155, 46 лева.
Видно от справка доставчици и клиенти за сметка ********, ответникът има
непогасено задължение към ищеца в размер на 3 108, 98 лева- стойността на процесната
фактура № ************ г.
По делото е приета и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след
съответните проверки е установило, че процесната фактура № ************** г. на
стойност 3 108, 98 лева е осчетоводена при ищеца, но няма данни същата да е платена. При
ответника обаче тази фактура не била осчетоводена, като счетоводствата и на двете
дружества били редовно водени.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от
всяка от страните. Св. Е. К. М.- началник производство при ищеца, посочва, че отношенията
им с ответника били коректни, но през пролетта на ********* г. бизнесът на всички
попаднал в несигурна ситуация- повишаване на цени на продукти, забавяне на доставки на
материали и т.н. Точно във връзка със забавянето на материали уведомили ищеца, че ще има
забавяне в доставката, която станала на ********* г. в складовата база на ответника. Тъй
като стоката била много, не се събрала в един камион и останали три палета, които можели
да се транспортират с бус, ответникът бил уведомен да си организира свой превоз, но
извършил транспорта не веднага, а чак след три дни. Досега нямали проблеми с начина на
4
транспорта, като при по- големи доставки ищецът носел стоката, защото разполагал с
големи камиони, а при по- малки- ответникът си ги вземал сам. При вземането на
останалото количество през м. *********** ответникът не направил възражение за забава на
доставката. Комплектът включвал освен кашон, и разделители- решетки, които се
произвеждали наведнъж, защото така били настроени машините им. Сертификати за
качество на продукцията винаги се издавали, като било възможно дори сертификатът да е
издаден един ден по- рано от експедицията, защото имали много машини, които работели
продукцията. Нямало повишаване на цената за конкретната доставка по фактурата, а вече за
следващата заявка. Имало действително изпратен имейл с по- високата цена, което обаче
било грешка и веднага било коригирано с кредитно известие. Цената на кашона и на
решетката били различни, защото били от различен материал велпапе. Втората фактура била
издадена три дни по- късно, когато станала и експедицията- когато ответникът си прибрал
стоката на **********. Получателят бил канен да си изпълни задължението на няколко
пъти, с имейли, предвид коректните им до тогава отношения, но плащане нямало. Обичайно
заявката се произвеждала за около 8- 10 работни дни, но за конкретния случай поради
забавянето на суровините ответникът, както и всички други клиенти, били уведомени за
това и имали потвърждение, че по- дългият срок ги устройва. С имейл бил уведомен
ответникът, че най- рано заявката ще бъде изпълнена на ************. След м. **********
вдигнали цените, но това не засягало поръчката на ответника, като объркването тук било в
последствие коригирано. Принципно не задържали готова продукция в склада, като поради
забавата в експедицията в случая сертификатът бил издаден с по- ранна дата.
Св. З. Ч. П.- управител в производството на ответника, посочва, че практиката им
била такава, че преди да свършат суровините, той поръчвал на технолога съответното
количество, за да бъде доставено, като конкретно в началото на м. ******** г. той го
уведомил, че свършват кашони от 110 мл. и 220 мл. В малките кашони имало 20 ръкава, по
50 чаши или общо 240 чаши, а в големите- 10 ръкава, по 20 чаши, или общо 200 чаши.
Доставката включвала кашон и разделител, като обикновено тя отнемала 10- 15 дни. До края
на ************ г. ищецът не им доставил стоката, а трябвало те пък да изпълнят голяма
поръчка на ********* дружество, наред и с други поръчки. Поради това, че не им доставили
на тях, и те били изгубили техните клиенти. В края на *********** станала доставката на
кашоните, но разделителите били взети с транспорт на ответника чак към средата на
***********. Реално поръчката се изпълнила на две части- първо се докарали кашоните, а в
последствие- разделителите. Никога по- рано не се разделяла така поръчка, винаги идвали в
комплект, защото по отделно не можело да се ползват. До тази доставка винаги транспортът
на стоката бил на ищеца, освен в много редки случаи, ако ищецът имал много поръчки и
нямал свободни коли за извършване на превоза, тогава се използвал транспорт на ответника.
В конкретния случай от ищеца се обадили на ответника да си вземе нещата. Не знае дали
стоката е била взета с протокол, защото не отговарял за това. Ако имало дефекти, те се
отстранявали за сметка на ответника и това се завеждало по документацията. Ако дефектите
обаче били по вина на доставчика, при следваща доставка той компенсирал съответното
количество с нови бройки за своя сметка- така работели и с другите си контрагенти.
5
С определение № *************г., потвърдено и с определение от с.з. от **********
г., не е прието за съвместно разглеждане направеното от ответника възражение за
прихващане, поради което и събраните в тази връзка писмени доказателства (договор за
ексклузивна дистрибуция с приложения, кореспонденция и поръчки с украински клиент), не
се следва да се обсъждат.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по това, че между страните са възникнали договорни отношения по
продажба от страна на ищеца на стоки по заявка на ответника, съгласно заявка, за което е
издадена и процесната фактура, към която пък е съставена експедиционна бележка,
удостоверяваща получаването на съответните артикули. Липсвал е изричен писмен договор,
който да урежда отношенията между страните, но такъв в случая не е и задължителен, за да
се породи валидно правоотношение между страните по продажбата, тъй като, както вече се
посочи, в оформяните документи е налице пълно описание на предмета на сделката, а
съконтрагентите са индивидуализирани в достатъчна степен с фирма, адреси и ЕИК.
Отделно от това, според заключението на вещото лице тези фактура е надлежно
осчетоводена от продавача и доколкото двете страни са търговци, за ищеца е приложима
нормата на чл. 55 от ТЗ, предвиждаща, че редовно водените търговски книги и записванията
в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на сключени търговски
сделки.
Стоките са били получени от ответника според неговата заявка, като за извършване
на отделните доставки са изготвяни нарочни експедиционна бележки, съдържащи отново
описание на артикулите и страните, като всички от тях са подписани от негов представител.
Писмените документи по делото не са оспорени от ответника откъм съдържание или
автентичност нито с отговора, нито в хода на процеса, поради което те материализират
сделки, които пораждат за страните съответни задължения. Нещо повече, получателят не е
направил никакви възражения или забележки при приемането на стоките от каквото и да е
естество, за да се приеме, че е налице вид неизпълнение (неточно, забавено или
некачествено) от страна на продавача при извършване на доставките. Оттук- абсолютно е
установено наличието на изпълнение от страна на ищеца по заявката, което обуславя и
задължението на насрещната страна в правоотношение за заплащане на цената на
доставените продукти. В тежест на ответника е да докаже факта на извършеното плащане, за
да установи, че той е изправната страна в правоотношението, с което да се освободи от
търсената му по делото имуществена отговорност, но доказателства за това в процеса не се
събраха. Дори точно обратното- от приетата съдебно- счетоводна експертиза безспорно се
установява неплатено задължение на ответника към ищеца по процесната фактура.
Спорният по делото въпрос, поставен от ответника в отговора, е свързан със срока на
изпълнение на заявката- изработка и доставка, от страна на ищеца. В тази връзка на първо
място следва да се отбележи, че е без значение какъв е по принцип обичайният срок за
6
изпълнение от ищеца, или за колко време са били изпълнявани предходни заявки от него
към ответника, тъй като предмет на делото е настоящата поръчка. На второ място- след
направеното запитване по имейл представителят на ищеца изрично е посочил, че за
конкретната заявка ще има промяна в досегашните отношения между страните- цената е
повишена и срокът за изпълнение е по- продължителен. Тук отново е без значение дали тези
нови условия се дължат на обективни фактори (икономически условия в страната,
зависимост от доставчици и т.н.), защото ясно в писмото ответникът е запитан дали е
съгласен и дали ще приеме променените изисквания. Почти веднага е получено
потвърждение, като заявката е конкретизирана откъм вид и количество на стоката. При това
положение, ответникът предварително е знаел за забавата в изпълнението, с оглед
обичайната практика, но се е съгласил на това, включително и да заплати по- високата цена
на продукцията. Ищецът е посочил като реален срок на изпълнение- ********** г., а в с.з.
чрез разпитания свидетел става ясно, че това е била най- ранната възможна дата, като няма
спор, че доставката на първата и по-голяма част от стоката е извършена на ********* г., а
на процесната част – на *********г., или няколко дни след посоченото в писмото. Съдът
обаче намира, че това е незначителна забава в изпълнението, доколкото изначално е било
ясно, че ще има по- продължителен срок от обичайния (вместо 8- 10 работни дни- около 25
работни дни, според предварителните прогнози на изпълнителя). По- важното в случая
обаче е това, че при доставката (при получаването) на стоката, нито на ******, нито на
********* не е имало никакво възражение за няколкодневната забава- нито писмено е
отразено такова в експедиционната бележка, нито пък устно е било заявено, което се
установи и от разпитаните свидетели. При това положение, ответникът за пореден път се е
съгласил със забавата- веднъж, като е знаел, че изпълнението ще закъснее (както е и
станало) и след това, като е приел доставената след указания срок стока. Нещо повече, той в
последствие е и платил цената на фактура № ****************г., с което си действие
окончателно е признал и потвърдил изпълнението на ищеца.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по делото се установи, че заявката
на ответника е била изпълнена на *********** г., когато е доставена около 90- 95 % от
стоката, а след няколко дни- на ************* г. и остатъчното количество от продукцията,
чиято цена е предмет на настоящото производство, вече е било във фактическата власт на
ответника. За забавата във втората доставка обаче отговорност не може да вмени на ищеца и
това е така, защото от показанията на разпитаната свидетелка (необорени от разпита на
другия свидетел) се установява, че ответникът е следвало да си получи със собствен
транспорт стоката от ищеца, за което е бил уведомен, но е реагирал след няколко дни- т.е.
тук забавата се дължи изцяло на поведението на купувача, който не е предприел
своевременни действия по транспортиране на заявената и изработена продукция. Няма
писмена договореност в кореспонденцията между страните за начина, по който е следвало да
се извърши транспорта на стоката, поради което тук са изцяло допустими гласни
доказателства и чрез тях се установява именно горната ситуация.
Във връзка с т.н. „втора“ доставка (или по- точно прибирането с транспорт на
7
ответника на останалото количество от продукцията, осъществено на ********* г.) ищецът
е издал процесната фактура № ************ г., която е останала и неплатена. Тази стока е
била предадена с отделна експедиционна бележка, като е налице пълно съответствие между
двата документа за изработена и доставена стока, която пък е част от заявката на ответника
от ********* г. Първата доставка от ********** г. е основната част от тази заявка, като в
случая е безспорно, че става въпрос за една и съща поръчка (общо количество в комплект-
кашони и решетки разделители), която обаче е била получена на два пъти и за всяко отделно
предаване на стоката са съставяни придружаващите я документи- фактура, експедиционна
бележка и сертификат за съответствие. Това е и причината датите на документите по двете
доставки да са различни, но съвпадащи с момента на предаване/ получаване на стоката.
Неоснователни са в тази връзка оспорванията на ответника за разминаване в датите на
изработка и експедиция, като от свидетелката на ищеца се установява каква е била
причината, че се е получило така, но при всички положения това пък не може да обуслови
липса на плащане на продадената стока.
Според нормата на чл. 327 от ТЗ при търговската продажба цената се заплаща с
получаване на стоката, а в случая не е установено да е било уговорено нещо друго,
доколкото във фактурите няма по- късен падеж от датата на издаването им, съвпадаща с тази
на предаване на изработената по заявката продукция. Като си е получил стоката без да
направи възражения, ответникът дължи и цената за нея, а в случая от общата заявка е била
заплатена само първата фактура № ************* г. и е останало непогасено количеството
по втората фактура № *********** г. Действително е имало неточност в цената (тази по
предложението от имейла за увеличение с 13 % и тази по фактурите, която е с 30 % по-
висока), но в последствие това е коригирано чрез кредитно известие и ответникът не е бил
ощетен с вече по- високите цени на ищеца, а е спазена предварителната уговорка между
страните, за която те са постигнали съгласие. Така няма никакво основание за неизпълнение
от купувача на стоката, при насрещното договорно изпълнение от ищеца и цената на
получената остатъчна заявка е изцяло дължима, като в този смисъл искът за главница за
сумата от 3 108, 98 лева с ДДС по фактура № ********** г. се явява напълно основателен.
Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към
главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се
уважи в предявения размер, който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК,
изчислен чрез електронен калкулатор, за което се представя съответната справка. Така и
вземането за мораторна лихва по фактурата следва да се уважи в претендирания размер от
155, 45 лева за периода *********** г. (денят, следващ датата на падежа- издаване на
фактурата)- ********* г. (датата на исковата молба), предвид наличието на парично
задължение, неплатено в уговорения срок.
Предвид изложеното, е видно, че претенциите са доказани по основание и размер и
след като дължимите суми за главница и лихва са останали неплатени, ответникът следва да
се осъди с решението да ги заплати.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
8
направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен
списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесени
държавна такса в общ размер на 174, 36 лева и депозит за вещо лице в размер на 120 лева,
както и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 720
лева с ДДС, поради което тези суми следва да се възложат в тежест на ответника. Наред с
това, на основание т. 5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се
присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство, доколкото по
делото са представени доказателства за това, че настоящият процес е образуван в указания
от съда срок по допуснато обезпечение на бъдещ иск. В обезпечителното производство по
частно гр. дело № ********** г. на *******, *********с-в (връзка и с В. частно гр. дело
№********* г. по описа на ******, ****** с-в), молителят е внесъл държавна такса от 40
лева- за образуване на делото и е заплатил на пълномощника си сумата от 408 лева с ДДС-
за адвокатско възнаграждение, които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора.
Направените пък разходи от ответника за адвокатско възнаграждение на неговия
пълномощник, си остават за сметка на страната.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Копривщица“ № 45, представлявано от управителя М. А. З., да заплати на
„КАМ- 919” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“ № 254, представлявано от управителя К. А. М., сумата от 3 108, 98
лева (три хиляди сто и осем лева и деветдесет и осем стотинки) с ДДС- главница,
представляваща дължима цена по договор за покупко- продажба на стоки,
индивидуализирани във фактура №*********** от ********** г. и сумата в размер на 155,
45 лева (сто петдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки)- мораторна лихва върху
главницата за периода ********* г.- ********** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Копривщица“ № 45, представлявано от управителя М. А. З., да заплати на
„КАМ- 919” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“ № 254, представлявано от управителя К. А. М., разноските по
настоящото дело: сумата в размер на 174, 36 лева (сто седемдесет и четири лева и тридесет и
шест стотинки)- държавна такса, сумата от 120 лева (сто и двадесет лева)- депозит за вещо
лице и сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева) с ДДС- адвокатско възнаграждение,
както и направените разноски по допусканото обезпечение на бъдещ иск по частно гр. дело
№**********г. на *********, ******** с-в и В. частно гр. дело № ********* г. по описа на
9
***********, ********* с-в: държавна такса в размер на 40 лева (четиридесет лева) и
адвокатско възнаграждение в размер на 408 лева (четиристотин и осем лева) с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
10